Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16992 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 502016/05.10.2018 г., постановено по гр.
д. № 8794/2018 г. по описа на СРС, 78 състав е признато за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника „К.Б.Е.Д.” ЕООД, ЕИК: *******, с
адрес на управление *** дължи на ищеца „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК: *******, адрес на
управление ***, Бизнес център следните суми: 1 145,78 лв. - стойността на
потребена от ответника електрическа енергия за периода 25.09.2014 г. -
20.09.2017 г. , 287,86 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 19.11.2014 г. - 02.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК е осъден ответника „К.Б.Е.Д.” ЕООД, ЕИК: *******, да заплати на ищеца „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК: *******, сумата от 408,33 лв. - деловодни разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 287,86 лв. - деловодни разноски по
заповедното производство.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника „К.Б.Е.Д.”
ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Заявява,
че сключения договор за наем, по силата на който е ползвал наетото помещение,
за което са били доставяни количества ел.енергия, чиято стойност се претендира
в производството е бил прекратен, считано от 12.06.2014 г. Поради това, според
жалбоподателя, не дължи заплащане на цената на потребена в наетия имот
ел.енергия, за която ищеца е издал и фактури. Стойността на последните, по
изложени правни и фактически доводи, следва да бъде заплатена от следващия
наемател на обекта, а не от „К.Б.Е.Д.” ЕООД.
Отправя искане за отмяна на постановеното от СРС
решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна„Ч.Е.Б.” АД е подала в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище
за нейната неоснователност.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Страните не спорят и се установява от представения
пред първата инстанция заявление за сключване на договор за продажба на
ел.енергия за небитови нужди от 16.07.2013 г., договор за продажба на
ел.енергия за небитови нужди от 15.07.2013 г., споразумение към договора и ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР, че ищецът и ответникът са установили облигационни отношения за доставка
на ел. енергия по ИТН: 210029914846 за обект находящ се в гр.София, ж.к.Дружба
1, бл.122, вх.Б- кафе –клуб.
За този обект страните не спорят и се установява от
представения договор за наем от 10.07.2013 г., че ответникът е сключил договор
за наем с Етажна собственост за сградата – бл.******, гр.София.
Чрез изслушаната пред първата инстанция ССЕ, чийто
изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за
периода 25.09.2014 г. - 20.09.2017 г. , ответникът има непогасено задължение за
плащане на ел. енергия по договора в размер на 1 145,78 лв.
Според указаното в чл.98а от ЗЕ, облигационните
отношения между страните са регулирани от одобрените ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР. С
разпоредбата на чл.13, т.1 от ОУ, потребителят се е задължил да заплаща
стойността на използваната в обекта ел.енергия в сроковете и по начина
определени в ОУ.
В производството не са изложени твърдения и
съответно – не са ангажирани доказателства за заплащане на консумираната в
обекта ел.енергия, чиято стойност е установена чрез ангажираните пред първата
инстанция писмени доказателства и констатациите на ССчЕ.
Доводите на въззивника, че за посочения период 25.09.2014
г. - 20.09.2017 г. не е потребител на ел.енергия за небитови нужди в наетия
обект поради прекратяване на договора за наем, считано от 12.06.2014 г.,
настоящият състав намира за недоказани съобразно правилата за разпределение на
доказателствена тежест в процеса – чл.154, ал.1 ГПК, поради което същите са неоснователни.
Ангажираните пред първата инстанция доказателства –
протокол от проведено на 28.04.2014 г. ОС на ЕС в сградата, находяща се в
бл.122, вх.Б, ж.к.Дружба 1, гр.София и уведомително писмо на Етажната
собственост /наемодател/ до наемателя ответник на 12.05.2014 г., с което същият
е уведомен за прекратяване на договора за наем, считано от 12.06.2014 г. не
установяват, че „К.Б.Е.Д.” ЕООД е напуснал обекта от посочената дата, съответно
че не е потребил ел.енергия в обекта за периода 25.09.2014 г. - 20.09.2017 г.,
чиято стойност възлиза на сумата 1 145,78 лв.
Според указаното в чл.13, т.5 от ОУ, потребителят
/ответник/ е поел задължение да уведоми продавача /ищец/ в 30 дн.срок в писмена
форма за всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на
които продавачът доставя ел.енергия на обекта. Доказателства за изпълнение на
това задължение от страна на ответника в производството не са ангажирани,
поради което изводите на първата инстанция, че потребителят дължи сумата 1
145,78 лв. по договора за продажба на ел.енергия за небитови нужди са
законосъобразни и правилни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5.00
лв. съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено заплащането му в брой.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502016/05.10.2018
г., постановено по гр. д. № 8794/2018 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „К.Б.Е.Д.”
ЕООД, ЕИК: *******, адр. гр. София, ж.к. „********* да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ***,
Бизнес, сумата от 5.00 лв. - разноски по настоящото производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.