Р Е Ш Е Н И Е
338/4.8.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На четвърти август две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:М. М.
Прокурор: Св. Михайлова
Като разгледа докладваното от районния съдия
Административно наказателно
дело №1247 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.378 от НПК.
На 14.07.2020г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено
в РС - гр.Шумен предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по отношение на В.М.Д., ЕГН ********** за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият редовно призован, не се явява лично. Явява се
адв. С.Т., редовно упълномощена. Моли обвиняемият да бъде оправдан, тъй като не
се доказва че същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода
по същество пледира за налагане на административно наказание около минимално
предвидения размер.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Обвиняемия В.М.Д. от дълги години живеел във Федерална
Република Германия, където и работел. През 2019г. семейството му се
преместило в Нидерландия.
Обвиняемият се прибирал в Р България, в
гр.Шумен, където бил регистриран по постоянен адрес, веднъж годишно за кратък
период – една – две седмици, след което отново напускал Р България. През м. юли
2019г. обвиняемият се върнал в Р
България, за да подмени издадено му във Федерална Република Германия СУМПС с
българско. На 11.07.2019 г. отишъл в
сектор "ПП" при ОДМВР гр. Шумен, за да подаде документи за
подмяна на немското СУМПС, с българско,
въпреки, че обичайното му пребиваване не било в Република България. Предвид
наличната нормативна уредба - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП: "Свидетелство за
управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
..." същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде ново
българско свидетелство за управление на МПС.
На 11.07.2019 г. в гр. Шумен, обв. Д. подал декларация на гише в сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР - Шумен, в която потвърдил неистина, а именно - удостоверил
обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през
календарната година/ е в Р България на
адрес ***.Посочената декларация обвиняемият подписал лично и я подал заедно със
заявлението за издаване на ново СУМПС, като същите били приети и обработени от
служител в сектор "ПП" при ОДМВР – Шумен – св. К.Г.. След това отново
напуснал Р България като упълномощил друго лице да получи СУМПС от ОДМВР –
Шумен. Вследствие на подадените документи
на обв. Д. било издадено СУМПС.
От заключението на изготвената от
НТЛ при ОДМВР гр. Шумен съдебно - графическа експертиза - Протокол № 80/03.06.2020
г. се установява, че подписа срещу „Декларатор" в Декларация принадлежи на
обв. В.М.Д..
Съгласно §6 т.46 от ЗДвП, съдържащ
легалното определение на понятието
„обичайно пребиваване в Република
България“
това е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Въз основа на събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че както личните, така и
трудовите връзки на обвиняемия не са в Република България. Установи се, че обвиняемият със семейството си живее извън Р България от години, където и
работи. В България се прибира веднъж годишно за около седмица - две. Касае се за един много кратък
период, който е значително по-къс от предвидения в закона период от 185 дни, за
да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на територията на България
към момента на подаване на декларацията. При тези обстоятелства, към момента на
подаване на декларацията, не може да се приеме, че обвиняемият е
пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което съдът намира за безспорно доказано, че към
датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване на обвиняемият не е било в Р България,а в
други страни на Европейския съюз, поради което от обективна страна е осъществен
състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1
от НК. Доказва се и субективна страна. Бланката на
декларацията представлява предварително утвърден образец, в който под формата на „забележка“ дословно е изписан
§6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение
на понятието „обичайно пребиваване
в Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това
понятие. От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк умисъл,
тъй като е съзнавал, че декларира неверни факти относно
обичайното си местопребиваване. Наясно е, че от години живее трайно
на извън територията на Р България със
семейството си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че обичайното му
пребиваване е в Р България. В тази връзка не се събраха каквито и да е
доказателства.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че В.М.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от
общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или глоба. Обвиняемият, която е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието няма нанесени
съставомерни имуществени вреди, поради
което следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на
чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът
отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност, съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено
административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в
размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието,
а именно - 1000лв.
По този начин и с това
административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На обвиняемия следва да бъдат възложени и направените в досъдебното производство
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.76 лева.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия
В.М.Д., ЕГН **********, роден на
***г***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, вдовец, неосъждан, работещ в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, средно образование ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.07.2019г.
в гр. Шумен, сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП,
се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен/ за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - за
удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му
местопребиваване е в Р България - престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И
МУ НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда /
лева.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.76 лева.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС в 15 - дневен срок от днес.
Районен съдия: