Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 79 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Анидел“
ООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение
№ 978/18.12.2019 г., постановено по АНД № 1175/2019 г. по описа на РРС, с
което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000914/23.11.2018 г. на началника
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.93г, ал.2, пр.1 и пр.2 от ЗАвПр, за нарушения съответно по чл.38,
ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., на касатора са наложени две
административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 3000 лева. Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила относно оценката на доказателствата и нарушения на материалния закон. По
подробно изложените в жалбата, в допълнението към нея и в хода на устните
състезания съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на
делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление. Претендира се присъждането
на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за частичната основателност на жалбата като счита, че
неправилно въззивната инстанция не е приложила чл.28 от ЗАНН по отношение на
нарушението, изразяващо се в неизвличане на данните, записани на картата на
водача.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че на 18.10.2018 г. била извършена комплексна проверка на
касатора, който притежавал лиценз № 0765 за международен автобусен превоз на
пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. В хода на проверката било
установено, че за периода от 01.03.2018 г. до 19.07.2018 г. касаторът не е
извлякъл данните от паметта на дигиталния тахограф, с който бил оборудван
автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег. № Х 2247
КМ. Било установено също, че за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. не
били извлечени и данните от паметта на картата на водача П.А.А.. При извършена
на 15.10.2018 г. крайпътна техническа проверка на посочения автобус, управляван
от последния водач, било констатирано, че автобусът има монтиран дигитален
тахограф.
Жалбоподателят поддържа, че наказателното
постановление (НП) не му било връчено като по този начин било ограничено
правото му на защита. Възражението е неоснователно. От съдържащата се в
наказателното постановление разписка е видно, че санкционният акт е бил връчен
на управителя на наказаното дружество на 11.03.2019 г., т.е. още преди
депозиране на жалбата срещу него чрез административнонаказващия орган с вх. №
52-00-25-956/05.03.2019 г. Жалбата е приета за подадена в срок и е разгледана
от въззивния съд, поради което оплакването за нарушено право на защита на
касатора е несъстоятелно.
Такова е и възражението му за неспазен срок за
произнасяне по административнонаказателната преписка. В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН, който тече от
получаването на преписката и в който административнонаказващият орган следва да
се произнесе по нея, е инструктивен, а не преклузивен, поради което дори и НП
да е издадено след изтичането му, то това не обуславя извод за неговата
незаконосъобразност.
Не са налице и твърдените в касационната жалба
нарушения на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Административните нарушения, за които е наказан касаторът, се осъществяват чрез
бездействие, поради което правилно в АУАН и НП са посочени периодите, за които
не са били извлечени данните от дигиталния тахограф и картата на водача.
Според константната съдебна практика,
административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени
там, където е дължимо съответното правнорелевантно действие. Разпоредбата на
чл.37, ал.2 вр.ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. предвижда, че извлечените
данни от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача се съхраняват в
адреса на управление на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена
сметка. Доколкото се касае до два взаимосвързани етапа на обработване на
посочената информация – нейното извличане и последващото й съхраняване, то
съдът намира, че мястото на извършване на нарушението чрез неизпълнение на
задължението за извличане на информацията също съвпада с адреса на управление
на превозвача, който адрес е надлежно посочен в НП. И двете нарушения са
описани както словесно, така и чрез посочване на нарушените законови разпоредби.
Пред касационната инстанция са представени и на
основание чл.219, ал.1 от АПК са приети писмени доказателства за наличието на
архивирани данни на дигиталната карта на водача П.А.А. за периода от 01.03.2018
г. до 01.01.2019 г., който период обхваща и този по НП: от 01.03.2018 г. до
19.09.2018 г.
Според легалната дефиниция по § 1, т.10 от ДР на Наредба
№ H-3 от 7.04.2009 г. „извличане“ е процесът на копиране на част или на всички
записани данни в паметта на дигиталния тахограф или в паметта на карта за
дигитален тахограф. Текстът на чл.40 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г.
предвижда, че не се допуска процесът на извличане на записана информация да
променя или изтрива запаметената в дигиталния тахограф или в картата на водача
информация. Според определението по чл.2, т.2, б."н" от Регламент
(ЕС) № 165/2014 „извличане" от дигитален тахограф означава копиране,
заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни,
записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата
за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани
данни. Според чл.5, пр.единадесето от Регламент (ЕС) № 165/2014 дигиталните тахографи трябва да осигуряват и изпълнението
на функции по извличане на данни към външни устройства.
Касационната инстанция намира, че удостовереното
обстоятелство в издадената служебна бележка от „Венци“ ЕООД за наличието на
архивирани данни на търговското дружество – касационен жалбоподател, от
дигиталната карта на водача П.А.А. за периода от 01.03.2018 г. до 01.01.2019
г., не е достатъчно, за да се приеме, че касаторът е изпълнил задължението си
по чл.38, ал.1, т.2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. Само по себе си наличието
на тези данни в картата на водача, удостоверени чрез представените пред
касационната инстанция разпечатки от нея, не означава, че те са били извличани,
т.е. копирани на друго устройство или носител и то с предвидената в закона
ритмичност – най-малко един път на 28 дни. От представената служебна бележка не
става ясно къде, по какъв начин (чрез използването на какъв хардуер и софтуер),
кога и от кого са архивирани данните, за да се прецени дали задължението за
тяхното извличане е изпълнено по указания в закона начин.
По делото липсват каквито и да било данни, че
информацията, записана на дигиталния тахограф, с който е оборудван автобусът „Мерцедес
Туризмо“ с рег. № Х 2247 КМ, е била извличана съгласно изискванията на чл.38,
ал.1, т.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г.
Неоснователни са и развитите в допълнението към
касационната жалба оплаквания, според които писмените доказателства, на които
административнонаказващият орган се бил позовал – пътни листи и пътни
формуляри, удостоверявали различни обстоятелства и поради това чрез тях не било
възможно да се установи извършването на вменените на касатора административни
нарушения. От съдържанието на самото НП е видно, че тези писмени доказателства
са посочени от наказващия орган с цел да се установи, че през процесните периоди наказаният превозвач
действително е извършвал автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу
възнаграждение, за които периоди данните от картата на водача и от дигиталния
тахограф на автобуса, с които превозите са били извършвани, не са били
извличани.
Предвид наличните по делото данни и за други
допуснати от касатора административни нарушения по ЗАвПр и с оглед на
обстоятелството, че се касае за типичен случай на нарушения от съответния вид,
то липсва основание извършеното да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Доколкото в касационното производство ответникът по
касация не е бил представляван, не е представил доказателства за направени
разноски и не е направил искане за тяхното присъждане, такива не му се следват.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 978/18.12.2019 г., постановено по АНД № 1175
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: