Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 2522/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Национална
агенция по приходите /ТД на НАП/ гр. Варна, против Решение №
260190/02.10.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 1637/2020г. по описа на същия
съд, с което е отменено НП № 500817-F539032/24.03.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с което на “М.“ ЕООД на основание
чл. 178 ЗДДС, за нарушение на чл. 96, ал. 1
вр. ал. 10 ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на
приложимия закон, съобразно установената фактическа обстановка по делото. Поддържа,
че неправилно въззивния съд е приел за необосновано обжалваното ред него
наказателно постановление. Твърди се, че в хода на съдебното оспорване
преписката е допълнена с писмени доказателства с които административно-
наказващият орган е разполагал към момента на издаването на наказателното
постановление. Налага твърдения за наличието на всички посочени в чл. 96, ал.
10 ЗДДС предпоставки, поради което правилно е била ангажирана АНО за ответното
дружество. На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „М.“ ЕООД, в депозиран писмен
отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва твърденията на касатора за
доказаност на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал.
10 ЗДДС. Налага доводи са липса на еднородност в дейността на трите дружества.
Оспорва твърденията на касатора, че те ползват еднакви активи, един и същ
персонал, обща търговска М.а, адрес на управление, общи доставчици и клиенти. В
съдебно заседание, чрез упълномощения адв. А. оспорва жалбата.
Представителят на ОП – Варна счита, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел за установено, че „М.
консултинг груп“ ЕООД е дружество, занимаващо се недвижими имоти, което ,
поради продажба на недвижим имот през 2016г. било регистрирано по ДДС. „М.
финанс“ ЕООД и „М.“ ЕООД са дружества с дейност счетоводни услуги и
консултации, като първото от дружествата извършвало прости счетоводни услуги, а
второто се занимавало с по-сложни счетоводни операции и услуги. Дейността се
осъществявала на един и същ адрес: офис в гр. Варна, ул. „********“ № **. Кода
за вида дейност на трите дружества според националния класификатор на НСИ бил
идентичен.
След подадено на 19.02.2020 г. от „М.“
ЕООД, заявление за регистрация по ЗДДС поради възникнали основания за това била
разпоредена проверка и било прието за установено, че Г.Г.е едноличен собственик
на капитала и представляваща на „М. консултинг груп“ ЕООД; „М. финанс“ ЕООД и „М.“
ЕООД с дейност счетоводни услуги и консултации. Дейността се осъществявала на
един и същ адрес: офис в гр. Варна, ул. „***********“ №**. Въз основа на
проверените документи от страна на НАП Варна е прието, че трите дружества
извършват еднородна дейност – счетоводни и одиторски дейности, данъчни
консултации. Дейността се извършва в един и същ офис; персонала в дружествата е
със сходни длъжности; управителят на дружествата е един и същ, т.е. действат
съгласувано; дружествата декларират данни относно своята дейност в ГДД за период
2016-2018г.,; в периода, след регистрацията на „М. консултинг груп“ ЕООД по ЗДДС от 19.10.2016г. дружеството е
със стихващи функции, а останалите две дружества реализират обороти, близки до
прага за регистрация по ЗДДС.
Прието било от служителите на НАП, че така
извършваните паралелно дейности са с изкуствен характер и противоречат на
нормалната икономическа логика, като с тях се цели избягване на регистрация по
ЗДДС. Дружествата представляват свързани такива съгласно §1 т. 3 от ДР на ДОПК
и са реализирали оборот от общо 75 398,00 лева за период
01.01.2019г.-31.12.2019г., поради което „М.“ ЕООД следвало да подаде заявление
за регистрация в ТД НАП Варна в срок до 15.01.2020г. Тъй като срокът за
подаване на заявление за регистрация не бил спазен, данъчният служител преценил,
че е налице състав на административно нарушение.
На
24.02.2020 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в
съдържанието на който подробно били описани обстоятелства на извършване на
нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение бил връчен на управител на дружеството.
Възражения
по акта не били направени към съставянето му и такива не постъпили впоследствие
по преписката.
На
24.03.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа
обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в
АУАН и е определил административно наказание, съобразно текста на чл.178 от ЗДДС.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено,
че при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са събрани
доказателства, от които да се установява дейността в дружествата да е идентична
по отношение на предлаганите услуги. Позовавайки се на свидетелските показания
въззивният съд сочи, че всяко от трите дружества е извършвало различна дейност,
регистрирана, съобразно националния класификатор на НСИ с идентичен код. Приема,
че такава регистрация обаче по никакъв начин не извежда идентичност на
предоставяните услуги и в този смисъл от страна на проверяващите е следвало да
бъде проведено конкретно разследване по отношение на услугите, предоставяни от
всяко едно от трите дружества. Излага в мотивите, че установената идентичност
на адреса на управление на дружествата и техния управител сами по себе си не могат да сформират извод за наличието на
хипотезата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, доколкото не е установена идентичност по
отношение на поне две от императивно изброените характеристики: предлаганите
услуги, ползваните активи, персонала, търговската М.а/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.
В заключение е приел, че при произнасянето
си наказващият орган е следвало да проведе разследване и да събере допълнителни
доказателства досежно наличието на горните предпоставки.
Оспореното решение е законосъобразно.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила във връзка със изискуемото от чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
съдържание на АУАН и НП, което е достатъчно основание за отмяна на последното.
С ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020
г. е приета нова, ал. 10 на чл. 96 ЗДДС, съгласно която при последователното
извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко
следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица,
извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период,
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец,
и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на
започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че
е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или
повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните
активи, персонала, търговската М.а/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.
Съгласно § 34 ПЗР на ЗИД на ЗКПО, лице,
което към 01.01.2020 г. отговаря на условията за задължителна регистрация по
чл. 96, ал. 1 във връзка с, ал. 10 ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за
регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.
Следователно, по силата на цитирания
параграф се поражда задължение за подаване на заявление за регистрация до
15.01.2020 г. (включително) за всяко лице, което към датата на влизане в сила
на закона извършва дейност в търговски обект, в който е заместило без
прекъсване или с прекъсване в рамките на по-малко от един месец свързано лице
или лице, с което действа съгласувано, като дейността, която извършва това
лице, е еднородна на извършваната дейност от заместеното лице и към 01.01.2020
г. и чрез сумиране на собствените му обороти с оборотите на заместените лица, е
достигнало облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
Настоящата касационна инстанция
приема, че формалното възпроизвеждането в АУАН и НП на фактическия състав,
който се съдържа в разпоредбата, по която е ангажирана АНО не отговаря на
изискванията на процесуалния закон за пълно, ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в издадените
АУАН и НП не са посочени фактите и обстоятелствата въз основа на които АНО е
достигнал до извода за наличието на поставените в чл. 96, ал. 10 ЗДДС изисквания
за еднородна дейност в общия обект и за последователното ѝ извършване от
дружествата.
На първо място, АНО се е позовал
формално, че трите дружества извършват еднородна дейност - счетоводни и
одиторски дейности: данъчни консултации, но не е изложил обстоятелствата въз
основа на които е достигнал до извода за наличието на такава. В този смисъл
правилни са изводите на въззивния съд за необоснованост на наказателното
постановление, поради липса на задълбочено изследване за наличието на тази
предпоставка по отношение на услугите, предоставяни от всяко едно от
трите търговски дружества.
Освен това, както в НП, така и в АУАН
не е посочено наличие на последователност при извършване дейността от
дружествата в общия обект. В съдържанието си АУАН и НП сочат извършване на
„паралелна дейност“, но не е посочена последователност при заместването на стопанските
субекти по същата дейност и в същия търговски обект, в какъвто смисъл е изискването
на чл. 96, ал. 10 ЗДДС.
С това от страна на АНО е било накърнено
правото на защита на наказаното лице, което е поставено в положение да се
защитава срещу нарушение, част от съставомерните факти на което не са описани в
АУАН и НП. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерните факти в съставените по административнонаказателното производство
актове, съставляват процесуални пороци, които не биха могли да бъдат отстранени
от съда в съдебната фаза на производството. Противното би означавало да се
допусне до приемане на нови, непредявени на санкционираното лице факти, срещу
които не е могло да се защитава в предходната фаза на
административнонаказателното производство.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова правилно е отменено от въззивния съд. Не са налице отменителни основания и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото следва да се
постави на обсъждане искането на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
в съдебните производства по, ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съответно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК
регламентира, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото пред настоящата инстанция са представени договор за правна защита и
съдействие и фактура за заплатен
адвокатски хонорара в размер на 360 лв. с ДДС, На основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 ЗАНН, Териториална
дирекция НАП Варна следва да плати на “М.“ ЕООД тази сума.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260190/02.10.2020г.
на ВРС, постановено по НАХД № 1637/2020г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща сторени разноски и
възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.