МОТИВИ по НОХД
№ 356 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2012 година
Окръжна прокуратура - гр. П. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.Б.Т.
и същият е предаден на
съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл.
198, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК- за
това, че на 10.12.2011 год. и на 18.12.2011 год. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив – извършил престъплението след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66
от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужди движими
вещи както следва: на ..... год. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ – 1
брой колие, масивно, от бяло и жълто злато – 14 карата от 10 грама, на стойност
530,00 лева от владението на С.Д.К.-В. ***.12.2011 год. в гр. П. е отнел чужди движими вещи – 1 брой златен
синджир, 14 карата от 4,27
грама, на стойност 226,31 лева и 1 брой висулка с бял
камък опал, със златен обков 14 карата от 0,98 грама, на стойност
51,94 лева, на обща стойност 278,25 лева от владението на В.В.Т. ***, всичко на
обща стойност 808,25 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил затова сила.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият лично и чрез защитата си изразява становище за
недоказаност на обвинението. Пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, като анализира приложените по делото доказателства
и изразеното от страните в съдебно заседание,
намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че:
Подсъдимият Д.Б.Т. е роден на *** ***, българин е, български гражданин, не
е женен, безработен е, осъждан, със
средно образование, с ЕГН – **********.
На 10.12. 2011
г. свидетелката С.К. – В. около 17.45 часа била в
централната част на град Пловдив и се движела в посока към спирката срещу площад
„*****”. Докато преминавала зад сградата на „ *****” забелязала, че срещу нея
се движи лице от мъжки пол на възраст 20 – 22 г. Мъжът бил с продълговато лице.
Свидетелката, работела като лекар по дентална медицина, имала развита
способност да запомня лица и ясно запомнила движещото се срещу нея лице. При
разминаването между двамата непознатият мъж с много бързи движения посегнал към
врата на свидетелката. Носела златно колие, което мъжът издърпал и побягнал на
изток, по тротоара, в посока бул. „****”. Свидетелката се опитала да го
проследи, но не могла. Синджирът бил масивен. Посегнала към врата си и
установила, че е скъсан, като част от него останал да виси на врата й.
Свидетелката сигнализирала органите на полицията, като на 11.12.2011 г. подала
оплакване във Второ РУП на МВР. След подаването на оплакването била разпитана,
а по-късно - около седмица след деянието извикана на „среща” в полицейското
управление. Там й били предоставени снимки- „огромен албум”. Разгледала албума
и посочила три-четири лица, които припознала като извършителя на отнемането на
синджира, без да е категорична кое точно от тези лица съответства на него. Тази
„среща” не била документирана по никакъв начин. Не бил съставен протокол за
разпознава, нито закрепено по някакъв начин заявеното към онзи момент от
пострадалата. По-късно – на 21.12. 2011 г. свидетелката била извикана за
разпознаване в същото РУП. Видно от приложения на л. 8 от досъдебното
производство протокол, като извършител
на деянието посочила лицето под № 2 – подсъдимия Д.Т..
На 18.12. 2011
г. около 14,15 ч. на същото място в града се намирала
свидетелката В.Т.. Тя била спряла пред магазин, намиращ се на кръстовището на бул. „******” и ул. „****”,
срещу площад „*****”. Разглеждала витрината на магазина, за да реши какво да
купи за почерпка. С периферното си зрение забелязала, че странично към нея от
тунела на сградата на „****” се движи слаб млад мъж, на възраст 20-25 години.
Когато приближил до свидетелката, този мъж посегнал към златния й синджир с
висулка, дръпнал го рязко, скъсал го и побягнал в посока улица „****”.
Пострадалата тръгнала след него, но мъжът избягал. Сигнализирала веднага
органите на Второ РУП на МВР за случилото се. Извършен бил разпит на свидетел,
при който тя описала мъжа. При разговора с полицейския служител, чието име
свидетелката не може да назове, описвайки външния вид на мъжа, извършил
отнемането, служителят реагирал като казал, че се сеща кое е лицето, което тя
описва. Дадени й били снимки за разпознаване, при което пострадалата разпознала
по снимките лице, което според нея е подсъдимия по делото. На следващия ден
било извършено отново разпознаване, при което й били показани снимки на три или
четири лица и измежду тях тя разпознала подсъдимия като извършител на отнетите
й бижута. И в двата случая не били съставени протоколи за извършеното
разпознаване. Едва на 21.12.2011 г. /л.33 от ДП/ било извършено разпознаване на
лица, при което тя разпознала като извършител на деянието лицето под № 4 –
подсъдимия Т..
В хода на досъдебното производство са били изготвени
стоково-оценъчни експертизи на отнетите от всяка една от пострадалите вещи и
допълнителна такава експертиза. В хода на съдебното следствие тези експертизи
бяха прочетени и приети по надлежния процесуален ред.
От приложената на л. 17 от досъдебното производство
експертиза се установява, че стойността на масивното колие от бяло и жълто
злато, което свидетелката С.К. – В. носела и което е било обект на
престъплението е било на стойност 1020 лв.
От приложената на л. 51 от досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза се установява, че стойността
на златния синджир и висулката, отнети от св. В.Т., според данните за вида и
теглото на същите към ония момент е била 318лв.
В хода на досъдебното производство е изготвена, а в хода
на съдебното такова приета по надлежния процесуален ред повторна
стоково-оценъчна експертиза на вещите отнети от свидетелката В.Т. и според
заключението на същата експертиза стойността им е била 278,25лв., а на отнетото
от свид. К.- В.- 530 лв.-л. 79 от дос. производство.
Съдът кредитира заключението на третата от посочените експертизи.
Първата и втората експертиза не
кредитира. Заключенията им са добросъвестно изготвени, но базирани на грешно
описани от пострадалите характеристики на отнетите вещи.
Възприетата фактическа обстановка на извършеното, съдът
приема за установена по несъмнен и категоричен начин от следните доказателства,
които кредитира:
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Т.,
дадени в хода на съдебното производство. Макар същият да заяви, че не желае да
дава обяснения, то даде отговор на въпроси, поставени му от държавното
обвинение, в които отговори описва, че на инкриминираните по делото дати е
играл „*****”, за което представи и фишове. Последните ще бъдат обсъдени при
анализа на писмените доказателства. Подсъдимият заявява, че след задържането му
са били извършвани пет разпознавания, по пет дела. На три от датите, на които е
бил разпознат като извършител на престъпление, е установено, че е бил на
работа.
Макар обясненията на подсъдимия да имат двояко
процесуално предназначение – основно средство за реализиране правото на защита
и същевременно основен източник на преки доказателства, съдът намира, че за
обстоятелствата, за които подсъдимият даде обяснения, не са налице оборващи ги
други доказателства и същите следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелката С.К.
– В. дадени в хода на съдебното производство при първоначалния и допълнителния
й разпит. За обстоятелствата, за които бяха констатирани противоречия между
заявеното от свидетелката в хода на съдебното производство и в хода на
досъдебното такова, съдът кредитира показанията й от досъдебното производство,
присъединени като доказателство по делото по надлежния процесуален ред. Тези
показания са депозирани непосредствено след инкриминираното по делото събитие,
когато възприятията й са били по- ясни. Като възраст на извършителя на
деянието в разпита, проведен на 11.12. 2011 г. свидетелката е
посочила 20-22 г.
Същата възраст е посочила и в поведения преди разпознаването на 21.12. 2011 г. разпит. В хода на
съдебното производство свидетелката заяви, че възприема подсъдимия като лице на
възраст около 25 г.
Съдът не кредитира заявеното от свидетелката в хода на
съдебното следствие, че е категорична, че извършител на деянието, при което й е
бил отнет златен синджир, е подс. Т.. По делото е безспорно установено, че
преди деянието свидетелката не е познавала това лице. След деянието на същата
са й били показани снимки от „огромен албум” на криминално проявени лица.
Измежду тези снимки тя избрала три-четири лица като извършител на деянието.
Реално в този момент са били извършени действия, сходни с
процесуално-следственото действие разпознаване, но тези действия не са били
извършени при спазване на процесуалния ред за това. Очевидно свидетелката е била вече повлияна
относно външния вид на извършителя към момента на извършеното на 21.12. 2011 г. разпознаване. Следва
да се отбележи и значителното разминаване между
възрастта на лицето, описано двукратно преди това разпознаване от същата
свидетелка – 20-22 г.
и възрастта на подсъдимия – 30г. към момента на извършване на инкриминираното
деяние. Категоричността на пострадалата, заявена в хода на съдебното следствие,
е изградена и въз основа на извършеното от нея на 21.12.2011 г. разпознаване, а
него, по съображения, които съдът ще изложи по- долу, настоящия съдебен състав
намира за опорочено.
Съдът кредитира и заявеното от свидетелката В.Т. в хода
на съдебното следствие, с изключение на частта, в която свидетелката сочи с
категоричност подсъдимия като извършител на престъплението. За обстоятелствата,
за които бяха констатирани противоречия между показанията на тези свидетелка,
дадени в хода на съдебното производство и показанията й, дадени в хода на
досъдебното производство, присъединени като доказателство по делото по
надлежния процесуален ред, съдът кредитира показанията на свидетелката от
досъдебното производство. В проведените два разпита тя е посочила извършителят
на престъплението като мъж на възраст 20-25 г. Възрастта на подсъдимия, както бе
посочено по-горе към момента на деянието е била 30 г. Разпознаването на подсъдимия, извършено й от
тази свидетелка на 21.12. 2011
г. също е било след като свидетелката е извършила
разпознаване по снимки, неоформено по надлежния процесуален ред. Особено
показателно относно нарушаването на процесуалните правила при извършването на
това процесуално-следствено действие е и заявеното от свидетелката, че още при
депозиране на оплакването й, полицаят,
комуто описала извършителя, е заявил, че се сеща кой е той. Следва да се
отбележи, че подсъдимият Т. живее и работи в гр.С.. Деянието е извършено на
територията на гр. П. – вторият по големина град в България, с висок процент на
подобни престъпления. Такава „прозорливост” от страна на разследващ орган- при описание на извършител на престъпление,
извършено в гр. Пловдив, веднага да се сети кой е той, когато това лице не
живее в района на съответното полицейско управление, а в различно населено
място, непринадлежащо към района на същото РПУ, поражда сериозни съмнения
относно процесуалната законосъобразност на действията по установяване на
авторството на деянието, включително и относно възможността свидетелят да е
субективно подведен преди последващото
разпознаване на извършителя. Ето защо съдът счита, че в частта, в която и тази
свидетелка е категорична, че автор на деянието е подсъдимия, показанията й не
могат да бъдат кредитирани. Липсата на снимков материал и надлежно оформен
протокол за извършено разпознаване по снимки, лишава съда от възможност да
провери дали действително първоначално разпознатото и от двете пострадали лице
е идентично с подсъдимия. Следва да се отбележи и че подсъдимият, участващ
лично в съдебното заседание, няма особени белези, ярко очертаващи невъзможност
да бъде объркан с друго лице.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и
А., дадени в хода на съдебното следствие. От показанията на първия свидетел се
установява, че подсъдимият е работил при него. На инкриминираните по делото
дати – 10 и 18.12. 2011 г.
не е бил на работа, личните впечатления на работодателя му от него са много
добри.
От показанията на св. А. се установява, че този свидетел
и подсъдимият на 18.12. 2011
г. са били в град П. от 10 ч. до около 16.30ч. – 17,00
ч. , разхождали са се по Главната улица из магазините, обядвали са, след което
се прибрали в гр. С.. Около седмица след деянието свидетелят е бил призован по
телефона от полицейски служител и разпитан относно заниманията му на 18.12. 2011 г. При този разпит
свидетелят е разбрал, че приятелят му – подс. Д.Т., е задържан. Макар този
свидетел да е приятел на подсъдимия, съдът намира, че показанията му са
съответни на останалите събрани по делото доказателства и следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
прочетени и приети по надлежния процесуален ред. От доказателствената
съвкупност изключва протоколите за извършено разпознаване на подсъдимия от
пострадалите, приложени съответно на л. 8 и л.33 от досъдебното производство,
като намира, че това процесуално-следствено действие е извършено при грубо
нарушаване на правилата на чл. 169-171 от НПК.
Разпознаването е способ за събиране на доказателства.
Редът за извършването му е императивно определен в чл. 169-171 от НПК.
Спазването на този ред е абсолютно процесуално изискване, за да могат събраните
доказателства да бъдат ценени. В случая и двата протокола за разпознаване
отразяват процесуално-следствено действие, което не е извършено, съобразно
процесуалната му регламентация. Реално и двете пострадали са извършили преди
това разпознаване на извършителя по снимки. Това разпознаване не е отразено,
чрез съставяне на протокол за извършването му. Съдът не може да установи дали е
налице идентичност между първоначално посоченото от всяка една от пострадалите
лице и лицето, отразено като разпознато от всяка една от пострадалите.
Доктрината и практиката са непротиворечиви относно невъзможността опорочаването
на това процесуално- следствено действие
да бъде законосъобразно валидирано чрез повторното му извършване.
Процесуалното опорочаване на разпознаванията, преценено с данните от гласните
доказателствени източници на свидетелите- очевидци, мотивира съда да не приеме
категорично заявеното от пострадалите, че подсъдимият е автор на отнемането на
златните им накити. Налице са съществени различия между описанието на
извършителя, дадено от свидетелките при извършените им разпити като
свидетели преди протоколите за
разпознаване и лицето, което са разпознали. Свидетелката К.-В. сочи
извършителят като лице на възраст 20-22 г. Свидетелката Т. сочи извършителят като
лице на 20-25 г.
Подсъдимият, както бе вече подчертано, е на възраст 30 г. към момента на
извършване на деянията. Това разминаване между сочената първоначално от
свидетелките и действителната възраст на подсъдимия, съпоставено с абсолютната
процесуална непригодност на протоколите за извършеното разпознаване, налага
извод, че лицето, описано първоначално като извършител на престъплението не
съответства на подсъдимия и това несъотвествие във възрастта с около 10 години
е значително.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства по
делото, включително и представените в хода на съдебното следствие – 5 бр.
фишове от „***” за датите 18.12. 2011
г. – 3 бр. и за 10.12. 2011 г. – 2 бр. Възражението
на представителя на държавното обвинение, че същите не съдържат данни за
лицето, което ги е придобило по принцип е основателно. Но в настоящия случай
съдът счита, че няма пречка те да бъдат кредитирани като писмени доказателства,
тъй като подсъдимият с тях не установява, че в часовете, в които са били
извършени двете деяния, той се е сдобил с посочените фишове. Напротив: за
датата 10.12.2011 г. е установено, че деянието е извършено около 17,45 ч.
Фишовете за тази дата са от 14 ч. и 19,39 ч. Тези часове са извън
инкриминираното време и установяват обстоятелството, че подсъдимият в тези
часове е пуснал тези фишове. Деянието на 18.12.2011 г. е извършено около 14,15
ч. Фишовете за същата дата носят час: 16,33 ч., 18,24 ч. и 18,24 ч. Тоест
подсъдимият с тези фишове установява своя деятелност в часове, които сами по
себе си не елиминират възможността да е бил на инкриминираните места към
момента на извършване на всяко едно от деянията. Преценени, с оглед останалите
налични по делото доказателства, приложените фишове от „*****” не са в
противоречие с тях и следва да бъдат кредитирани.
Съдът счита, че данни за виновността на подсъдимия не се
съдържат и в приложеното по делото веществено доказателство – запис на
електронен носител – СД, предоставен като веществено доказателство от Директора
на „******” , Клон „*****” №51, гр. П.
На първо място следва да се отбележи, че
този запис от охранителна камера не представлява доказателствен способ,
тъй като такъв не е предвиден в НПК /Решение № 132 от 17.03.2009 г. по н.д. № 93/2009
г. на ВКС/. Освен това, видно от
протокола за оглед на това веществено доказателство – л. 85 от ДП, в
самия диск не се съдържат данни за преминаване на 18.12.2011 г. по улицата в
близост до местопроизшествието, по същото време, на лице, което да е идентично с подсъдимия.
Макар този запис да няма характер на приложено по делото доказателствено
средство, то и с оглед на съдържанието му, той не може да обоснове извод за
виновност на подсъдимия в извършеното на 18.12.2011 г. престъпление, дори и ако
бъде ценен като годен източник на доказателства.
При посочената фактическа установеност на деянието, съдът
намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че не
подсъдимият Д.Т. на инкриминираните по делото дати – 10.12.2011г. и
18.12.2011 г. в град П., при условията на продължавано престъпление и на опасен
рецидив е отнел чуждите движими вещи от владението на свидетелките С.Д.К. – В.
и В. В.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила. Безспорно е установено отнемането на бижутата от владението на всяка една
от пострадалите чрез използване на сила, от лице, което е прекъснало владението
на собственика върху вещите и ги е присвоило. Начинът на извършване на двете
деяния и идентичността на мястото на извършването им позволява с голяма степен на вероятност да се
направи и извод относно идентичност и на извършителя. Извод, че автор на
деянията е подсъдимият, не може да бъде направен.
С оглед на изложеното съдът намира, че на основание чл. 304 от НПК подсъдимият
Д.Б.Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение
за извършено престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК – за това на 10.12.2011 год. и на 18.12.2011
год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив –
извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, да е отнел чужди движими вещи както следва: на 10.12.2011 год. в гр. П. да
е отнел чужда движима вещ – 1 брой колие, масивно, от бяло и жълто злато – 14
карата от 10 грама,
на стойност 530,00 лева от владението на С.Д.К.-В. ***.12.2011 год. в гр. П.
да е отнел чужди движими вещи – 1 брой
златен синджир, 14 карата от 4,27
грама, на стойност 226,31 лева и 1 брой висулка с бял
камък опал, със златен обков 14 карата от 0,98 грама, на стойност
51,94 лева, на обща стойност 278,25 лева от владението на В.В.Т. ***, всичко на
обща стойност 808,25 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил затова сила.
Вещественото доказателство по делото –
запис на електронен носител СД, след влизане на присъдата в сила, като вещ без
стойност следва да бъде унищожено.
С оглед на постановената оправдателна присъда, признаваща
подсъдимия Т. за невиновен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
направените по делото разноски, в размер на
170,00 лева , следва да останат за сметка на Държавата.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.