№ 1981
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100505069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20018633 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. №
24211/2019 г. на СРС, ГО, 54 състав, е отхвърлен предявеният от Д. С. М.,
ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в регистъра на
дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:
Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“-
клон България, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, §
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета
на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
(Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че „У.Е.У. Кфт.“
(Унгария), вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със
седалище и адрес на управление: Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария,
действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“- клон България, дължи на Д. С. М., ЕГН
**********, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с
повече от три часа на полет № W64328 от 10.09.2018г. от гр. Брюксел до гр.
София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 73731/2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. С. М., в която са
изложени доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Поддържа се, че първоинстнционният съд не е тълкувал правилно
решение на съда на ЕС по дело С-315/15 относно предпоставките за
освобождаване от отговорност на превозвач. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че превозвачът имал на разположение само един
свободен самолет, който е доставил нужните части за ремонт на повредения
самолет, като отделно се твърди, че с този самолет е можело да бъде
осъществен процесния полет. Моли се за отмяна на обжалваното решение,
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария) оспорва подадената въззивна
жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Сочи, че по делото безспорно се доказало, че
разполагал само с един свободен самолет на 10.09.2018 г., с който били
превозени резервните части за ремонт на увредения самолет. Въззиваемият
поддържа, че съгласно практиката на СЕС настъпилото извънредно
обстоятелство по време на предходния полет с въздухоплавателното
средство, с което е трябвало да се изпълнят и следващите отменени полети,
освобождава превозвача от отговорност. Моли се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Между страните не се спори, че страните по делото са били страни по
договор за въздушен превоз на пътници, в изпълнение на който ответникът е
следвало да изпълни полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София на
10.09.2018г. с въздухоплавателно средство с рег. № HA- LXL и с планиран по
разписание час на пристигане на летище „София“ 9:05 часа, както и че
полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от 13 часа, като самолетът е
2
пристигнал в гр. София в 23:05 часа (координирано универсално време). Не е
спорно и обстоятелство, че се касае за полет в рамките на Общността и с
разстояние между началната и крайната точка повече от 1500 км.
Безспорно е също така, че съгласно първоначалния полетен план на
ответника процесният полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София е бил
планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство / самолет
рег. № HA- LXL/, с което е експлоатиран непосредствено предхождащият го
във времево отношение полет № W64327 с направление летище „София -
летище „Шарлероа“, Брюксел. Страните не спорят, че при полета,
непосредствено предхождащ процесния, самолетът е ударен от птица, в
резултат на което е възникнала повреда по двигател № 2, поради което е
извършена техническа инспекция, при която са установени повреди
вследствие на удара, във връзка с което на същия ден- 10.09.2018г., са
поръчани резервни лопатки, специализирани инструменти, накладки и
пълнители, чиято доставка от гр. Будапеща е организирана от ответника чрез
чартърен полет, като повредата е отстранена в 19:45 часа на 10.09.2018г.,
преминати са изискуемите тестове за техническа и експлоатационна годност
(инспекция за сигурност), самолетът е изтеглен на стоянка в 20:06 часа и е
излетял за летище „София“ в 20:35 часа (координирано универсално време).
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно - техническата
експертиза е видно, че при установени повреди по конструкцията или
двигателите на транспортен самолет, каквито са процесните, е забранено
провеждането на полети до изясняване на ситуацията, както и че в случая
ремонтната дейност е организирана и изпълнена своевременно и с достатъчно
усилия в рамките на разумното, отчитайки обстоятелството, че е организиран
чартърен полет от гр. Будапеща с цел осигуряване необходимите за ремонта
самолетни детайли и инструменти. От депозирана справка за самолетите на
ответника се установява, че към релевантния за спора момент ответното
дружество е имало на разположение само един свободен самолет, намиращ се
на летището в гр. Будапеща, като съгласно предположението на експерта
именно с този самолет е опериран чартърният полет от гр. Будапеща до
летище „Шарлероа“ за доставяне на нужните части за самолета.
Основният спорен момент между страните, във връзка с който са и
всички наведени доводи във въззивната жалба, касае наличие на извънредно
обстоятелство от обективен характер, засегнало възможността за извършване
на полета по разписание, както и дали ответникът е предприел всички
необходими мерки за избягване на закъснението.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според
съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от
Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
3
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства
може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС,
така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по
себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този
смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по
дело C-549/07/. В случая са налице два последователни свързани полета,
изпълнявани от ответния превозвач с едно и също въздухоплавателно
средство – самолет рег. № HA- LXL, с който е следвало да бъдат осъществени
полет № W64327 с направление летище „София“ - летище „Шарлероа“,
Брюксел- и полет № W64328 от гр. Брюксел до гр. София, като при първия
от двата полета е настъпил сблъсък с птица, в резултат на което се е
наложило ремонт на самолета и се стигнало да забавяне изпълнението на
полет № W64328. Както е изяснено с т. 2 от Решение на Съда /четвърти
състав/ от 11.06.2020г. по дело C-74/19 /LE срещу Transportes Aéreos
Portugueses SA/, член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на
„извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и
закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата
юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на
използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния
опериращ въздушен превозвач. Идентични съображения СЕС е изложил и в т.
4 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.04.2021г. по дело С-826/19 /WZ
срещу Austrian Airlines AG/, с което е прието, че член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се
позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял
полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна
ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени,
4
като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото
въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В
мотивите на решението съдът е приел, че постигането на равновесие между
интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на
въздушните превозвачи, което, както бе припомнено в точка 39 от настоящото
решение, e ръководещо при приемането на Регламент № 261/2004, предполага
да се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства
от въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява на полета или полетите след него. Следователно, за да се освободи
от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на
голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да
може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран
от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в
рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство.
Въз основа на така дадените тълкувания на Регламента се налага изводът,
че при два последователни полета, изпълнявани с едно и също
въздухоплавателно средство /каквато е настоящата хипотеза/, позоваването от
превозвача на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало първия полет, е
поначало годно да освободи превозвача от отговорността му за закъснение на
втория полет, ако е налице пряка причинно-следствена връзка между
извънредното обстоятелство и произтеклите вреди и ако превозвачът е
положил всички необходими мерки за предотвратяване на вредите.
На следващо място в практиката на СЕС изрично е прието, че член 5,
параграф 3 от Регламента, във връзка със съображение 14 от Регламента,
трябва да се тълкува в смисъл, че сблъсъкът на самолет с птица попада в
обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази
разпоредба – в този смисъл т. 1 от Решение на Съда /трети състав/ от
04.05.2017г. по дело С-315/15 / Marcela Pešková, Jiří Peška срещу Travel
Service a.s./.
По изложените съображения и съдът намира, че е налице извънредно
обстоятелство, засегнало възможността за изпълнение на полет № W64328, до
какъвто идентичен фактически и правен извод е достигнал и
първоинстанционния съд.
За да се освободи от отговорност въздушният превозвач, обаче, следва да
докаже, че така настъпилото извънредно обстоятелство се явява в причинно-
следствена връзка със закъснението на процесния полет, както и че е
предприел всички разумни мерки за избягване на процесното закъснение.
В случая мерките, които авиопревозвачът е предприел, се изразяват в
отлагане на полета, докато не бъде извършен ремонт на въздухоплавателното
средство. Това действие, обаче, по никакъв начин не изчерпва разумните
5
мерки, които превозвачът е могъл и е бил длъжен да предприеме. С т. 3 от
постановеното във връзка със сходен казус Решение на Съда /четвърти състав/
от 11.06.2020г. по дело C-74/19 /LE срещу Transportes Aéreos Portugueses SA/,
е прието, че член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент
№ 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че премаршрутирането на
пътник — извършено от въздушен превозвач с друг опериран от самия него
полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника
въздухоплавателно средство — вследствие на което този пътник е пристигнал
на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, не представлява
„разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за
плащане на обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7,
параграф 1 от този регламент, освен ако не е съществувала никаква друга
възможност за премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от
самия него или от който и да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно
време на пристигане като следващия полет на съответния въздушен
превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за
последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му
към релевантния момент. В мотивите на решението съдът е приел, че в
съответствие с целта за гарантиране на високо равнище на защита на
пътниците, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, както и с
изискването за разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при
първа възможност, предвидено в съображения 12 и 13 и в член 8, параграф 1
от този регламент, при настъпване на извънредно обстоятелство въздушният
превозвач, който възнамерява да се освободи от задължението си за плащане
на обезщетение на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и
член 7 от посочения регламент, като вземе разумните мерки, припомнени в
предходната точка, по принцип не може да се ограничи само с предлагане на
премаршрутиране на съответните пътници към техния краен пункт на
пристигане със следващия опериран от самия него полет, който пристига в
крайния пункт на следващия ден спрямо първоначално предвиденото за
пристигането им. Всъщност грижата, която се изисква да положи въздушният
превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага,
за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при
първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с
връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или
друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на
следващия полет на съответния въздушен превозвач.
Следователно разумните мерки по смисъла на съображение 14 от
преамбюла на Регламента обхващат не само ремонта или замяната на
засегнатото въздухоплавателно средство и изпълнението на полета със
закъснение повече от 13 часа, но и проверка от страна на превозвача относно
възможностите за премаршрутиране на полета, така че пътниците да
пристигнат в крайната дестинация с минимално забавяне, като се ползват
6
полети, изпълнявани от самия превозвач или от други превозвачи. Едва при
доказана липса на други директни полети или полети с връзка до същата
дестинация, пристигащи по-рано от фактически извършения полет, или при
доказана липса на възможност за премаршрутиране поради запълване на
местата за тези полети, превозвачът може да се освободи от отговорност, като
превози пътника със закъснение повече от 12 часа. В случая по делото не се
установява ответникът да е извършил проверка за наличие на други полети по
същото направление, липсват доказателства какви полети са били налични от
Брюксел до София на 10.09.2018г., на кои авиокомпании и с какви часове на
пристигане, както и данни за налични места на тези полети. Не се твърди и не
се доказва на Д. М. да е било предложено премаршрутиране с друг полет,
който да осигури максимално ограничаване на забавянето при пристигане в
крайната дестинация.
С оглед изложеното съдът намира, че въпреки засягането на полет с №
W64327 от София до Брюксел от извънредно обстоятелство /удар от птица/,
ответникът-превозвач не е установил при условията на пълно и главно
доказване предприемането на разумни мерки /по смисъла на съображение 14
от преамбюла на Регламента/ за ограничаване забавата при изпълнение на
следващия полет № W64328, за който ищецът е имал закупен билет, и не
следва да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от
Регламента. Предвид изложеното, съдът, основавайки се на анализа на
горепосочените писмени доказателства и тяхната безпротиворечивост,
приема, че в конкретния случай времето на пристигане на ищеца в крайния
пункт – Летище София е със закъснение от повече от три часа след
плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид на което и
същият има правото на обезщетение по чл. чл. 7, § 1, б. „б“ във вр. с чл. 6, §
1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размерите, предвидени съгласно
регламента, като между страните не е спорен фактът, че разстоянието на
процесния полет, измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 500
км., поради което и дължимото обезщетение в случая е 400 евро.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 400 евро.
Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата
в размер на 400 евро, считано от датата на подаване на заявлението –
20.11.2018 г. до окончателното изплащане.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а
предявеният от ищеца иск уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер от 425 лв. /за д.т. и адвокатско
възнаграждение/, като възражението на въззиваемия за прекомерност на
7
уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото възнаграждението е равно на предвидения минимален размер в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На въззивника следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер от 325 лв. /за д.т. и адвокатско
възнаграждение/, както и разноски по ч. гр. дело № 73731/2018г. на СРС, 54
състав в размер от 325 лв. за д.т. и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20018633 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. №
24211/2019 г. на СРС, ГО, 54 състав, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. М., ЕГН
**********, срещу „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в регистъра на
дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:
Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“-
клон България, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на
Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
(Регламент (ЕО) № 261/2004г.), че „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на
управление: Лаурус офиси, ******* Будапеща, Унгария, действащо чрез
„У.Е.У. Кфт.“- клон България, дължи на Д. С. М., ЕГН **********, сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на
полет № W64328 от 10.09.2018г. от гр. Брюксел до гр. София, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
73731/2018г. на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У. Кфт.“ (Унгария), вписано в регистъра на дружествата
под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус офиси,
******* Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.Е.У. Кфт.“- клон България,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. С. М., ЕГН **********,
разноски за въззивното производство в размер от 425 лв., разноски за
първоинстанционното производство в размер от 325 лв., както и разноски по
ч. гр. дело № 73731/2018г. на СРС, 54 състав, в размер от 325 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9