РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Белоградчик, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20231310100520 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
500, ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 583.60
лв., ведно с мораторна лихва за забава с цена на иска 230.05 лв. и по чл.
86 ЗЗД – законни лихви върху главницата.
В исковата молба, ищеца Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД,
твърди, че на 29.11.2018 г. в с. П., обл. В., на ул. "..............", е настъпило ПТП
с материални щети между лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН
69 55 АА, собственост на В. Ц. В., управляван от ответника П. П. Г. и лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ВН 4006 АА, собственост на Ж.И.Ж.,
управляван от последния. Твърди се, че служители на МВР са посетили
мястото на ПТП – то и са констатирали, че вина за настъпването му има
ответника П. П. Г., като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.
№ ВН 69 55 АА. За настъпилото ПТП е съставен е Протокол за ПТП №
1279880 от 30.11.2018 г., в който също е отразено, че вина за настъпилото
ПТП има ответника, като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.
№ ВН 69 55 АА, който поради движение с несъобразена скорост е загубил
1
контрол над управляваното МПС, навлязъл е в насрещната лента и е блъснал
странично движещия се по нея лек автомобил „Сузуки витара“ с рег. № ВН
40 06 АА, вследствие на което му е нанесъл материални щети. В Исковата
молба се твърди, че виновният водач е напуснал местопроизшествието,
изоставил е автомобила си, който е бил намерен от органите на МВР на
следващия ден. Поради това и Протокола за ПТП е бил съставен на
следващия ден 30.11.2018 г. Ищецът излага, че виновният водач е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД със
застрахователна полица № BG/ 07/ 118003132153 от 02.11.2018 г. със срок на
действие 03.11.2018 г. до 02.11.2019 г. Процесното ПТП е настъпило по време
на действието на застрахователния договор. Поради това е образувана щета
№ ********** от 04.12.2018 г. и са описани щетите. Изготвена е експертна
оценка от застрахователя – ищец и на невиновния водач от страна на ищеца е
изплатено обезщетение в размер на 583.60 лв. за причинените от ответника
материални щети по автомобила на пострадалия, настъпили в резултат на
ПТП – то, причинено от ответника. Ищецът твърди, че като застраховател, с
плащането на обезщетението има право на регрес срещу виновния за ПТП –
то водач съгл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му
изплати сумата от 583.60 лв. – застрахователно обезщетение изплатено от
ищеца – застраховател на пострадалия, ведно с мораторните лихви за забава
върху главницата в размер на 230.05 лв., считано от 26.01.2019 г. /след
изтичане на 7 дневния срок за доброволно плащане от страна на ответника/ до
14.12.2022 г. – предявяване на Исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозирано е
Писмено становище.
Тъй като ответникът П. П. Г. не е намерен за връчване на съдебните
книжа, след проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен
представител съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК. Определен му е адвокат от Националния
регистър – адв. И. Д. от АК – Видин. В срока по чл. 131 ГПК особения
представител на ответника е депозирал отговор, в който оспорва иска.
2
В съдебно заседание се явява особения представител на ответника. Във
връзка с направени от ищеца доказателствени искания за допускане
изслушването на съдебно – автотехническа и съдебно – счетоводна
експертизи, процесуалния представител на ответника е заявил, че не оспорва
обстоятелствата, за доказването на които се иска назначаване на
експертизите, поради което и съдът не назначил такива. В този смисъл е
направено изрично изявление от особения представител на ответника.
Съдът е изискал и приложил по делото цялата
административнонаказателна преписка, образувана по съставения на
ответника П. Г. АУАН № 410 от 04.12.2018 г. и е издадено Наказателно
постановление № 18 – 0291 – 000381 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ –
Кула.
Съдът, като взе предвид Исковата молба и представените със същата
писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:
Предвид изложените в Исковата молба обстоятелства, които очертават
предмета на спора, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, вмени в тежест на
доказване на ищеца следните обстоятелства: че на 29.11.2018 г. в с. П., обл.
В., на ул. ".............." е настъпило ПТП с материални щети между лек
автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, собственост на В. Ц.
В., управляван от ответника П. П. Г. и лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.
№ ВН 4006 АА, собственост на Ж.И.Ж., управляван от последния.; че вината
за настъпилото ПТП има ответника.; че ответника е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.; че ищеца като
застраховател, е изплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 583.60 лв. за причинените от
ответника материални щети по автомобила.; че ответника е изпаднал в
забава.; размера на мораторната лихва за забава.
Предвид представените писмени доказателства, съдът приема, че ищеца
в условията на пълно и главно доказване, установи всички релевантни за
делото обстоятелства. В представеният с исковата молба Протокол за ПТП №
1279880 от 30.11.2018 г., от страна на органите на реда е констатирано, че
вина за настъпилото ПТП има ответника, като водач на лек автомобил
3
„Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69 55 АА, който поради движение с
несъобразена скорост губи контрол над управляваното МПС, навлязъл е в
насрещната лента и е блъснал странично движещия се по нея лек автомобил
„Сузуки витара“ с рег. № ВН 40 06 АА, вследствие на което му е нанесъл
материални щети. Вината на ответника за настъпилото ПТП се явява доказана
и предвид материалите по приобщената по делото
административнонаказателна преписка. Видно е, че за виновното
причиняване на процесното ПТП, от ответника е ангажирана
административнонаказателна отговорност, за което му е съставен АУАН №
410 от 04.12.2018 г. и е издадено Наказателно постановление № 18 – 0291 –
000381 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ – Кула, влязло в законна сила на
02.07.2019 г. Ответникът е наказан именно за това, че на процесната дата
29.11.2018 г. е причинил ПТП с настъпили материални щети, поради
управление на МПС с несъобразена скорост. Поради това, съдът приема, че са
събрани безспорни доказателства, че вината за настъпилото ПТП има
ответника. Истинността на представените писмени доказателства не е
оспорена, тяхната доказателствена сила не е оборена, поради което съдът ги
кредитира при постановяване на съдебния си акт и приема, че чрез тях е
доказана вината на ответника за причиняването на ПТП – то, а от тук – и
вината за причинените в резултат на същото материални щети. Налице е
причинно следствена връзка между противоправното деяние на дееца и
настъпилия вредоносен резултат. От противоправното поведение на
ответника са настъпили имуществени вреди по автомобила, който е блъснат
на ответника при движение с несъобразена скорост.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, за
автомобила, управляван от ответника - „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВН 69
55 АА, е имало валидно сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” – Застрахователна полица № BG/07/118003132153,
сключена с ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с краен срок на
валидност – 02.11.2019 г. Поради това, застрахователят – ищец е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за
причинените от ответника материални щети. Съгласно изготвената експертна
оценка, на невиновния водач Ж.И.Ж., собственик на увредения автомобил, е
изплатено обезщетение в размер на 583.60 лв. Горното се установява от
представеното с исковата молба Платежно нареждане от 17.12.2018 г., от
4
което е видно, че на собственика на пострадалия автомобил, от страна на
ищеца, по банков път му е преведена процесната сума от 583.60 лв. за
причинените му с ПТП – то имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, освен в случаите по чл.
433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач;
Видно от материалите по представената административнонаказателна
преписка, след настъпването на ПТП – то, ответника е напуснал мястото на
произшествието, въпреки, че е бил длъжен да изчака идването на органите за
контрол на движение по пътищата. Това обстоятелство е обективирано в
АУАН № 410 от 04.12.2018 г. и в издаденото Наказателно постановление №
18 – 0291 – 000381 от 02.01.2019 г. на Началника на РУ – Кула, влязло в
законна сила на 02.07.2019 г. – „водача напуска мястото на ПТП“. Същите
обстоятелства се установяват и от Обясненията на св. Милчо Красимиров
Иванов – син на ответника, които са приложени по
административнонаказателната преписка – „Баща ми помести колата, като не
знам къде я е оставил“. Нещо повече – в Обясненията си, приложени по
същата преписка, дори самия ответник признава, че не е изчакал идването на
органите на МВР. Същият сочи : „След това изместих колата от мястото на
ПТП – то на другата улица, от която тя не се виждаше. Върнах се без
автомобила на мястото на произшествието, изчаках малко и не сметнах за
нужно да чакам повече служителите на КАТ“. Поради това, доказано е, че
виновния за ПТП – то водач е напуснал мястото на ПТП – то.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 , ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
5
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая, между участниците в ПТП – то е очевидно, че не е постигнато
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и между двамата
участниците е възникнал спор за дължимото обезщетение, което се
установява от Обясненията приложени по административнонаказателната
преписка. Поради липса на такова съгласие, ответника, като участник в ПТП –
то е следвало да не напуска произшествието преди идването на органите на
КАТ. Очевидно е, че същия е нарушил императивно въведеното със Закон
задължение за това и е напуснал мястото на ПТП – то преди идването на
органите на КАТ, като дори е преместил автомобила на съседна улица.
При тази хипотеза, предвид разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски.
Съдът приема, че ищеца доказа всички законовите предпоставки на чл.
500, ал.1, т. 3 КЗ, при които застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от него обезщетение, заедно с лихви и разноски. Ответникът
е виновен за настъпилото ПТП, напуснал е мястото преди пристигане на
контролните органи, ищецът – застраховател е платил застрахователното
обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди от виновното
поведение на ответника. Доказан е размера на обезщетението, поради което
съдът уважава главния иск в претендирания размер 583.60 лв.
По иска за мораторна лихва за забава.
Ищецът претендира мораторна лихва за забава върху главницата от
583.60 лв., която лихва е за периода от 26.01.2019 г. /денят след изтичане на 7
дневния срок за доброволно плащане от страна на ответника/ до 14.12.2022 г.
– предявяване на Исковата молба, в размер на 230.05 лв.
С Регресна покана рег. № 002 – 176 от 09.01.2019 г., ищецът е поканил
ответника, в 7 дневен срок от получаване на поканата, да внесе по посочената
банкова сметка на ищеца сумата от 583.60 лв., изплатена от ищеца заради
виновно причинените от ответника имуществени вреди. Въпреки отправената
покана, плащане от страна на ответника не е извършено. Видно от Известие
/обратна разписка/, поканата е връчена на ответника на 18.01.2019 г.
6
Определеният му 7 – дневен срок за доброволно плащане на сумата е изтекъл
на 25.01.2019 г. Поради неизпълнение на задължението, за което е поканен, от
26.01.2019 г. ответника е изпаднал в забава в плащането, поради което и
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, дължи лихви за забава. Посредством ел.
калкулатор, съдът служебно изчисли размера на мораторната лихва за забава
за исковия период – от момента на изпадане на ответника в забава –
26.01.2019 г. – деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение,
до 14.12.2022 г. – дата, непосредствено предхождаща подаването на Исковата
молба, като се установи, че размера съответства на исковата претенция на
ищеца и е в размер на 230.05 лв. Поради това, съдът уважава и иска за
мораторни лихви в претендирания размер.
По иска за законни лихви за забава – чл. 86 ЗЗД.
Предвид на това, че съдът уважава главния иск, то основателен се явява
и акцесорния такъв за законни лихви за забава. С депозирането на исковата
молба, ищеца е поканил ответника да плати, поради което и от този момент,
последния изпада в забава. Предвид гореизложеното съдът уважава и иска за
законни лихви за забава върху главницата от 583.60 лв., считано от 16.12.2022
г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло обективно съединените
искове, поради което и ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест разноските по делото направени от ищеца. Ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса – 100.00
лв. Освен това, ищецът е представляван в процеса от адвокат, поради което и
съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да бъдат присъдени и направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по делото
преводно нареждане от 27.11.2023 г. на процесуалния представител на
ищеца, е преведена сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото. Поради това,
разноските за адвокат са реално направени от страна на ищеца, покрити са
критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК – „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
7
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“ В случая договореното адвокатско
възнаграждение между ищеца – доверител и пълномощника му – довереник,
са изплатени по банков път, за което са представени надлежни доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. Г., с настоящ адрес : с. О., общ. Б., обл. В., ул. „..........”
№ ..., с ЕГН **********, представляван от адв. И. Д. – особен представител,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева и Румяна
Бетова – Изпълнителни Директори, чрез адв. Т. С. Г. от САК, сумата от :
583.60 лв. (петстотин осемдесет и три лева и шестдесет ст.) – на осн. чл.
500, ал.1, т. 3 от Кодекс за застраховането, както и 230.05 лв. (двеста и
тридесет лева и пет ст.) – мораторни лихви за забава върху главницата за
периода 26.01.2019 г. (деня след изтичане на 7 дневния срок за доброволно
плащане от страна на ответника) до 14.12.2022 г. (дата, предхождаща
предявяване на иска), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА П. П. Г., с настоящ адрес : с. О., общ. Б., обл. В., ул. „..........”
№ ..., с ЕГН **********, представляван от адв. И. Д. – особен представител,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева и Румяна
Бетова – Изпълнителни Директори, чрез адв. Т. С. Г. от САК, направените по
делото разноски: 100.00 лв. (сто лева) – държавна такса и 400.00 лв.
(четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9