№ 12738
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110165923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. Н. Г. срещу „Т.С.“
ЕАД, приет за разглеждане по указания, дадени с Определение №5687/2023 г. по ч.гр. дело
№4733/2023 г., СГС и молба-уточнение от 06.03.2023 г. на ищеца, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата общо 3374,37 лв., представляваща
сбор: 34,90 лв. за отоплителен за период 01.05.2008-31.05.2008 г., от които 14,28 лв.
главница за дялово разпределение и 20,62 лв. лихва за дялово разпределение; 369,45 лв. за
периода 01.05.2009-31.12.2009 г., от които 166,22 лв. главница за цена на топлинна енергия,
с 170,28 лв. - лихва; 14,28 лв. главница за дялово разпределение, с 18,67 лв. лихва за дялово
разпределение; 1575,38 лв. за периода 01.01.2010-31.12.2010 г., от които 756,92 лв. главница
за цена на топлинна енергия, 786,32 лв. лихва за забава, 14,28 лв. главница за дялово
разпределение и 17,32 лв. лихва за дялово разпределение; 1394,64 лв. за периода 01.01.2011-
31.12.2011 г., от които 729,43 лв. главница за топлинна енергия, 635 лв. лихва за забава,
14,28 лв. главница за дялово разпределение и 15,93 лв. лихва за дялово разпределение,
всички за имот в ***********. Твърди се, че ищцата е собственик на имота по наследство,
за който подала заявление за промяна титуляра на партидата. При това ответното дружество
претендирало заплащане на процесната сума за доставка на топлинна енергия, въпреки че
вземанията са погасени по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което възражение ищецът
въвежда. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
признава иска. Поддържа, че не е дал повод за водене на делото и настоява разноските да
останат в тежест на ищеца. Оспорва претенцията по чл. 38, ал.2 от ЗА поради липса на
материалните предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ. Претендира
съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
C оглед твърденията на страните, спорното материално право е обусловено от
проявлението в обективната действително на следните юридически факти: 1) изискуемо
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД -
така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, през
който период 2) давността да не е спирана или прекъсвана; 3) установяване, че ищецът има
качеството потребител на топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане. На основание чл. 146,
ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, с проекта за доклад по делото, неоспорен от страните, приети за
безспорни и ненуждаещи са всички правнорелевантни факти, при което искът се явява
основателен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът е
признал иска и не е дал повод за водене на делото.
Кредиторът има право да търси изпълнение от длъжника и на погасени по давност
престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен срок. Съгласно
разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на отрицателен
установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о.,
„ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че
ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника основателно
възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост
на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е Определение
№12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС и цитирана в него съдебна
практика. Ищецът представя фактура, ведно със съобщение, и справка за текущи и стари
задължения за процесния имот, които ответникът е адресирал до наследодателя му. Не се
ангажират други доказателства и съдът счита, че не се установяват твърденията на ищеца по
спора за отговорността за съдебните разноски, а именно по повод дължимост на процесните
парични вземания не се доказа ищецът да е инициирал кореспонденция с ответника, в които
да се е позовал на изтеклата в негова полза давност и въпреки това ответникът е отправил е
нова покана за плащане на паричните вземания и отказал да зачете възражението преди и
след предявяване на иска; не се твърди и доказва ответникът да е предявил иск или сдобил с
изпълнителен титул за паричните вземания. Поради това съдът приема искането на
ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за основателно. Сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка, а в полза на ответника, съобразно направеното искане, да се
пресъди възнаграждение на юрисконсулт от 100 лв., определено от съда в минималния
размер по чл. 25 от НЗПП и по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чкл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е. Н. Г., с
ЕГН:**********, с адрес: ***********, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: ***********, сумата общо 3374,37 лв., представляваща
сбор: 34,90 лв. за отоплителен за период 01.05.2008-31.05.2008 г., от които 14,28 лв.
главница за дялово разпределение и 20,62 лв. лихва за дялово разпределение; 369,45 лв. за
периода 01.05.2009-31.12.2009 г., от които 166,22 лв. главница за цена на топлинна енергия,
с 170,28 лв. - лихва; 14,28 лв. главница за дялово разпределение, с 18,67 лв. лихва за дялово
разпределение; 1575,38 лв. за периода 01.01.2010-31.12.2010 г., от които 756,92 лв. главница
2
за цена на топлинна енергия, 786,32 лв. лихва за забава, 14,28 лв. главница за дялово
разпределение и 17,32 лв. лихва за дялово разпределение; 1394,64 лв. за периода 01.01.2011-
31.12.2011 г., от които 729,43 лв. главница за топлинна енергия, 635 лв. лихва за забава,
14,28 лв. главница за дялово разпределение и 15,93 лв. лихва за дялово разпределение,
всички за имот в ***********, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Е. Н. Г., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание
чл.78, ал. 2, във вр. ал. 8 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3