№ 797
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20201100509638 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.07.2020 г. по гр.д. №51705/19 г., СРС, ГО, 157 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. М. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. *******“ № *******, дължи на Етажните собственици на индивидуални
обекти в сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *******“
№*******представлявани от управителя „Х.Д.” ООД, ЕИК *******, на основание чл. 6, ал.
1, т. 10 от ЗУЕС, вр. чл. 41 от ЗС сумата от 661,60 лв., представляващи вноски за
управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост с адрес
гр. София, ул. *******“ № ****** за периода м.09.2018 г. - м. 12.2018 г. за обект апартамент
№ 13, находящ се във вход втори от сградата по решение на ОС от 31.10.2017 г.. и сумата от
555,72 лв., представляващи вноски за управление и поддръжка на общите части на сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. *******“ № ****** за периода
м.01.2019 г. - м.03.2019 г. за обект апартамент № 13, находящ се във вход втори от сградата
по решение на ОС от 04.10.2018 г., ведно със законната лихва въру гланиците от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25.04.2019 г., до
окончателното плащане, както и че дължи на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 37,38
лв. - законна лихва за забава за периода 01.10.2018 г. - 24.04.2019 г. върху общия размер на
двете главници от 1217,32 лв., за които суми по ч. гр. д. № 23853/19 г. по описа на СРС, 157
с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА С. М. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******“ № *******, да
1
заплати на етажните собственици на индивидуални обекти в Етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. *******“ № ******* представлявани от управителя „Х.Д.”
ООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 375.09 лв. - разноски за
производството по ч. гр. д. № 23853/19 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 424,91 лв. -
разноски за исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ,с която се
твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния
закон.Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно приел,че след като не е воден
конститутивен иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на двата протокола от взетите решения на ОС
на ЕС,то в настоящото производство не може да се преценява дали са изпълнени
изискванията на чл.16 ал.7 ЗУЕС за оповестяване на протоколите ,както и на чл.51 ЗУЕС за
приложението на императивни правни норми с тези протоколни решения.В отклонение на
чл.51 ЗУЕС , ЕС е възприела различен начин на определяне разходите за
поддържане.Решенията на ОС,според разпоредбата на чл.38 ЗУЕС, като задължителни за
всички съсобственици се изпълняват в определините за тях срокове,а ако нямат срок,тогава
се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им.В случая решенията на ОС не
съдържали срок,поради което следвало да бъдат оповестени,а такова оповестяване не било
налице.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се отхвърлят исковете
.Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС
и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС,вр.с чл.41 ЗС,вр.415 ал.1 ГПК
.
Във връзка с възраженията на ответника за незаконосъобразност на взетите решения
,поради това че процесните два протокола не съдържат реквизити по смисъла на чл.16 ал.5
ЗУЕС,тъй като в тях не са отразени същността на направените изявления,не са посочени
място на провеждане и явилите се лица,както и решението е взето в противоречие с
императивна правна норма ,чл.51 ЗУЕС , неправилно определена дължимата месечна вноска
следва да се отбележи, че не се сочи и не се ангажират доказателства тези решения да са
били атакувани в предвидения за това срок. Възраженията за незаконосъобразност на
взетите решения на ОС на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда
на инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.1
ЗУЕС - с иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна на
2
решението на ОС има конститутивен характер. За да не се приложи едно решение на ОС е
нужно то да бъде отменено в изрично производство, като е недопустимо да се контролира
неговата законосъобразност косвено в други производства. До отмяната на решението на ОС
то следва да се прилага и обвързва етажните собственици.
За разлика от нищожността на сделките, контролът за законосъобразност на
решенията на ЕС е съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който
срок тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието -
чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, а предмет на
отмяна могат да бъдат единствено позитивни решения. Ограничението на срока за съдебен
контрол корелира с предвидения в чл.38 ЗУЕС срок за изпълнение на решенията.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед на изложеното, съдът приема, че само в срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и то по
този ред може да се иска отмяна на решенията на ОС. След влизане в сила на решенията на
ОС на ЕС същите са задължителни за всички собственици, независимо как и дали са
гласували /Р. №39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО/.
По отношение възражението за липса на оповестяване на протоколите:Ответникът е
узнал за съдържанието на протоколите по време на производството по гр.д.72908/18 г. и при
липса на данни да е упражнил правото си да ги оспори по реда на чл.16 ал.9 ЗУЕС следва,че
тези протоколи имат обвързваща съда доказателствена сила за факта,че сочените в тях
решения са извършени съобразно отразеното.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е сторила 350 лв.разноски за процесуално представителство
,които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.07.2020 г. по гр.д. №51705/19 г., СРС, ГО, 157 с-в
ОСЪЖДА С. М. СТ., ЕГН ********** да заплати на етажните собственици на
индивидуални обекти в Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *******“ №
******* представлявани от управителя „Х.Д.” ООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 350 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
3
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4