Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.07.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На десети юни
две хиляди двадесета и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 6249 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Ч.“ Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение
на „А.т.“ Е.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, че съществува ЧАСТ ОТ
вземането, за което по ч.гр.д.
№ **/2020г. по описа на ВРС е издадената
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
до размер на сумата от 139.22 лева /сто тридесет и девет лева и двадесет
и две стотинки/ – обезщетение за забава върху възнаграждение
за извършен превоз на пътници
по писмен договор за превоз на
пътници от 01.02.2018г., за което
е издадена фактура № ***/29.09.2018г.
на стойност
1950.00 лева, начислено за периода от
29.09.2018г. до датата на частичното
плащане – 12.06.2019г. и сумата от 64.66 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет
и шест стотинки/ – обезщетение за забава върху остатъка от задължението от 950 лева, начислено
за периода от 13.06.2019г. до 10.02.2020г., както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
разноските в заповедното производство в размер на 325.00 лева /триста двадесет и пет лева/ -
заплатена държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение от 300.00 лева.
В
исковата молба и уточненията направени по реда на чл. 145 и чл.
146 ГПК се сочи, че по силата на писмен договор за превоз на пътници от 01.02.2018г. „Ч.“
Е. като изпълнител извършило по
възлагане на „А.т.“ Е. екскурзии по зададени маршрути. За уговореното възнаграждение в размер на 1950лв. за превоз, който ищецът не може да посочи конкретно, била издадена фактура № ****/29.09.2018г., която е
изпратена по електронен път на възложителя. Управителят на ответника присъствал
при превоза. Възнаграждението се дължало по силата на закона
до 14 дни от получаване на фактурата, но плащането било извършено на 12.06.2019г. и 10.02.2020г., поради което
счита, че му се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За
събиране на вземането си ищеца
депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № 1840/2020г. по описа
на ВРС.
Срещу нея длъжникът възразил,
поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник. В проведеното първо открито съдебно заседание излага
твърдения, че са налице устни уговорки за отлагане на
плащанията по фактурите до края
на 2019г. Не оспорва получаването на фактурата, по която се
претендира обезщетение за забава. Твърди наличието на трайни търговски
отношения между дружествата прекратени поради неизрядност на превозвача – ищец, като издадените фактури включително процесната са били
забавени неоправдано от ищеца и в тях не е посочено за кои
точно превози става въпрос. Сочи се, че няма уговорен падеж за плащане
на транспортната услуга и липсва покана за плащане.
Съдът с определение
постановено в проведеното на 10.06.2021г. открито съдебно заседание, е допуснал на основание чл. 214
ГПК изменение по размер на предявения
иск чрез намалението му от 203,88 лв.
на 194,66 лв., представляваща сбор от сумите от 130 лева – обезщетение за забава върху
сумата от 1950 лева за период
от 16.10.2018г. до
12.07.2019г. и 64,66 лева - обезщетение за забава върху сумата
от 950 лева за период от
13.06.2019г. до 10.02.
2020г.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1840/2020г
на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза на „Ч.“ Е., ЕИК *** против
„А.т.“ Е.,
ЕИК *** за вземане 950.00 лева
/деветстотин и петдесет лева/, представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършен на
21.08.2018г. превоз на пътници по
договор за превоз на пътници
от 01.02.2018г., за което е издадена фактура № ****/29.09.2018г. на стойност 1950.00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда –
11.02.2020г., до окончателното
заплащане на задължението, сумата от 139.22 лева /сто тридесет и девет лева и двадесет
и две стотинки/ – обезщетение за забава върху задължението
по горната фактура от 1950 лева, начислено за периода от
29.09.2018г. до датата на частичното плащане
– 12.06.2019г., сумата от
64.66 лева /шестдесет и четири лева и шестдесет
и шест стотинки/ – обезщетение за забава върху задължението
от 950 лева, начислено за периода
от 13.06.2019г. до
10.02.2020г.
От писмените доказателства
– фактура № ****/29.09.2018г.; заверени за вярност пътен
лист Серия * № ***. с пътническа ведомост за случаен превоз
от 21.08.2018г.; 4/четири/ броя тахографски
листи от 21.08.2018г.
до 23.08.2018г.; 3 /три/ броя разпечатки
от електронна поща ******, се установява, че: на 01.02.2018г. бил сключен писмен договор за превоз на пътници, по който „Ч.“ Е. като изпълнител се задължил да извършва по
възлагане на „А.т.“ Е. екскурзии по зададен маршрут. Установява се извършен превоз по маршрут В. –Б.-П.-В. в период 21.08. -
24.08.2018г. За дължимо възнаграждение за транспортна услуга в размер на
1950лв.
била издадена фактура, която е изпратена по електронна поща на възложителя.
Въз основа на
така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл.
86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между писмен договор за превоз на пътници от 01.02.2018г., по който е
налице уговорен падеж за плащане. Респективно следва
ответникът
да не е провел
успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
Съдът намира, че предвид безспорното обстоятелство за получена и платена от
ответника фактура с посочено основание транспортна услуга и стойност 1950 лв.,
той е признал дължимоста на вземането, за което тя е
издадена. В случая предмет на делото не е възнаграждението по конкретния
превоз, а обезщетението за забава поради липса на плащане на падежа му.
При липсата на уговорен падеж във формалния процесен
договор, следва да намери приложение диспозитивната
норма на чл. 303а ал. 3 пр. 1 ТЗ, регламентираща 14-дневен срок за плащания
между търговци считано от получаване на фактурата. Ответникът не оспорва
твърдяното получаване на фактурата на 02.10.2018г., както и датите на
извършените плащания. Отделно от това дори и да се приеме, че не се установява
точна дата на получаване на фактурата, в случая ответникът признава конкретно извършената транспорта услуга по
тази фактура, като сочи дата на извършване на услугата 30.08. - 02.09.2018г.,
т.е в тази хипотеза би била приложима нормата на чл. 303 ал. 3 пр. 2 от ТЗ,
според която когато денят на
получаване на фактурата или поканата
за плащане не може да
се установи, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване
на стоката или услугата.
И в тази хипотеза е налице забава съвпадаща с претендираната.
При така установените периоди на забава и безспорните стойности на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва,
искът следва да се уважи съобразно направеното изменение.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни бележки и договор
за правна помощ са на стойност 300лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лева за държавни такси /за внесената разлика над определените 25 лв., ищецът може да депозира
молба за възстановяването им по посочена банкова сметка/. ***е по заповедното
производство в размер на 325 лева, тъй
като плащанията за част от вземането по заповедта са извършени след подаване на
заявлението.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Ч.“ Е., ЕИК *** и
„А.т.“ Е.,
ЕИК **** че
съществува ЧАСТ ОТ вземането, за което по
ч.гр.д. № **/2020г. по описа на ВРС е
издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до размер на сумата от 194,66
лева – обезщетение за забавено плащане на възнаграждение по писмен договор за превоз на
пътници от 01.02.2018г., за което
е издадена фактура № ****/29.09.2018г.
на стойност 1950.00 лева., от които 130 лева – обезщетение за забава върху сумата
от 1950 лева за период от
16.10.2018г. до 12.07.2019г.
и 64,66 лева обезщетение за забава върху сумата
от 950 лева за период от
13.06.2019г. до 10.02.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК „А.т.“ Е.,
ЕИК **** да заплати на „Ч.“ Е., ЕИК *** сумата от 325 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 325 лева
разноски по ч.гр.д. № **/2020г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: