Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260156 Година 2022, 28.04 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На втори март …………….………………...…..
Година две хиляди двадесет и втора
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………...……
Ж. Кметска …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
гражданско дело
номер ……… 2538 ……… по описа за ……. 2020 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от Милена Ванева и Петя Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“
против Н.С.Ж., ЕГН **********,*** и Ж.И.Ж.,
ЕГН **********,***, чрез
нейната майка и законен представител Н.С.Ж., в качеството им на законни
наследници на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,*** за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца
следните суми: главница
в размер на 12444.68 EUR, възнаградителна лихва в размер на 2347.38 EUR, наказателна лихва за периода от 23.07.2018 година до 12.03.2020 година в размер на 920.10 EUR и за периода от 14.05.2020 година до 20.10.2020 година в размер на 991.27 EUR, такси в размер на
34.53 EUR, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и плащане, както и нотариални такси в размер на 136.80 лева, всички те дължими по договор за кредит
за рефинансиране и довършване на недвижим имот HL 21702 от 26.04.2007 година и
допълнителните споразумения към него. Заявена е и самостоятелна претенция
против ответницата Н.С.Ж., с която се иска същата да бъде осъдена да заплати на
ищеца следните суми: главница
в размер на 12444.68 EUR, възнаградителна лихва в размер на 2347.38 EUR, наказателна лихва за периода от 23.07.2018 година до 12.03.2020
година в размер на 920.10 EUR и за периода от 14.05.2020 година до 20.10.2020
година в размер на 991.27 EUR,
такси в размер на 34.53 EUR, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и плащане, както и нотариални такси в размер на 136.80 лева, всички те по посочения по-горе договор
и допълнителни споразумения към него. Претендират се от ищцовата страна и
направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че по силата на
договор за кредит за рефинансиране и довършване на недвижим имот HL 21702 от 26.04.2007 година, „Българска пощенска банка” АД предоставила на
кредитополучателите И. Ж.Желязков и Н.С.Ж. кредит в размер на 25 800 EUR. Съгласно чл. 2 от същия, кредитът се усвоявал по сметка на И. Ж.открита в
„Юробанк България“ АД. Банката-ищец превела уговорената сума по посочената в
договора сметка, за което имало съставени бордера за усвояване - №515798 от
14.05.2007 година, № BORD970036
от 28.05.2007 година и №BORD736488 от 30.05.2007 година. Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора, като
крайния срок за погасяване на задължението бил 348 месеца от откриването на
заемна сметка - 14.05.2007 година. Задължението следвало да се погасява на
равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Годишната лихва върху
главницата била уговорена в размер равен на сбора на БЛП на банката за жилищни
кредити в евро плюс договорна надбавка в размер на 5 пункта. Страните договорили
солидарна отговорност на кредитополучателите за връщането на кредита и за
другите задължения по договора.
В чл. 25, ал. 1 от договора било
инкорпорирано съгласието на страните по договорната връзка за това, че във
всеки един момент от действието му, банката има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от него, на посочените в същата дружества или
институции. На 03.10.2007 година между банката и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД
бил сключен договор, по силата на който всички нейни вземания по кредитите,
посочени в Приложението към него, заедно с всички обезпечения били прехвърлени
на това търговско дружество. Кредитополучателите били уведомени за
прехвърлянето при сключването на допълнително споразумение от 14.09.2009 година
и с нотариални покана от 26.08.2019 година с рег.№ 5281, том II, № 184. Към
договора били сключени още анекс от 28.06.2010 година, допълнително
споразумение от 21.10.2010 година, допълнително споразумение от 31.05.2011
година, допълнително споразумение от 21.12.2011 година, допълнително
споразумение от 19.12.2012 година, допълнително споразумение от 23.01.2014
година, допълнително споразумение от 17.12.2014 година и допълнително
споразумение от 27.01.2017 година.
С допълнителните споразумения
било предвидено съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите
на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната
и непогасена главница, за което кредитополучателят давал своето съгласие,
упълномощавал и оправомощавал кредитора. В резултат на тези договорки размерът
на отпуснатата от банката сума възлизал на сумата от 29 899.65 EUR.
Освен това, по силата на
договора, кредитополучателите дължали годишна такса за управление в размер на 0.1% върху размера на непогасената
главница, а по силата на допълнителното споразумение от 14.09.2009 година,
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни вноски. Разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение се поемали от кредитополучателите, съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 3 от договора. Тяхна била и отговорността за
разходите за оценка на недвижимия имот, както и всички такси за
учредяване/вписване, заличаване и подновяване на учредената ипотека. По силата
на чл. 14 от договора кредитополучателите се задължавали да застраховат
даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на
застрахователната премия, същата се заплащала от банката и била изцяло дължима
от кредитополучателя.
На 26.11.2009 година между
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД и банката бил сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, включително и процесния.
Кредитополучателите били
изпаднали в забава поради неплащане на дължимите по кредита вноски, като
първата неиздължена погасителна вноска била с падеж 23.07.2018 година. По тази
причина банката, с нотариална покана от 26.08.2019 година, с рег. № 5281, том
2, № 184 на нотариус с район на действие Поморийския районен съд обявила на
единия солидарен длъжник, а именно Н.С.Ж. предсрочната изискуемост на цялото
задължение. Поканата била получена от длъжника на 28.10.2019 година.
Длъжникът И. Ж.Желязков бил
починал, за което на 04.10.2019 година бил съставен акт за смърт
0702/05.10.2019 година. Негови законни наследници били съпругата му Н.С.Ж. и
непълнолетната му дъщеря Ж.И.Ж., която била приела наследството по опис. Ищецът
уведомил и последната чрез нейния законен представител, а именно майка й Н.С.Ж.,
че поради неизпълнение на задълженията по договора за плащане на месечните
вноски цялото задължение по същия било изискуемо преди крайния срок. Това
служело за уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост по договора за
кредит.
Ответниците, на които съдът е
изпратил препис от исковата молба, в указания от съда и закона срок са
депозирали писмен отговор, с който са оспорили изцяло предявените искове.
Претенциите към малолетната
ответница Ж.Ж. са счетени за недопустими. Тя не била кредитополучател, а
наследник. Спрямо нея била приложима нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД
за отправяне на нарочна покана, след изтичането на срока по която щяла да
настъпи изискуемостта на дълга. Сочи се още, че приемането на наследството по
опис имало защитна функция, с цел ограничаване отговорността на наследниците за
задълженията на наследодателя.
Ответниците твърдят, че не били
уведомени за сключените договори за цесия от 03.10.2007 година, както и за
обратната цесия от 26.11.2009 година. Твърдят още, че нотариалната покана отправена до Н.С.Ж. не била получена от нея, а било залепено
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. С исковата молба те били
уведомени, че банката обявява цялото задължение за изискуемо преди крайния срок
поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит за заплащането на
месечните вноски, съгласно чл. 6 и чл. 7, а именно погасителна вноска с падеж -
23.07.2018 година. От изложеното се прави извода, че ищецът бил формирал
претенцията си съобразно уговорки, които не били породили правно действие за
ответниците. В тази връзка се пояснява, че първия договор за цесия бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 2, ал. 4 от ЗКИ. Освен
това, банката не била отписала задълженията на ответниците по процесния кредит
и получавала плащания по него; тези задължения не били заведени счетоводно при
цесионера. Поради нищожността на договора за цесия от 03.10.2007 година,
недействителни били и допълнителните споразумения, сключени между
кредитополучателите и „Бългериън ритейл сървисиз” АД, с които било извършено преоформяне
на задължението по договора. Дори да се приемело, че банката валидно била
прехвърлила вземанията си, то дружеството-цесионер нямало право да се намесва в
процесния банков договор, тъй като не притежавало качеството на банка по смисъла на ЗКИ и не можело да
извършва същинска банкова дейност. От изложеното се прави извода, че с
допълнителните споразумения на практика се било стигнало до нарушение на чл. 3,
ал. 1 от ЗКИ, което водело до нищожност на уговорките по тях и по-конкретно на
извършеното „преоформяне размера на главницата по кредита с натрупани и непогасени
суми”. С договора за цесия се прехвърляло вземане, а не права, поради което
цесионерът не ставал страна в правоотношенията между цедент и длъжник. Поради
това той нямал право да сключва съглашения с длъжника и да променя характера на
задълженията. Независимо от подписаните споразумения, задълженията между
страните били останали такива, каквото били възникнали между банката и
кредитополучателя по сключения между тях договор за банков кредит.
На следващо място се твърди
нищожност на договора за цесия, с който банката прехвърлила вземанията си и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД, тъй като същият бил привиден. В
тази връзка се излагат твърдения, че ищецът не бил отписал счетоводно
задълженията по процесния кредит, нито цесионерът бил завел счетоводно
прехвърленото му вземане. Акцентира се и на обстоятелството, че цедираното
вземане не било вписано съобразно чл.
17, ал. 1, б. „а” от ПВ, вр. чл. 117 от ЗЗД, доколкото било обезпечено с
договорна ипотека. Обратната цесия също подкрепяла довода за симулативност на
прехвърлянето на вземането доколкото потвърждавала липсата на воля на страните
за обвързване с правните последици на цедирането, като липсвало самостоятелно
обосновано основание, което да я обяснява. Поради това договора бил привиден.
Не се установявало и извършено плащане по двете цесии, въпреки посочването на
конкретна сума по тях. От изложеното се прави извода, че претенцията била
формирана съобразно уговорки, които не били породили действие за
кредитополучателите.
Ответниците твърдят, че не били
налице основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
размерът на твърдяното от банката просрочие било пресметнато въз основа на
допълнителните споразумения по договора, с които в противоречие със закона
кредитът бил преструктуриран и базовия лихвен процент неправомерно завишен.
Първоначално годишният лихвен процент бил договорен в размер на 6%, като тази
величина нараснала до 8.2%. По-късно бил договорен и лихвен процент, формиран
като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от
10.654 %. В тази връзка са изтъкнати съображения за наличието на неравноправни
клаузи, съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като се сочи, че в настоящия случай всички клаузи от допълнително
сключените споразумения, с които банката била променила лихвен процент били
неравноправни и нищожни. Тези клаузи, освен това, били изготвени предварително
и поради това кредитополучателите нямали възможност да влияят върху
съдържанието им, поради което същите попадали в хипотезата на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Поради това клаузите, с които била завишавана лихвата по договора,
попадали в приложното поле на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, тъй като съгласно
практиката на ВКС, сумите, дължими за лихви и такса за управление,
представлявали цената на заетите парични
средства. Такива клаузи, даващи право на едностранно увеличение от страна на
търговеца на цената на стоката, без потребителят да може да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена спрямо
първоначалната били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
Твърди се, също така, че
клаузите, с които било предвидено едностранно увеличаване на годишния лихвен
процент по договора за кредит били нищожни и на основание чл. 143, т. 10 от
ЗЗП. Такива били чл. 3, ал. 5 и чл. 5, ал. 3 от процесния договор, които
предвиждали нарочна възможност банката едностранно да променя лихвения процент, без да било посочено при какви условия ще става
това. Липсата на конкретни условия и обективни предпоставки, които щели да
доведат до едностранно повишаване на
банковия лихвен процент, водело до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и банката, поради което същите били неравноправни.
В тази връзка неравноправни били и клаузите от допълнителните споразумения.
Сочи се още, че в случая ищцовата банка не била изпълнила и задължението си по
чл. 58 от ЗКИ.
Ответниците считат, че в случая
не били налице предпоставките на нормата на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, дерогиращата
приложението на чл. 143, т. 10 и т. 12 от същия закон, тъй като банката сама
определяла лихвената си политика и не били налице обстоятелства, които
обективно да били повлияли на финансовия пазар. В случая повишаването на
банковия лихвен процент не било породено от държавния регулатор, нито от
свободния пазар. Заявява се, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 5, ал. 3 от
основния договор, даващи възможност на банката за едностранно повишаване на
лихвата - без посочване на обективните критерии за това били неравноправни,
което водело да тяхната нищожност, поради което сключените въз основа на тях
споразумения също били нищожни, по
смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП.
Изведен е от всичко това извод,
че банката неоснователно била счела процесния кредит за предсрочно изискуем,
тъй като неправилно била формирана от нея претенцията за главница, въз основа
на непротивопоставими на кредитополучателите съглашения, с които дългът бил
преструктуриран. Поради това, към датата, когато предсрочната изискуемост била
обявена от банката, не били налице обективните факти, обуславящи нейното
настъпване.
Наред се изложеното се твърди, че
дължимите по процесния договор суми за главници били формирани по абсолютно
неясен начин. В допълнителните споразумения било посочено единствено и само, че
дългът се преоформял, без да била посочена конкретна методология за начина на
това преструктуриране. Считат, че в случая ставало въпрос за капитализиране на
лихви към главницата, поради което и неправилно били изчислени съответните
размери на претендираните от банката главници. С всяко следващо споразумение
главницата по кредита неправомерно нараствала - при това без ясна методика за
това.
На следващо място ответниците
излагат съображения, че олихвяването на изтекли лихви водело до рязко увеличаване
на размера на задължението, поради което то било допустимо само в отношенията
между търговци. В тази връзка се позовават на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. По изтъкнатите доводи считат за нищожни всички разпоредби от
допълнителните споразумения, предвиждащи преоформянето на главницата по
банковия договор, с които изтеклите, но непогасени лихви, след периода на
облекчено погасяване, били капитализирани. Още веднъж се изтъква, че в случая
не била настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката, тъй като
извлеченията от счетоводните книги не били коректно съставени и не отразявали
действителните размери на обслужените от кредитополучателите задължения.
Твърди се от ответниците, че до
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, ищцовата банка била
погасявала в погрешно съотношение размера на главното и акцесорните вземания,
като била отнасяла риска само към потребителя, в нарушение на чл. 2 от ЗКИ.
Липсвал погасителен план по кредита, който да бил съставен към момента на
сключване на договора, което водело до невъзможност за извършване на правилна и обоснована преценка доколко верни са
заявените от кредитора суми. Твърди се, че тази договорна непълнота влечала
след себе си нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за банките, /респ. аналогичната разпоредба на чл. 58, ал. 2 от ЗКИ, а така също
поради липса на съгласие по предмета на договора по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро
от ЗЗД и липса на основание /цел на договора/ по чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД. Сочи се каква информация следвало да бъде представена от банката при
сключване на договора, съобразно изискването на чл. 39 от Закона за банките.
Ответниците се позовават и на други законови разпоредби във връзка с условията,
на които следвало да отговарят клаузите на договор за кредит и по-конкретно
тези, касаещи цената на кредита. Заявяват, че към момента на сключването му,
разходите по кредита следвало да се определят изрично и изчерпателно, като
липсата на валидна уговорка по отношение на размера и разбивките на месечните
погасителни вноски, а така също на общите разходи по кредита водела до липса на
валидно уговорена цена по кредита, което съставлявало основание за неговата
нищожност поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
във връзка с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 39 от ЗБ /респективно чл. 58, ал. 2 от ЗКИ/, а така
също поради липса на съгласие по предмета на договора по чл. 26, ал. 2, предл.
2-ро от ЗЗД и липса на основание - цел на договора по чл. 26, ал. 2, предл.
4-то от ЗЗД.
Изтъква се обстоятелството, че забавата, на която банката се била позовала в
поканата до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не била
налице, поради което не била налице хипотезата на чл. 18.1 от договора. Направено е обобщение, че към
момента на обявяването на предсрочната изискуемост дългът бил неправилно
формиран, тъй като неправилно били определяни размерите на вноските и
съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни лихви.
В условията на евентуалност
ответниците са направили възражение за погасяването на всички претендирани
вземания по давност. В тази връзка се позоват на т. 1 от Тълкувателно решение №
3 от 27.03.2019 година по тълк. дело № 3/2017 година, ОСГТК и сочат, че
вземанията за договорна възнаградителна лихва се погасявали с изтичането на
кратката тригодишна давност, считано от настъпването на падежа на всяка вноска.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения материал, че на 26.04.2007
година между „Българска пощенска банка“ АД, от една страна и И. Ж.Желязков и Н.С.Ж., от друга страна, е бил сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 21702/26.04.2007 година, по
силата на който дружеството е предоставило на физическите лица кредит в размер
на 25 800 евро, от които 20 698 евро за рефинансиране на кредит в
„Райфазенбанк“ АД, а 5 102 евро за довършване на недвижим имот,
представляващ: ателие № 3 на втори жилищен етаж в сграда, построена в УПИ VIII
-5084, кв. 236, по плана на град Поморие, с площ от 50.60 кв. м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена срещу задължението на кредитополучателите да го върнат заедно с
дължимите лихви, при условията и в сроковете по това писмено съглашение. В
договора е посочен размера на дължимата годишна лихва, която се формира от
сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорена надбавка
от 5 пункта. Към момента на сключване на договора размера на БЛП е бил 6 %. В
чл. 3, ал. 3 е записано, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена по посочения в
договора ред, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал. 5 на чл. 3 страните
са се съгласили, че при промяна на действащият базов лихвен процент на банката
за жилищни кредити размерът на погасителните вноски се променя едностранно от
банката, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно
съгласие. Предвидено е кредитът да се погаси за срок от 348 месеца, на месечни
вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора; погасяването да
се извършва във валутата, в която същия е разрешен, както и банката служебно да
събира своите изискуеми вземания, произтичащи от договора от всички негови
сметки в банката и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари, при
спазване на следната поредност: застрахователни премии, такси, разноски,
комисионни, лихви главница.
По силата на чл. 4 и чл. 10, т. 2 от договора
кредитополучателят се е задължил да отговаря за заплащане на разноски и такси,
свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл. 12 от същия, банката си е запазила
правото си по време на действие на същия да променя тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като тези
изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.
От приложените писмени доказателства се установява, че
към горепосочения договор са сключени девет допълнителни споразумения и анекси,
съгласно уговорките в които съществуващите и непогасени просрочени задължения и
начислените за периодите на облекчение договорни лихви са реструктурирани към
размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените
капитализации размерът на задължението за плащане по договора, в това число
главница и лихви е определен /коригиран/ с всяко едно от споразуменията, в
които се уговаря наново включително начина на заплащане на лихвата, през
периода на действие на същото. С последния анекс от 27.01.2017 година страните са
преструктурирали кредита, като са се съгласили да се въведе 12-месечен период
на облекчено погасяване по сделката. За периода на действие на анекса е
уговорено начисляването на годишна лихва в размер равен на сбор от референтния
лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 6 %, като за референтен лихвен процент се ползва лихвен
индекс 6- месечен EURIBOR, приложим за съответния период.
За установяване на горните обстоятелства по делото са
приобщени множество писмени доказателства - процесният договор и споразуменията
към него, погасителни планове, справки и извлечения, допусната е
съдебно-счетоводна експертиза.
Спорен е между страните въпроса за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането на банката по отношение на ответниците, с оглед
оспорването длъжниците да са надлежно уведомени от кредитора за упражняване на
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед заявеното от ищеца,
следва да бъде установено настъпила ли е предсрочна изискуемост по отношение на
процесното вземане. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че най-старата непогасена вноска е от 22.07.2018 година. При това
положение са налице предпоставките на чл. 18 от договора, съгласно който при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, за банката възниква възможност
да направи кредита изцяло предсрочно изискуем. Вещото лице е констатирало, че
дори при погасяване на кредита съгласно първоначалния договор, е налице
просрочие на дължимите вноски, което дава право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Налице е и изискването за достигнало до длъжника изявление
на кредитора, че счита вземането си за предсрочно изискуемо, с оглед на
допуснатото от него неизпълнение на договора. Законът не предвижда специални
изисквания за формата и съдържанието на изявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, но практиката приема, че то следва да
е обективирано в писмен документ, да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които дават на кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да бъде изрично и
недвусмислено. В настоящият случай от представените по делото доказателства се установява, че банката-ищец е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За изпълнение на това си
правомощие, ищецът се позовава на нотариална покана, рег № 5281 от 26.08.2019 година
на нотариус с рег.№ 607 на НК, връчена на ответницата Н.Ж., видно от
отбелязването върху документа, по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК. Посочената покана удостоверява валидно уведомяване на длъжника
за настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като съдържа необходимата
основна информация - какви суми се търсят от ответника и на какво основание.
Видно от съдържанието на нотариалната покана, кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, с посочване от кой момент настъпва предсрочната
изискуемост. С исковата молба ищецът изрично е направил изявление и е приложил
уведомление, с което обявява
кредита за предсрочно изискуем и на ответника Ж.Ж.. Съгласно практиката, при спор по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит
поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, релевантен е фактът на
съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление,
като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни
последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Предвид
изложеното предсрочна изискуемост на кредита е настъпила и по отношение на
ответника Ж.Ж..
Направено е на следващо място
възражение от ответника за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит. За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът следва да следи
не само по направено възражение, но и служебно, поради което на обсъждане
подлежи и основателността на изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на чл. 3 ал. 5, чл. 6, ал. 3 от
договора не са индивидуално договорени и следва да се третират като нищожни
разпоредби. С оглед служебното начало по
отношение на наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители,
необходимо е да бъде обсъдено наличието на такива не само в договора, но и в
допълнителните споразумения, сключени между страните, доколкото постигнатите в
тях договорености не са индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които т. 9 - налагане
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, т. 10 - при предвидена възможност за
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание, т. 11 - при възможност на търговеца да променя
едностранно характеристиките на стоката или услугата и т. 12 - при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при
предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат
предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи.
В конкретния случай анализът на клаузите
на ал. 5 на чл. 3 и чл. 6, ал. 3, както и на чл. 12 от договора разкрива
конкретни признаци на неравновесие и неравнопоставеност на уговорките. В тези
текстове категорично липсва яснота относно начина на формиране на базовия лихвен
процент, нито са описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за
лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към правила или методология
за тяхното определяне. От друга страна, в договора не е посочено, че
изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват
условията и предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За
сметка на това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава
настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната институция,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се счита,
че кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита
на тези клаузи следователно не става ясно как банката променя своя БЛП,
съответно размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната
вноска, дължима от ответника. Дали за това са въведени обективни критерии или
би се случило в резултат на субективното желание на кредитора, липсват
договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесните клаузи не са
индивидуално уговорени и изводът за това се следва от прочита и тълкуването на
същите, доколкото в тях, както вече се посочи, липсва въведен алгоритъм, начин
на определяне или изчисление на БЛП. Тези текстове са част от съдържанието на
договора, така както е изготвено от банката и предложено на потребителя и по отношение
именно на тях ответникът не е имал каквато и да е възможност да търси
предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в договора, предвиждащи
правото на банката едностранно да промени лихвата прави невъзможно извършване
на проверка включително дали такава промяна се дължи на обективни причини.
Клаузите на чл. 3, ал. 5, и чл. 6, ал. 3 и на чл. 12 от договора са
неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са изготвени
предварително от банката и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между страните, а
същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно условията на
договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки сключени във
вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна,
не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила
грижата на добрия съконрахент при сключване на договора, в резултат на което се
е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даващо изключителни
възможности на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на
договорните отношения. Тежестта, че отделна клауза е индивидуално уговорена е
върху банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни доказателства за
осъществяването на този, благоприятен за нея факт.
От гореизложеното категорично може
да се изведе извод за липса на добра информираност и знание на длъжника за
подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия лихвен процент
при погасяване в продължителен период от време.
Направената констатация за
нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на
целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без
тях. Самата първоначално уговорена лихва следва да остане действаща между
страните, доколкото уговорката към момента на сключване на договора не
противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
Не така стои въпроса спрямо допълнителните
споразумения, сключени между страните, по отношение на които съдът също е
длъжен служебно да следи за евентуална нищожност, произтичаща от неравноправни
клаузи, съдържаща се в договореностите. При обсъждане и коментар на
споразуменията към договора трябва да се установи дали вземанията на кредитора
по тях се основават на приложението на нищожните уговорки от договора за
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД, сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно
неговата нищожност /в този смисъл решение № 146 от 1.11.2017 година по търг. дело
№ 2615/2016 година на ВКС/. В конкретния случай
и при действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи
страните са се спогодили /в допълнителните споразумения/ относно дължимата
главница в резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им лихви,
като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено
произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от
първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и променя
едностранно размера на лихвата.
Видно от представените
допълнителни споразумения към договора за кредит, страните по договора, които
са и страни в процеса, са се съгласили всички плащания във връзка с кредита да
бъдат преоформени служебно от банката, на датата на съответното допълнително
споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата от първоначалния предоставен кредит. Видно от представените
споразумения, с всяко едно от тях размерът на дължимата редовна главница
нараства, поради което не може да бъде прието, че действително са налице
отстъпки от страна на банката, които облекчават финансовото състояние на длъжника.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че с измененията на лихвения процент по кредита, длъжниците са заплащали
средно по 8.17% годишна лихва, което също като краен резултат е оскъпило
кредита. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на
спогодба, при която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер
на дълга безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на
чл. 366 от ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в
неговата цялост.
Със сключването на
процесните споразумения се е целяло задължението, формирано по неравноправните
клаузи да се приеме от ответника и да се счита за индивидуално уговорено. Индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел. Съдът
намира, че клаузите по процесните споразумения не са индивидуално уговорени,
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителите - ответници
не са имали възможност да оказват влияние върху съдържанието им. Наред с това,
от съдържанието на клаузите не се установяват произтичащите от сключването на
споразуменията икономически последици, тъй като липсват ясни и разбираеми
критерии за това до какви резултати ще доведе сключването им. След като
размерът на задълженията, включително този на дължимата лихва е определян на
база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от
кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на посочените
допълнителни споразумения произтича от нарушаването на забраната на чл. 10, ал.
3 от ЗЗД. В решение № 66 от 29.07.2019 година
по търг. дело № 1504/2018 година на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че в случая се касае за
допълнително усвоена главница, чрез реструктуриране на просрочени задължения. Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в отношенията
между страните на първоначалния договор, който може да се изпълнява без
неравноправните му клаузи, включително относно размера на възнаградителната
лихва, падежите на отделните погасителни вноски.
С посочените
споразумения, банката - ищец е преуредила съществени условия по договора, а
именно: размера на дълга чрез капитализиране на просрочени задължения, гратисен
период и размер на лихвата, която ще се начислява по време на и след изтичането
на периода, включително са изготвяни и подписани нови погасителни планове с
кредитополучателите, които договорки, с оглед гореизложеното, са
недействителни.
При тези данни съдът
намира, че размерът на задължението на кредитополучателите следва да бъде
определен на база на първоначално договореното по основния договор, определен в договора при усвояването на сумата, при съобразяване единствено и само клаузите на първоначалния договор,
съгласно които кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска от 246.81 евро, съгласно погасителен план, съставен
от вещото лице, съобразно първоначалните условия по договора за кредит. Необходимо
е тук да се отбележи, че на поддържаните в отговора на исковата молба твърдения
за нищожност на сключените между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД договори за цесия не могат
да бъдат споделени. Този извод се налага при съобразяване на посоченото от
вещото лице в депозираното от него по делото допълнително заключение. Освен
това, нито първия договор за цесия от 2007 година, нито втория от 2009 година рефлектират върху договора за кредит. Тезата, че
твърдяната нищожност на първия, съответно на втория договор за цесия имат за
последица погасяване на вземането по договора за кредит, какъвто по същество е
целеният ефект от въведените възражения на ответниците, не е основана на
законова разпоредба. На практика от тях така се цели освобождаването им от
отговорност за връщане на предоставените по договора суми спрямо кредитора, с който
те са сключили договора. Анализът на всички приобщени по делото писмени
доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в представеното
заключение на вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе съображения,
мотивира съда да заключи, че размерът на задължението на кредитополучателите за неиздължена главница
възлиза на сумата от 25 747.50 евро. При това положение, претендираната от
ищеца главница следва да бъде изцяло уважена. Основателна е и претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва върху присъдената главница от датата на
завеждане на исковата молба. Отговорността на ответниците следва да бъде
ангажирана по посочения от ищеца в исковата молба начин - на първата лично като
страна по договора и като наследник на другия солидарен длъжник, а на втората
като наследник на починалия такъв, приел наследството по опис. В тази връзка
трябва да се посочи, че приемането на наследството по опис има значение за
ангажиране на отговорността на втората ответница за настоящия процес, както и за
следващите действия по изпълнение на решението досежно размера, до който това
може да стане.
Основателни се явяват и претенциите за възнаградителна лихва в общ размер
на 4 694.76 лева по двата обективно и субективно съединени иска, както и
претенциите за наказателна лихва за двата заявени периода от 23.07.2018 година
до 12.03.2020 и за периода от 14.05.2020 година до 20.10.2020 година в общ
размер на 3 822.74 евро
по двата обективно и субективно
съединени иска, тъй като изчислената от вещото лице като дължима
възнаградителна лихва е в значително по-голям размер, а именно: 17 962.64
евро, а наказателната лихва е изчислена в общ размер на 4 085.27 евро.
Вещото лице е установило и размера на начислените по кредита такси, които
възлизат на 69.07 евро, поради което претенцията на ищеца за такси по двата
обективно и субективно съединени иска също следва да бъде уважена.
С оглед констатирана дължимост на заявените с исковата
молба суми, то следва да бъде обсъдено наведеното от ответника възражение за
неоснователност на иска поради погасяването по давност на дължимата от него
престация по процесния договор за кредит. Същото е неоснователно. В исковата
молба ищецът изрично е заявил, а това е установено и от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че най-старата непогасена вноска по кредита е от
месец юли 2018 година, поради което до момента на подаване на исковата молба -
26.10.2020 година петгодишната погасителна давност по чл. 110 във връзка с чл.
114 от ЗЗД не е изтекла нито по отношение на главницата, която се погасява с
общата петгодишна давност, нито по отношение на дължимите лихви, които се
погасяват с тригодишна давност.
Претенцията
за нотариални разноски за в общ размер
на 273.60 лева съдът намира за неоснователна. Съгласно чл. 13, ал. 2 от договора,
разходите за подновяване вписването на ипотеката са възложени в тежест на кредитополучателите.
По делото не са представени доказателства за реално извършване на нотариални разходи, нито доказателства за техния размер, поради което тази
претенция следва да бъде отхвърлена.
С отговора на исковата
молба ответниците са отправили искане в случай на уважаване на исковата
претенция, съдът да постанови разсрочване на изпълнението по реда на чл. 241 от ГПК. Сочи се и се
установява, че ответницата Н.Ж. сама отглежда детето си след смъртта на своя
съпруг. По делото е представена декларация за материално състояние на
ответницата, от която е видно, че същата има месечен доход в размер на 150
лева, а притежаваното движимо и недвижимо имущество е запорирано и възбранено в
полза на ищеца „Юробанк България“ АД. Така изброените обезпечения препятстват
възможността на ответницата да се разпореди с имуществото си, включително да
отдава под наем притежаваните от нея недвижими имоти. Направено е искане съдът
да разсрочи изпълнението на решението на месечни вноски в размер на 150 лева, дължими на всяко двадесето число на съответния месец, считано от влизане
в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на цялото задължение. Съдът
намира, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е допустимо.
Действително се установява влошено материално състояние на ответниците. Възможността
за разсрочване на вземането има за цел да облекчи положението на длъжника. От
друга страна, разсрочването не може да намалява размера на дълга и да влошава
положението на кредитора. При това положение, при разсрочване на изпълнението,
след всяко предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от
задължението съдът следва да присъди законна лихва. В случая исканото разсрочване
би довело до значително ново нарастване на дълга. Съдът намира, че поради
учредените ипотеки върху имущество на ответниците в техен интерес се
явява своевременното изпълнение, а не формирането на допълнителен дълг от
законните лихви, които при поискания вариант за разсрочване ще бъдат дължими
след плащане на всяка месечна вноска от 150 лева, общо върху цялата останала
неизплатена сума, до пълното погасяване на дълга. По изложените доводи и
съображения така отправеното искане с правно основание чл. 241 от ГПК като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Поради установените по-горе
факти, страните дължат направените от тях разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски в общ размер на 4 279.80 лева, от които 2 629.88
лева са заплатена държавна такса, 1 000 лева са заплатено адвокатско
възнаграждение и 650 лева са депозити за вещо лице, като е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. По делото са налични доказателства за реално
извършване на претендираните разноски. При това положение, в полза на ищеца, с
оглед уважената част от исковите претенции, следва да бъдат присъдена сума в
общ размер на 4 245.10 лева за разноски.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение
на адвоката, представлявал и защитавал ответниците в процеса. Такова се
присъжда по искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед
разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия
случай на ответниците е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка, или които са материално затруднени лица, или са роднини,
близки или на друг юрист. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този
случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от
8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о.,
определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016
година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н.М.С.
сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за двете ответници,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 430, ал. 1 от Търговския закон и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********,*** и Ж.И.Ж., ЕГН **********,***, чрез нейната майка и законен представител Н.С.Ж.,
в качеството им на законни наследници на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Милена Ванева и
Петя Димитрова, следните суми: главница в размер на
12 444.68 EUR, възнаградителна лихва в размер на 2 347.38 EUR, наказателна лихва за периода от 23.07.2018 година до 12.03.2020 година в размер на 920.10 EUR и за периода от 14.05.2020 година до 20.10.2020 година в размер на 991.27 EUR, такси в размер на
34.53 EUR, законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
подаване на исковата молба - 26.10.2020 година до окончателното и плащане, всички
дължими по договор за кредит за рефинансиране и довършване на недвижим имот HL
21702 от 26.04.2007 година.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Милена Ванева и Петя Димитрова, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес
сграда „Ивел“ против Н.С.Ж., ЕГН **********,*** и Ж.И.Ж.,
ЕГН **********,***, чрез
нейната майка и законен представител Н.С.Ж., в качеството им на законни
наследници на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,*** за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца нотариални такси в размер на 136.80 лева, дължими по договор за кредит за рефинансиране и довършване на
недвижим имот HL 21702 от 26.04.2007 година и допълнителните споразумения към
него.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********,*** в лично качество и като законен
наследник на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,*** да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ №260, представлявано от Милена Ванева и Петя Димитрова, чрез процесуалния
му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес
сграда „Ивел“ следните суми, а именно:
главница в размер на 12 444.68 EUR, възнаградителна лихва в размер на 2 347.38 EUR, наказателна лихва за периода от 23.07.2018 година до 12.03.2020
година в размер на 920.10 EUR и за периода от 14.05.2020 година до 20.10.2020
година в размер на 991.27 EUR,
такси в размер на 34.53 EUR, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 26.10.2020 година до окончателното и плащане, всички дължими по договор
за кредит за рефинансиране и довършване на недвижим имот HL 21702 от 26.04.2007
година.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Милена Ванева и Петя
Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес ***, бизнес
сграда „Ивел“ против Н.С.Ж., ЕГН **********,*** в лично качество и като законен наследник на И. Ж.Желязков,
ЕГН **********,*** за осъждане на същата да заплати на ищеца нотариални такси в размер на 136.80 лева, дължими по договор за кредит за
рефинансиране и довършване на недвижим имот HL 21702 от 26.04.2007 година и
допълнителните споразумения към него.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********,*** и Ж.И.Ж., ЕГН **********,***, чрез нейната майка и законен представител Н.С.Ж.,
в качеството им на законни наследници на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,***, а
първата и в лично качество да заплатят
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес
на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
Милена Ванева и Петя Димитрова сумата от 4 245.10
/четири хиляди двеста четиридесет и пет лева и десет стотинки/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Милена Ванева и Петя Димитрова да заплати на адвокат Н.М.С., личен №
**********, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 2 сумата
от 200 /двеста лева/ лева, представляваща определено адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Н.С.Ж., ЕГН **********,*** и Ж.И.Ж.,
ЕГН **********,***, чрез
нейната майка и законен представител Н.С.Ж., в качеството им на законни
наследници на И. Ж.Желязков, ЕГН **********,***, а първата и в лично качество
за разсрочване на изпълнението на настоящото
решение.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: