РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Карлово, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100449 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „Т.Б.“ ЕАД гр. С. твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. Д. К. било образувано ч.гр.д
№ 1104/2020г. по описа на КрлРС. Против длъжника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 350.28 лева за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника и депозирано възражение в срок, предявява на основание чл. 422,
във вр. с чл. 415 от ГПК настоящия иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че между мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД и ответника Р. Д. К.
били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ответника бил абонат на дружеството. По повод договор за мобилни
услуги от дата 15.05.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД,
ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
1
клиентски номер № ***** и титуляр по предпочетения мобилен номер
********. Отношенията между страните били подновени с подписването на
Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г., като абонатът избирал
ползването на абонаментна програма Тотал 30.99лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 26.09.2020г.
При възползване от преференциални условия на мобилния оператор,
абонатът - ответник сключил и Договор за лизинг от същата дата -
26.09.2018г., по силата който, взел мобилно устройство марка ********
****** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 5.59 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и
с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 5.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ (чл.1, ал.2 от договора за лизинг). С оглед качеството абонат на
дружеството, на ответника било предоставено за ползване описаното мобилно
устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г., както следва: стандартната
цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 539.90 лв. и цена в
брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 30.99
лв. била 171.66 лв., следователно отстъпката от стандартната цена, която
ответникът получил възлизала на сума в размер на 368.24 лв.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *****. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми“. За отчетния период на
потребление 25.09.2018г. - 24.11.2018г., абонатът не е изпълнил задължението
си да заплати на Т.Б. дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в размер на 83.50 лева.
2
За отчетния период на потребление 25.09.2018г. - 24.11.2018г. Т. издал:
Фактура № **********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление от
25.09.2018-24.10.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 45.11 лв.
с ДДС и Фактура №**********/25.11.2018г. за отчетния период на
потребление от 25.10.2018-24.11.2018г. с дължима стойност за плащане в
размер на 38.39 лв. с ДДС.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща смс -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите
фактури за отчетния период на потребление 25.09.2018г. - 24.11.2018г., била
ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
за ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът
издава крайна фактура (Кредитно известие) №**********/25.01.2019г., в
която били начислени суми в размер, както следва: 350.28 лв. - за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти,
която сума е процесна в настоящото производство; 117.39 лв. - за незаплатени
лизингови вноски, която сума не е процесна в настоящото производство;
83.50 лв. - за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, която сума не е процесна в настоящото производство.
В настоящото производство, интерес за ищеца представлява
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите договори
за мобилни услуги в размер на 350.28лв., която претендира на основание т.11
3
от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с
КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „Т.Б.“ ЕАД. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 21.01.2019г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е
в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента Тотал 30.99лв. за мобилен номер ******** до
26.09.2020г., съгласно Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна
клауза предвижда, че в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване. Към настоящия момент, предвид
постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата
се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на
договорите е в размер както следва:
- „а” Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора.
- „б” В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
4
разликата между стандартната йена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора.
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, а именно: неустойката в размер на 350.28 лв., формирана,
както следва:
- За абонаментен план Тотал 30.99 лв. се дължи неустойка в размер на
77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46
лв.
- Към абонаментен план Тотал 30.99 лв. е начислена и неустойка за
ползване на устройство ******** ******, в размер на 272.82 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т.Б.“ ЕАД, Р. Д. К. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27
от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Т. (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Р. Д. К.. „При неспазване на което и да е
5
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл.
23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за
забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Р. Д. К. е подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не
ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
6
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
МОЛИ съда, на основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер
на 350.28 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги от дата 16.10.2018г., от които: 77.46
лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 272.82
лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
******** ******. Претендира за направените по делото разноски, като сочи
банкова сметка за това, както следва - IBAN: ***************.
Ответникът - Р. Д. К., представляван от назначения му по реда на чл. 47
от ГПК особен представител - адв. Г.Ш., оспорва иска, като намира същия за
допустим, но неоснователен. Сочи, че с ищеца имали сключен договор за
мобилни услуги (Заявка № *********) от 15.05.2018г., като Потребител с
клиентски № *****, съгласно който Потребителя подава заявление за
пренасяне на номера в мрежата на Telenor със заявление № GLOB619915911 и
е титуляр по предпочетения мобилен № ********. В конкретния случай
имало издадени четири броя фактури, приложени към исковата молба, като и
на четирите фактури, като получател било отбелязано лицето - Р. Д. К. с
адрес: гр. С., ул. И.В. № 7, които адрес е различен от адреса на ответника,
който е в гр. С., ул. И.В. № 6. В петитума на исковата молба, ищеца е посочил
че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** е със седалище и адрес на управление в гр.
Димитровград, район „М.“, ж.к. „М. 4“, Б.п., сграда 6. Моли съда да
постановите съдебен акт, с който да не признава за установено, че „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ******** е със седалище и адрес на управление в гр. Д., район
„М.“, ж.к. „М. 4“, Б.п., сграда 6 няма вземания срещу Р. Д. К., ЕГН
**********, гр. С., обл. П., ул. „И.В.“ 6.
В ХОДА на делото е допусната поправка на техническа грешка в
петитума на исковата молба, като седалището и адреса на управление на
ищцовото дружество се счита: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п., сграда 6.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка
7
със становищата на страните, прие за установено следното:
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника са сключени
договори за мобилни услуги и устройство, а именно: Договор за мобилни
услуги от 15.05.2018г. с предпочетен номер ********, с абонаментна
програма Тотал 20.99лв., като отношенията между страните са подновени с
подписването на Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г., когато
ответникът, като абонатът е избирал ползването на абонаментна програма
Тотал 30.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 26.09.2020г. Във
връзка с така избрания абонамент, страните са подписали и Договор за лизинг
от дата: 26.08.2018г. като ответникът закупил мобилно устройство ********
******, на обща лизингова цена от 166.07 лева, при условията на изплащане -
посредством 23 месечни вноски, всяка в размер от по 5.59 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 5.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. В
изпълнение на задълженията си по договорите, дружеството е предоставило
съответните мобилни услуги и предоставило на ответника Р. Д. К. мобилно
устройство - ******** ******.
За период на потребление 25.09.2018г. - 24.11.2018г., ищцовото
дружество издало фактури: Фактура № **********/25.10.2018г. и Фактура
№**********/25.11.2018г., касаещи дължими суми за разговори и лизингови
вноски. Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество
предсрочно прекратило процесните договор за мобилни услуги и устройства -
по негово вина, като е издало Фактура № **********/25.01.2019г., с
начислена неустойка в размер на 350.28 лв.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено
ч.гр.д № 1104/2020г. по описа на КрлРС. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 497/09.09.2020г. срещу длъжника Р. Д. К. за сумата
от 350.28 лева, представляваща дължима като неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 15.05.2018г. с мобилен номер
******** със сключено към него Допълнително споразумение от дата
26.09.2018г. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок
8
по чл. 415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния иск по
чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д № 1104/2020г. по
описа на КрлРС, по което има издадена срещу ответницата Заповед №
497/09.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 350.28 лв. – представляваща, дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 15.05.2018г. и Допълнително
споразумение от дата 26.09.2018г. на общо 350.28 лв. Цитираната Заповед е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
Заявителя е предоставена възможност да предяви установите иск. Исковата
претенция по чл. 422 от ГПК е предявена в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница
в общ размер на 350.28 лв., дължима като неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 15.05.2018г. и сключено към
него Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г., както и договор за
лизинг от 26.09.2018г.
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно
съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема
парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да
бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка
за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и
че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът
намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от
което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява
претендираната неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че
от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
9
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва
да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от право пораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма
за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите и писмените договори подлежат на прекратяване
с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора,
без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва
от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане
на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника.
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а
и не се доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено
предизвестие. Дори изложените в исковата молба твърдения за изпращане на
кратки текстови съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни
суми да са осъществени (доказателства в тази насока не са ангажирани), те не
могат да заместят изричното изявление за прекратяване на договора. Видно
от съдържанието на ОУ, прекратяването и спирането на достъпа до услугите
са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване
на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не
може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от
нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след
като са били изтекли сроковете и по договорите –с краен срок 26.09.2020г.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената
10
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне
на договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на
изправната страна по договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че
ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба,
поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът
му, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
заплащането на начислената неустойка, тъй като безспорно в случая става
въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора, поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителният иск за
дължимостта на неустойка в общ размер на 350.28 лв. – представляващ,
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 15.05.2018г. с мобилен номер ******** със сключено към него
Допълнително споразумение от дата 26.09.2018г., както и договор за лизинг
от 26.09.2018г. следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на
ответника не следва да се присъждат такива, поради липса на отправено
искане и представени доказателства за сторени такива.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.М. 4 Б.п. С., сграда 6, представлявано от
11
Д.К.К. и М.С., против Р. Д. К. от гр. С., ул. „И.В.“ № 6 с ЕГН **********, иск
по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, за установяване съществуването на
вземането за сумата от 350.28 лв. – представляваща претендирана неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 15.05.2018г. с
мобилен номер ******** със сключено към него Допълнително споразумение
от дата 26.09.2018г., както и договор за лизинг от 26.09.2018г., за която сума е
издадена Заповед № 497/09.09.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 1104/2020г. по описа на КрлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Г.И. Ш. да се издаде РКО за сумата от
300.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред П.ски окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12