РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Пловдив, 27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора Р. К., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 2176 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва чрез пълномощника си адв. К. Решение
№ 839 от 21.06.2021 г., постановено по АНД № 3342/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 16 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 16-003079 от 05.02.2021 г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция от
1500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ. Със същото решение дружеството-жалбоподател е било осъдено
да заплати в полза на ГИТ - София юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като
неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че нито административният орган,
нито съдът са съобразили обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е
депозирало искова молба, с която е повдигнало спор относно дължимостта на
трудовото възнаграждение, за изплащането на което е било задължено с
предписание. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.404, ал.3 и ал.4
от КТ, като сочи, че не са били спазени изискванията на посочените разпоредби.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление и присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, страната не е изпратила процесуален
представител.
Ответникът по касационната жалба –Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив не е депозирала писмен отговор по жалбата и не се
представлява в последно проведеното съдебно заседание по делото. В първото по
делото съдебно заседание страната е била представлявана от юрисконсулт Т.,
която е изложила становище с искане за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив К.заявява
становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение на РС Пловдив.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба, след изпълнение на указанията по оставянето ѝ без
движение, съдът счете за подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил и на всички
направени със сезиралата го жалба възражения, като правилно, въз основа на
събраните от него относими доказателства, е приел, че е налице доказано
осъществяване на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, а именно неизпълнение на
влязло в сила предписание, дадено от контролните органи при ДИТ Пловдив.
Противно на посоченото в касационната жалба, съдът, постановил обжалваното
решение, не е извършвал инцидентен контрол по отношение законосъобразността на
предписанието, което е установил жалбоподателят да не е изпълнил, вкл. не е
коментирал въпроса относно дължимостта на трудовото възнаграждение, предмет на
задължителното предписание, а напротив, изрично и правилно е посочил, че не е
предмет на производството преценката относно правилността на задължителните
предписания. Даден е законосъобразен отговор и по отношение на възражението на
жалбоподателя, свързано с подадената от него след датата на издаване на АУАН
искова молба до районен съд с предявен иск относно това, че дружеството не
дължи трудовото възнаграждение, предмет на неизпълненото от него задължително
предписание. Районният съд е анализирал достатъчно подробно разпоредбата на
чл.404, ал.3 от КТ, като правилно е констатирал, че въпросната искова молба
срещу работника е била депозирана след съставянето на АУАН, като е отчел, че
подаването на иска не променя факта на налично нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Тези изводи на районния съд се споделят напълно от настоящата съдебна
инстанция, като в допълнение настоящият съд намира, че следва да посочи и
следното: Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наказващият орган,
а и съдът, не са съобразили точния смисъл на разпоредбата на чл.404, ал.3 от КТ. Същата сочи, че задължителното предписание, което е свързано с отстраняване
на нарушения на трудовото законодателство, какъвто е настоящият случай, може да
бъде дадено по искане на работника и служителя до предявяване на иск пред съда,
след което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая задължителното
предписание, отправено до дружеството-жалбоподател, е било дадено преди която и
да било от страните по трудовото правоотношение да е била предявила иск пред
съда, поради което и възраженията за несъобразяване на посочената разпоредба са
напълно неоснователни. Срокът по чл.404, ал.3 от КТ касае определяне на
последният момент, до който може да бъде издадено предписание и изобщо не
говори за момент, до който следвало да се докаже наличието на правен спор,
какъвто несъществуващ смисъл му придава жалбоподателят. От своя страна,
разпоредбата на чл.404, ал.4 от КТ изключва изпълнението на дадено задължително
предписание, тогава, когато е налице влязло в сила решение на съда и
предписанието му противоречи. В случая не е била налице изобщо посочената
хипотеза и нормата на чл.404, ал.4 от КТ не е изобщо относима към него, защото
нито към момента на издаване на предписанието, нито в срока за неговото изпълнение,
нито при издаване на АУАН, нито дори при издаване на наказателното
постановление е било налично влязло в сила решение на съд по въпроса, предмет
на предписанието. Предявения от жалбоподателя иск пред съда в тази насока не
променя факта, че дружеството е осъществило преди това състав на нарушението по
чл.415, ал.1 от КТ, доколкото е категорично установено, че искът е предявен
след издаване, влизане в сила и неизпълнение на задължителното предписание, по
чиято законосъобразност съдът не дължи преценка в това производство. При това
положение и фактът на извършеното от страна на дружеството-жалбоподател
нарушение, който впрочем и не се оспорва от жалбоподателя, не може и не се
променя в резултат на последващо предявяване на иск от негова страна след
осъществяване на нарушението, за което следва да се ангажира административната
му отговорност. Евентуалното произнасяне на съда по иска и влизането в сила на
решение, на което издаденото по-рано предписание противоречи, би било основание
за възобновяване на производството поради настъпването на нови обстоятелства,
респективно наличието на нови доказателства, които са от съществено значение за
разкриване на обективната истина. Наличието на висящо съдебно производство,
инициирано след влизане в сила на задължителното предписание, обаче, не променя
факта на установеното непредприемане на действия за изпълнение на предписанието
в предоставения за това срок, което категорично съставлява нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ.
Правилна е била преценката на първоинстанционния съд и относно приложимата
санкционна разпоредба и размера на наложената имуществена санкция, като съдът е отчел и че наличието на специален състав по
чл.415в от КТ изключва
приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН и че в случая
не са били изпълнени изискванията по чл.415в от КТ за прилагане на тази
по-благоприятна разпоредба. Законосъобразно с оглед изхода на спора е било и произнасянето по
разноските.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че
следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, доколкото същото е
обосновано, правилно и законосъобразно.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в първото заседание и
съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр.
с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ДИТ Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 839 от 21.06.2022 г., постановено по
АНД № 3342/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
ОСЪЖДА „Медицински
изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив, пл.“Централен“ №1, ет.5, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.