Р Е Ш Е Н И Е № 12
14.02.2020
г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецкият
районен съд, III граждански състав, в публичното
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Венета Иванова
при секретаря Маринка Маринчева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова
гр. д. № 634/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Средецкият
районен съд е сезиран с изпратена по подсъдност от РС –Бургас искова
молба от Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника
адвокат Н.А., с адрес *** срещу "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт, Административна сграда „Промет Стиил“, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н., с която се моли съда да постанови решение, с което
да признае за незаконна и да отмени заповед № I Д-1/27.02.2019 г. на ответника, в
качеството му на работодател, с която е прекратено трудовото му правоотношение,
с наложено дисциплинарно наказание "уволнение", да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност- "***“ с място на работа в „Централна
заводска лаборатория“ при "Промет Стиил" ЕАД и да осъди ответника да
му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за времето през което е останал
без работа, поради незаконното уволнение, за период от 6(шест) месеца, считано
от 01.03.2019г., в общ размер на 10 000 лева. Отправя
се искане и да бъде отменено наложеното наказание /санкция/ за м.януари 2019г.и
ответникът да бъде осъден да възстанови и заплати сумата от 55 лева. Твърди се, че при издаване на процесната заповед не била спазена процедурата,
предвидена в КТ, тъй като той не бил надлежно уведомен, че се извършва такава
процедура, в писмата-искания за обяснения били описани факти и обстоятелства и
били посочени или не били посочени дати, различни от заповедта за уволнение,
поради което му било нарушено правото на защита. В обжалваната заповед липсвали
елементи от фактическия й състав, а именно не било конкретизирано основанието
за налагане на наказанието и не било посочено конкретното нарушение, което
представлявало съществено нарушение на закона, както и на правото му на защита.
Атакуваната заповед не съответствала и на целта на закона, тъй като за целия
период, през който е работил в „Промет Стиил“ ЕАД , считано от 1988г до момента
на уволнението му, никога не е бил наказван, поради което счита, че е било
възможно, в случай, че се установи безспорността на твърдяните в заповедта
факти, да му бъде наложено по-леко наказание. С процесната заповед бил нарушен
чл.127 от КТ, тъй като му оставали две години и четири месеца до пенсия, но
работодателят го унижил и уволнил, а оставил на работа друг пенсиониран
служител. През м.януари 2019г. му били отнети 55 лева от бонуса за месеца, без
това да му е съобщено предварително, без да му е даден талон за наказание, без
да му е наложена „санкция бонус“. Представя писмена защита в същия смисъл. Ангажира доказателства. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Обективно съединените искове са процесуално допустими
и са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и по чл.128, т.2 КТ вр. чл.13 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба, след
направеното уточнение по нея, съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът "Промет Стиил" ЕАД, своевременно
в срока за отговор на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на
исковете, като твърди, че процедурата е
спазена, тъй като са поискани обяснения от ищеца с писма-искания, получени от Д.Ж.
на 05.02.2019г. и на 25.02.2019г. с описания на нарушенията. Със същите е
предоставен достатъчен срок на ищеца за
представяне на обяснения. Ищецът с обяснителни записки с вх.№ 76 от 05.02.2019г.
и вх.№ 114 от 25.02.2019г. бил дал своето становище по поставените му въпроси,
а така също бил и изслушан лично от изпълнителния директор. Процесната заповед
изцяло съдържала изискуемите от закона реквизити, а именно посочен бил вида на
нарушението, датите на извършването му, вида на наказанието и правното му
основание. С тези нарушения ищецът бил извършил нарушение на задълженията си по
длъжностна характеристика и тези по трудовото правоотношение. Оспорва се изцяло
по основание и размер предявения иск за заплащане на обезщетение за сумата от
10 000 лева за оставане без работа,
вследствие на незаконното уволнение, считано от 01.03.2019г. , тъй като искът
за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ възниквал, когато уволнението на работника
бъде признато за незаконно и чрез неговото провеждане съдът възстановява
причинената вреда, настъпила вследствие принудителната безработица. Фактът на
безработицата не бил доказан за претендирания период, тъй като ищецът не бил
представил доказателства в тази насока. Излагат се доводи, че ищецът не е
носител на това право, тъй като вземането не било станало изискуемо и не можело
да бъде упражнено за посочения в исковата молба период на обезщетение. Относно
размера на обезщетението се излагат доводи, че за м.януари 2019г. на основание
чл.17 от Наредбата за структурата на работната заплата на ищеца е определено
брутно трудово възнаграждение в размер на 1577.80 лева, което следвало да се
приеме за основа за изчисляване на обезщетението. Алтернативно при уважаване на
този иск, се прави възражение за прихващане на изплатената сума от 788,90 лева
– представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ, която сума
щяла да бъде платена без основание, с оглед отмяна на уволнението. Относно
претенцията за отмяна на „наказание –санкция бонус“ се излагат доводи, че се
касае за допълнително трудово възнаграждение, уговорено между работодателя и
работника, регламентирано в „Регламент за формиране и изплащане на бонусната
част към работната заплата“ в „Промет Стиил“ ЕАД за премиране на работниците в
дружеството, като при нарушаване на
критериите, прекият ръководител отразявал точно и конкретно допуснатите
нарушения и пропуски от работниците в „талон за нарушение“, която процедура
била спазена. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Представя се списък по чл.80 от ГПК. Ангажират се доказателства.
Средецкият районен съд, след
преценка на събраните по делото доказателствата и в кореспонденция с доводите
на страните намира, че исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ са основателни,
искът по чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ-частично
основателен, а искът по чл.128, т.2 КТ
вр. чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е неоснователен, поради следното:
Не се спори между страните, че трудовото
правоотношение на ищеца Д.Ж. е възникнало с Металургично предприятие-Бургас, преобразувано в "Промет Стиил" ЕАД, на основание трудов договор № I-А 00355/23.06.1988г. за длъжността
"***" и множество допълнителни споразумения към него, последното от които с №
I Б-
61/15.08.2018г.
Със заповед № I Д-1/27.02.2019
г. на изпълнителния директор на „Промет Стиил“ ЕАД –Д. Н. и на основание чл.188
т.3 от КТ, във връзка с чл.190 ал.1, т.3 от КТ, при спазване на изискванията на
чл.189, чл.193 ал.1
и чл.194 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д.Н.Ж. и на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е бил прекратен трудовия му договор, считано от
датата на връчване на заповедта-01.03.2019
год.
Неоснователни са доводите на ищеца,
че при издаване на процесната заповед не била
спазена процедурата. Налице е писмена мотивирана заповед,
в която е посочен нарушителят, нарушенията и кога същите са били извършени,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното
наказание. Също така от доказателствата по делото се установява и обстоятелството,
че преди налагане на дисциплинарното наказание на ищеца работодателят е поискал
същият да даде обяснения по всички посочени в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, за да могат тези обяснения да бъдат събрани и оценени. В тази
връзка е изпратеното до ищеца
писмо-искане от 05.02.2019г. и
от 25.02.2019 г., което той е
получил лично и в което изрично е посочено, че следва, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, да даде обяснения относно
извършените нарушения на трудовата дисциплина. На същите дати ищецът е дал
писмени обяснения, в които е отрекъл извършването на посочените нарушения на
трудовата дисциплина, като се е обосновал с неизправност на процесния
ъглошлайф, както и на некоректно отношение от страна на прекия ръководител. От
съдържанието на актуваната заповед се установява и обстоятелството, че същата е
била издадена в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. При преценката, че работодателят е
изпълнил всички императивни норми на разпоредбите на чл. 192, ал. 1; чл. 193, ал. 1; чл. 194, ал. 1; чл. 195 от КТ съдът счита, че при издаването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не са били допуснати
нарушения на посочените правни норми.
По отношение на спора относно обстоятелството осъществява ли
поведението на ищеца на процесните дати виновно нарушение на трудовата
дисциплина и съобразено ли е наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
нарушението, съдът счита следното:
Практиката на ВКС е единна и
непроменена относно приложението на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Системни нарушения на трудовата
дисциплина са налице, когато работникът е извършил три или повече нарушения на
трудовата дисциплина, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за
които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното
наказание не е заличено.
В конкретния случай, в уволнителната
заповед са посочени действително три нарушения, осъществени съответно на дати 16.01.2019г., 24.01.2019г. и
25.01.2019г. Първото и второто нарушение са за неизпълнение на поставена задача
от страна на прекия ръководител на ищеца свид. П. за подготвяне на проби за
химичен анализ-част от трудовите задължения на ищеца, видно от приложената
длъжностна характеристика от 16.05.2018г., приложена на л.60 от гр.д.№
2410/2019г. по описа на БРС, с която ищецът е запознат. При първия случай
възложената задача е следвало да бъде изпълнена чрез използване на ъглошлайф марка Спарки , модел М 750 НD, с диаметър
на диска – 125мм., за който е било установено от ищеца, че палецът на пуска не
задържа и е необходимо постоянно да бъде натискан, за да работи, по което
обстоятелство страните не спорят и което обстоятелство е отразено в приложения по делото дневник за изправността на ръчните
ел.инструменти, преносими лампи и трансформатори на 16.01.2019г.-датата на
първото нарушение, когато ъглошлайфът е изпратен за ремонт.
Ищецът твърди, че процесният ъглошлайф е неизправен от месец май
2019г., за което обстоятелство той е сигнализирал прекия си ръководител, което
се потвърждава и от изложеното от разпитаната по делото свид. А.-бивша колежка
на ищеца и работничка в „Промет Стиил“ ЕАД. По тази причина той отказал да
извърши поставената му задача, като твърди, че използването на уреда с такава
неизправност може да доведе до невъзможност същият да бъде спрян, а оттам да
направи късо съединение, да се счупи диска, да предизвика неизправност на
четките на ротора. Посоченото поведение същият е предприел и като отговорник по
безопасност на труда.
Видно от изложеното в заповедта и от показанията на разпитаната по
делото като свидетел П. П.-пряк ръководител на ищеца към датата на уволнението,
на процесната дата, след отказа на ищеца да изпълни работата, тя се обърнала
към друг работник с молба да изпрати човек, който да провери изправността на
ъглошлайфа. Твърди се, че двама работници са установили, че инструментът работи,
като в някои моменти плъзгачът за пуск не задържа и е необходимо да се натиска
по време на работа. Впоследствие свид. П. сама зачистила пробите с процесния
ъглошлайф, но в дневника за изправността на ръчните ел.инструменти, преносими
лампи и трансформатори на процесната дата е отбелязано, че инструментът е неизправен
и е изпратен за ремонт, което сочи, че ищецът правилно е констатирал това
обстоятелство.
Спорен между страните в случая е въпроса при положение,
че безспорно вътрешно установените правила за безопасност на труда предвиждат,
че не следва работникът да изпълнява работа с неизправен инструмент, действията
на ищеца на 16.01.2019г. съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, извършени от вещото лице
Ж.Е.. Видно от представеното заключение от 15.11.2019г., намиращо се на л.97-99
по делото, вещото лице е дало заключение по поставените от ответника въпроси,
че използването на ъглошлайф с техническа неизправност –незадържащ палец на
пуска създава известно неудобство при работа, но не съставлява сериозна и непосредствена
опасност за живота и здравето на работника, като за да се върти диска,
работникът трябва да държи непрекъснато натиснат палеца на пуска и е възможно
да се извърши обработка на метал с посочената неизправност. При блокиране, тоест
задържане на палеца в пусково състояние, ъглошлайфът не застрашавал живота и
здравето на работещия с него, тъй като следвало работещият да го изключи от
щепсела.
По искане на ищеца е допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза, намираща се на л.160-173 по делото.
Вещото лице е извършило проверка на място в предприятието, запознало се е с
инструкциите за безопасна работа с ъглошлайф, копие от които са приложени към
заключението. Отговорите му на
поставените въпроси са, че работникът е могъл да изготви процесните проби с
неизправно копче на ъглошлайфа, дискът е възможно да се счупи при въртене, не
когато се спре копчето на работа на инструмента, наличието на метален предпазен
кожух откъм ръката на оператора е с цел да го предпази от изхвърчане на отломки,
ако дискът се счупи, докато се върти, мястото на вземане на пробите е специално обособено и не би следвало там да
има други хора, работещи около него, не е нужно голямо усилие да се премести
палеца на дясната ръка на около 2 см. напред –назад при натискане и пускане на
копчето на пуска. Ъглошлайфът тежал два килограма, държал се с дясната ръка, а
с лявата ръка се държал за черната пръчка, която насочвала диска, работникът е
могъл да извърши поставената му задача, ако постоянно държи пръста си на
дясната ръка на копчето. Всеки месец електротехниците проверявали изправността
на приборите за работа и записвали констатациите в специална книга, а в
конкретния случай веднага бил проверен
ъглошлайфа и било
установено, че с него може да се изготви пробата, а и в съседна
работилница имало наличен същия
ъглошлайф с изправно копче, работникът е могъл го вземе, за да си изпълни
служебните задължения.
При изслушване на вещото лице в
съдебно заседание, същото заяви, че ако копчето не изключи е възможно да се
счупи диска, както и че именно свид. П. й е казала, че на процесната дата на
нарушението в съседна работилница е имало друг такъв ъглошлайф, но вещото лице не
е проверило това твърдение, въпреки че то фигурира в заключението.
Във връзка с гореизложеното съдът
счита, че експертизата не следва да се кредитира относно обстоятелството, че
работата с инструмента с такава неизправност не представлява непосредствена
опасност за живота и здравето на работника и затова работникът е могъл да изпълни
възложената задача, както и че е бил наличен ъглошлайф в друго помещение и
работникът е могъл да изпълни работата с него, поради следните съображения:
Видно от приложената по делото „Инструкция
за общите изисквания по безопасност на труда“ в Промет Стиил“ ЕАД, утвърдена от
изпълнителния директор на предприятието на 02.01.2001г., работещият в
предприятието следва да експлоатира само изправни и в съответствие с
изискванията за безопасност машини, агрегати и съоръжения и работещият поставя
над всичко, както своето, така и на своите колеги здраве и безопасност при
изпълнение на трудовите си задължения. Посоченото е залегнало и в разпоредбата
на чл.283 от КТ –работникът има право да откаже изпълнението или да преустанови
работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или
здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В този случай
продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по нареждане
на работодателя или на прекия ръководител. От работника се изисква да спазва
трудовата дисциплина, но и изискванията на нормативните актове по
безопасността, хигиената на труда и противопожарната безопасност, като се убеди
преди започване на работа в безопасното състояние на работното място или
работното оборудване, което използва. Съгласно разпоредбата на чл.5 т.5 от
Инструкцията на „Промет Стиил“ ЕАД работниците в предприятието работят само с
изправни машини и съоръжения и при констатиране на неизправност сигнализират
прекия ръководител. Съгласно чл.80 от същата е недопустимо започването на
работа, след като има констатирана неизправност.Съгласно чл.84 през време на работа не следва да бъде
отвличано вниманието със странични дейности, каквото би било например движение
на палеца напред –назад, както предлага вещото лице, за да се задържа
инструмента във включено положение и изключване на уреда в работещо състояние
от щепсела, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.94 от Инструкцията,
указваща, че при работа с ръчни електрически инструменти и машини не следва да
се изключва от контакта инструмента чрез дърпане на кабела, както и да не се
предава от ръка на ръка машината или инструмента, когато са във включено положение, което би се случило, ако
работникът, при блокиране на пуска във включено положение, се пресегне да
изключи инструмента от щепсела.
Горепосочените разпоредби са в синхрон
с множество законови разпоредби в този смисъл, а именно -чл.12 от Наредба № 3
от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
механично (студено) обработване на метали, законодателят е въвел задължение за
работодателя режещите и други инструменти и приспособления да се съхраняват и
поддържат по начин, осигуряващ безопасността на работещите с тях; чл.34 от
същата наредба забранява изрично работа с неизправни инструменти; чл. 7, ал.3, т.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места се създават условия за опазване на здравето
на работещите лица и осигуряване на безопасност, като работното място и
работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички
неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите,
се отстраняват във възможния най-кратък срок;чл. 16, ал.1 , т.2а от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд регламентира, че при осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен да възлага на работещите задачи, съобразени с техните
компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на
безопасността и здравето при работа; чл. 22, ал.1 от същия закон регламентира,
че когато работещият откаже изпълнението или преустанови изпълнението на
извършваната работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за
здравето или живота, работодателят или прекият ръководител е длъжен незабавно
да установи основателността на отказа и да предприеме необходимите мерки за
отстраняването на опасността, а ал.3 на същата разпоредба гласи, че работещите
не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение вследствие на действията
им по ал. 1 освен ако са проявили непредпазливост или не са изпълнили
инструкциите на работодателя за безопасна работа.
Същината на въпроса
е дали законосъобразно ищецът е отказал да изпълни възложената му на
16.01.2019г. работа с неизправен инструмент или не и преценката на същия дали е
възможно този инструмент да застраши сериозно и непосредствено здравето му и
живота му подлежи ли на проверка и респективно на санкция от страна на
работодателя. Настоящият съд счита, че поставяне на такива изисквания към
работника биха лишили от смисъл превенцията, която се цели с посочените
законови разпоредби. Налице е непосредствена и реална опасност предвид вида на
използвания инструмент, начина на употребата му и характера на изпълняваната
работа. В тази насока е и обстоятелството, че в предприятието е осигурена специална зона за извършване на подготовка на
проби с ъглошлайф, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Самият факт,
че в КТ и специалните нормативни актове се съдържат правила, които забраняват
работа с неизправни инструменти от този вид сочи на наличие на такава опасност.
Предвид
изложеното и предвид нормата на чл.283 от КТ и останалите горепосочени
разпоредби, съдът счита, че ищецът на 16.01.2019г. законосъобразно е отказал да
извърши работата с неизправно копче на ъглошлайфа и е сигнализирал прекия си
ръководител. В тези
случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на
опасността, каквото действие не е извършено от прекия ръководител. Напротив
същият в противовес с правила за безопасност на труда е извършил процесната работа
с неизправен инструмент, като липсват доказателства след установяване на
обстоятелството, че работата може да бъде извършена с неизправния ъглошлайф, да
е възложил отново задачата на ищеца и той да е отказал да я извърши, за да се коментира в тази
насока.
Работникът не е
длъжен да изпълни нареждане на своя ръководител, което му налага нарушение на правилата по техниката
за безопасността на труда, водещо до очевидна опасност за живота или здравето
на самия работник. Последният не е длъжен да се подчини на такава заповед,
защото неизпълнението й не се явява виновно. Напротив, изпълнението й се явява
в нарушение на императив от по-висш порядък. Нещо повече, ако работникът
изпълни нареждане на ръководителя си за нарушение на известните му необходими
мерки по безопасността на трудовия процес и от това пострада трето лице,
работникът носи отговорност пред него за причиненото му увреждане, а ако сам
той пострада, налице е виновен принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По отношение нарушението на дата
24.01.2019г. фактите са следните:
По време на дневна смяна свид. П. възложила на Д.Ж. да изготви проби за химичен
анализ в лаборатория „химичен анализ“ в участък „подготовка на метала“.
Безспорно е, че Д.Ж. е отказал да извърши възложената работа. Липсват
достатъчно доказателства, че същият е отправил към ръководителя си думите „Няма
да дойда да подготвям проби, ако искаш ме накажи, аз тук имам друга работа. Ти
можеш да работиш на шмиргел, подготви си пробите сама“, които твърдения се
съдържат само в показанията на свид. П. От своя страна Д.Ж. твърди, че на
процесната дата той и колежката му свид. А. са били ангажирани с разчистване на
лабораторията от стари проби от одити и нарязването им, съобразно изискванията
за безопасност на труда, като се касаело до метални пръти с осем метра дължина,
които трябвало да се придържат от двете страни, поради което било немислимо
изпълнението на работата от един човек. Според него П. искала от него да остави
работата си и да отиде на 1 км. разстояние, за да свърши нещо, което тя и ***
можели да извършат и да остави колежката си сама да върши по-тежката работа.
Твърди, че отново е спазил правилата за безопасност на труда. В процесния
случай, предвид задължението на работника да изпълнява нарежданията на прекия си
ръководител, поведението на Д.Ж. е нарушило трудовата дисциплина. Същото обаче
не е довело според съда до производствен престой и финансови загуби на фирмата,
както твърди свид. П., защото според нейните показания и изложеното в докладна
записка на л.41 от делото, на тази дата производственият цикъл е бил спрян и се
е извършвала профилактика. Изложеното в докладната, че ищецът не е имал работа
по същото време, противоречи на установеното по делото, видно и от показанията
на самата свид. П., от които се потвърждава изложеното от ищеца, а именно, че е
разчиствал лабораторията от стари проби, включително рязал такива. Съдът счита,
че в случая ищецът не може да се позовава на горепосочените норми за безопасност
на труда, предвид липса на реална и непосредствена опасност при изпълнение на
възложената му работа, но така извършеното нарушение следва да се преценява в
светлината на целесъобразността на поставената задача от прекия ръководител и
причините, поради които работникът е отказал да я извърши.
По отношение на третото констатирано
нарушение на трудовата дисциплина –извършване на некачествена подготовка на
проби за металографски анализ на 25.01.2019г., които не отговарят на
необходимите технологични изисквания, от страна на ответника не са ангажирани
никакви доказателства, поради което съдът намира, че същото е недоказано. Единствените
индикации в тази насока са показанията на свид. П., които ищецът твърди, че не
отговарят на действителността. Не са събрани никакви гласни и писмени
доказателства в тази насока, например констативни протоколи за качество на
пробите, тъй като в случая става въпрос за качество на металографски проби,
които следва да отговарят на определени технически изисквания и това
обстоятелство следва да бъде доказано. Не е в тежест на работника да докаже
надлежното изпълнение на трудовите му задължения, но в тежест на работодателя е
да докаже в какво точно се изразява липсата на необходимото качество на
процесната проба за металографски анализ, което обстоятелство следва да е съобразено
и с обичайната практика и установените правила в предприятието. Предвид
изложеното, съдът счита, че извършването на това нарушение не е доказано в
настоящия процес.
Според настоящият състав поведението
на ищеца на процесните дати не изпълва състава на понятието системни нарушения
на трудовата дисциплина. Единствено поведението му на 24.01.2019г. може да се
счита за доказано нарушение на трудовата дисциплина.
Следва да се
отчете и обстоятелството доколко наказание „дисциплинарно уволнение“ съответства
на тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, който е с над 30 години стаж в това предприятие. Преценката на
работодателя в случая е следвало да отчете и обстоятелството, че между
работника и прекия му ръководител е налице личен конфликт, което се потвърждава
и от изложеното от разпитаните по делото свидетели, включително и от свид. П.
Доказаното
нарушение само по себе си не е
достатъчно тежко, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, при липса на други наложени такива за период от близо пет години назад,
видно от трудовото досие на ищеца. Преценката на тежестта на нарушенията следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя – в този
смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд - Решение № 75
от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК. От показанията на разпитаните
свидетели не се установява затруднение за целия трудов процес от неизпълнението
на задълженията на ищеца да отиде да подготви проба в момент, в който същият е
зает с друга трудова дейност, както и опасност от евентуално настъпване на
материални щети за работодателя при спрян производствен процес.
При формирани необосновани изводи за
наличие на системност на дисциплинарните нарушения на ищеца от страна на
работодателя, то процесната заповед се явява незаконосъобразна и на това
основание подлежи на отмяна с произтичащата от това акцесорна последица
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди процесното
уволнение.
Основателността на главния иск за
незаконност и отмяна на уволнението повлича основателност и на кумулативно
съединения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност. Субективно преобразуващо право на работника
е да бъде възстановено същото трудово правоотношение, което е съществувало
преди незаконното уволнение. Дори междувременно част от предприятието да е
закрито или длъжността да е съкратена по щатното разписание, това не е пречка
за уважаването на иска, тъй като след съдебното произнасяне работодателят
разполага с всички законови способи да организира трудовата си сила,
включително чрез преназначаване на друга длъжност или започване на ново
законосъобразно производство по прекратяване на трудовото правоотношение. Като
основателен и доказан този обусловен конститутивен иск следва да бъде уважен.
Предвид незаконосъобразната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът Д.Ж. е правоимащ да получи
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето в което е останал без
работа, поради незаконното уволнение. Не се спори между страните по делото
относно факта за оставането без работа на ищеца след уволнението, след представяне
на трудова книжка за констатация в съдебно заседание. Не се спори и относно
базата на изчисляването на обезщетението, а именно последното брутно трудово
възнаграждение за цял отработен месец в размер на 1577.80лв- съгласно констатациите
в служебна бележка от 15.04.2019г. издадена от "Промет Стиил“ ЕАД,
намираща се на л.62 от гр.д.№
2410/2019г. по описа на БРС. Нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца и следователно,
законодателят не прави разлика по местоизпълнението на работата, релевантен е
формално само последният размер на брутното трудово възнаграждение. Общата му
стойност за 6-те месеца възлиза на 9466,80 лева, поради което осъдителният иск
по делото като основателен и доказан следва да бъде уважен до този размер, а в
останалата си част за разликата до 10 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Възражението за
прихващане на обезщетението при уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено от
работодателя на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван
платен отпуск е неоснователно. По естеството си то е сурогат на неползвания от
уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но
заплащането му не е обусловено от неговата правомерност. С решението по
конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трудовото
правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди
уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на конститутивните
съдебни решения. При успешното провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
възстановяването на трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения
служител в срока по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме
длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това, трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Със заплащане
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, правото на
служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено обезщетение се
погасява, поради което и при евентуалното му завръщане на работа, той не може
да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на
това основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по
компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на
работника по чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно предявения от ищеца иск по чл.128, т.2 КТ вр. чл.13 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата за сумата от 55 лева, съобразно указаното от съда с доклада по
делото, в негова тежест е било да установи, че претендираното неизплатено
възнаграждение-бонус за м.януари 2019г. действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение,
размерът на претендираното вземане, както и че е престирал реално уговорената
работа.
Безспорно е, че през процесния период
ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя
своята трудова сила, съобразно уговореното. Въпросът, на който се следва
отговор, е този относно дължимост на допълнително трудово възнаграждение,
съставляващо премия-бонус. Видно от съдържанието
на последно подписаното допълнително споразумение между страните с № I Б- 61/15.08.2018г. посоченото
допълнително трудово възнаграждение не фигурира в него. Видно от представения
по инициатива на ответника заверен препис от извлечение от Регламента на
предприятието за бонусната част /л.70 от делото/, комисия в определен състав разглежда
подадените заявки за премиране, както и определя размер на допълнителния бонус,
в рамките на съществуващия фонд, като за допуснати от работниците и служителите
нарушения и пропуски се изготвя талон за нарушение, съобразно посочените
критерии. Талонът се съставя от прекия
ръководител.Талонът за нарушение се съгласува със съответния ръководител от
по-високо ниво и се предявява на работника за запознаване. Тоест, за да се
получи или не премия от ищеца, следва да е изпълнен в цялост сложен фактически
състав.
Въпреки че в хода на съдебното
следствие, видно от показанията на свид. П., става ясно, че този бонус е отнет
заради същите нарушения, предмет на дисциплинарното уволнение, посоченото не
може да се установи от представените от ответника заверени преписи на талони за
нарушения /л.71 от гр.д.№ 2410/2019г. по описа на БРС/.
В тях фигурира дата 30.01.2019г. без да
е отразена датата на извършване на нарушението. В един от талоните е отразено,
че е налице некачествена работа и от страна на ищеца не са представени
доказателства, че процесната работа е действително извършена и то качествено. В
случай, че се касае до твърдяното от ответника нарушение на 25.01.2019г. то в
хода на това производство не са събрани доказателства, че процесната задача е
изпълнена качествено, нито такива в обратната посока. По отношение на
отразеното в другия талон с дата 30.01.2019г. не са представени доказателства
дали отказът за подготовка на проби касае деянието на 16.01.2019г.,на
24.01.2019г. или на друга дата, които случаи, предвид гореизложеното касаят различни обстоятелства.
Освен горепосоченото спорът се свежда и
до въпроса право или задължение е на работодателя да изплаща месечна премия при
задължително от страна на работника чисто и ежедневно изпълнение на трудовите
функции. Заплащането на премията като допълнително възнаграждение не е
договорено в трудовия договор, но видно от представения фиш за заплати за месец
януари 2019г. такава е изплатена, което не се оспорва от ответника, като същата
е намалена със санкция за извършени нарушения. Видно от изложеното изплащането
на премията зависи само от преценката на работодателя, в лицето на определена
комисия, както и на прекия ръководител, съгласувано със съответния ръководител
на по-високо ниво и не е уредено като негов задължителен прерогатив в
качеството му на работодател. При това положение, при теза на ответника, че не
са били налице всички предпоставки за изплащане на допълнителното
възнаграждение и при липса на представени доказателства от страна на ищеца в
тази насока, претенцията се явява недоказана, откъдето и неоснователна.
С оглед изхода на спора право на
разноски, съответно на уважената /отхвърлената част на исковете, имат и двете
страни.
Ищецът е представил договори за
правна защита и съдействие, както следва: от 20.03.2019г-за изготвяне на искова
молба и процесуално представителство /л.6 гр.д.№ 2410/2019г. по описа на БРС/, от
25.06.2019г.-за изплатено възнаграждение за представителство пред БОС във
връзка с частна жалба срещу определение на БРС за изпращане по подсъдност /л.4
от ч.гр.д.№ 1097/2019г. по описа на БОС/, за процесуално представителство и
правна защита пред настоящия съд- от 18.10.2019г., 29.11.2019г., 20.12.2019г. ,
10.01.2020г., 31.01.2020г. /съответно
л.54, л.104, л.124, л.177 по делото/. Видно от същите общо договореното
възнаграждение е в размер на 2300.00 лева. Тъй като не се дължат разноски за
претендираното възнаграждение от 300 лева за изготвяне на частната жалба, която
е отхвърлена, и не е посочен какъв е размера на уговореното възнаграждение за
всеки един от четирите обективно кумулативно съединени искове в настоящото
производство, съдът счита, че останалата претенция от 2000лева следва да бъде
разделена на броя на исковете, тоест да се приеме, че по всеки един от исковете
е уговорено възнаграждение от 500 лева. Доколкото искът за обезщетение поради
оставане на ищеца без работа е частично основателен, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по съразмерност по отношение на приетата за
договорена сума от 500 лева или сумата от 473.34 лева /изчислена по следната
методика: сумата, представляваща размера на уважената част от иска е разделена
на сумата, представляваща размера на предявения иск, като получения резултат е
умножен по размера на адвокатското възнаграждение за въпросния иск/, а по
отношение на другите два иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност, доколкото са уважени изцяло, се дължи адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1000 лева, а по отношение на четвъртия иск,
който е отхвърлен изцяло не се дължи адвокатско възнаграждение или общо
разноските, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 1473,34 лева.
От страна на ответника е
заявено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Предвид обстоятелството, че се касае до четири иска,
единият от които с материален интерес от 10 000 лева, явяване в шест
съдебни заседания, вземане на отношение по множество становища и
доказателствени искания и две експертизи, както и предвид това, че
претендираното възнаграждение е близко по размер до минималния размер в този
случай, определен по Наредба
№ 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
счита, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно.
На ответника се дължат разноски само
за иска за обезщетението на ищеца за оставането му без работа, съобразно
частта, в която същият е отхвърлен и за иска по чл.128 т. 2 от КТ, който е
отхвърлен изцяло. Тъй като той претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 480 лева, по аналогия на гореизложеното относно
разноските на ищеца, следва да му се присъдят 120 лева за отхвърления иск по
чл.128 т. 2 КТ и 6,40 лева за частично уважения по чл.344, ал.1, т.3 от КТ или
в общ размер на 126,40 лева.
Разноските за заплатено
възнаграждение на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза
по искане на ответника, следва да останат в тежест на ответника, доколкото
същите не са сторени във връзка с отхвърлените изцяло или частично искове.
Възражението на ищеца за
прекомерност е също неоснователно, предвид обстоятелството, че се касае до защита
по четири иска, единият от които с материален интерес от 10 000 лева,
явяване в шест съдебни заседания, вземане на отношение по множество становища и
доказателствени искания и две експертизи, както и предвид това, че
претендираното възнаграждение е близко по размер до минималния в този случай.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от ответника следва да бъдат събрани и дължимите по
делото по уважените искове държавни такси и разноски. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- 50 лева , по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - 50 лева, по иска по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ - 378,67лева, съобразно уважената
част, или в общ размер на 478,67 лева,
както и разноски за допълнителна СТЕ в размер на 150 лв., тъй като изготвянето
на същата е свързано с изцяло уважени искове.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Средецкият районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО И ОТМЕНЯ заповед № I Д-1/27.02.2019 г на изпълнителния
директор на "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: България, област Бургас, община Средец, с.Дебелт – Д. Н., с
която на Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено дисциплинарно
наказание уволнение, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, за системни нарушения на трудовата дисциплина.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, на
заеманата преди уволнението длъжност в "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Средец, с.Дебелт – „***“, зв.116
–„Централна заводска лаборатория“.
ОСЪЖДА "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт, представлявано от изпълнителния директор Д. Н. да заплати на Д.Н.Ж.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 9466,80 лева(девет хиляди четиристотин
и шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за
времето от 01.03.2019 г. до 01.09.2019г., през което е останал без работа,
поради незаконното уволнение, като за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Промет
Стиил" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Средец, с.Дебелт, представлявано от изпълнителния
директор Д. Н., иск за осъждането на „Промет Стиил" ЕАД да заплати на Д.Н.Ж.,
на основание чл.128, т.2 КТ вр.
чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата сумата от 55
лева, представляваща премия- бонус за м.януари 2019г.
ОСЪЖДА "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт, представлявано от изпълнителния директор Д. Н., да заплати на Д.Н.Ж.,
с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, за адвокатско
възнаграждение, намалени на основание чл.78, ал.5 от ГПК на 1473,34 лева (хиляда
четиристотин седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Средец,
с.Дебелт, представлявано от изпълнителния директор Д. Н., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Средец, държавна такса за
производството в общ размер на 478,67 лева (четиристотин седемдесет и осем лева
и шестдесет и седем стотинки) и разноските за
допълнителна съдебно-техническа експертиза в размер от 150 лева(сто и петдесет
лева).
ОСЪЖДА Д.Н.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на "Промет Стиил" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Дебелт, община Средец, област Бургас, Административна сграда
"Промет Стиил", представлявано от изпълнителния директор Д. Н., сумата от 126,40 лв. (сто двадесет и шест лева и
четиридесет стотинки), представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: