Решение по дело №90/2025 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 74
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20251520200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Кюстендил, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ч.А. Т.
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело №
20251520200090 по описа за 2025 година
„*****“ ****, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в с.Г., общ.К., махала „****“ №**** обжалва наказателно
постановление № 805042-F802845 от 03.01.2025г. издадено Директор на офис
/дирекция/ за обслужване Кюстендил в ТД на НАП София, с което на
основание чл.355, ал.1 КСО е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ В размер на 500 лв.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила, евентуално наличие на
предпоставките по чл.28 ЗАНН. Претендира се присъждане на сторените
разноски за адвокат в хода на производство.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства
при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН №F802845/17.12.2024г. е привлечен към
административнонаказателна отговорност жалбоподателя, за това че на
03.12.2024г. в ТД на НАП София, офис Кюстендил, във връзка с с възложена
1
резолюция за извършване на проверка, е установено, че жалбоподателят в
качеството му на работодател и осигурител по чл.5, ал.1 КСО не е подало в
законоустановения срок в компетентната ТД на НАП декларация образец №1
към чл.4, ал.1 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. на МФ с данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено
осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ за
месец октомври 2024г. за подлежащото на осигуряване в дружеството лице Ю.
К. П. в законоустановения срок-25.11.2024г.Декларация, обр.№1 за м.10.2024г.
е подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис на
03.12.2024г. и същата е приетана същата дата.
С гореописаното е преценено, че е нарушен чл.4, ал.1 т.1 б „А“ от
Наредба Н-13/17.12.2019г.Акта е предявен и връчен на представител на
дружеството на 17.12.2024г.
На 20.12.2024г. е депозирано възражение, в което е посочено, че
декларация е подадена, но в последствие заличена, тъй като се наложила
корекция поради непредставен в срок болничен лист.
На 03.01.2025г. е издадено оспорваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложено на основание чл.355, ал.1 КСО
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като
същата се установи по делото от приложените писмени доказателства и
показанията на св.М. и Н...
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
2
отмяната на атакуваното НП.
Извършеното нарушение се установи по делото от всички събрани
доказателства-показанията на разпитаните свидетели са изцяло еднопосочни.
В АУАН И НП е налице ясно описание на установеното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване и дата на
нарушението. Налице е единство между словесното описание на нарушението
и в акта и наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с
посочването на нарушената норма на поведение .
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Наказателното постановление е издадено от Директор на офис
/дирекция/ за обслужване Кюстендил, като видно от приложената и приета
като доказателство по делото заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. териториалните
директори на НАП са упълномощени от изпълнителния директор на НАП да
издават наказателни постановления по чл.355 КСО.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в
присъствие на жалбоподателя. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Действително, видно от свидетелските показания, жалбоподателят е
подал в срок декларация, като в последствие е заличил същата изцяло, което е
равнозначно на неподаване на декларация и не е обвързано от срок за
отстраняване на допуснати неточности, като това обстоятелство и не е
необходимо да се отразява в НП, доколкото на практика липсва декларация.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че жалбоподателят, като физическо лице е наел по трудово
3
правоотношение друго физическо лице и в качеството си на работодател и
осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, каквото е установено по делото,
не е подал в законоустановения срок Декларация обр. 1 за м. октомври 2024 г.
в ТД на НАП в срок най – късно до 25 - то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните в нея. Тоест, в конкретната хипотеза не е сторил това
най – късно до 25.11.2024 г.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 355, ал. 1 от
КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, като правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие в
законоустановения срок, когато лице, имащо качеството работодател. Респ.
осигурител е необходимо да подаде в компетентната ТД на НАП декларация,
обр. 1, най – късно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните в нея, който за месец октомври 2024 г. се явява 25.11.2024 г.. От
доказателствата по делото се установява, че декларацията е била подадена,
след изтичане на предвидения срок. Безспорно е, че това е станало на
03.12.2024 г., когато документът е подаден.
Нарушението е формално по своя характер, като срокът на забава не е
кратък, но деянието не е единствено, оказало влияние и за преценката по чл.
28 ЗАНН.
В тази връзка, предвид последното от гореизложеното, следва да се
обсъди и направеното от жалбоподателя възражение, свързано с твърденията
му за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба е следвало в
случая да бъде приложена поради маловажност на деянието от гледна точка
причините за извършването му и липсата на вредни последици, но
наказващият орган не бил изложил съображения в тази насока, а само
формално обсъдил. Това възражение съдът намира за неоснователно по
следните аргументи:
Действително разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
4
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното
нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
В конкретния случай е допуснато нарушение по чл. 355, ал. 1 от КСО,
вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО.
Деянието с тази правна квалификация е формално, както вече бе посочено по
– горе и се осъществява чрез бездействие от лицето, което не е изпълнило
задължението си да подаде съответната изискуема се декларация в
предвидения от закона срок. Достатъчно е закъснение с един ден, за да се
обоснове налагането на санкция, като приемане от органите на НАП на
декларацията, подадена със закъснение не променя извода относно
съставомерността на деянието, нито пък това, че данните в нея са коректно
вписани. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на
закона води до налагане на санкция, като законодателят е предвидил широк
диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на
конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. При тази индивидуализация вече би могло и следва да се
5
вземат предвид фактите, свързани със срока на забавата, обстоятелството дали
за бюджета са настъпили щети, както и факта дали допуснатото нарушение е
първо за жалбоподателя, което вече бе посочено, че е отчетено от наказващия
орган.
От друга страна, обосноваването на маловажен случай би могло да
стане единствено при наличието на особени непредвидени обстоятелства,
каквито например се явяват болничен престой, внезапни инциденти,
препятстващи спазването на законовите срокове, каквито по делото не се
установяват. Поради това, релевираното възражение от страна на
жалбоподателя не предпоставя, само по себе си извод за наличие на хипотеза
по чл. 28 ЗАНН, а очертаните факти следва да се вземат предвид при
индивидуализацията на наказанието. В тази връзка
административнонаказващият орган, очевидно ги е отчел и е определил
глобата в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО,
размер, поради което същата се явява справедлива и съответстваща на
тежестта извършеното нарушение от гледна точка относително краткото
просрочие и установените смекчаващи вината обстоятелства, свързани с
липсата на настъпили допълнителни вреди в резултат на деянието.
При горните доводи, съдът намира, че жалбата е неоснователна и
следва потвърждаване на оспорваното наказателно постановление.
С оглед искането на проц. представител на наказващия орган за
присъждане на възнаграждение, съдът определя такова съгл. чл. 63д ал. 5вр.
ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер от 80 лева.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 805042-F802845 от
03.01.2025г. издадено Директор на офис /дирекция/ за обслужване Кюстендил
в ТД на НАП София, с което на „*****“ ****, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в с.Г., общ.К., махала „*****“ №**** на основание
чл.355, ал.1 КСО е наложено административно наказание „имуществена
6
санкция“ В размер на 500 лв.
Осъжда „*****“ ****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в с.Г., общ.К., махала „****“ №**** за заплати на НАП деловодни
разноски в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

7