Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение,
в открито заседание на деветнадесети
септември през 2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
При
участието на секретаря Доника
Христова, като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова гр.д.№ 1950 по описа за 2017г. На ВОС, зада се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №41611/24.07.2017г., от С.Г.Н. -Х. срещу решение
№2904/14.07.2017г., постановено по гр.д. №4137 по описа на ВРС в частта с която е отхвърлен искът на жалбоподателката за осъждане на „МБАЛ Света Марина“ЕАД
да й заплати разликата над присъдените 2675,09лв. до претендираните в размер на
4479,06лв. – обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконно уволнение, обективирано
в заповед №20/06.02.2017г., и за периодите 06.02.2017г.-07.02.2017г. и
30.07.2017г. – 06.08.2017г., ведно с лихвата върху сумите от 20.03.2017г., на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.. В о.с.з. страната поддържа жалбата си.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно в оспорената му част, като се моли за неговата
отмяна.
„МБАЛ Света
Марина“ЕАД депозира писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който навежда доводи за неоснователност на
въззивната жалба.
Постъпила е
и въззивна жалба вх. №41246/21.07.2017г. от „МБАЛ
Света Марина“ЕАД срещу решение№2904/14.07.2017г., постановено
по гр.д. №4137 по описа на ВРС, в частите с които
е признато за незаконно и е отменено уволнението на С.Г.Н. -Х., обективирано в заповед №20/06.02.2017г. на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, възстановена е служителката на работа на осн.
чл.344, ал.1, т.2 КТ, осъдено е
дружеството да й заплати сумата от 2675,09лв. – обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконно уволнение, обективирано
в заповед №20/06.02.2017г., за периода от 07.02.2017г.-30.06.2017г. на осн. чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ, както и в частите, с които е осъдено „МБАЛ
Света Марина“ЕАД да заплати държавна
такса и разноски.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че са установени по делото материалните
предпоставки за уволнение поради съкращаване на щата, като работодателят е
извършил подбор, съгласно изискванията на чл.329 КТ. Моли за отмяна на
решението в оспорените части. В о.с.з. страната поддържа жалбата си.
По тази жалба е депозиран
писмен отговор от С.Г.Н. –Х., която я оспорва като неоснователна.
Депозирана
е и частна жалба от С.Г.Н. срещу определение № 7733/28.07.2017г., постановено
по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на
решението в частта за разноските. В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано
съдът е приел, че за трите обективно съединени иска по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ следва да се определи един общ адвокатски хонорар. Излагат се доводи, че
размера на адвокатския хонорар следва да се определи по реда на чл.7, ал.1, т.1
от наредба № 1/2004г. за всеки един от предявените скове.
С писмен отговор насрещната
страна оспорва частната жалба като неоснователна.
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по обективно кумулативно съединени искове на С.Г.Н.-Х.,
ЕГН********** *** срещу „Многопрофилна болница за активно лечение“ Света Марина“ ЕАД
гр.Варна за признаване на уволнението й, обективирано в заповед №20/06.02.2017г. за незаконно,
възстановяване на служителката на работа, осъждане на ответника да й заплати
сумата от 4479,60лв. – обезщетение за оставане без работа за период от
06.02.2017г. – 06.08.2017г., в следствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се излага, че ищцата и ответника са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала длъжност „медицинска сестра психиатрични
грижи“ в „психиатрична клиника“ към „МБАЛ“Света Марина“ ЕАД с месечно БТВ в
размер на 119,90лв. – за последния пълен отработен месец. През 2014г. между
ищцата и представител на работодателя възникнал конфликт, във връзка с който
последният извършил злоупотреба с права; на 24.11.2016г. за 45 дни са изменени
характера и мястото на работа на ищцата, по начин несъвместим със
здравословното й състояние. На 06.02.2017г. на ищцата е връчена заповед за
уволнение, поради съкращаване на щата. Твърди се, че не е налице валидно взето
от компетентния орган решение за съкращаване на щата. Извършеното съкращаване е
нереално, а фиктивно, тъй като след прекратяване на договора на ищцата на сайта
на болницата е публикувана обява за конкурс за медицински сестри, каквито в
последствие са били наети. Ищцата твърди, че преди съкращението работодателят
не е извършил подбор между всички лица, работещи в консултативния кабинет и
болницата, заемащи сходни длъжности, както и, че подборът не е коректно
проведен; не била спазена и предвидената закрила при уволнение в КТД – за
забрана за уволнение поради намаляване на щата, без предварително съгласие на
синдикалния орган. Твърди злоупотреба от страна на работодателя, изразяваща се
в подбор с компрометирани критерии, прикриване на длъжности с различни
наименования и личен конфликт на ищцата с нейн
ръководител.
С отговор в
законоустановения срок ответникът оспорва исковете.
Навежда доводи, че решението за съкращаване на щата в болницата е взето от
компетентен орган и е валидно. Основанието за уволнение е „съкращаване на щата”
на длъжността „медицинска сестра-психиатрични грижи“ в психиатрична клиника“
към болницата, считано от 03.01.2016г., която длъжност е премахната въз основа
на протокол от от 18.11.2-16г. на СД и заповед от
24.11.2016г. на Изпълнителния директор на болницата. Излага се, че е извършен
подбор между всички сходни длъжности в болницата, като са спазени изискванията
на чл.333 КТ. Моли за отхвърляне на
исковете при присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото
не се спори, а и от представените доказателства се установява, че към момента
на уволнението ищцата и ответникът са били страни по трудов договор, по сила на
който С.Г.Н.-Х. е заемала длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи“ в „Приемноконсултативен кабинет“ към първа психиатрична
клиника“ на „МБАЛ Света Марина“ЕАД. Ищцата е заела тази длъжност след изрично
споразумение, с което е променено мястото й на работа. Правоотношението е
прекратено с процесната заповед № 20/06.02.207г., връчена на ищцата на същата
дата, считано от 07.02.2017г.
По делото е представено
протоколна решение на Съвета на директорите на
на МБАЛ“Св.Марина“ от 18.11.2016г., с което е
одобрено съкращаване на щатна бройка „медицинска сестра психиатрични грижи“ в
консултативен кабинет по психиатрия.
В
изпълнение на решението на 28.11.2016г. Изпълнителният директор е издал
заповед, с която е заличена длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи“ в
консултативен кабинет по психиатрия“ и е утвърдено ново щатно разписание, копие
от същото е представено по делото. Представени са и копия от щатни разписания
за м.11.2016г. и 12.2016г.
Представени
са: заповед №Р-36/23.01.2017г. на изпълнителния директор на болницата, с която
е сформирана комисия за подбор по чл.329 КТ, в която са посочени критериите, по
които той да бъде извършен и начина на оценяване; протокол от работата на
комисията за подбор по чл.329 КТ, назначена със заповед на изпълнителния
директор №36/23.01.2017г.; списък на лицата, между които е извършен подбор;
разрешение №16229074/25.11.2016г. от Инспекция по труда Варна за прекратяване
на трудовото правоотношение; становище от Федерация на здравните синдикати към
КНСБ при МБАЛ Света Марина Варна.
Съгласно
заключението на приетата по делото ССЕ размера на последното трудово възнаграждение,
получено от ищцата за пълен отработен месец и 966,90лв.; при прекратяване на
договора на ищцата са изплатени 966,90лв. на основание чл.220, ал.1 КТ и
966,9-лв. на основание чл.222, ал.1 КТ. Размера на обезщетението по чл.344, т.3 КТ за шест месеца, след приспадане на обезщетението по чл.220 и чл.222 КТ и в
размер на 3867,60лв.
В допълнителното заключение на
ССЕ, вещото лице е посочило, че след уволнението на ищцата в
Приемно-консултативен център не е назначаван нов служител, като по разписание са
предвидени две длъжности/ 1бр. фелдшер и 1бр. санитар. Не е регистриран нов
трудов договор. В актуалното щатно разписание длъжността „медицинска
сестра-психиатрични грижи“ в приемноконсултативен
център не фигурира. Позицията „фелдшер“
е налице и в двете щатни разписания. Лицето, което е назначено на длъжността
„фелдшер“ не е придобил право на пенсиониране при условията на 3-та категория
труд.
От
представените по делото преписи от трудова книжка се установява, че ищцата не е
започнала работа след уволнението. Пред въззвната
инстанция е приета като доказателство справка от ТАП Варна от 18.09.2017г., от
която се установява, че след датата на прекратяване на трудовия договор на
ищцата с МБАЛ“Света Марина“ - 07.02.2017г., същата няма регистриран нов трудов
договор. Извършена е и служебна справка с представената трудово книжка на
ищцата, при която съдът е констатирал че не са налице отбелязвания за сключен
трудов договор от ищцата след 07.02.2017г.
По делото
не са представени длъжностни характеристики за длъжностите „медицинска сестра“
и „фелдшер“, в проемно-консултативния център и в
клиниката.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се свързва с
установяване от ответника – работодател, при условията на пълно и главно
доказване, на законосъобразността на уволнението – че е извършено при наличие
на предпоставките по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Разпоредбите
на чл.328 КТ предвиждат едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
със служителя, поради настъпили обективни обстоятелства, препятстващи същестуването му занапред. В тези случаи прекратяването
следва да бъде осъществено с писмено предизвестие, отправено до служителя, с
изтичането на което облигационната връзка се погасява. В настоящия случай
заповедта е връчена на служителката и съобразно посочената в заповедта дата,
трудовото правоотношение следва да се счита прекратено от 07.02.2017г. В заповедта
са посочени и размерите за полагащите се безщетения
по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестието; чл.222 и чл.224 КТ.
Щатното разписание представлява
локален акт на работодателя, който съдържа всички щатни бройки в предприятието,
разпределени в съответните организационни звена, съобразно утвърдената
структура на длъжностите. При съкращаването на щата, определени бройки,
отредени за съответни дължности, престават да
съществуват занапред. Изискването е позицията да бъде реално премахната, т.е. трудовата
функция да престане да съществува. Самата
преценка за съкращаване на щата, така и за неговото утвърждаване е въпрос на
целесъобразност и вътрешна ефективност в предприятието, поради което не подлежи
на съдебен контрол. Предмет на преценка от съда са въпросите дали съкращаването
е извършено от правоимащ субект и дали е налице
реално премахване на длъжността към момента на прекратяване на
правоотношението.
В настоящият случай работодателят
е юридическо лице с правно –
организационна форма „ЕАД”, като решението за съкращаване на щата е взето от
съвета на директорите на МБАЛ „Света Марин“, който орган съгласно разпоредбите
на ТЗ е компетентния орган по въпросите за щатното разписание. В изпълнение на
това решение изпълнителният директор на дружеството, на когото е възложена
оперативното изпълнение на решенията на съвета на директорите е издал заповед,
с която е заличена длъжността и е утвърдено ново щатно разписание.
Видно от
представените доказателства волята на работодателя за заличаване на позицията
медицинска сестра психиатрични грижи“ в „консултативен кабинет по психиатрия“,
манифестирана надлежно от правоимащия орган. Нещо
повече – видно от представените щатни разписания, утвърдени също от
изпълнителния директор на ответното дружество, в актуалното разписание към
06.02.2017г., длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи“ в приемоконсултативен кабинет не фигурира.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда счита за неоснователни твърденията на
ищцата, че не е налице реално съкращаване на щата.
Настоящият
състав намира за основателни оплакванията на ищцата, че извършения от
работодателя подбор е незаконосъобразен, поради това, че не е извършен между
всички лица със сходни длъжности, предвид следното: Когато се извършва
уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до
единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни
съответния служител, който заема тази единствена длъжност, или да направи
подбор съобразно критериите и целите, посочени в чл.329 КТ. В случая, работодатлят е решил да упражни правото си на подбор, като
от доказателствата от делото не се установява безспорно, че длъжността на
ищцата и длъжността “фелдшер” включват
съществено различаващи се трудови функции, поради което да се приеме, че
заеманата от ищцата щатна бройка е била единствена за съответната длъжност. При
извършването на подбор при съкращаване на щата, работодателят е длъжен да
съпостави квалификацията и реалните умения при изпълнение на работата на всички
служители, изпълняващи идентични или сходни длъжности, в рамките на обособената
по териториален, икономически, управленски или функционален признак структурна
единица, в която се съкращава щата. Преценката за наличие на сходство на
длъжностите е въз основа на същностните характеристики на отделните трудови
функции, естеството на възложените задължения с трудовия договор и длъжностна
характеристика. В настоящият случай в новото щатно разписание продължава да
съществува позицията „фелдшер”, като по делото не са представени доказателства
относно характера на работата на тази длъжност и конкретните трудови функции и
задължения. Не е представена длъжностна храктеристика
и за съкрщаваната длъжност. Ангажираните от ответника
доказателства не обосновават извод, че двете длъжности изпълняват различни
трудови функции или са налице разлики в характера на работата. Обратно, видно от представеното щатно разписание,
предхождащо промяната извършена със заповедта от 28.11.2016г. изискванията за служителите, които ги заемат
са - изисква се еднакво образование; и двете длъжности попадат в една и съща
категория персонал и е предвидена еднаква начална заплата. Обстоятелствата, че
длъжностите са с различно наименование и различен код по НКД, предвид
неангажирането на други писмени или гласни доказателства, не са достатъчни да
се приеме, че в конкретния случай, в обособената структурна единица се касае за
различни позиции с качествено различни трудови функции на лицата, които ги
заемат и не е налице сходство на длъжностите. Класификаторът има субсидиарно приложение, при доказана липса на индивидуални
длъжностни характеристики, каквито твърдения не са и навеждани в настоящото
производство. Видно от представения по
делото списък на лицата, между които е извършен подбор от назначената за това
комисия, лицето заемащо длъжността „фелдшер“ не е било включено в него.
Работодателят не е ангажирал доказателства, които да обосновават извод, в
подкрепа на тезата му, че се касае за различни позиции, с различни трудови
функции и изисквания към служителите за заемането им, поради което и при
извършването на подбора не е бил длъжен да включи в подбора и служителите,
изпълняващи длъжността „фелдшер“.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира, че работодателят не е доказал
законосъобразността на извършения подбор, като при извършването му са включени
всички лица със сходни на заеманата от ищцата длъжност. Не е установил и че
поради заличаване на единствена качествено различна от останалите длъжности в
звеното не е бил задължен да извърши подбор.
С оглед горното, съдът намира атакуваната заповед за незаконна,
поради което същата следва да се отмени.
Предвид
изхода по спора за незаконност на уволнението и акцесорния
характер на субективното право за възстановяване на работа и за обещетение за оставането без работа, кумулативно
съединените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат уважени. От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е останала без
работа и след датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция
и постановяване на решението, включително и към датата на подаване на
въззивната жалба. Това обстоятелство следва да се вземе предвид от въззивния съд при определяне размера на дължимото
обезщетение. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е съизмерим с размера
на последното брутно възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението,
включващо основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер. Съгласно заключението на приетата по
делото ССЕ последното брутно възнаграждение на ищцата е в размер на 966,90лв.,
като размера на обезщетението за шест месеца е 5801,40лв. От тази сума следва
да се приспаднат изплатените обезщетения п чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ
общо в размер на 1933,80лв., като на ищцата се присъди обезщетение в размер на
3867,60лв., за период от шест месеца след уволнението.
Искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. Чл.225 КТ като
основателен и доказан следва да се уважи до размера на сумата от
3 867,60лв. Предвид изложеното, решението , в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата над присъдените 2675,09лв. до
размера на 3 867,60лв. следва да се отмени, като се осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 1192,51лв., представляваща разликата над
присъденото в първоинстанционото производство
обезщетение за оставане без работа до размера на дължимото обезщетение в размер
на 3 867,60лв.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции досежно
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, в частта, в която
същият е уважен решението следва да се потвърди.
По
разноските: предвид основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ, налагащо отмяна на първоинстанционното решение, същото следва да се
отмени и в частите, с които ответникът е
осъден да заплати разноски на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК. Предвид
изхода от спора и представените доказателства на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, в размер на 863 лв. за производството пред ВРС.
Съдът намира за неоснователно искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение като прекомерно, тъй като предвидения минимален размер на
адвокатското възнаграждение в Наредбата е 500лв., а съобразно действителната
фактическа и правна сложност възнаграждение в размер на 863лв. не е прекомерно.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на още 47,69лв. по уважената част от
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Предвид изхода на спора,
направените искания и представените доказателства за платени разноски, както и
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски във въззивното производство. Същите са претендирани в размер на 1000лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Преценявайки фактическата и правна сложност на
производството, съдът счита за основателно направеното искане от ответника за
намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което същото следва да се редуцира до предвидения в
чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. минимален размер, който съобразно уважената
част от исковете е в размер на 500,73лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№2904/14.07.2014г., постановено по гр.д. №4137 по описа на ВРС за 2017г. в
частите с които:
е
отхвърлен иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ, предявен
от С.Г.Н.-Х., ЕГН ********** за осъждане на «МБАЛ
Света Марина»ЕАД да й
заплати обезщетение за оставане
без работа за периода от 30.07.207г. до 06.08.2017г. разликата
над 2675,09лв. до размера на 3867,60лв;
осъден
е работодателя „МБАЛ Света Марина“ЕАД“ ЕИК ********* да заплати на С.Г.Н.-Х.,
ЕГН **********, сумата от 325,79лв. разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „МБАЛ Света Марина“ЕАД“ ЕИК *********
да заплати на С.Г.Н.-Х., ЕГН **********
сумата от 1192,51лв., представлявяща
разликата над присъденото
от ВРС обезщетение за оставане
без работа, в следствие на незаконно уволнение от 2679,09лв. до дължимото
обезщетение в размер на 3 867,60лв., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.
Чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „МБАЛ Света Марина“ЕАД“ ЕИК *********
, да заплати на С.Г.Н.-Х., ЕГН **********, сумата
от 863лв..- разноски пред ВРС по уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „МБАЛ Света Марина“ЕАД“ ЕИК *********
, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 47,69лв.- държавна такса по
уважената от въззивния съд част от иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2904/14.07.2014г., постановено по гр.д. №4137 по описа на ВРС за 2017г. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА МБАЛ Света Марина“ЕАД“
ЕИК ********* , да заплати на С.Г.Н.-Х., ЕГН ********** сумата 500,73лв. –
разноски в производството, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от 03.10.207г., при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: