№ 14300
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110106784 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
положителни установителни искове срещу Д. Д. Д..
Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1839.23 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.234,
ет.2, ап.5, аб. № 74261, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.09.2021 г. до окончателното погасяване, 310.57 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. –
13.09.2021 г., 8.82 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 27.09.2021 г. до окончателното погасяване, 2.76 лв. – обезщетение за
забава върху вземането за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 13.09.2021 г.
/включваща и обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за
периода 01.08.2018 г. – 31.07.2019 г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55481/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху който се
явява ответникът, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в
ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава
върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
1
Ответникът Д. Д. Д. подава възражение в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди, че е с
отрязани радиатори, както и, че не дължи такса дялово разпределение. Моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 55481/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение, поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява от приетите по делото писмени доказателства – от тях се установява, че
процесният имот, находящ се гр. София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.234, ет.2, ап.5, с абонатен
номер при ищеца № 74261, е собственост на ответника – същият е придобит от Д. Д. Д. по
силата на договор за покупко-продажба от 08.12.1997 г., обективиран в нотариален акт №
41, том LLLLXII на нотариус Валери Манчев при Софийски районен съд. Освен това 1998 г.
Д. Д. Д. е подал и молба-декларация за открИ.не на партида на негово име за процесния
имот – л. 21. В настоящото съдебно производство не е оспорено възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот. По силата на чл. 131, ал. 1 ГПК, с
изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудират възраженията, които не са
свързани със служебното приложение на материалния и процесуален закон от съда. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
2
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и Д. Д. Д., възникнало по силата на индивидуалния договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Възражението на ответника за недължимост на сумите, начислени за сградна
инсталация, е неоснователно:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната
инсталация е обща част по своето предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал.
3 от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване
на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2
ЗЕ, която в случая не е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от ДиректИ.
2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този
извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти
на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която
също се дължи заплащане. В случая не се касае за непоискана услуга, чиято стойност не се
дължи съгласно чл. 62, ал. 2 ЗЗП, тъй като при придобИ.не правото на собственост по
отношение на жилище в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, титулярът на
това право е длъжен да понесе разноските за общите части, каквато е и сградната
инсталация, доколкото не е упражнен отказ от услугите на ищеца при спазване на
законовоопределената процедура.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС,
ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „... В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такИ. сгради .В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
3
С‑725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, в което експертът изяснява, че за просения период дяловото разпределение на
топлинна енергия за имота и СЕС се е извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като
отоплителната инсталация е еднотръбна система и няма възможност за въвеждане на
система за дялово разпределение. Разпределението на постъпилата ТЕ в абонатната станция
за отопление се разпределя на база отопляеми обеми на отделните имоти. Вещото лице е
посочило, че средството за измерване на количеството топлинна енергия, доставено в
сградата – етажна собственост, е общият топломер, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за
сметка на топлофикационното дружество. За процесния период е изчислена ТЕ за отопление
от сградна инсталация на пълен отопляем обем 190 куб. м., а за ТЕ за отопление на имот е
коригиран отопляем обем 24 куб. м. В имота имало монтиран един водомер за топла вода,
който бил отчетен на 25.05.2019 г. и 21.05.2020 г. Вещото лице е посочило детайлно как са
формирани сумите за топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна
инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Топломерът с фабричен № 8480806 е преминал на
метрологични проверки през 2-годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. Предвид изложеното и при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 2169,53 лв.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
4
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В производството ответникът не се е явил и не е
изпратил представител в с. з. на 15.11.2022 г., в което е приета СТЕ, нито е оспорил
заключението писмено преди провеждането на заседанието. Следва да се отбележи и, че
ответникът не е навел конкретни възражение, касаещи начина на формиране и изчисляване
на сумите.
По делото липсват твърдения и доказателства за заплащането на дължимата сума от
ответника, липсват и други правопогасяващи възражения, направени в законоустановения
срок.
Ето защо, предявеният иск за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
следва да се уважи съобразно диспозитивното начало в пълния си размер за сумата от
1839.23 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху уважената главница се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане .
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. Съгласно нормата на чл.
139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „Топлофикация София” ЕАД се дължи заплащането на осъществената
услуга. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представената
от ищеца справка за дължими суми за дялово разпределение – на л. 54, която не е оспорена
от ответника. За процесния период от м.08.2019 г. до м.02.2020 г. при ищеца за услугата
дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 8.82 лв. /7 месеца по 1.26 лв. на
месец, която сума при съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че съответства на извършена работа – виж и решение №
3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС/. Ето защо претенцията за
дялово разпределение срещу ответника е основателна и искът следва да бъде уважен в
пълен размер за сумата от 8.82 лв. за периода 01.08.2019 г. – 29.02.2020 г. Върху уважената
главница се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.09.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
5
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество –
решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото обезщетение за забава
следва да се определи върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.09.2021 г. Като по реда на чл.
162 ГПК след използване на електронен калкулатор на интернет страницата на НАП
съобразно размера на претендираната сума за посочените периоди /от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.09.2021 г./ съдът определя дължимата лихва
върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 208.76 лв.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 13.09.2021 г.. По реда на чл. 162 ГПК след използване на електронен
калкулатор на интернет страницата на НАП съобразно размера на претендираната сума за
посочения период съдът определя дължимата лихва върху сумата по обща фактура от
31.07.2020 г. в размер 90.83 лв.
Следователно дължимото обезщетение за забава е в общ размер на 299.59 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 13.09.2021 г., а за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 310.57 лв. и за периодите 16.07.2019 г. –
14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 2.76 лв. за
периода 01.10.2018 г. – 13.09.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват по съразмерност. Разноски са
претендирани и направени единствено от ищеца, поради което на ищеца следва да се
присъдят разноски.
С оглед уважената част от исковете Д. Д. Д. следва да заплати на ищеца разноски за
исковото производство в общ размер на 400.67 лв. по съразмерност за заплатена държавна
такса, заплатен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение /което в исковото
производство е определено от съда в общ размер на 100 лв./, както и сумата в размер на
92.64 лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София,
ж. к. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл. 234, ет. 2, ап. 5, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл.
86 ЗЗД, следните суми: сумата 1839.23 лв. – главница, представляваща доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл. 234, ет. 2, ап. 5, аб. № 74261, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2021 г. до окончателното
плащане, сумата 8.82 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
299.59 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия периода 15.09.2019
г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 13.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 55481/2021 г. по описа на СРС, 88 състав
/поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 28.02.2022 г./, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 299.59 лв.
до пълния предявен размер от 310.57 лв. и за периодите 16.07.2019 г. – 14.09.2019 г. и
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 2.76
лв. за периода от 01.10.2018 г. до 13.09.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.
234, ет. 2, ап. 5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата от 400.67 лв. – разноски в исковото производство по
съразмерност и сумата от 92.64 лв. разноски по заповедното производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7