№ 13603
гр. С., 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20231110114611 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация С.“
ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу
следните лица:
Г. С. Г. , ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 419, вх. 2, ет. 6, ап. 15;
Б. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. 260, вх. А, ет. 6, ап. 17, по
чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при
квоти по ½ следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. 260, вх. А,
ет. 6, ап. 17, абон. № ****:
сумата от 5 150,74 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 887,98 лв. за периода 15.09.2020 г. - 31.10.2022 г.;
сумата от 20,67 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,52 лв. за периода 01.12.2019 г. - 31.10.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 62291/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока по чл. 131 ГПК Г. Г. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва,
че е вещен или облигационен ползвател на имота въз основа на сключен договор за
доставка на топлинна енергия, както и наличието на разделност на отговорността на
1
двамата ответници. Оспорва стойността на начислените суми за топлоенергия,
извлеченията от сметки на ответника и редовното водене на ищцовото счетоводство.
Иска задължаване на ищеца да представи всички оригинали на документи, по които
вещите лица следвало да работят. Оспорва, че през процесния период ищецът е имал
валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Прави възражение за
погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК Б. Г. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва,
че е вещен или облигационен ползвател на имота въз основа на сключен договор за
доставка на топлинна енергия, както и наличието на разделност на отговорността на
двамата ответници. Оспорва стойността на начислените суми за топлоенергия,
извлеченията от сметки на ответника и редовното водене на ищцовото счетоводство.
Иска задължаване на ищеца да представи всички оригинали на документи, по които
вещите лица следвало да работят. Оспорва, че през процесния период ищецът е имал
валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Прави възражение за
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжниците, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
От неоспорен от ответниците Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
22.06.2017 г. се установява, че ответниците са запазили вещно право на ползване върху
процесния имот и при липса на доказателства за неговото погасяване по чл. 59 ЗС се
приема, че през процесния период ответниците са вещни ползватели на имота и дължат
процесните задължения разделно при равни квоти, тъй като частта на всеки ползвател
е равна при липса на доказване на противното, като същия участва в разходите по
поддръжка на общата вещ, върху която е учредено правото на ползване съразмерно на
дела си, а именно ½ (арг. чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС). Неоснователен е доводът на
ответниците, че липсвали доказателства, че следвало да носят разделна отговорност за
процесните задължения. Солидарност възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните (чл. 121 ЗЗД). В случая солидарност не е уговорена, нито
възниква по силата на закона, след като не се касае за задължения за имот,
представляващ съпружеска имуществена общност, за които съпрузите отговарят
2
солидарно (арг. чл. 32, ал. 2 СК).
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът цени като компетентни и обективно изготвени
(СТЕ/ССЕ).
Според заключението на СТЕ сградата, в която се намира процесният имот, е с
непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, през който ищецът ежемесечно
е извършвал отчети на общия топломер от търговски тип в абонатната станция,
преминавал периодично метрологичен контрол съгласно приложимата нормативна
уредба, като за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за абонатната
станция в размер съгласно приложимата методика. Вещото лице е посочило, че
извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на
потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба
за топлоснабдяване и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период,
които цени са посочени за съответни периоди в т. 4 от констативната част на
заключението. Според същото заключение прогнозно начислените суми за топлинна
енергия по фактури на ищеца, които не включват просрочени суми от периоди преди
процесния период, са 5694,20 лв., от които 2584,09 лв. за отопление на общи части и
сградна инсталация и 3110,11 лв. за битово горещо водоснабдяване, като
изравнителната сметка за целия процесен период е сума за получаване от 543,47лв.
Така стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през
исковия период възлиза на 5150,73 лв., което налага разглеждане на възражението за
погасителна давност на ответниците.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая
общи условия (влезли в сила през м. 08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 16.11.2022 г.,
когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода м.05-09.2019
г. са погасени по давност към 16.11.2022 г., тъй като задължението за м.09.2019 г. е
следвало да бъде изпълнено до 15.11.2019 г.
Непогасена се явява сумата от 4509,73 лв. периода м.10.2019-м.04.2021г. По
прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури сумата възлиза на 5026,78 лв.
съгласно заключението на СТЕ, от която следва да се извади сума за получаване от
517,05 лв. съгласно изравнителните сметки за непогасения по давност период - 543,47
лв. като сума за получаване по изравнителни сметки за целия процесен период с
приспадната сума от 26,42 лв. само за погасения по давност период съгласно
заключението на ССЕ.
3
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
същото се присъжда върху признатата за основателна главнична претенция. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1). Според ал. 4 от общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на
топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай
потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях
сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се
приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за
реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е
издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на
изтичане на 45-дневния срок считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на
отоплителния период.
Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2020 г. за
периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. е 14.09.2020 г., поради което считано от следващия
ден - 15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура и
тригодишният давностен срок за заплащането на тази сума не е изтекъл към 15.09.2022
г., когато е подадено процесното заявление.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността
за тях да не е изтекла. Погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху
погасените по давност суми за топлинна енергия - за сумата от 138,35 лв. по обща
фактура от 31.07.2020 г. съгласно заключението на ССЕ.
4
По исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за цена на извършена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора, сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е реално извършена.
Съгласно заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
документи – индивидуални справки за отопление и топла вода и годишни отчети
дялово разпределение за процесния имот е извършено през процесния период от
третото лице-помагач в съответствие с методиката, приложимата нормативна уредба,
наличната документация и данни от уреди за сградата и имота на стойност 20,67 лв.
съгласно заключението на ССЕ.
Основателно е възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за
5
задължението за м. 10.2019 г. за сумата от 1,03 лв., възникнало и съответно станало
изискуемо на 01.11.2019 г., тригодишната давност за което е изтекла към 16.11.2022 г. -
дата на подаване на процесното заявление. Така остатъчната дължима сума за дялово
разпределение за непогасения по давност перодиод е 19,64 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По делото липсват
доказателства за отправена покана от кредитора до длъжника за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция се явява
неоснователна.
Предвид изложеното, следва частично уважаване на исковете за топлинна
енергия, мораторна лихва и за дялово разпределение и цялостно отхвърляне на иска за
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете в исковото производство от 900,80
лв. за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, и
разноски в заповедното производство от 127,35 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лв., съответно на
25 лв. в двете горепосочени производства с оглед липсата на фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците нямат
право на разноски при липса на доказателства за тяхното извършване.
Ответниците претендират заплащането на оказана от адвоката безплатна правна
помощ в заповедното производство и в исковото производство. Когато се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, достатъчно е в
представения договор за правна защита и съдействие да е посочено конкретното
основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, само при които законът
допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, без да е необходимо
страната да представя доказателства за наличието на някоя от тези хипотези (Решение
№ 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ІІ ТО на ВКС; Решение № 97/06.07.2009 г. по
т. д. № 745/2008 г. ІІ ТО на ВКС; Решение № 220/07.01.2013 г. по т. д. № 1106/2011 г.,
II ТО на ВКС; Решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. II ТО на ВКС).
В случая са представени договор за правна защита и съдействие в заповедното и
исковото производство за всеки от двамата ответници и съответни адвокати, като в
договорите е посочено, че защитата на ответниците е поета безплатно, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, но не и договор за правна защита и съдействие в исковото
производство, в което да е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на Б.
Г. от страна на адв. М. Л. на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, поради
което на същия процесуален представител не се дължи възнаграждение за исковото
производство.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
6
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2982/2019 г., II т. о.,), която принципна постановка следва да намери приложение
и в настоящия случай.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на
ответника възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2
ЗА, която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА и съразмерно на отхвърлената част от исковете
съответните ответникови представители имат право на адвокатско възнаграждение за
заповедното производство от по 78,08 лв. (чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 НМРАВ).
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съразмерно на отхвърлената част от исковете само
процесуалният представител на ответника Г. Г. има право на адвокатско
възнаграждение за исковото производство от 117,32 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че Г. С. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.
4“, бл. 419, вх. 2, ет. 6, ап. 15, и Б. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“, бл.
260, вх. А, ет. 6, ап. 17, дължат в условията на разделност при квоти по ½ следните
вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. 260, вх. А, ет. 6, ап. 17, абон. №
****:
4509,73 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.10.2019-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането;
749,63 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 31.10.2022 г.;
19,64 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
62291/2022 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по:
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия - за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 5150,74 лв. и за периода м. 05-
09.2019 г. поради погасяване по давност;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва - за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 887,98 лв. и периода 15.09.2020 г. - 31.10.2022 г.
поради погасяване по давност;
чл. 79 ЗЗД за главница за дялово разпределение - за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 20,67 лв. и за периода м. 10.2019г. поради
погасяване по давност;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение -
4,52 лв. за периода 01.12.2019 г. - 31.10.2022 г. като неоснователен, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 62291/2022 г. на СРС.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. С. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „М. 4“, бл. 419, вх. 2, ет. 6, ап. 15, и Б. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ж.к. „О. 2“, бл. 260, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
900,80 лв. - разноски в исковото производство;
127,35 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати, както
следва:
на адв. К. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер),
сумата от 78,08 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на длъжника Г. Г. по заповедното производство;
на адв. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер),
сумата от 78,08 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на длъжника Б. Г. по заповедното производство;
на адв. С. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер),
сумата от 117,32 – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ответника Г. Г. за исковото производство;
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца –
„Топлоконтрол“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8