Протокол по дело №2298/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 238
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100502298
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 238
гр. Варна , 29.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно
гражданско дело № 20203100502298 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:13 часа се явиха:
Въззивникът С. А. Ш., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д.А.а,
редовно упълномощена и приета от първата инстанция.
Въззиваемата страна Е. Е. Х., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. Ф.,
редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Вещите лица Д.Р., Д.Д. и Д.Г., редовно уведомени, се явяват.

АДВ. Асп.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото. Моля първо да се произнесете по искането ми за
спиране на делото, което правя сега. Налице е преюдициално производство. С отговора на
исковата молба ние сме навели като предмет на настоящото дело възражението,
правоизключващо възражение, че ищецът в първата инстанция, сега въззивник, няма
претендираното от него право да наследява жертвите на собственото си престъпление, което
той е причинил. В първоинстанционното производство тези възражения не бяха нито
обсъдени, нито бяха включени в доклада по делото, въпреки възраженията ни по този
въпрос. Тъй като този въпрос е преюдициален за всички други спорове, които се водят
между страните, ние бяхме принудени да предявим установителен иск, с който да
установим, че претендираното от ищеца право на наследяване на неговите жертви не
съществува. Представям копие от искова молба.
АДВ. Асп.: Считам, че възражението е неоснователно, тъй като това дело, за което
говори колегата, е във възка със спор за материално право по отношение на наследствени
1
имоти, който в никакъв случай не считам, че е преюдициален по отношение на спора дали
майката на Р. е наследник или не е. Считам, че не е налице такова основание. Напротив, ние
също сме искали спиране по отношение на това дело, за което коментираме в момента, тъй
като считаме, че е налице основание за спиране по другото производство, с оглед решаване
на въпроса тук, дали майката е наследник на дъщеря си или не е наследник на дъщеря си. В
този смисъл моля да не уважавате искането за спиране.
АДВ. Ф.: Считам, че въпросът дали ищецът наследява или не жертвите си е от
ключово значение и въпросът дали майката на жертвите наследява тях.
СЪДЪТ, по направеното от въззиваемата страна възражение за спиране на
производството, намира същото за неоснователно. Въпросът дали въззивникът има
качеството на наследник на починалите лица, е въпрос по същество на спора и като
материалноправен въпрос ще бъде разрешен и в хода на настоящото производство, за което
следва също да бъдат събирани доказателства. Възражението, което е направено, че на
практика ищецът е недостоен да наследява ще бъде разгледано в рамките на настоящото
производство.
Освен това, е представена само входирана в районния съд и то с днешна дата искова
молба, като няма данни да е образувано към настоящия момент гражданско дело, което да е
основание за спиране на настоящото производство и от формална страна не са налице
основанията по чл. 229, ал.1 т. 4 ГПК.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за спиране на
настоящото производство до произнасяне с решение по предявен от Е.Х. срещу С.Ш.т иск да
се признае за установено, че последният няма право да наследи Р. и С. Ж..

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение от р.з. № 2737/02.09.2020г., с което е извършен
доклад на въззивната жалба и на депозирания отговор.

2
АДВ. Асп.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ. Ф.: Оспорвам въззивната жалба. Считам, че решението е недопустимо, тъй като
ищецът няма правото да наследи жертвите на собственото си престъпление. Той е причинил
смъртта им без значение факта, че присъдата на наказателния съд е за престъпление по
непредпазливост. Смятам, че разпоредбата на чл.3 б.“а“ ЗН в частта на думата „умишлено“,
тоест когато се изисква с умисъл да е причинена смъртта, е противоконституционна. От
друга страна противоречи и на редица разпоредби от правото на ЕС- чл.2 и чл.7 от Хартата
за основните права на Европейския съюз, която следва да бъде тълкувана и прилагана
съгласно чл.8 ЕКЗПЧОС. На следващо място, противоречи и на разпоредбите на чл. 2 и
съображение девет от Директива № 201229 за защита на жертвите на престъпление, които
изискват държавите членки да вземат всички мерки, за да признаят статута на жертви на
лицата, пострадали от престъпление. Недопустимо е според тази разпоредба да се заличава
статута на жертва заради това, че смъртта е причинена по непредпазливост. Не се прави
разлика между престъпление по непредпазливост или извършено с умисъл. Няма никакво
съмнение, че тежките нарушения на ЗДП са извършени с умисъл, друг е въпросът, че ние не
сме разполагали със справедлив процес за установяване гражданскоправните последици от
присъдата, тъй като ако приемете присъдата за обвързваща, тя разрешава и предрешава
гражданскоправните действия, а това не е предназначението в законодателството. Има
практика и на съдилища в други държави, членки на ЕС, където при преценката на
недостойнството присъдата на наказателния съд не е обвързваща за гражданския и
гражданският съд прави нова преценка по отношение на тези обстоятелствата, които дават
основание за недостойнство.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение на тричленната СМЕ с вх. №
567/13.01.2021г. и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението на вещите лица и сне
самоличността им:
Д. Д. Р. - 68г., български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните по
спора, предупредена за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
безпристрастно заключение.
В.Л. Р.: Поддържам депозираното от нас заключение.
Д. А. Д.- 53г., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по
спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да даде
безпристрастно заключение.
В.Л. Д.: Поддържам депозираното от нас заключение.
3
Д. И. Г.- 71г., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по
спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
безпристрастно заключение.
В.Л. Г.: Поддържам депозираното от нас заключение.

АДВ. Асп.: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. Ф.: Вещите лица взели ли са предвид описаното състояние на С. Ж. в
протокола за аутопсия и в частност това, че част от черепа ѝ и част от мозъка ѝ липсват?

От името на тричленната СМЕ
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Всички данни сме взели предвид. Този факт не противоречи на
направените от нас заключения.
АДВ. Ф.: Може ли да функционира мозъкът като орган, когато физически липсват
части от него?
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Има разлика да липсва част от черепната кухина или липсва част
от мозъка. Освен това, ако липсват части от мозъка, зависи кои части- дали те са жизнено
важни или не. За известен малък период от време може да функционира мозъкът, ако
частите, които липсват не са жизнено важни.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Никъде в аутопсията не е отразено, че липсват части от мозъка.
Посочена е тежка открита черепно- мозъчна травма, с размачкване на дясното голямо
мозъчно полукълбо. Това се явява и непосредствена причина за настъпване на смъртта.
АДВ. Ф.: Коя е първата линейка, коя е втората линейка по фишовете?
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Първата линейка е първа пристигнала на местопроизшествието. Тя
установява и регистрира смъртта на майката, установява и регистрира признаци на живот
при детето и затова транспортира детето в противошокова зала. Малко след това, минути,
втората линейка взема майката и затова нейният амбулаторен номер е следващият след този
на детето. Това е поредността, в която са се движили с тази мотивация. Това е отразено
документално.
АДВ. Ф.: Какво имате предвид под амбулаторен номер?
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Под амбулаторен номер имам предвид номерът в противошокова
зала.
4
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Нещата са описани и установени хронологично.
АДВ. Ф.: Моля да предявите двата фиша за спешна медицинска помощ на вещите
лица. Казват, че първата линейка е тази, която е пристигнала първа на място. Имаме
оспорване на единия фиш от спешната медицинска помощ, открито е производство по
чл.193 ГПК по този въпрос. Задавам тези въпроси, защото във фиша, който е издаден за
транспортирането на Р. Ф. Ж. е посочено, че линейката е на място в 15:39 часа и в 15:50 часа
тръгва от мястото с нея, тоест нея транспортира д-р Георгиева. Втората линейка идва на
място в 16:00 часа по фиша за спешна медицинска помощ. В 16:00 часа идва на място, д-р
Иванова е лекарят във втората линейка, тя съставя и фиша за спешна медицинска помощ на
С.. В 16:05 часа отпътува от мястото на произшествието и в 16:37 часа пристига във Варна.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Първата линейка идва от ЦСМП, филиал Вълчи дол, тя установява
настъпилия смъртен изход при Р. Ф. Ж.. Втората линейка идва в 16:00 часа, установява
жизнени показатели при пострадалата С. Ж. и отпътува към болницата. Втората линейка
излиза от ЦСМП- Девня.
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Без значение е дали първата или втората линейка са отвели
майката и детето в болницата. Това не променя нашите изводи на поредността на
настъпване на смъртта, които се установяват от останалите писмени доказателства.
АДВ. Ф.: Нямам други въпроси към вещите лица. Оспорвам тройната СМЕ. Считам,
че същата не е обоснована и изградена на оспорени писмени доказателства, а всъщност
експертизата е едно от доказателствата, което трябва да провери верността на записаното в
оспорените документи. Считам, че не е допустимо с експертиза, която се базира на оспорени
писмени доказателства, да се опровергава оспорването.
СЪДЪТ намира, че изготвеното заключение на вещите лица следва да бъде прието
към доказателствата по делото. Констатира, че всяко от вещите лица е представило справка-
декларация във връзка с изпълнение на задачата, като е посочило, че размерът на
определения депозит е по- висок от първоначално определения. Съдът намира, че следва да
бъде определено окончателно възнаграждение на вещите лица в размер на по 300 лева за
всяко вещо лице. Предвид определеното окончателно възнаграждение следва да бъде
задължен ищецът да представи доказателства за още 450 лева, за да бъде издаден ордер за
останалата част от депозита на вещите лица.

Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

5
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото заключение вх.№
567/13.01.2021г., изготвено от вещите лица Р., Д. и Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица от внесения депозит в размер на
по 300 лева на всяко вещо лице, за което са издадени ордери на трите вещи лица за по 150
лева.
ДА СЕ ИЗДАДАТ ордери на вещите лица, след представяне на доказателства, че е
внесен депозита от въззивника, за още по 150 лева.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника в 1- седмичен срок от днес да представи доказателства за
внесен депозит в размер на още 450 лева за възнаграждение на вещите лица.
АДВ. Асп.: Представям списък с разноски. Моля да вземете предвид и разноските,
които допълнително ще направя и за които ще представя доказателства за заплатен
допълнителен депозит за вещите лица.
АДВ. Ф.: Претендирам разноски, но тъй като представлявам въззиваемата страна по
силата на договор за безплатна правна помощ, на основание чл. 38 ЗА, списък няма да
представям. В първата инстанция сме представили списък на разноските досежно разходите
за експертиза. Правя възражение за прекомерност, тъй като първоинстанционният съд е
счел, че фактическата и правната сложност на делото е такава, която не заслужава
адвокатски хонорар от 600 лева, какъвто е вписан в списъка, да бъде намален адвокатският
хонорар на въззивника, ако възникне правото да му бъдат възстановени разноските. Той е
прекомерен. Имам предвид, че първоинстанционният съд е приел това.
Съдът намира, че следва да бъде приет днес депозирания от адв. Асп. списък с
разноски, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес депозирания от адв. Асп. списък с разноски.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

6
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Асп.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба,
считам същата за основателна и доказана.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.

АДВ. Ф.: Моля да се произнесете с решение, с което да обезсилите обжалваното
първоинстанционно решение и да прекратите производството по делото, като ни присъдите
всички сторени по делото разноски. Считам, че ищецът няма правен интерес да предявява
този иск, тъй като същият по престъпен начин е причинил смъртта и на двете и без значение
коя от двете е починала няколко минути по- рано от другата, той няма право да наследи.
Това противоречи из основи на изискванията на правото. Разпоредбата на чл.3, б.“а“ от ЗН
следва да се прилага и тълкува без изискването за умисъл, тъй като ако бъде приложена с
изискването за умисъл, тя нарушава принципа на справедливост, а той е част от правовата
държава, която по конституция имаме право. Има решение на КС на РБългария.
Освен това, в полза на ищеца не съществува и защитимо оправдано право на
очакване да получи наследство и имущество от жертвите си, тъй като чл.53 НК е прекалено
ясен- отнема се това, което е придобито чрез престъплението. Законът не прави никаква
разлика дали престъплението е извършено с умисъл или по непредпазливост. Съответно в
тази посока е налице и европейска законова рамка, която също изисква отнемане на
имуществото, което е придобито като последица или резултат от престъпление, за което
законът предвижда повече от една година лишаване от свобода. В случая ищецът е признат
за виновен за престъпление, за което законът предвижда от 2 до 10 години лишаване от
свобода. Считам, че при преценката на справедливия баланс по смисъла на чл. 8 от
ЕКЗПЧОС и съответно чл. 7 от ХОПЕС, не може да се изведе защитимо оправдано правно
очакване в полза на ищеца да получи имущество и наследство като последица от
собственото му престъпление.
Моля да обезсилите решението на първоинстанционния съд, да прекратите
производството по делото.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
7
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ за депозиране на писмени бележки в: 5- дневен срок
от изготвяне на протокола за адв. Асп. и 7- дневен срок от изготвяне на протокола за адв. Ф..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:44 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8