Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.02.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1542 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.И.И., подадена чрез адв. И.М. *** против наказателно
постановление № 19-1085-001695/21.06.2019г., издадено Началник Група към ОДМВР
– Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири
месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят е
бил във влошено здравословно състояние, което наложило да бъде извикан екип на
ЦСМП и поради тази причина, същият не е бил в състояние да изпълнява
полицейските разпореждания. Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка с оглед посоченото време на извършване на нарушението. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи,
че жалбоподателят е бил с парализирани крайници в следствие на стреса и не е
бил в състояние да изпълни даденото му предписание да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, по отношение на която е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
19-1085-001695 (бланков № 060337) от 31.05.2019г. за това, че на 31.05.2019г., около
17,40 часа, в град Русе, бул. „Христо Ботев“, пешеходен светофар посока център,
управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег. № Р 20 57 ВВ, негова
собственост, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, които факти
са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 19-1085-001695 от 21.06.2019г., при същата правна квалификация на деянието и
фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят
е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико
–токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
При съставянето на АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в същия е отразено, че
лицето е „отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство“, с
каквото се установява, употребата на алкохол, а не на наркотични вещества и
техни аналози, но тази нередност при съставянето на АУАН във връзка с описание
на нарушението е преодоляна от страна на административнонаказващия орган по
реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
От своя
страна, както акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото
въз основа на него наказателното постановление съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В самото наказателно постановление, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното
лице.
По гореизложените мотиви, съдът
намира че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите,
по отделно и тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен
единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози Установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва – с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т. 3 физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест.
Видно, както от гласните, така и
от писмените доказателства събрани в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление, приобщени посредством разпита в процесуалното
качество на свидетел на актосъставителя и показанията на свидетелите Г. Н. Г. и
П.Г.М., а така също и от представения и приет фиш за спешна медицинска помощ
амбулаторен № 8117/31.05.2019г. към часа посочен в АУАН, когато се твърди, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно около 17,40 часа,
физическото състояние на лицето не е позволявало да му бъде извършена такава
проверка, а се е наложило да бъде извикан екип на спешна медицинска помощ. Това
се подкрепя и от показанията на свидетеля Г. Н. Г., който именно в своите
показания посочва, че са получили сигнал за припаднал човек в безсъзнание и при
отиване на място, същият пряко и непосредствено е установил, че лицето е било с
учестено дишане и схванати ръце.
С оглед тези доказателства следва
да бъде обоснован единственият възможен извод, че към посочения в АУАН и НП
час, а именно около 17,40 часа, което е 9 минути преди потегляне на екипа на
спешната помощ във връзка с подадения сигнал за мъж в безсъзнание, физическото
състояние на жалбоподателя не е било такова, че да може да му бъде извършена
проба с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози, за да бъде прието, че е налице отказ на лицето да му бъде извършена
такава, а съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е следвало да му бъде извършено
химико-токсикологично лабораторно изследване по реда на чл. 11 от Наредбата.
Видно от показанията на
свидетелите Г. Н. Г. и П.Г.М., които са присъствали при разговорите на
полицейските служители с жалбоподателя, същите не са възприели отказ на лицето,
след стабилизиране на неговото състояние да изпълни разпореждане на полицейски
орган.
Извън изложеното, самият
актосъставител в своите показания изнася, че към момента на своето пристигане
екипът на ЦСМП е бил вече там и едва след това жалбоподателят е бил поканен да
даде проба. Видно от видно от приобщеният по делото фиш за спешна помощ
амбулаторен № 8117/31.05.2019г., екипът на ЦСМП е пристигнал на място на
сигнала в 17,54 часа, поради и което е обективно невъзможно актосъставителят да
е поканил лицето да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества и
техните аналози в посочения в АУАН и НП час, а именно около 17,40 часа.
Всяко едно деяние се
характеризира с време, място и начин на неговото извършване, а видно от
доказателствата по делото на посоченото в АУАН и НП време на извършване на
деянието е било обективно невъзможно да са осъществят посочените в АУАН и НП
факти, касаещи отказ на лицето да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, още повече че
и към момент на пристигане на актосъставителя, както самият той посочва,
жалбоподателят е бил „видимо като замаян, с трудно произношение на думите, като
объркан беше“, което също поставя въпроса, касаещ приложението на чл. 3а от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози към този
момент, още повече че на място се е намирало лице по чл. 11 от Наредбата, а
именно лекар от ЦСМП.
На последно място сам по себе си
факта, че жалбоподателят е отказал да получи талона за медицинско изследване,
не представлява основание, само въз основа на този негов отказ да бъде
ангажирана неговата отговорност за това нарушение, тъй като за да се приеме, че
е налице отказ от извършване на проверка, лицето трябва да откаже или да не
изпълни разпореждания на контролния орган, касаещи всеки един от разписаните в
наредбата методи, за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като само и единствено при отказ на лицето да му бъде извършена
проверка, включваща всеки един от методите би могло да се приеме, че е налице
отказ от негова страна.
За да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на едно лице следва безспорно да бъде
установено и доказано по начин изключващ всякакво съмнение
административнонаказателното обвинение, което следва от разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а в настоящия случай това
не е сторено.
По гореизложените мотиви,
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на съдебното производство,
в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 200
лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1085-001695/21.06.2019г., издадено Началник Група към ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Р.И.И.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК СУМАТА от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски в хода на съдебното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: