Р Е Ш Е Н И Е № 58
гр. Шумен, 04.12.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на три- надесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 129 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Микрофинан- сираща институция джобс” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управ- ление гр. С.., представлявано от изп. директор А.А.Д. и зам. председателя на Съвета на дирек- торите Н.Д.Д., чрез пълномощника им юрисконсулт М.П.Б. срещу С.Т.Р., ЕГН **********, с постоянен ад- рес: гр. Ш.. Ищецът твърди, че на 22.08.2016 г. между него и „Р. груп“ ЕООД е сключен договор за кредит № 577, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 48 500.00 лв. за закупуване на товарни автомобили. Кредитополучателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в сроковете, посочени в погасителния план и при условията на чл.12 от договора. Договорът е подписан и от С.Т.Р. в качеството му на съдлъжник на основание чл.121 и сл. от ЗЗД. Поради преустановяване на плащанията по кредитния договор, ищецът е поканил с нотариални покани изпратени до кредитополучателя и ответника да заплатят в 14-дневен срок просрочените вноски, като в противен случай ще обяви всички свои вземания по договора за предсрочно изискуеми от деня следващ изтичането на срока. В срока за доброволно плащане, посочен в поканата, задължението не е изплатено, поради което и на основание чл.22, ал.1, б. “а“ от кредитния договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. До датата на подаване на исковата мол- ба 05.09.2018 г., кредитополучателят и ответникът не са погасили задълженията за заплащане на дължимите суми. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 350.96 лв., дължима по договор за кредит № 577/22.08.2016 г. от които 45 304.56 лв. – просрочена глав- ница, 2 529.81 лв. – просрочена лихва, 871.87 лв. – префактурирани разходи и 1 644.72 лв. – неустойка., ведно със законната лихва, върху претендираната сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата и на- правените разноски по делото.
Ответникът С.Т.Р., представляван в настоящото производ- ство от особения си представител ад. С.И.Я. *** оспорва иска по размер като неоснователен и недоказан. Счита претендираната от ищеца неустойка за прекомерна. С оглед на това прави възражение за нищожност на клаузите от кредитния договор, отнасящи се до неустойката, като противореча- щи на добрите нрави.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 22.08.2016 г. между ищеца и „Р. груп“ ЕООД, ЕИК ... в каче- ството му на кредитополучател е сключен договор за кредит № 577. Въз основа на договора ищецът е предоставил на третото лице кредит в размер на 48 500.00 лв. за закупуване на товарни автомобили – чл.1 от договора. Кредитът се предоставя по разплащателната сметка на третото лице и следва да бъде усвоен до 22.12.2016 г. – чл.4 и чл.5, ал.1 от договора. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на тримесечния SOFIBOR плюс договорна над- бавка от 8.65 пункта. В момента на сключване на договора лихвеният процент е в размер на 8.79% – чл.16, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява предоста- вения му кредит на месечни вноски, съгласно двустранно подписан погасителен план, който е неразделна част от договора – чл.13, ал.1. Крайният срок за издължа- ване на общия размер на кредита е 05.09.2021 г. – чл.12. Съгласно чл.20 от догово- ра при нарушаване сроковете за издължаване на кредита от кредитополучателя, същия дължи неустойка в размер на 0.1% върху размера на просроченото задълже- ние за всеки ден забава. Ответникът С.Т.Р. е подписал договора в качеството на съдлъжник на основание чл.121 и следващите от ЗЗД.
С нотариална покана рег. № 4465 от 10.05.2018 г. на нотариус С.Д. рег. № 358 с район на действие РС – С., връчена на 04.07.2018 г. на креди- тополучателя чрез нотариус К.М., рег. № 222 с район на действие РС-Ш. и с нотариална покана рег. № 4464 на нотариус С., връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК на 17.07.2018 г. чрез нотариус С.К., рег. № 446 с район на действие РС – В., ищецът ги е поканил в четиринадесетдневен срок да заплатят дължимите просрочени вноски по кредитния договор. Ако вноските не бъдат заплатени, ищецът обявява всички свои вземания по договора за предсрочно и незабавно изискуеми от деня, следващ изтичането на четиринадесетдневния срок.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че счетоводните книги на ищеца и записванията в тях свързани с изпълнението на паричните задължения по кредит- ния договор от 22.08.2016 г. са водени редовно. На 10.09.2016 г. по разплащателна- та сметка на „Р. груп“ ЕООД са преведени 48 500.00 лв. Кредитополучателят е погасил част от задълженията си по кредитния договор в общ размер на 10 629.50 лв. Платените суми не са превеждани на датите на падежа по погасителния план, а са плащани със закъснение. Последното плащане в размер на 3 500.00 лв. е напра- вено на 07.11.2017 г. След тази дата няма извършени плащания по кредита.
Към 17.07.2017 г. задължението е в общ размер на 11 854.69 лв., от които 7 239.88 лв. – дължима главница, 2 419.05 лв. – просрочена лихва, 871.87 лв. – пре- фактурирани незаплатени разходи и 1 323.89 лв. – неустойки.
Към 31.08.2018 г. общия размер на задължението е 50 350.96 лв., от които 45 304.56 лв. – главница, 2 529.81 лв. - просрочена лихва, 871.87 лв. – префактури- рани и незаплатени разходи и 1 644.72 лв. – неустойка.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения по кредитния договор от страна на ответника в качеството му на съдлъжник, вследствие на поетото от не- го задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ис- ковата молба до датата на изплащането. Предявените обективно, комулативно съе- динени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 09.08.2019 г. Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 22.08.2016 г. между ищеца и третото лице „Р. груп“ ЕООД, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентира- ни с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 48 500.00 лв., а третото лице се е задължило да ползва сумата и да я върне съобраз- но уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Страна по договора е и ответника С. То- доров Р., който го е подписал в качеството на съдлъжник на основание чл.121 и следващите от ЗЗД. С оглед на това по силата на чл.121, ал.1 от ЗЗД е възникнала солидарна отговорност между „Р. груп“ ЕООД и ответника за задълженията произтичащи от договора. Вследствие на това ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия и обем, при които последният се е задъл- жил със сключването на кредитния договор. В резултат на това ищецът съгл. чл. 122, ал.1 от ЗЗД е придобил правото да търси дължимото, както от кредитополуча- телят, така и от ответника.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та с извършения на 10.09.2016 г. превод на 48 500.00 лв. по сметката на кредитопо- лучателя. Но кредитополучателят не е изпълнил задължението си да връща кредита съгласно уговореното в договора, а също и останалите парични задължения произ- тичащи от него. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и той го е упражнил, посредством изпратените до кредито- получателя и ответника нотариални покани. Последният е получил поканата по ре- да на чл.47 от ГПК на 17.07.2018 г. Следователно на тази дата е настъпила пред- срочната изискуемост на кредита. Към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока и волеизявлението на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до солидарно задължения длъжник. От 17.07.2018 г. неиздълженият остатък от кредита и останалите парич- ни задължения, произтичащи от договора са изискуеми по отношение на ответника.
Спорният въпрос в настоящото производство е дали уговорената в кредит- ния договор неустойка накърнява добрите нрави, поради което съответната клауза от договора е нищожна и не поражда желаното правно действие.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълне- нието на поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката да надхвърля този на реално претърпените вреди неусто- йката има и наказателна функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в чл.9 от ЗЗД. Но разпоредбата огра- ничава приложното поле на автономията на волята. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелител- ните норми на закона и на добрите нрави.
За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е ус- тановена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задълже- нието си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкрет- ния случай съконтрахентите са включили в договора за кредит клауза за неустойка – чл.20, съгласно която при нарушаване на сроковете за издължаване на кредита от страна на кредитополучателя същия дължи на кредитора неустойка в размер на 0.1% върху размера на просроченото задължение за всеки ден забава. Неустойката се начислява от деня на възникване на задължението до деня в който бъде заверена банковата сметка на ищеца със съответната сума. Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение Ищецът е изпълнил задължението си да предостави кредита в размера и при условията уговорен с кредитния договор. Не се спори между страни- те, а и от представените по делото доказателства, включително и извършената ССЕ доказват, че кредитополучателят не е изпълнявал точно основното си задължение по кредитния договор, а именно да заплати дължимите погасителни вноски съоб- разно уговорения между страните погасителен план.
Уговорената в договора за кредит неустойка е в размер на 0.1% върху размера на просроченото парично задължение за всеки просрочен ден. Целта е да се предотврати забавено изпълнение от страна на кредитополучателя на основните му задължения по договора, които имат за предмет връщане на предоставената му парична сума и заплащане на уговорената възнаградителна лихва. Вследствие на забавеното изпълнение от страна на кредитополучателя, ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от парите, които му се дължат от деня на забавата до де- ня на плащането. В хода на процеса не са представени доказателства за размера на реално претърпените от ищеца вреди. С оглед на това и предвид обстоятелството, че налице е забавено изпълнение на парични задължениа, съдът в настоящия си състав, приема съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че размера на претърпените от ищеца вреди не надхвърля размера на дължимата законна мораторна лихва върху незаплатените погасителни вноски за периода на забава. Предвид санкционната й функция, размерът на мораторната неустойка може да надвишава размерът на законната мораторна лихва. Но в конкретния случай уговорената неустойка не надхвърля очакваните от неизпълнението на задължението вреди. Това се потвърждава от сравнението между дължимата законна мораторна лихва и неустойката. Размерът на законната лихва за забава върху просрочената главница от 45 304.56 лв. за пе- риода от 05.11.2017 г. до 09.08.2018 г. е 3 498.80 лв. Размерът на законната лихва за забава върху просрочената възнаградителна лихва от 2 529.81 лв. за периода от 05. 12.2017 г. до 09.08.2018 г. е 174.29 лв. Т.е. размерът на законната мораторна лихва надхвърля над два пъти размера на претендираната от ищеца неустойка. Предвид вида на уговорената неустойка, размерите на отделните парични задължения, върху които е начислена, размерите на причинените вреди вследствие забавеното изпъл- нение, съдът в настоящия си състав приема, че неустойката не излиза извън присъ- щите й функции и не води до неоснователно обогатяване на ищеца. Размерът на неустойката е на ниво, което е съвместимо с добрите нрави и необходимата добро- съвестност в търговските взаимоотношения. Следователно съдържащата се в про- цесния договор клауза за неустойка не накърнява добрите нрави – чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, поради което не е нищожна и поражда желаното от страните правно дейст- вие.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, общия размер на паричните задължения по процесния кредитен договор към 31.08.2018 г., който е в размер на 50 350.96 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасил задължение- то. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
Предвид основателността
на главната претенция за сумата от 50 350.96 лв., основателна е и
предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното
й заплащане, по- ради наличие на виновно неизпълнение на паричните задължения от ответника, по
кредитния договор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4 404.57 лв., включващи платена държавна такса – 2 014.04 лв., юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице – 200.00 лв. и платено възнаграждение на особения представител на ответника – 2 040.53 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда С.Т.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на „Микрофинансираща институция джобс” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от изп. директор А.А.Д. и зам. председателя на Съвета на директорите Н.Д.Д. сумата от 50 350.96 (петдесет хиляди триста и петдесет лева и девет- десет и шест стотинки) лева, дължима по договор за кредит № 577 от 22.08. 2016 г., от които просрочена главница в размер на 45 304.56 лв., просрочена лихва за пе- риода от 05.12.2017 г. до 09.08.2018 г. в размер на 2 529.81 лв., префактурирани разходи в размер на 871.87 лв. и неустойка в размер на 1 644.72 лв., ведно със за- конната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска – 05.09.2018 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 4 404.57 (четири хиляди чети- ристотин и четири лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляващи напра- вените от ищеца деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: