Решение по дело №697/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 17.06.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №697/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.И.Й., в която се излагат твърдения, че съгласно договор за лизинг от ***** ищецът се явява ползвател на лек автомобил *, който ежедневно е използвал при пътуванията от дома си в *до местоработата си в *. Изтъква се, че между страните е възникнал конфликт, свързан с паркиране на горепосочения автомобил пред местоработата на ищеца, в резултат на който на 06.07.2018г. ответникът е надраскал с остър предмет двете му леви врати и задния ляв калник. Ищецът твърди, че причинените щети на автомобила са отстранени в оторизиран от лизингодателя сервиз, в резултат на което за периода от 22.10.2018г. до 02.11.2018г. той не е могъл да го ползва и е следвало да извърши разходи от 132,39 лв. за таксиметрови услуги. Навеждат се доводи, че от инцидента е преживял стрес и притеснения, които временно са променили начина му на живот и са му създали неудобства. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди от увреждането на процесния автомобил съответно в размер на 132,39 лв. и на 500 лв., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като съдебно заседание оспорва основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за финансов лизинг от *ищецът е ползвател на лек автомобил *. Същият използвал ежедневно автомобила при пътуванията от дома си в *до работното си място в *, намиращ се * в същия град. Ответникът живеел на същата улица и често отправял забележки към клиенти на ищеца, че са паркирали неправилно. На 06.07.2018г. ищецът паркирал горепосочения автомобил пред местоработата си като в края на работния ден установил, че двете му леви врати и задния ляв калник са надрани. След преглед на записите от монтираните в близост видеокамери той установил, че около 13:20 часа на 06.07.2018г. ответникът минавайки покрай лявата страна на автомобила го надрасква с остър предмет. Ищецът се притеснил от действията на ответника като започнал да изпитва страх същите да не бъдат насочени спрямо него, което трайно променило обичайния му начин на живот. Това наложило за период от около три месеца да бъде придружаван ******** от и до работното си място и да заключва вратата на ******* докато работи. **********. На 22.10.2018г. автомобилът е предаден в оторизиран сервиз за отстраняване на щетите от увреждането, където престоял до 02.11.2018г. За горепосочения период ищецът следвало да ползва таксиметрови услуги, за да се придвижва от дома до местоработата си и обратно, за което заплатил 132,39 лв.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно и виновно поведение на ответника, който на 06.07.2018г. около 13:20 часа при преминаването си покрай ползвания от ищеца лек автомобил *, съзнателно е надраскал с остър предмет левите му врати и задния ляв калник. При евентуален спор относно начина на паркиране на ползваните от ищеца или от негови клиенти автомобили, ответникът е следвало да сигнализира компетентните органи, а не да предприема действия увреждащи чуждо имущество. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира от него заплащане на обезщетение за причинените му вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи от 132,39 лв. за таксиметрови услуги през периода от 22.10.2018г. до 02.11.2018г., докато горепосочения автомобил се е намирал в сервиз за остраняване на щетите. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да ги заплати, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Противоправните действия на ответника са предизвикали у ищеца усещане за страх и безпокойство, което е променило обичайния му начин на живот за период от около три месеца. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съпоставяйки характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, намира че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. се явява справедливо и следва да бъде уваженото. Същото следва да бъде заплатено от ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда И.И.И. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на В.И.Й. с ЕГН: ********** ***, сумите от 132,39 лв. /сто тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с увреждане на лек автомобил *, извършено на 06.07.2018г. в *, ведно със законната лихва върху главниците считано от 06.03.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, като и сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: