Р Е
Ш Е Н
И Е № 260667
гр. Пловдив, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка
Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
Калпачка въззивно гражданско дело № 352
по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 261220 от 10.11.2020 г. постановено по гр.д. № 19064/2019 г. по описа
на РС Пловдив, V бр. състав, е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето П.П. М., ЕГН **********, на майката П.Н.Ш., с ЕГН **********,
като е определено местоживеене на детето при майката. Определен е режим за
лични отношения между детето П. П. М., ЕГН ********** и бащата П.А.М., ЕГН **********, както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване; един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Разрешено е на детето П. П. М.
да пътува многократно извън пределите на Република България до всички държави
членки на Европейския съюз, както и граничните на България държави за период от
пет години, считано от влизане на решението в сила, придружавана от майката П.Н.Ш.,
без съгласието на бащата П.А.М., като в тази връзка е разрешено на ОД на МВР да
издаде паспорт на детето. Осъден е П.А.М. да заплаща на П. П. М. чрез нейната
майка и законен представител П.Н.Ш., месечна издръжка в размер на 300 (триста)
лева, считано от подаване на исковата
молба - 22.11.19 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска като е отхвърлен иска за времето от 22.11.18г. до 21.11.19г. Осъден е П.А.М. да заплати
държавни такси за производството. Допуснато е предварително изпълнение на
решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно присъдената издръжка и
на основание чл. 127а ал. 4 от СК в
частта относно даденото разрешение за пътуване и за паспорт.
Постъпила
е въззивна жалба срещу така постановеното решение от П.А.М., чрез адв. Р., в
частта, в която е предоставено упражняването на родителските права на майката,
определена издръжка и лични отношения с бащата, дадено разрешение за пътуване
извън страната на детето и разрешение за издаване на паспорт. В жалбата се
излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се
съображения, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка,
като не е събрал доказателства за доходите на страните и е определил
необосновано висока месечна издръжка на детето, не е установил родителския
капацитет на двамата родители и условията, които предоставят за отглеждане на
детето, като твърди, че може да предостави по-добри битови условия на детето,
определил е режим на лични отношения, който не е в интерес на детето, при
крайно недостатъчни контакти между него и детето, произнесъл се е по
недопустимо искане в производството за даване на разрешение за напускане на
страната от детето без негово съгласие, което е постановено при
неконкретизирано искане и липса на доказателства, които да обосноват
необходимостта от постановяването му. Моли да бъде отменено изцяло
постановеното решение от РС Пловдив.
Въззиваемата страна П.Н.Ш., чрез адв. Е.К., е подала
писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, постановено при спазване на
материалния и процесуален закон. Твърди, че бащата е дезинтересиран от детето,
като израз на това е било и процесуалното му поведение по делото, прекъснал е
връзката с детето от 2005 г., поради което тя е разрушена и определения режим
на лични контакти между тях намира достатъчен и в интерес на детето, като
даденото разрешение за напускане на страната счита, че е за срок от един месец
за посочения период, обосновано с нуждите на детето и отказа на бащата да дава
такова. Моли да бъде потвърдено изцяло постановеното решение, като
законосъобразно, правилно и обосновано.
В частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на издръжка за минало време решението не е обжалвано от въззиваемата,
поради което е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право и интерес да обжалва и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Районният съд е бил сезиран с искове с
правно основание чл. 127 от СК и чл. 127а от СК.
Твърденията в исковата молба на П.Н.Ш. са,
че страните по делото са живели на семейни начала за период от три години, от
което съжителство е родена тяхната дъщеря, припозната от баща и П.А.М.. Три
години преди подаване на исковата молба страните се разделили, били напълно
отчуждени, като детето останало да живее с майка си, а баща му не се
интересувал от него и не плащал никакви средства за неговото отглеждане. Към
момента на подаване на исковата молба детето посещавало детска градина и му
предстояло да започне училище. Моли да и бъде предоставено упражняването на родителските
права над детето, да бъде определено местоживеенето му при нея на посочения
адрес, да бъде определена издръжка в размер на 300 лв., която да бъде заплащана
от бащата, на който да бъдат определени лични контакти с детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца,
както и 30 дни през годината, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Моли да бъде издадено съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето да напуска границите на Р. България, придружавано от своята майка, както
и да бъде издаден паспорт на детето от органите на МВР, като уточнява, че целта
на пътуването е екскурзия и почивка, страните, в които желае да пътува са
граничните на Р. България и страните от ЕС, а периода, за който иска разрешение
от 01.08.2020 г. до 01.08.2025 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор в първоинстанционното производство, в който изразява
становище за неоснователност на исковата молба. Твърди, че има по-добри битови
условия за отглеждане на детето и моли да му бъдат предоставени родителските
права, а местоживеенето на детето да бъде определено при него на посочен адрес.
Счита, че при положение, че не бъде уважено искането му, предложения в исковата
молба режим на лични отношения не е в интерес на детето, като предлага
конкретен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, както и 30 дни
през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката и пет дни по Колева и Нова
година с редуване. Счита, че претендирания размер на издръжка е прекалено
голям, като предлага размер от 150 лв. месечно. Възразява по отношение на
исканите разрешения за напускане на границите на Р. България от детето, без
негово съгласие, като счита, че е недопустимо, доколкото не е отказвал да дава
такова при необходимост, неоконкретизирано и необосновано.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните свидетелски показания, е
приел, че оглед на предоставените до момента грижи от майката, осигурените
добри условия, възпитателските й качества, в най-добър интерес на детето е да
се предостави упражняването на родителските права на майката.
За да определи режимът на лични отношения с бащата, с
оглед съхраняване и поддържане на връзката с дъщеря му, а именно всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 17,00 часа без
преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, съдът се е мотивирал с възрастта на детето и това, че родителите са
имали конфликтни взаимоотношения.
Размерът на определената месечна издръжка е формирал
като е взел предвид, че майката получава около 1100 лв. месечно, а бащата има
по-добри доходи, както и, че детето се отглежда от своята майка, а за
задоволяване на нуждите му са необходими поне 500 лв., от които 180 лв.за
храна, а останалите за дрехи и пособия и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани със здравето, образованието и развитието на
детето.
Относно исканото разрешение за пътуване на детето в
чужбина районният съд е приел, че следва да бъде дадено разрешение детето да
пътува до поисканите държави за период от 5 години, считано от влизане на
решението в сила, тъй като при липсата на съгласие от страната на бащата,
респективно - от разрешение на съда, реално биха се накърнили основни права на
детето на придвижване, като няма да бъде изолирано, ще може да разшири
кръгозора си и посети нови красиви места.
По делото е изслушана само майката, която заявява
желание за упражняване на родителските права над детето и излага съображения за
нуждите и, тъй като бащата, въпреки,че е задължен да се яви в съдебно заседание
за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, не го е сторил, без да сочи
причина за това.
Безспорно се установява
по делото от представения акт за раждане, че П. П. М., родена на *** г. е дете
на П.Н.Ш. и П.А.М.. Разпитания от РС свидетел Г., незаинтересувана от изхода на
делото, излага личните си възприятия, че от раздялата на родителите през 2015
г. детето се отглежда от своята майка, която е грижовна и добра, а бащата
работи в Германия, но не и помага финансово.
Пред настоящата
инстанция са събрани писмени доказателства за доходите на страните и приети
социални доклади от ДСП по местожителство на родителите и детето. От приетото
удостоверение за доходи на майката се установява, че средномесечния и нетен
доход за 2020 г. е бил 905,34 лв. Бащата представя трудов договор и анекси към
него, в който е записано, че трудовото му възнаграждение се състои от основно
трудово възнаграждение в размер на 635,64 лв., допълнително трудово
възнаграждение от 0,6% за всяка година трудов стаж и други възнаграждения по
преценка на работодателя. От допълнително споразумение от 08.06.2020 г. е
уговорено, че адреса на мястото на работа е в гр. София, а с такова от
30.12.2020 г., че от 01.01.2021 г. основното месечно трудово възнаграждение е в
размер на 655,00 лв. Не представя доказателства за получени доходи въз основа
на трудовото правоотношение, за наличие на което се представят доказателства.
От приетия социален
доклад от ДСП Стамболийски се установява, че бащата работи и живее в Германия,
поради което не може да бъде дадена преценка на неговия родителски капацитет.
Въпреки декларираното от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание
бащата не се явява и не съдейства за извършване на такава преценка.
В приетия социален доклад от ДСП Родопи се сочи, че детето се отглежда в жилище в с. Ц.,
собственост на родителите на майката, което предоставя добри условия за
отглеждане и възпитание на детето. Майката може да разчита на подкрепа от
семейството си, като не разчита на такава от семейството на бащата, с които
контактува единствено по въпроси, свързани с престоя на детето П. при тях. Заключението в доклада е, че детето се
отглежда от майката при подходящи условия, получава необходимите грижи за
задоволяване на основните си потребности, майката може да разчита на подкрепата
на близките си, съществува емоционална привързаност на детето към двамата си
родители, като в негов интерес е да поддържа връзка и с двамата си родители.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд намира, че в най-добър интерес на детето е
родителските права да бъдат упражнявани от майката, която се грижи за него през
последните пет години, детето е привързано към нея, осигурени са му
необходимите условия и грижи за задоволяване на потребностите му, с оглед
неговата възраст. Не се доказа от бащата, че е в състояние да се грижи за дъщеря
си, че познава потребностите и интересите и. Пред въззивния съд се събраха
доказателства, които подкрепят свидетелските показания, че бащата живее и
работи в чужбина, въпреки представения трудов договор с указано място на работа
в гр. София. Независимо дали причината да работи извън страната е командировка
или друга, то се установи, че пребивава преимуществено извън страната, където
работи. Битовите условия и материалните възможности се вземат предвид при
преценка на обстоятелствата за решаване на въпроса на кого от двамата родители
да се предостави упражняването на родителските права едва след преценка кой от
двамата родители има по-добри възпитателски, родителски качества, по-отговорно може да се грижи за физическото и емоционално
израстване на детето, а за бащата не се представиха доказателства, че има родителски
капацитет да се справи с отглеждането на детето.
Безспорно в интерес на всяко дете е да има
лични контакти и с двамата си родители.При определяне на конкретния режим съдът
следва да зачете чувствата на детето, възрастта му, неговото развитие и
зрелост. От представения социален доклад, изготвен от ДСП Родопи, се
установява, че детето има изградена емоционална връзка с баща си, но
стабилността на същата е нарушена. За да не се допусне да бъде прекъсвано
общуването с бащата, следва да бъде определен подходящ режим
на лични отношения, който да създаде предпоставки при желание и възможност на
родителя да се заздрави емоционалната връзка между баща и дъщеря. Определения
режим на лични отношения от първоинстанционния съд не е съобразен с възрастта и
развитието на детето, с изградената емоционална връзка с баща и, с наличието на
добри битови условия в дома на бащата и липса на констатирани конкретни рискове за детето в разширеното семейство
на бащата. Постановения режим на лични отношения е мотивиран с преценката за
конфликтни отношения между родителите, за каквито няма никакви доказателства по
делото, дори твърдения от страните, както и с възрастта на детето. Детето е на седем
години и няма пречка, с оглед възрастта му и емоционалното му и психично развитие, за което
няма сочени особености, да
прекарва повече време с баща си и да нощува при него. Няма никакви изложени
причини по делото в изявленията на въззиваемата, нито от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че режимът на лични отношения с бащата
следва да е ограничен. В отговора на въззивната жалба се сочи, че майката има
лични съображения да не желае детето да преспива при баща си, като счита, че и
то не би искало, но не се излагат конкретни такива съображения, които да бъдат
преценени и съобразени от съда, при определяне на подходящ режим на лични
отношения с бащата.
В исковата молба също няма формулирано такова искане. Поради това следва да бъде определен режим на лични
отношения всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00
часа в събота до 17,00 часа в неделя, но с преспиване, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по пет
дни по Коледа или Нова година всяка четна година. По този начин на детето ще
бъде дадена възможност, при полагане на необходимото старание от страна на
бащата, да осъществи пълноценен контакт с него, да заздравят емоционалната си
връзка, да прекарва време с него и в празнични дни, което е в най-добър интерес на детето.
Относно претендираната издръжка въззивният
съд намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
По отношение на ненавършило пълнолетие дете, правото да получи издръжка е
безусловно. Размерът на издръжката
съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Детето П. е на седем години. Същата
подлежи на задължително училищно обучение. В период на бърз растеж е и за нея
са необходими както честа смяна на сезонни дрехи и обувки, така и питателна и
здравословна храна. Освен това детето има нужда и от средства за развиване на
талантите си, по данни на майката от изслушването посещава занимания по народни
танци, както и от средства за развиване на знанията си, като пак по данни на
майката посещава и курс по английски език. Като всяко дете на неговата възраст
има нужда и от учебни помагала, лекарства
и задоволяване на други текущи нужди, включително такива, необходими за
правилното му интелектуално и физическо развитие и социално общуване. В случая правилно районният съд е определил за нуждите на детето
сума в размер на 500 лв., като е взел предвид, че бащата не полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а майката ги е поела изцяло, а
и получава по-високи доходи. От представените пред въззивния съд доказателства
се установи, че майката получава доход от около 900 лв., а бащата не представи
доказателства за доходите си, а само за трудовата си заетост, поради което
приема, че получава около средната работна заплата за страната, поради което и
е във възможностите му да поема по-голямата част от необходимата издръжка за
детето. Поради това от определения цялостен размер бащата следва да поеме по 300
лева месечно, а майката останалата част. Вярно е, че на
съобразяване подлежат и възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед
на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за
издръжка към други лица и т.н. В случая бащата няма други задължения за
издръжка, няма данни за притежаваното от него имущество, но работи, въпреки че
не е установен размера на доходите на бащата в Германия, където се установи, че
живее и работи, и съдът намира, че той може да отделя по 300 лева месечно за
издръжка на дъщеря си. Въззивникът се е установил да живее и работи в държава,
където с оглед стандарта на живот доходите са по-високи. Съобразявайки
указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за определяне
на издръжката по размер, съдът намира, че не следва да се възлага на родителя,
който упражнява родителските права, да провежда пълно и главно доказване
относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на
другия родител да дава издръжка, а с оглед установеното по делото съдът приема,
че бащата реализира доходи, достатъчни за задоволяване нуждите на детето си.
Предвид гореизложеното и като съобрази възрастта на детето,
здравословното му състояние и актуалните социално-икономически условия в
страната, както и възможностите на неговите родители, съдът намира, че
определеният по-горе размер на издръжката е необходимия за задоволяване нуждите
му.
Предвид гореизложеното решението на районния
съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е предоставено упражняването на
родителските права на майката и присъдена издръжка за бъдеще време, като бъде
отменено в частта, в която са определени лични контакти на детето Пламена с
баща му, като вместо него бъде постановен посочения по-разширен режим на лични
отношения.
По отношение на исканото разрешение за
пътуване на детето в чужбина въззивният съд взе предвид следното:
Правомощията за решаване на въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това принадлежат на родителите, като законът (чл. 127а от СК)
определя това да става по тяхно общо съгласие. Касае се до частна хипотеза,
уреждаща конкретно родителско право на съвместно упражняване на родителски
права, за което е ирелевантен брачния статус на родителите. Идеята на
законодателя е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява
най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. Когато родителите
не постигнат съгласие, спорът се решава от съда съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК.
В настоящия
случай от данните по делото се установи, че бащата не е давал съгласие за
пътуване на дъщеря си в чужбина. Няма събрани доказателства нито за твърденията
на майката, че няколко пъти жалбоподателят е направил отказ детето да бъде
извеждано от страната, нито за твърденията на бащата, че е готов да даде такова
по всяко време, когато се наложи, с оглед конкретната нужда. От социалните
доклади, приети от настоящата инстанция, се установява, че двамата родители не
комуникират помежду си, не обсъждат съвместно въпросите, свързани с детето. С
оглед на това съдът намира, че в случая декларираната готовност за съдействие
не отговаря на действителното положение. При положение, че родителите не
постигат съгласие в параметрите на отправеното искане, въпросът подлежи на
решаване от съда.
В производството по спорна съдебна
администрация по реда на чл. 127а от СК съдът не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а от СК съдът разполага с власт
да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен
брой пътувания, но до определени държави. В случая даденото разрешение с
решението на районния съд излиза извън рамките на заявения в исковата молба
период от време до 01.08.2025 г. С оглед установеното по делото от фактическа
страна настоящият състав на съда намира, че в интерес на детето П. е да има възможност да пътува с майка си до страните
членки на Европейски съюз, както и до граничните на Р. България държави. Тъй
като искането е направено с цел екскурзии и почивка, то това безспорно е в
интерес на детето, което не следва да бъде лишавано, при възможност, да разшири
мирогледа си и да обогати познанията си. Съгласно разясненото в мотивите към
задължителното за съда Тълкувателно
решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, даване на разрешение за напускане на пределите на страната на дете,
без съгласието на единия родител, за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени
държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на
конкретната семейна ситуация и на всички факти по делото, при разумна и
балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че
във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от
първостепенно значение. Също се сочи, че в случаите на краткосрочно пътуване на детето в
чужбина, каквото е с цел екскурзия и почивка, съдът, подлагайки на преценка
причината за искането, при липса на данни за съществуващ конкретен и реален
риск за детето, определя параметрите на разрешението, като се взема предвид, че
възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото
на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако
пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи
това временно ограничаване на правата си. В случая съдът отчита интереса на
детето то да пътува свободно със своята майка. По делото няма данни за
съществуващ конкретен и реален риск за детето, ако бъде изведено извън страната
с цел екскурзия или почивка в страните от ЕС или граничните на България.
Действително обстановката за пътуване с оглед пандемията е усложнена, но няма
данни, че майката не може да прецени реално рисковете и не би взела предвид евентуална опасност, тъй като
няма основание съдът да се съмнява в родителския и капацитет. Към момента в
тези страни не са налице рискове за детето при евентуалното му краткосрочно
пребиваване там за почивка или екскурзия. Следва обаче да бъде посочено, че
такова пътуване се разрешава само през периода на ученическите ваканции, с оглед посочената
цел на пътуванията и в рамките на заявеното искане. Разрешението следва да бъде
дадено до 01.08.2025 г., тъй като биха могли да настъпят нови обстоятелства в
бъдеще, които е необходимо да бъдат съобразявани при даване на разрешение за
последващ период.
Пред настоящата инстанция въззивникът не
излага обстоятелства, обуславящи някакъв риск за интересите на детето, ако
пътува в чужбина при възможност на майката да организира такива пътувания през
периодите на ученическите му ваканции, а действителните му мотиви според съда
произтичат от неразбирателството с нея. Доколкото обаче в случая от
първостепенно значение е интереса на детето, възраженията във въззивната жалба
се явяват неоснователни. Предвид гореизложеното решението на районния съд по
иска с правно основание чл. 127а от СК следва да се отмени като неправилно и
вместо него да се постанови ново, с което разрешението да бъде дадено в
горепосочените параметри.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 261220 от 10.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 19064 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, в частта, с която се определя режим за лични отношения между
детето П.П. М., ЕГН ********** и бащата П.А.М., ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до
17,00 часа без преспиване; един месец
през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и разрешава на детето П. П. М., ЕГН **********
да пътува многократно извън пределите на Република България до всички държави
членки на Европейския съюз, както и граничните на България държави за период от
пет години, считано от влизане на решението в сила, придружавана от майката П.Н.Ш., ЕГН**********,
без съгласието на бащата П.А.М., ЕГН **********,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения
на П. П. М., ЕГН **********, с нейния баща П.А.М., ЕГН **********,***,
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа на съботния ден
до 17,00 часа на неделния, един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и всяка четна година по пет дни общо за Коледа
или Нова година.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на
бащата П.А.М., ЕГН **********,***, детето П. П. М., ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република България с майка си П.Н.Ш., ЕГН **********, до 01.08.2025 г., в страните-членки на Европейския съюз и граничните на
Република България държави, през периодите на ученическите ваканции, определени
от Министерство на образованието за съответната ученическа година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261220 от 10.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 19064 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, в останалата
обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните - при наличие на предпоставките
по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд, с изключение на частта му, в
която е дадено разрешение по чл. 127а от СК, в която част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.