Р Е Ш Е
Н И Е
466/23.7.2019г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на осемнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1464 по
описа на ШРС за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №434470-F471928/13.05.2019
г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание
чл.104, ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, с адрес: **************,
с представляващ Т.М.С., ЕГН **********, в качеството си на осигурител и
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв., за нарушение
по чл. 104, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО – незаплатило
дължимите осигурителните вноски за здравно осигуряване на лицата, за които е
длъжно да плати за м.8.2018г. в размер на 105,20лв., в законовоустановения
срок, до 25.09.2018г., в гр. Шумен.
Жалбоподателят оспорва
наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че същото е незаконосъобразно
и неправилно. Същият не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на ТД на НАП- Шумен - административно- наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Служители на НАП извършили
проверка по спазване на осигурителното законодателство, възложена с РИП №
П-03002718198806-0РП-001/12.11.2018г. на “Т.М.-Б.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, с
адрес: **************, с представляващ Т.М.С., ЕГН **********, за периода от
19.11.2013г. до 30.09.2018г.
Дружеството-жалбоподател “Т.М.-Б.”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, има седалище и адрес на управление в ***** .Представител на същото е Т.М.С.,
ЕГН **********. Дружеството стопанисва бистро „Бабой“ в гр. Върбица, Курортен
комплекс, видно от отразеното в Протокол с №
П-03002718198806-073-001/12.02.2019г., съставен за извършената проверка.
В хода на проверката било
констатирано, че “Т.М.-Б.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, не е внесъл дължимите вноски
за здравно осигуряване, съгласно чл. 40, ал.1 б. „в“ от ЗЗО, за изплатени
възнаграждения на лица, наети по трудови правоотношения, за периода на
проверката от м. 8.2018г., в размер на 105,20лв., в срока до 25.09.2018г.
Предвид установяване на
нарушенията, на 13.02.2019г., на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение сер.АN, №F471928 от 13.02.2019г.
В АУАН е посочено, че в
качеството си на работодател и осигурител, “Т.М.-Б.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
не е изпълнило задължението си да внесе дължимите вноски за здравно осигуряване,
съгласно чл. 40, ал.1, б.В от ЗЗО, за изплатени възнаграждения на лица, наети
по трудови правоотношения, както следва:
за месец 08.2018г. - в размер на 105,20лв., в срок до 25.09.2018г. Нарушението
е извършено на 26.09.2018г. в гр. Шумен.
Актът е подписан от упълномощен
представител на дружеството, няма изложени писмени възражения.
Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в
законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, 3-дневен срок.
Въз основа на акта и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно - наказващият
орган е издал наказателно постановление №434470-F471928/13.05.2019 г. на Директор на офис Шумен
при ТД на НАП гр. Варна, с което, на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, на “Т.М.-Б.”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, с адрес: **************, с представляващ Т.М.С., ЕГН
**********, в качеството си на осигурител и работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 лв., за нарушение по чл. 104, ал.1 от ЗЗО, във вр. с
чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО – незаплатило дължимите осигурителните вноски за
здравно осигуряване на лицата, за които е длъжно да плати за м.8.2018г., в
размер на 105, 20лв., в законовоустановения срок, до 25.09.2018г., в гр. Шумен.Констатираното
нарушение е извършено за първи път.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, са описани пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не
е накърнено.
Производството е от административно - наказателен
характер, като следва да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно - наказващия орган.
Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е деяние, действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е
обективна, безвиновна, поради което АНО, при преценката си, не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма, а е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е
изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ, а имуществената
санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата, при
осъществяване на тяхната дейност.
Дружеството - жалбоподател
е работодател, съобразно постановката на § 1.от ПЗР на КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1, б.”в” от ЗЗО, здравноосигурителната вноска на осигуреното
лице, определена по реда на чл. 29, ал.3, се определя върху доход и се внася,
както следва по буква „в“- осигурителните вноски за
здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване.
Съгласно нормата на чл. 7, ал.1 от КСО, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1, се внасят от
осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Съобразявайки материалите по делото съдът, намира че
санкционираното дружество не е внесло дължимите здравноосигурителни вноски за м.8.2018г.,
в размер на 105, 20лв., в законовоустановения срок - до 25.09.2018г., поради което същото действително
е осъществило неизпълнение на административното задължение, описано
в АУАН, за което
правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление. По делото няма данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид, поради което съдът намира, че в конкретния случай не се
касае за маловажен случай. Неспазването на
законовите норми, свързани с осигурителното законодателство не
може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не без значение е и
фактът, че осигурителните
вноски не са били внесени и след извършване на проверката и съставяне
на АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение, а за липса
на такова.
Плащането в срок на
вноските е от съществено значение, доколкото е свързано с дейност по
осигуряването на работещи лица, което е допълнителен мотив в преценката на съда
за липса на основания за маловажност на случая. Поради изложеното, съдът
приема, че в конкретния случай жалбоподателят действително е осъществил състава
на визираното в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 104, ал.1 ЗЗО
предвижда, че
длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за
осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от
2000лв. до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 4000лв. да 8000 лв. При
индивидуализацията на административното наказание, административно- наказващият
орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния
размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за
първи път.
В тази връзка съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №434470-F471928/ 13.05.2019 г. на Директор на офис Шумен
при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, на “Т.М.-Б.”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, с адрес: **************, с представляващ Т.М.С., ЕГН
**********, в качеството си на осигурител и работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 4000лв., за нарушение по чл. 104, ал.1 от ЗЗО, във вр. с
чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: