М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 598/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.Й.И.В. в това, че:
На 02.03.2017г., в
гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – влекач “Ивеко Стралис” с рег.№
ТХ **** ХС, с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ТХ **** ЕХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда – 3.24 на хиляда, установена по надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на
МЗ, МВР и МП/- престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението и му наложи предвидените в закона
наказания.
Подсъдимият
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
Подсъдимият
и защитника му молят Съда, след като признае подсъдимия за виновен в
извършването на двете престъпления, да определи минимални наказания за тях.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Й.И.В. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан/реабилитиран/, работи, с
ЕГН **********.
Подс.В. е правоспособен водач на МПС с категории В, С, DE, АМ, CE и ТKT от 1980г. Води се на отчет в Сектор КАТ – Силистра. Наказван
бил многократно по административен ред, за нарушаване правилата за движение.
През нощта на 01 срещу 02.03.2017г. подс.Й.В. консумирал
значително количество алкохол. Независимо от това, около 03.00ч. на
02.03.2017г., привел в движение влекач “Ивеко Стралис” с рег.№ ТХ **** ХС, с
прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ТХ **** ЕХ и се насочил за
преминаване на държавната граница през ГКПП „Дунав мост“ гр.Русе. По същото време, на граничният пункт
изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт свид.А.К.
и Й. П. – инспектори в ОО“Автомобилна администрация“-Русе. Около 03.20ч. свид.К.
чул силен звуков сигнал от клаксон на автомобил и видял, че товарният автомобил
управляван от подс.В. извършва маневра движение на заден ход, при която рисково
доближава друг товарен автомобил. Приближил до автомобила и подал сигнал на
подсъдимия да отбие в страни и преустанови движението си. След като спрял
автомобила, подсъдимия отворил вратата на кабината и почти паднал от мястото
си. Свид.К. усетил мирис на алкохол и го попитал дали е употребявал такъв. В.
първоначално отрекъл, но след това признал че е пил бира. Тогава свид.К. подал
информацията в Сектор ПП-Русе и на място бил изпратен полицейски екип от Сектора,
в който бил и свидетеля Г.Ц. – младши автоконтрольор. Той установил
самоличността на подсъдимия като водач на товарния автомобил, както и, че същият
лъха силно на алкохол. Поради това извършил на подсъдимия проба за алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0006, което отчело наличие на алкохол в
издишаните от В. пари в размер на 3.24 на хиляда. След това на подсъдимия бил съставен
АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Подс.В. отказал да подпише двата
документа и да получи преписи от тях, респ. не му било извършено медицинско
изследване и не му била взета кръвна проба.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.Й.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 02.03.2017г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство – влекач “Ивеко Стралис” с рег.№ ТХ **** ХС, с прикачено към него
полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ТХ****ЕХ,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 3.24 на хиляда, установена
по надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/.
От обективна страна:
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия В. над допустимите граници от 0.5
на хиляда, а именно 3.24 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 30/2001г. Съгласно чл.1,
ал.2 от цитираната наредба, употребата на алкохол се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В конкретния случай това е станало посредством използването на техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№
ARDN 0006, което отчело наличието на алкохол в издишаните от В. пари.
Установява се по несъмнен начин, че
именно подс.В., след употреба на значително количество алкохол привел в
движение и управлявал на ГКПП „Дунав мост“ гр.Русе товарен автомобил “Ивеко
Стралис” с рег.№ ТХ **** ХС, с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер“ с
рег. № ТХ****ЕХ.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият В., като дългогодишен правоспособен водач на МПС, при това практикуващ
професионален шофьор, знаел за съществуващата принципна забрана за управление
на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това привел в движение автомобила,
след като консумирал алкохол. Психическото му състояние е било такова, че
разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните последици от
него.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Съдът отчете като единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство изразеното съжаление за стореното от него.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът приема значителното ниво на
алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, надвишаващо почти три пъти
инкриминираната граница от 1.2 промила, множеството предходни наказания по
административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
предходните осъждания, независимо от настъпилата по тях реабилитация. Нещо
повече, от приобщената справка за съдимостта на подс.В. става ясно, че с
присъда от 1990г. отново за управление на МПС в пияно състояние му било
наложено наказание „Пробация“.
Всички
тези обстоятелства характеризират личността на подс.Й.В. като деец с по-висока
степен на обществена опасност. Сочат на престъпната упоритост на подс.В. при
извършване на нарушения и престъпления по транспорта, като очевидно, налаганите
до настоящият момент административни наказания и осъждания не са спомогнали за
поправянето на дееца и същия продължава да извършва престъпления. В същото
време високата степен на алкохолна концентрация характеризират настоящото
деяние като такова със значително по-висока степен на обществена опасност, в сравнение
с другите случаи на престъпления от този вид.
С оглед характера и
относителната им тежест е налице дотолкова съществен превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства, че справедливото наказание “Лишаване
от свобода”, по мнение на Съда следва да е в максималния размер на предвидено в
закона, а именно за срок от 3 години.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като НАЛАГА на подс.Й.В.
наказание “Лишаване от свобода” в размер на 2/ДВЕ/ГОДИНИ.
Съдът намира, че приложението на чл.66 от НК, макар с
известна условност и след проява на снизхождение от Съда, би спомогнало за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения,
поради което изтърпяването на определеното наказание „Лишаване от свобода“
следва да бъде отложено за максималният изпитателен срок от 5 години.
На подс.В. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание “Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, което с оглед значителното ниво на алкохолно съдържание в кръвта, осъждането за
такова по вид престъпление и както и множеството нарушения на правилата за
движение, следва да бъде за максималния срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн.чл.59, ал.3 от НК следва да се приспадне времето, през което подс.В. е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
Другото, кумулативно
предвидено в нормата на чл.343б, ал.1 от НК наказание – “Глоба”, Съдът
индивидуализира в размер на 700.00лв.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието.С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: