№ 298
гр. Варна, 19.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000731 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх.21245/20.03.2023г., подадена от името на
въззиваемата страна МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ ЕООД, чрез адв. Димова за изменение на
постановеното по настоящото дело въззивно решение №57/24.02.2023г, в
частта, с която след частично уважаване на въззивна жалба са определени
претендираните разноски за защита във въззивна инстанция.
Молителят сочи, че съдът неправилно е уважил направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като
не е отчел, че заплатените 5000лв не надхвърлят значително нормирания
размер от 4330лв, определен за защита по парична претенция над 25 000лв. С
доводи, че съдът няма правомощия да определя цена на труда на
упълномощен адвокат, моли определянето на разноски в полза на
въззиваемия да бъде изменено като присъдения размер от 3148.12лв се
увеличи до действително направени и съответни на правната и фактическа
сложност на казуса разходи от 5000лв намалят до минимум.
Насрещната страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА, чрез адв. С. оспорва искането, като сочи, че по делото не са били
сочени особени обстоятелства, които да обосноват фактическа или правна
сложност, а действията, осъществени по пълномощника не са покрили обема,
обикновено присъщ на такава адвокатска услуга, като изготвяне на отговор по
жалбата, явяване в съдебно заседание, пътуване до друг съдебен район. Моли
неоснователното искането да не се уважава.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона
едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, която
своевременно е заявила претенция за определяна на разноски и е уточнила
размер от 5000лв в списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата съответства
1
на интереса на въззиваемата страна да получи компенсация до този пълен
размер. Искането е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:
В пледоарията си във финалното заседание, пълномощник на
въззивника е възразил за прекомерност на хонорар от 5000лв., удостоверен
като заплатен в брой на адв. Димова при овластяването й от законния
представител на въззиваемата болница на 16.01.2023г.(след приключване на
размяна на книжа и връчването на съобщение за насрочването на делото от
въззивния съд).
Правилото на чл. 78 ал.5 ГПК урежда отношенията между страната,
причинила неоснователно съдебен спор и доверителя, без да засяга
изплащането на уговорено възнаграждение между самия адвокат – довереник
и възложителя на адвокатската услуга. Затова и доводите, изложени от
молителя в настоящото производство относно недопустима намеса на съда в
остойностяването на труда на адвоката са изцяло неотносими. Във
вътрешните си отношения страната и нейния довереник имат свобода да
уговарят свободно цена на услугата, но прехвърлянето на тежестта за така
поети и изпълнени задължения от доверителя върху насрещната страна по
спора е ограничено до стойност, която е съпоставима с правната и
фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК
6/2012.
По делото във въззивната инстанция няма усложнения, произтичащи от
упражняване на процесуални права, не е повдиган спор по факти, а по
приложимия закон е формирана установена съдебна практика която е
приложена от въззивния съд; производството е проведено в едно открито
заседание, предварително подготвено с разпоредително заседание и затова
съставът е преценил, че въззивното дело не се отличава със специфика, която
да оправдава разходване на средства за защита над нормативен минимум за
адвокатските възнаграждения. Затова и искането на насрещната страна за
редукция на отговорността й до минимален размер може да бъде уважено.
Съдът отчита, че към момента на възлагане на представителството
съществената част от защитата пред въззивния съд вече е пропусната и обема
на услугата, която адвокатът би могъл да осъществи се свежда до
приповтаряне на доводи по същество на спора, изразени в първа инстанция. В
конкретния случай действията, осъществени от адвоката действително са се
изчерпили с бланкетно изявление за неоснователност на оплакванията по
жалбата, без каквато и да е пледоария по съществото на спора. Затова и обема
на така възложената и осъществена правна защита не покрива пълно
процесуално представителство на въззиваема страна, и това е мотивирало
съда да приложи правилото за определяна на възнаграждение, съответно на
проучване на дело и изготвяне на отговор по жалба без процесуално
представителство по чл. 9 ал.1 НМРАВ, което е в размер 3/4 от
възнаграждението за представителство в пълен обем. При прилагане на
методиката по чл. 7 ал.2 т. 4 от НМРАВ, към която препраща посочената
норма, съдът е възприел минимума от 3316.36лв(3/4 от 4221.81лв, изчислени
върху интерес от 47147.67лв) и този размер е признал, като горна граница на
всички подлежащи на възмездяване разходи, направени от въззиваемия.
Разглеждането по същество от въззивния съд на спора за дължимостта
на иск за присъждане на главница от 34 303лв и мораторна лихва от 12 844.67
2
лв е приключено с решение №57/24.02.2023г, като съдът е уважил частично
жалбата на осъдения ответник, като е потвърдил присъждането на главницата
и само част от лихвата до 10 4587лв. Наличието на частично основателна част
изключва възможността за обезщетяване на разходите на въззиваемия в
цялост, тъй като отговорността на въззивника на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК може
да се ангажира само съразмерно на обема на неоснователно обжалване
(44755.87/47147.67). В това съотношение е редуциран общия размер,
съответен на фактическата и правна сложност на делото, като в полза на
представляваната от адв. Димова страна са присъдени само 3148.12 лв.
В заключение съдът констатира, че няма основание за изменение на
този размер. По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№21245/20.03.2023г на
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ВЕЛИКИ
ПРЕСЛАВ ЕООД, чрез адв. Димова, с която е поискано изменение на
постановеното по настоящото дело въззивно решение №57/24.02.2023г, в
частта, с която са определени разноските за защита във въззивна инстанция,
чрез добавяне на горница над 3148.12 лв до пълния размер от 5000лв,
поискани в списъка по чл. 80 ГПК.
Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с
частна жалба пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3