МОТИВИ
към Присъда№29/18.05.2018г. постановена по НЧХД №596/2017г.
по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия М.В.М. ***, е предявена тъжба и повдигнато обвинение
от М.Е.Т. ***- за престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 01.11.2017г.
в гр.Димитровград, Хасковска Област, е причинил на тъжителя лека телесна
повреда чрез разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-
охлузване и кръвонасядане в областта на дясната скула, оток с кръвонасядане на
носа, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, откъртване на част
от режещия зъб на коронката на първи горен десен зъб.
Подс.М.М.- редовно призован, не се явява и не взема
становище по тъжбата.
Упълномощеният
защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност
на обвинението. Твърди, че липсвали каквито и да било преки доказателства за
това, че на процесната дата подсъдимият е нанесъл твърдените телесни увреждания
на тъжителя, а представените медицински доказателства били от последваща дата.
Претендира за заплащане па направените по делото разноски. Тъжителя
поддържат повдигнатото обвинение. Моли за налагане на наказание на подсъдимия и
уважаване на предявения граждански иск.
Повереника
на частния тъжител пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Счита, че с
действията си, същия е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, претендира
за разноските по делото и за уважаване на граждански иск и обезщетение на претърпени
от деянието неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Тъжителят
М.Т. и подс.М.М. към края на 2017г. работели заедно във фирма за производство
на полиетилен в гр.Димитровград.
На
01.11.2017г. по обяд възникнал спор между двамата, като известно време след
това тъж.Т. помолил св.М.М.- работещ в същата фирма, да го закара с автомобила
си до Бърза помощ. Св.М.откликнал на молбата и транспортирал Т. ***, като по
пътя възприел изричаното недоволство от тъж.Т. към подс.М., но също така не
възприел видими наранявания или кръв по него. Достигайки до болницата, св.М.изчакал
да приключи прегледа на Т., но тъй като времето напреднало, св.М.се върнал на
работно си място и установил, че тъж.Т. също е там и се е прибрал без него.
На
следващия ден тъж.Т. не се явил на работа, тъй като бил в отпуск по болест.
Два
дни след инцидента- на 03.11.2017г., тъж.Т. посетил съдебния лекар в
гр.Хасково, където му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, с
описани
охлузване и кръвонасядане в
областта на дясната скула, оток с кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана
на лигавицата на горната устна, откъртване на част от режещия зъб на коронката
на първи горен десен зъб.
На
същата дата- 03.11.2017г. е образувана и преписка №5101-26-44 в ТП на
НОИ-Хасково- приключила с Решение №1012-26-289-1/13.12.2017г., с което е
отхвърлена жалбата на М.Т. по повод обжалване на Разпореждане от 14.11.2017г.,
с което описания инцидент не е признат за трудова злополука.
Изготвеното
заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза установява, че тъж.Т. е
получил охлузване и кръвонасядане в областта на дясната скула, оток с
кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна,
откъртване на част от режещия зъб на коронката на първи горен десен зъб. Според
вещото лице, така описаните увреждания могат да се получат по начина- описан от
пострадалия.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе на база показанията на разпитаните свидетели – Е.Т., А.Б. и М.М., от
приетите писмени доказателства, както и от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, които доказателства съдът възприе и кредитира в
обем и по начин- описан по-долу.
На
първо място, следва да се уточни, че по делото безспорно се установиха няколко
факта: - тъжителят и подсъдимият към датата на описания инцидент са работили в
една и съща фирма; - на инкриминираната дата тъж.Т. е бил откаран до Бърза
помощ- Димитровград; - налице са установените наранявания по тъжителя.
С
тези обстоятелства обаче се изчерпват безспорните моменти, а за всички останали
е налице единствено индиция, без конкретни и необорими доказателства. На първо
място следва да се проследят свидетелските показания- като следва да се
отбележи, че на практика тези свидетелските показания не представят описаното в
тъжбата.
Така
например, сочената с тъжбата като очевидец на извършеното престъпление - св.А.Б.
(описана като К.), за която е описано, че е станала свидетел и е присъствала
при нанесените удари от подс.М. по тъж.Т., на практика не съобщава нищо
подобно. Заявява, че била чула за някакъв инцидент между двамата, но лично не е
възприела каквито и да било удари. А всъщност това е единствения свидетел,
посочен от тъжителя.
От
своя страна, св.М.М.- също работещ в тази фирма, заявява, че е транспортирал с
автомобила си Т. до Бърза помощ същия ден и по време на придвижването до там е
станал свидетел на ядосването от страна на Т. по адрес на подс.М., но не е
разбрал нищо по-конкретно. Прави впечатление също, че св.М.не е възприел видими
наранявания по Т., не е видял и кръвотечение.
Другият
момент, който също прави впечатление е, че тъж.Т. се върнал сам на работното си
място, въпреки, че св.М.го изчаквал да приключи медицинския преглед.
Единствения
свидетел, който подкрепя донякъде описаното в тъжбата, е св.Е.Т.- баща на
тъжителя. Същия свидетелства за това как синът му се върнал вкъщи и разказал за
това, че бил ударен, ходил на лекар, затворил се в къщи, лекувал се.
Следва
обаче да се уточни, че показанията на св.Е.Т. не са показания на пряк
свидетел-очевидец, а на свидетел- възприел последващи действия и преразказани
му обстоятелства.
На
практика липсват каквито и да било преки доказателства за това, че подс.М. е
нанесъл описаната лека телесна повреда на тъжителя Т.. Действително, налице са
косвени доказателства- а именно, че същия ден Т. е бил воден до Бърза помощ, че
има нанесени наранявания, че е споделил с баща си, налице е и преписката пред
ТП на НОИ-Хасково. Последната съдържа определени обстоятелства и преки писмени
обяснения от лицата, но Съдът не може да се позовава на същите, доколкото не са
събрани по съответния процесуален ред и не са дадени от лица- предупредени за
наказателната отговорност в качеството им на свидетели. Като цяло тези косвени
доказателства не водят дори до еднозначен извод, а при съпоставянето им с
останалите свидетелски показания, на практика не пораждат никакви правни
последици в полза на тъжителя.
Следва
да се поясни също така, че в дела от този характер, тежестта на доказване пада
изцяло върху тъжителя и негово е не само правото да прецени по какъв начин и с
какви процесуално допустими доказателствени средства ще доказва извършеното
престъпление, но негово е и задължението действително да докаже същото и то по
безспорен и несъмнен начин. В случая са налице единствено косвени
доказателства, но липсва дори и едно пряко доказателство за това, че именно
подс.М. е нанесъл телесна повреда на тъжителя. Наред с липсата на каквито и да
било преки доказателства, са налице и ред съмнения в представените такива от
тъжителя. А именно обстоятелството, че въпреки извършения медицински преглед в
деня на инцидента, при който преглед е констатирано кръвотечение от носа
(л.84), такова кръвотечение не е било забелязано от св.М.- придружил Т. до
Бърза помощ. Също така обстоятелството, че във фиша за спешна медицинска помощ
не са описани други наранявания, освен кръвотечение от носа, а 2 дни по-късно
вече са налице охлузване и кръвонасядане
в областта на дясната скула, оток с кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна, откъртване на част от режещия зъб на
коронката на първи горен десен зъб.
Т.е.
налице са съмнения за това от кого и кога са получени описаните наранявания,
като съобразно правилото за тълкуване на всяко едно съмнение в полза на
подсъдимия, отново се стига до извода за липса на установеност за нанасяне на
телесна повреда от подсъдимия. В случая обаче и без тази презумпция, отново е
налице тази неустановеност, тъй като дори и при тълкуване на косвените
доказателства в полза на тъжителя, то отново не се достига до еднозначен и
безспорен извод за извършено престъпление.
В
тази връзка изложената от тъжителя хипотеза за стеклите се събития не само е
сериозно разколебана, но се явява и неподкрепена от доказателствата по делото.
Дори
и без разколебаването на описаната от тъжителя ситуация, съдът отново не би
могъл да постанови осъдителна присъда, тъй като за да се достигне до такава,
следва по безспорен и категоричен начин да е установено описаното престъпление
и участието на подсъдимия в него. В случая са налице единствено косвени доказателства-
показанията на свидетеля Е.Т., които пресъздават чутото от тъжителя за
инцидента, а не непосредствено възприето от него. Тези твърде косвени
доказателства обаче не са никак категорични, за да може единствено на тях да
бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. А още повече- същите
са в противовес с останалите събрани доказателства- на двамата служители на същата
фирма. Не на последно място, именно посочената в тъжбата като очевидец св.А.Б.
заявява, че не е възприела никакви удари между който и да било от двамата.
В заключение може да се направи единственият възможен
правен извод от описаното по-горе, а той е, че в случая не се доказа по
безспорен и несъмнен начин точно подсъдимият да е извършил престъпление по
чл.130, ал.1 от НК на посочената дата, спрямо тъжителя Т..
Предвид
обстоятелството, че по наказателни дела от частен характер, тежестта на
обвинението пада изцяло върху частният тъжител, в случая не се събраха
категорични обстоятелства, които да ангажират наказателната отговорност на
подсъдимия и предвид императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК, която
гласи, че осъдителна присъда не може да почива на предположения, съдът призна
подсъдимия за невинен и го оправда по така предявеното му обвинение.
Гражданският иск- предявен от тъжителя
М.Т. против подс.М.М.- за обезщетение на причинените от описаното престъпление
неимуществени вреди Съдът като неоснователен отхвърли, доколкото с оглед
описаното по-горе неустановяване на извършено престъпление от страна на
подсъдимия, то същия не дължи обезщетение на тъжителя.
На основание 190, ал.1 от НПК, Съдът след като призна
подсъдимия М.М. за невинен, постанови тъжителят М.Т. да заплати на подс.М.
направените от последния разноски по делото, а именно сумата от 800
(осемстотин) лева- произтичаща от за адвокатска защита, което е видно от
представения по делото договор за правна помощ.
Също така Съдът постанови тъжителя М.Т. да заплати
сумата от 40 (четиридесет) лева - направените по делото разноски за явяване и
устно допълнение към заключението на вещото лице, които разноски са заплатени
от бюджетните средства на съда, като постанови тази сума да бъде внесена по
сметката на РС-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
