№ 1571
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №261645/07.12.2020г., постановено по гр.д.№
2101/2019г. по описа на СГС, ГО, 21-и състав е осъдена УМБАЛ
“АЛЕКСАНДРОВСКА„ ЕАД да заплати на А. Б. Т. сумата от 80 000 лева
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие прекъсване на уретера при оперативна
интервенция, установено на 11.05.2018 г., довело до премахване на бъбрек, и
непремахване на компрес „микулич“ в ретроперитонеалното пространство
при оперативна интервенция на 30.05.2018 г., установено на 29.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 25.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Със същото решение е осъдено дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да
заплати на УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД по предявения обратен иск
сумата от 80 000 лева, застрахователно обезщетение, дължимо на основание
договор за застраховка „Професионална отговорност на медицинския
персонал“, сключен със застрахователна полица № 18 100 1306 **********
от 13.04.2018 г., за която сума като обезщетение по чл. 49 от ЗЗД УМБАЛ
1
„АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД е осъдена, ведно със законната лихва върху
тази сума от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба от УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“
ЕАД, с която се обжалва съдебно решение № 261645/07.12.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2101/2019г. по описа на СГС изцяло.
Изложени са съображения, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните
доказателства, вкл. и на заключенията на приетите СМЕ.
Твърди се, че пациентът е бил запознат с рисковете от предстоящите и
проведените му операции, вкл. и чрез информирано съгласие, подписна от
пациента.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал в
цялост заключението на вещото лице д-р Р., вкл. и дадените от вещото лице
разяснения в съдебно заседание, съгл. които следва да бъде направен извод,
че получените от ищеца усложнения, съставляващи увреди на здравето му не
са в резултат на противоправно поведение на служители на ответната
болница и са в рамките на допустимия медицински риск.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
съдебно решение и да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, А. Т., представя писмен отговор по подадената
въззивна жалба. Оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД, ответник по
предявения обратен иск, с която се обжалва съдебно решение
№261645/07.12.2020г., постановено по гр.д.№ 2101/2019г. по описа на СГС в
частта му, с която е уважен предявения обратен иск изцяло.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с
процесния застрахователен договор е застрахована отговорността на ЮЛ
УМБАЛ“АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД, напротив твърди се, че е застрахована
професионалната отговорност на служители и работници на ЮЛ, по
конкретно изготвен списък, но не и отговорността на самото ЮЛ, поради
което приетият деликт по предявения главен иск не съставлява покрит
застрахователен риск, за който да е отговорно ответното застрахователно
2
дружество.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
съдебно решение в частта му по предявения обратен иск и отхвърли изцяло
предявения обратен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ЕАД представя
писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната му част по предявения обратен иск.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца А. Т.
неимуществени вреди, от провеждане на неправилно лечение от служители
на ответната болница, довело до премахване на десен бъбрек, и
несвоевременно отстраняване на компрес „микулич“ в ретроперитонеалното
пространство при оперативна интервенция, извършена на 30.05.2018 г.,
установено на 29.11.2018 г.при наложила се и извършена последваща
операция във ВМА-София.
Пред първоинстанционния съд е предявен при условията на
евентуалност и обратен иск с правно основание чл. 189 ал. 1 от ЗЗ във вр. с
469 и чл. 435 от КЗ от ответника по първоначалния иск УМБАЛ
„АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, за заплащане на
присъденото застрахователното обезщетение ако ответникът по главния иск
бъде осъден да заплати същото.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
3
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на УМБАЛ
„АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ицещът твърди, че на 30.08.2017г. е постъпил в УМБАЛ
„АЛЕКСАНДРОВСКА“ – Клиника по обща чернодробна и панкреатична
хирургия“ с оплаквания за обща отпадналост, подуване на корема, и трудна и
оскъдна дефекация. При проведената ректоскопия се установила туморна
формация, заемаща 2/3 от лумена на червото, с данни за Нео процес, като при
изследването се констатирала невъзможност на едноскопския апарат да
премине над тумора.
Проведена била операция на 01.09.2017г., при която била установена
туморна формация на границата ректум – сигма, язвен тип, видимо
инфилтрираща всички слоеве на чревната стена, включително и серозата.
Констатирано е, че туморната формация е стенодопирва към левия уретер,
който е прирастнал към серозата на червото. При проведената операция се
освободил уретерът, като се наложила резекцията му и възстановяването му
върху протезен дрен. Били поставени два контактни дренажа, разположени
към левия уретер и ректалния чукан, под перитонизацията на малкия таз.
Червото било изведено като т.нар. „анус претер“, или временна дебелочревна
стома – операция „Хартман“. Ищецът бил изписан на 11.09.2017 г. в добро
общо състояние.
На 23.04.2018 г. ищецът отново постъпил в Клиниката по обща и
чернодробно-панкреатична хирургия за планова операция.
На 25.04.2018 г. било извършено премахване на стома и реституция.
Изследванията след оперативната интервенция първоначално са констатирали
ниво на серумен креатинин и урея в референтните граници. Не било
отбелязано наличие на смущения в дренажа (хидронефроза) двустранно. Леко
завишено ниво на серумен креатинин било констатирано след премахване на
4
колостомата и проследяване на пациента в КАИЛ.
В периода 04-09.05.2018 г. било констатирано леко завишаване на
стойностите на серумния креатинин. В приложената епикриза от Клиниката
по обща и чернодробна панкреатична хирургия, състоянието на двата бъбрека
било описано като „запазени размери, без хидронефроза“ . Констатацията е от
04.05.2018 г., видно от приложената ехограма от Клиниката по хирургия.
На 10.05.2018 г. ищецът бил приет в Клиниката по урология с
предварителна диагноза „хидронефроза“. На 11.05.2018 г. била извършена
обзорза уретроцистоскопия. След уретерореноскопия вдясно, като било
констатирано, че на около 5 см от остиума уретерът завършва сляпо. При
вкаран контраст било установено, че той се разливал извън уретера и не
достигал до проксималния уретер или бъбрека.
На 21.05.2018 г. се пристъпило към оперативна интервенция, като се
достигнало до десен бъбрек. Бил направен опит за антеградна интубация на
десен уретер, като на 20 см дистално се достигнало до непреодолим стоп.
На 28.05.2018 г. била направена проградна рентгенография, като на
ниво илиачни съдове е установена лезия на десен уретер.
При проведена операция на 30.05.2018 г. от 10:50 ч. до 12:00 ч. било
достигнато до десния бъбрек, който се открил с променена консистенция и
изразени пери- и паранефритни промени (оперативен протокол том І л. 187).
Била извършена нефректомия – оперативно отстраняване на десния бъбрек.
Пациентът бил на лечение в ответното лечебно заведение до 13.07.2018
г., на която дата бил изписан.
Поради неподобряване и влошаване на общото здравословно състояние
на ищеца, същият постъпил на 28.11.2018г. за лечение във ВМА- София,
Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, където
на 29.11.2018г. била извършена оперативна интервенция, при която било
установено и премахнато чуждо тяло от тялото на ищеца- компрес
„Микулич“.
По тази фактическа обстановка не се спори между страните по делото, а
и същата се установява от представените многобройни писмени
доказателства и от заключенията на приетите СМЕ в първата инстанция.
В конкретния случай по делото не е спорно и обстоятелството, а и
5
същото се установява от събраните по делото доказателства, че за
проведеното лечение и в двете клиники на УМАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“
ЕАД ищецът е дал информирано съгласие, в т.ч. и за извършените
оперативни интервенции. Не се спори, че ищецът е потърсил медицинска
помощ от ответното лечебно заведение и съгл. чл. 84 от ЗЗ е придобил
качеството на пациент на лечебното заведение.
Съгл. разп. на чл.84 ал.1 от ЗЗ пациент е всяко лице, което е потърсило
или на което се оказва медицинска помощ.
В първоинстанционното разглеждане на делото е била допусната
комплексна съдебно –медицинска експертиза, която е следвало да бъде
извършена от три вещи лица- лекари, специалисти по хирургия, нефрология,
урология. Всяко от вещите лица е изготвило отделно заключение, прието от
съда като единична СМЕ. Настоящата съдебна инстанция намира, че тези
процесуални действия не опорочават обжалваното решение, още повече, че
същите са извършени със съгласието и без противопоставянето на страните .
Съдът кредитира приетите заключения на СМЕ, изцяло, вкл. и дадените
от вещите лица разяснения в съдебно заседание.
По делото са събрани гласни доказателства, които съдът изцяло
кредитира, като съобразява и разп.на чл.172 от ГПК.
Представени са писмени доказателства. Същите не са оспорени от
страните по делото и съставляват медицинска документация. Съдът
кредитира всички, представени по делото писмени доказателства.
От правна страна: по предявения главен иск с правно осн. чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили
от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
6
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на
работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този
смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и
безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служители, на които е възложил работата, или в чието
задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.XII.1958 г.
Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите
следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало
да се осъществят определени действия.
Дейността на ответното лечебно заведение към датата на твърдения
деликт е била регулирана от ЗЗ, Наредба № 49/18.10.2010г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи и Медицинските стандарти по медицинска
онкология, по урология и по хирургия, утвърдени с Наредби на министъра
на здравеопазването.
Съгл. разпоредбите на Наредба № 49 лечебните заведения
осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото
доказателства, вкл. и заключенията на СМЕ и свидетелските показания и
съгл. разпоредбите на ЗЗ: чл.81, чл.86, чл. 88, и чл.92, съдът приема, че
служителите, в чиито преки задължения се е включвало лечението на
здравето на ищеца като пациент на ответната болница са проявили
небрежност и са поставили пациента в ситуация на повишен риск, както
поради несвоевременното отстраняване на поставения компрес „микулич“
при проведеното оперативно лечение, така и поради допуснатата ситуация,
наложила отстраняване на десния бъбрек на ищеца.
Съдът намира, че служители на ответната болница са проявили
противоправно поведение като не са съобразили изцяло поведението си с
разп. на чл.81, чл.86 и чл.88 ал.1 от ЗЗ, с изискванията на посочените по -
7
горе медицински стандарти и с правилата на добрата медицинска практика, в
т. ч. и с правилата на медицинската етика.
Съдът намира, че в противоправно поведение на служители на
ответника е довело до несвоевременно отстраняване на компрес „микулич“ от
тялото на ищеца при извършена операция на 30.05.2018г.
Съдът, предвид заключенията на СМЕ, приема за доказано
обстоятелството, че по време на оперативна интервенция на 30.05.2018 г.
между 17:30 и 19:00 ч. е била извършена тампонада на ретроперитонеалното
пространство посредством 10 „микулич“ -компреса, без впоследствие един
компрес „микулич“ да бъде премахнат. Пациентът е бил изписан от
лечебното заведение на 13.07.2018 г. в това състояние, като премахването
било извършено 4 месеца по-късно в друго лечебно заведение. Съгл.
приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ,
изготвена от в.л. д-р Р., не съществуват, причини, съвместими с добрата
медицинска практика, нито утвърдени от медицинската наука и практика
методи, които да дадат основание поставен марлен материал да не бъде
премахнат.
Съдът намира, че съществува пряка причинно-следствена връзка между
влошаване на здравословното състояние на ищеца след извършените
операции в УМБАЛ “АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД, наложилата се операция,
извършена по спешност на 29.11.2018г. във ВМА-София на ищеца и
търпените във връзка с тези обстоятелства болки и страдания и
несвоевременното отстраняване поради небрежност на поставения компрес
“микулич“.
Съдът намира, че противоправно поведение на служители на ответника
е довело до наложилото се отстраняване на десния бъбрек на ищеца.
Съдът не приема за доказано обстоятелството, твърдяно от ищеца, че
по време на оперативната интервенция на 25.04.2018 г. в Клиниката по обща
чернодробна и панкреатична хирургия на ответната болница е било
причинено прекъсване на десния уретер на пациента, което е причинило
хидронефроза, променена консистенция и изразени пери - и паранефритни
промени в десния бъбрек и наложило последващото му премахване на
30.05.2018 г. в Клиниката по урология на ответната болница. Това
обстоятелство се доказва и от заключенията на СМЕ, в т.ч. и от разясненията
8
на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание при приемане на
заключенията на СМЕ.
Съдът не приема за доказан факта, твърдян от ищеца, че увреждането е
било извършено по непредпазливост, или дори по небрежност от служители
на ответната болница при извършената оперативна интервенция.
Предвид заключението на в.л. д-р Р., както и предвид разясненията на
вещите лица, дадени в съдебно заседание на 05.11.2020 г. съдът приема за
доказан факта, че е невъзможно да се установи дали лезията на десния уретер
била причинена при оперативната интервенция или поради патоанатомичните
процеси в организма – въздействието на туморната формация и срастванията
в организма след проведената първа операция. Безспорно е обаче, че при
проведеното лечение на ищеца от ответната болница е настъпило
усложнение, довело до отстраняване на десния му бъбрек. Не може да се
приеме, че това усложнение съставлява случайно събитие, или оправдан
медицински риск, такива твърдения и не са наведени от страните по делото.
Самият факт на допускане на получилото се усложнение, съставлява
поредица от действия на служители на ответната болница, нарушавайки с
действия или бездействия, в т.ч. и чрез непълно или неточно информиране на
пациента, които предвид крайния резултат следва да бъдат квалифицирани
като противоправни, предвид разп. на чл.81, чл.86, чл.88 и чл.92 от ЗЗ и
утвърдените с наредби медицински стандарти.
Правилата на добрата медициниска практика и дадената Хипократова
клетва не съставляват нормативни документи, но доколкото при
непозволеното увреждане следва поведението да бъде съобразено и с
правилата на добрите нрави, приети като етични правила в обществото, то
съдът приема, че служители на ответника нарушавайки етичните правила и
норми също са проявили противоправно поведение.
В случая, съдът приема за доказано, че настъпилото усложнение след
проведената планова операция на 23.04.2018г. съставлява очакван, но не
оправдан медицински риск, който е довел до отстраняване на десния бъбрек
на ищеца впоследствие, но възможността за настъпване на този риск е
следвало да бъде предвидена от лекарите в ответната болница, както предвид
тяхната квалификация, така и предвид професионалния им опит и да бъде
съобщен на ищеца, както и да бъдат предвидени евентуалните обективно
9
настъпили увреди в организма на ищеца от по-рано проведеното му лечение
в същата болница и тези увреди да бъ9дат съобразени при извършване на
плановата операция на 30.05.2018г. Лекарите е следвало да окажат пълно
съдействие и внимание на ищеца, като му разяснят подробно факти и
обстоятелства относно поставената му диагноза и проведеното му лечение,
евентуално очакваните усложнения, още повече че лечението е продължило
за период над два месеца в едно и също лечебно заведение, започнало е като
планово предвидено и е било продължение на вече осъществено лечение в
същата болница .
Неизпълнението в пълен обем на правилата на добрата медицинска
практика, неосъществяването на действия, очаквани и приети от
обществената етика и морал като едиствено правилни и задължителни
обуславят противоправността на деянието. Предвид ранга и
специализацията на лечебното заведение, ноторно известния факт на
високота квалификация на работещите в същото лечебно заведение
специалисти, обществото очаква от тях проява на етика и висок морал при
изпълнение на служебните им задължения. Неприемливо е за обществото
поведение на прибързаност и неглижираност на очевидни негативни
последици за здравето на пациента при лечение на очевидно тежки
заболявания.
Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45 от ЗЗД, е
сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на
следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
В случая съдът намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разп.
на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че съществува
непозволено увреждане по отношение на ищеца А. Т. от служители на
ответника.
Съгл. разп. на чл. 45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази
презумпция досежно виновното поведение, на служители на ответника, макар
и оспорена, не е оборена в процеса, предвид изложеното по-горе.
Съгл. трайната съдебна практика на ВКС, задължителна за настоящата
инстанция, преценката за наличие на противоправно поведение и за
10
причинната връзка - като предпоставки за уважаване на иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД изискват съвкупна преценка на всички ангажирани
доказателства по делото, съобразяване на всички факти, при отчитане на
връзките между тях, съобразно дадените от СМЕ отговори, на базата на
опитните правила и логиката. В този см.решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.
д. № 1504/2011 г., ГК., Трето г. о. на ВКС.
Предвид изложеното по-горе и съгл. посочената практика настоящият
съдебен състав намира предявения иск за основателен.
По размера на предявения иск : По делото е разпитан един свидетел
относно търпените от ищеца болки и страдания: Съдът изцяло кредитира
неговите показания.
Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на
чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за
присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението
следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се
отнася до претърпени болки и страдания от ищеца, свързани с неговото
физиологично и психологично здраве. Основни критерии при определяне на
болките и страданията, претърпени от ищеца са интензивността и
продължителността на неговото страдание. Ищецът е претърпял болки и
страдания, както поради неотстранения на време компрес, така и поради
отстраняване на десния му бъбрек, свързано с претърпяване на няколко
допълнителни оперативни интервенции. Несъмнено тези обстоятелства са
довели до интенезивни болки и страдания за продължителен период от
време, както и до силно душевно напрежение, силни негативни емоции за
ищеца, свързани с необратими физиологични състояния, довели до трайни и
необратими физиолочигни увреждания.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че сумата от 80 000 лв.,
представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Този размер на
обезщетението е съобразен и със задължителната съдебна практика, вкл. и
с ППВС №4/1968г.
Предвид изложеното съдът намира, възраженията, изложени в жалбата
11
на УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД за неоснователни и недоказани.
Решението в тази му обжалвана част е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 189 ал. 1 от Закона за
здравето във вр. с 469 и чл. 435 от КЗ: предвид изхода но главния иск,
обратният иск следва да бъде също изцяло уважен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ЗАД «АРМЕЕЦ» АД,
че приетите за доказани по-горе деликти не съставляват покрит
застрахователен риск от представения застрахователен договор, доколкото
същият е сключен от ответната болница в качеството й на застраховащ
професионалната дейност на конкретно изброени по приложен списък
служители на болницата, но не и отговорността на боолницата, в качеството
й на самостоятелно ЮЛ.
Сключването на договор за застраховка „професионална отговорност на
служители“, валиден към датата на застрахователното събитие, не се оспорва
от ответника и се установява от застрахователната полица, представена по
делото.
Настоящият състав приема, че застрахователният договор, сключен от
лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 от ЗЗ,
покрива и отговорността на това лечебно заведение по чл. 49 ЗЗД.
Както беше посочено по-горе, отговорността на болницата като
работодател е гаранционно-обезпечителна. Болницата отговаря само и
доколкото е установено да е и било извършено увреждане от неин лекар или
медицински служител. Както е прието в ППВС № 7 от 29.12.1958 г.,
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тя има
гаранционно-обезпечителна функция. Тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата.
Съгл. ППВС № 7 от 30.12.1959 г., отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия, докато юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
12
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. В този смисъл болницата като
самостоятелно ЮЛ може да осъществява лечебна дейност, вкл. и да
осъществява противоправни действия и бездействия при извършването на
такава дейност, само чрез дейността на своите служители, която именно
професионална дейност е застрахована от ответното дружество. Именно в
това се изразява и интереса на лечебното заведение да сключи процесния
застрахователен договор, още повече че сключването на същия е
императивно предвидено от разп. на чл.189 от ЗЗ.
Изхождайки от характера на отговорността на възложителя на
работата, съпоставена с общите разпоредби, уреждащи правната същност и
действие на застрахователния договор- чл.343 и сл. от КЗ, следва да се
обоснове извода, че сключеният договор за застраховка "Професионална
отговорност" за вреди, причинени от посочените в застрахователния договор
лекари и медицински служители покрива и отговорността на болницата,
която увреденото лице претендира по реда на чл. 49 ЗЗД.
Доколкото носи гражданска отговорност за същите застрахователни
рискове само и единствено по силата на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, а не като
последица от извършени от самото болнично заведение действия, различни от
извършените от прекия причинител, болничното заведение също има
правното положение на застрахован по сключения в изпълнение на
задължението му по чл. 189 от ЗЗ застрахователен договор, независимо от
обстоятелството как е наречено в самия договор-застраховащ или
застрахован.
В този смисъл е и трайната съдебна практика,напълно споделена от
настоящия съдебен състав: Решение № 83 от 22.06.2022г., по гр.д. №
4539/2021г., Г К., І-во гр.отд. на ВКС.
Предвид изложеното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция разноски на страните
не следва да бъдат присъждани.
Жалбоподателят УМБАЛ «АЛЕКСАНДРОВСКА» ЕАД следва да
13
заплати на адв.М., пълномощник на ответника по жалбата А. Т. сумата от
2930 лв., адвокатаски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, определен в
минимален размер.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261645/07.12.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2101/2019г. по описа на Софийски Градски Съд, ГО,
21-ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА УМБАЛ “АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД , ЕИК ********* да
заплати на адв. С. М., САК, сумата от 2930 лв. (две хиляди деветстотин и
тридесет лева) съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14