Решение по дело №412/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 58
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Свиленград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200412 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-001223 от 19.03.2021 година на
Началника на РУ Свиленград, с което на АТ. Т. К. с ЕГН ********** от гр.**************
, област Хасково, за нарушение на чл.178, ал.1, т..3 от Закона за за движение по
пътищата/ЗДвП/ на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят АТ. Т. К. моли за пълна отмяна на обжалвания акт. Твърди, че
обжалваният акт противоречи на процесуалният и материалният закон,като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи се още ,че неправилна била изложена фактическата
обстановка по твърдяното нарушение.По изложените доводи моли съда да отмени
обжалваното НП,като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание АТ. Т. К. се явява лично и с адв. Я., който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и ангажира доказателства.Жалбоподателя дава обяснения по
случая,като отрича ,той да е отговорен за обекта,като сочи,че отговорник бил *********
******,както и отрича да са били извършвани дейности на пътното платно .
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - РУ Свиленград, не изпраща представител и не
1
взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д.
Анг. Д. и М. Д. М. се установява,че във връзка с подаден сигнал на тел.112 от страна на
***** от 02.10.2020г. в 16,13часа от мобилен тел.0889 9999997,че в село Капитан Андреево
,на стари път в близост до последната къща в селото в посока Турция имало изкоп,който
според ******** бил канал и преминавайки от там се заинтересовал дали лицата
извършващи изкопните работи имат необходимите документи и разрешителни,тъй като
мястото не било обезопасено със съответните предупредителни знаци и респ.ограждения и
тъй като в близост имало полицейски служители,които той уведомил,но те му съобщили,че
не могат да направят нищо без съответния сигнал на тел.112,същият им позвънил,като
подробно обяснил къде точно се намира изкопа.
Във връзка с подадения сигнал на място /на същата дата ,съгласно показанията на
разпитаните по делото свидетели /били изпратени полицейски служители от РУ Свиленград
и след проверка приели,че подадения сигнал не отговарял на истината,тъй като на платното
не се извършвали изкопни дейности,а на левият тротоар,извън платното в посока КГПП
Капитан Андреево действително се извършвали изкопни дейности с мини багер на фирма
„Ел Шанс“ гр.Хасково,но те били по предварително одобрен проект на
Електроразпределение ЮГ КЕЦ Свиленград,а от дясната страна имало изкопан канал за
полагане на кабели. От дясната страна на тротоара на същото кръстовище работела група на
В и К Хасково,район Свиленград по отстраняване на възникнала авария. По така подадения
сигнал,мястото било посетено и от кмета на с.Капитан Андреево, който заявил,че бил
запознат з извършваната дейност и нямал отношение по случая. Мястото също било
посетено и от началника на Районна пътна служба Свиленград,който установил ,че пътното
платно било свободно и по него не се извършвали изкопни или ремонтни дейности.
От ръководителя на КЕЦ Свиленград били предоставени на полицейските служители
всички документи,които установявали законността на извършваните дейности в момента.
,но въпреки това, тъй като жалбоподателя бил подал същият сигнал и до ОД на МВР срещу
управителя на фирма „Ел Шанс“ гр.Хасково бил съставен АУАН по чл.178,ал.1,т.3 от
ЗДвП,тъй като не обезопасил пътя при извършваните от неговите работници изкопни
работи.
След така извършената проверка срещу жалбоподателя бил съставен на 06.11.2020г. Акт за
установяване на административно нарушение изведен с с бланков № 619529/06.11.
2
2020год.,без да бъде призован жалбоподателя за датата и който му е връчен едва на
04.01.2021г.В самият акт , жалбоподателят отбелязал че има възражения.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №20-0351-
001223 от 19.03.2021 година на Началника на РУ Свиленград, с което на АТ. Т. К. с ЕГН
********** от гр.************** , област Хасково, за нарушение на чл.178, ал.1, т..3 от
Закона за за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
По делото е прието като доказателство Заповед №ЗТ-11 от 02.10.2020г. на ЕЛ ШАНС ООД
съгласно,която е назначен ********* Стоянов ****** на работа на длъжността управител
на фирмата за технически ръководител на обекта,описан по горе .
Приета като доказателство по делото е и Диплома за завършено образование на
**********,видно от която същият е завършил специалност електроинженерство.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. Анг. Д. и М. Д. М..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите Д. Анг. Д. и М. Д. М. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
3
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на
свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото.
Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя и показанията на разпитания по делото
свидетел Златомир Трендафилов Ковачев,доколкото не противоречат на останалия събран
по делото доказателствен материал. От същите се установява,че ръководител на обекта е бил
********* ******,което се потвърждава и от приетата по делото заповед издадена от ЕЛ
ШАНС ООД. Също така се установява,че към момента на проверката не са били извършвани
никакви дейности на пътното платно, като тези им обяснения не противоречат на
показанията на разпитаните по делото полицейски служители,които също установиха,че
дейности изкопни на пътното платно е нямало.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в
преписката и приетите допълнително в о.с.з., приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН,които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за
достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, подадена е в предвидения 7 –
дневен срок.
Преценена по същество, жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са достатъчно
основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите
по съществото на делото .
От показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта се установи, че АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова
правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма
може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени
хипотези:1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на
акта;2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН,
въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на
поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично
да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и
безусловно основание за отмяна на НП.В този изричен смисъл Решение № 2733 от
4
19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2924 / 2019 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2703
/ 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 924 от 23.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение
№ 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1752 / 2019 г. на XXIV състав на Административен
съд - Пловдив Решение № 867 от 17.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1231
/ 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2145 от 25.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 /
2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г.
по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на
дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя.
Това е така доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия
са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че
нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за
законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят
може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в
него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като
свидетели.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на
административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават
процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че
последващите действия са извършени надлежно.
В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933
от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,,
Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на
5
XX състав на Административен съд – Пловдив.
Констатира се от съда и други допуснати процесуални нарушения.
Видно от обжалваното НП, като норма, обуславяща наказание за административно
нарушение е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП без точно и ясно да се
посочи коя от хипотезите от закона АНО е приел, че е нарушена. Така посочената
нормативната уредба съдържа три хипотези на отделни сами по себе си административни
нарушения и при реализиране на административното отговорност те следва да бъдат
конкретно посочени. Естествено при прочит на обстоятелствената част на обжалваното НП,
това би могло да се извлече, но следва да се има предвид, че наказателните процес и право
са строго формални и липсата на ясна конкретизация на реализираната
административнонаказателна отговорност несъмнено води до съществено нарушение на
процесуалните правила, а и оттам и до нарушаване правото на защита на обвиненото лице и
съответно до незаконосъобразност на съответния акт, в случай НП. В тази насока Съдът
приема, че при определяне на отговорността е следвало АНО да посочи коя от хипотезите
приема, че е налице.
При издаване на обжалваното НП са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН. За Съда така описаното не съставлява административно нарушение по цитираната
правна норма – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП разписва
три форми на изпълнителното деяние (както вече бе посочено): 1. нареди да се ремонтира
път; 2. нареди да се постави съоръжение или 3. нареди да се постави препятствие. От така
направеното описание в НП е неясно коя от тези три форми или всички се вменяват да са
реализирани от жалбоподателя . В случая се сочи че се извършват дейности като не е
посочени точни какви, което не дава възможност на Съда да прецени дали подадат под
хипотезите на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Липсата на съставомерни признаци на
нарушението и на относимите към тях факти ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не са очертани фактическите рамки на повдигнатото му
административно обвинение, срещу което то трябва да организира защитата си, а от там е
неясно и за какво точно е санкционирано то. Освен това и Съдът е лишен от възможността
да осъществи ефективен съдебен контрол относно спазването на материалния закон при
издаване на НП.
Всяко от констатираното нарушения съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Постановеното в тези условия наказателно постановление, без съмнение следва да бъде
отменено изцяло.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
6
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 370 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №20-0351-001223 от 19.03.2021 година на
Началника на РУ Свиленград, с което на АТ. Т. К. с ЕГН ********** от гр.**************
, област Хасково, за нарушение на чл.178, ал.1, т..3 от Закона за за движение по
пътищата/ЗДвП/ на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на
управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на АТ. Т. К. с ЕГН **********
от гр.************** , област Хасково, сумата в размер на 370,00лв., разноски по АНД
№412/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7