Решение по дело №100/2022 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Д.С.“ ООД, ЕИК №*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриална зона, [улица], представлявано от управителя Н. Д. Д., подадена чрез адвокат Н. В. от АК-Търговище против Решение № 182/12.10.2022г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД №422/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 38-0001093/19.05.2022 г. на Директора на РД “АА“ [населено място]. С посоченото НП за допуснато нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП на касатора, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

В касационната жалба като основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, включително и противоречие с правото на ЕС. Излага се становище, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Излагат се подробни доводи, обосноваващи противоречие на Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания с Директива 2006/126/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година. Излага се становище, че въведените в чл.8,ал.2 от Наредбата срокове се явяват по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, съгласно чл.51,ал.3-4 от ЗБЛД. Навежда се противоречие между изискванията за притежаване на удостоверение за психологическа годност по чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от горепосочената Наредба с Директива 2006/126/ЕО относно процедурата по установяване и доказване на психологическата годност на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки. Обосновава се, че съгласно Директива 2006/126/ЕО установяването на психологическата годност следва да се извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на свидетелството, като възможността за въвеждането на по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на СУМПС. Моли се въззивното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски в настоящата инстанция.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с вх.№68/13.01.2023г., както и Заявление по същество с вх.№163/23.01.2024г. от процесуалния му представител адвокат Н. В. от АК-Търговище. В същите се излагат доводи за поддържане на касационната жалба и направените с нея искания. Навежда се наличието на постановено Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-227/22г., становището по което е изцяло в подкрепа на изложените в касационната жалба доводи. Моли се последната да бъде изцяло уважена. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.

Ответната страна в съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за противоречие на нормите на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. с чл.7, пар.1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета, съгласно тълкуването, дадено с Решение от 18.01.2024 г. на СЕС по дело C-227/22г. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него да се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова, поради неправилно приложение на материалния закон.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд-Търговище е Наказателно постановление №38- 0001093 от 19.05.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - [населено място], с което за нарушение на чл. 7а ал.2 предложение 3 от ЗАвПр на „Д. С.“ООД [населено място], представлявано от управителя Н. Д. Д. е наложено, на основание чл. 96г ал. 1 предложение 2 от ЗАвП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Срещу така постановеното НП до Районен съд –Търговище на 14.06.2022г., чрез органа издал оспореното НП, е подадена въззивна жалба с вх.№52-00-31-3556/3/ от „Д. С.“ООД [населено място]. По жалбата е образувано АНД №422/2022г. по описа на същия съд. С Разпореждане на съда №538/30.06.2022г. /стр.17 от АНД/ като ответна страна в производството изрично е конституиран Директора на РД “АА“ [населено място] в качеството му на административно-наказващ орган, като на последния от страна на съда е разяснена доказателствената тежест и е разпоредено да му бъде връчен препис от разпореждането. При призоваването на страните обаче, от страна на служителите в деловодството на Районен съд-Търговище е била изпратена призовка на Регионална дирекция РД “АА“ [населено място]. На 13.09.2022г. съдът е дал ход на отритото съдебно заседание при призована страна РД “АА“ [населено място], провел е съдебното дирене и е обявил делото за решаване. На 12.10.2022г. е постановил оспореното Решение № 182/12.10.2022 г., с което е потвърдил като законосъобразно НП № 38-0001093/19.05.2022 г. на Директора на РД “АА“ [населено място].

При така установеното от фактическа страна, в рамките на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, съдът приема следното:

Съдебното производство по АНД №422/2022г. по описа на Районен съд-Търговище е проведено при действието на новата нормативна уредба относно конституиране на страните. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН / обн. с ДВ 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ при разглеждане на делото пред Районния съд се призовават нарушителят и наказващият орган, освен при оспорване на акт по чл.58д, т.4 /ЕФ/, какъвто оспорващото НП не е.

В конкретният случай, съдът с изрично свое разпореждане е конституирал надлежната страна по делото - Директора на РД “АА“ [населено място]. С изпращането на призовката обаче е призована като страна Регионална дирекция РД “АА“ [населено място]. Посоченото ненадлежно призоваване на правилно конституираната страна обаче не е отстранено от съда при даване ход на делото на проведеното съдебно заседание на 13.09.2022г., като съдебното производство по делото е проведено и приключено, без посоченото процесуално нарушение да е било отстранено.

В производството пред Районен съд-Търговище конституирането на страните по делото е извършено със съдебния акт на съда - Разпореждане №538/30.06.2022г, а не с призовките. В случая е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в ненадлежното призоваване на правилно конституираната по делото страна, което не е било отстранено от съда. Посоченото нарушение, съдът приема за съществено, тъй като същото е довело до нарушаване на правото на участие и защита на надлежната страна- Директора на РД “АА“ [населено място] при провеждане на съдебното производство в неговата цялост. Посоченото нарушение на съдопроизводствените правила, съставлява отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1,т.2, във връзка с ал.3, т.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и е достатъчно основание за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, без спора да се разглежда по същество.

На основание гореизложеното следва въззивното решение да бъде отменено, съгласно правомощието на касационния съд по чл.222,ал.2,т.1 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Търговище.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното оспорване на основание чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.222, ал.2,т.1 от АПК, касационният съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 182/12.10.2022 г. на РС-Търговище, постановено по АНД №422/2022г. по описа на същия съд.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Търговище, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания.

 

Решението е окончателно, съгласно чл.223 от АПК.