Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 249/10.03.2014 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Кърджалийския районен съд, подадена от С. А. О., длъжник по изпълнително дело № *0002. Предмет на обжалване са действия на ДСИ Надежда Маргаритова, изразяващи се в налагане на възбрана върху собствен на длъжника С. О. недвижим имот и отказ същата да бъде вдигната. В жалбата се излагат съображения, че налагането на възбрана е част от изпълнителното производство като начален етап, в който принудителното изпълнение бива насочвано спрямо определено имущество /което в случая жалбоподателят - длъжник счита за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК/. Наред с това в жалбата се изтъква, че е безсмислено и недопустимо налагането на обезпечителни мерки по отношение на несеквестируемо имущество, тъй като действия по принудително изпълнение срещу такова имущество не могат да бъдат извършени. По тези съображения жалбоподателят счита разпореждането на ДСИ Надежда Маргаритова от 14.02.2014 г., с Ûоето е отказано вдигането на наложена възбрана върху собствения му недвижим имот, както и постановлението от 10.01.2014 г., с което е наложена тази възбрана, за незаконосъобразни и моли за тяхната отмяна.

Препис от жалбата е връчен на взискателя Д. Т. К., който не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК.

Държавният съдебен изпълнител е изпълнил задълженията си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК и е изложил мотиви по обжалваните действия. В тях изтъква, че намира депозираната жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна, за което излага подробни съображения.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Подадената жалба е недопустима, тъй като обжалваните изпълнителни действия не са сред изрично изброените в чл. 435 от ГПК. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че длъжникът може да обжалва следните действия на съдебния изпълнител: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В конкретния случай визираният в жалбата отказ за вдигане на възбрана, обективиран в разпореждането от 14.02.2014 г. на ДСИ Надежда Маргаритова, не попада в кръга на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК. Самото налагане на възбрана също не попада сред тези действия, още повече че и без да се разглежда въпросът относно обжалваемостта на това изпълнително действие съобразно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, най-малкото в случая е преклудирано правото за неговото обжалване, тъй като за налагането на възбраната длъжникът С. О. е бил уведомен повече от месец преди датата на подаване на настоящата жалба, а именно на 05.02.2014 г.

Неоснователно се сочи в жалбата, че налагането на възбрана представлява действие по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретен недвижим имот, тъй като това действие има единствено обезпечителен характер и се извършва с цел да се гарантира запазването на имуществото и то в патримониума на длъжника, в случай че се стигне до насочване на изпълнението спрямо него /което по отношение на недвижимите имоти съгласно разпоредбата на чл. 483 от ГПК започва с техния опис/. Още един довод в подкрепа на извода, че налагането на възбрана не съставлява по съществото си действие по насочване на изпълнението спрямо определено имущество, е разпоредбата на чл. 427 от ГПК. Съгласно визираната разпоредба съдебният изпълнител може да наложи възбрана дори и по отношение на вещ, която не се намира в неговия район на изпълнение. Едва след това надлежният съдебен изпълнител извършва описа и проданта на тази вещ, тъй като именно с тези действия се осъществява „същинското” принудително изпълнение върху недвижими вещи съобразно правилата на Глава XXXXIII от ГПК.

Следва да се добави също и обстоятелството, че налагането на възбрана върху определен недвижим имот в никакъв случай не води непременно до насочване на принудителното изпълнение спрямо него. А въпросът дали този имот е секвестируем или не следва да бъде изяснен едва в момента на насочване на изпълнението по отношение на този имот, т.е. при неговия опис, но не и в момента на неговото възбраняване, когато за съдебния изпълнител няма как да е ясно дали при насочване на изпълнението спрямо него същият би се оказал несеквестируем по смисъла на чл. 444 от ГПК.

По изложените съображения жалбата от длъжника С. О. против горепосочените действия на ДСИ Надежда Маргаритова се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено.

Така мотивиран, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 249/10.03.2014 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Кърджалийския районен съд, депозирана по изпълнително дело № *0002 от длъжника С. А. О., ЕГН *, против изпълнителни действия на ДСИ Надежда Маргаритова и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.