№ 46
гр. В., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20241300500415 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответниците С. Ц. С. с ЕГН **********,
Ц. С. Д. - А. с ЕГН ********** и Д. С. Д. с ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник В.
Б. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гл.В. ул. „КАБ” №**, против Решение
№393/01.07.2024г., постановено по гр.д. №2479/2022 г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение на РС-В. е намалено по предявения от ищците М. Е. Д. с
ЕГН ********** и Д. Е. Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.30 от ЗН срещу
ответниците С. Ц. С. с ЕГН **********, Ц. С. Д.- А. с ЕГН ********** и Д. С. Д. с ЕГН
**********, частното завещателно разпореждане, извършено от Я. М.П, бивш жител на гр.
В., починала на 28.12.2003г., съгласно Саморъчно завещание от 25.09.2002г., вписано в
Служба по вписванията- гр. К. с вх. рег.№ 4214/ 07.12.2017г., акт № 283, т.4 и в Служба по
вписванията- гр. В. с вх. рег.№ 6065/ 14.12.2017г., акт № 38, т.5, в полза на С. Д. С. с ЕГН:
**********, по отношение на индивидуализираните в диспозитива на решението
недвижими имоти и е възстановена запазената част на всеки един от ищците върху същите
имоти с посочените идеални части.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците сторените
разноски за първоинстанционното съдебно производство в общ размер на 4158,85 лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон, както и с доказателствата по делото.
1
Излага се, че ВРС не обсъдил в пълнота свидетелските показания, поддържащи тезата
за изтекла давност и непрекъснато владение на заветника – техен роднина, починал през
2015 година.
Твърди се, че исковата претенция била погасена по давност, т.к. ищците не били
оспорили редовността и валидността на завещанието от 25.09.2002 г. От датата на
саморъчното завещание били изминали 20 години. Считат, че те не били длъжни да обявяват
и вписват завещанието, но въпреки това го направили и имат валидни констативни
нотариални актове за собственост повече от 5/пет/ години. Твърди се, че придобили имотите
по давност поради добросъвестно владение повече от 5 години.
От свидетелските показания по делото било установено, че до завеждане на иска
никой от тях не е знаел,че има други наследници на имотите-предмет на завещанието.
Заветникът, преди смъртта си през 2015 година бил казал,че има завещание от майка си и е
манифестирал непоколебимо и безпрепятствено владението върху процесните имоти, без
същото да е било смущавано от някого. Те ползвали недвижимите имоти, като наследствени
такива. Заплащали данъци от месец август 2017 г. и понастоящем, като по този начин
необезпокоявано, непрекъснато манифестирали по отношение на трети лица,че владеят
имотите на годно правно основание повече от 5 години. За исковата претенция на ищците
били уведомени на 05.05.2023 г., след изтичане на 5-годишния давностен срок.
Молят Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което
да отхвърли предявения иск. Искат присъждане на разноските по производството за двете
инстанции. Не представят доказателства и не правят доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемите страни М. Е. Д. с ЕГН ********** и Д. Е. Д. с ЕГН
**********, чрез адв.-пълномощника Д.Д. от АК-В., с който оспорват същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Претендират присъждане на разноски за въззивното
производство.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са
направили доказателствени искани.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
2
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение на РС-В., като по
този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради следните съображения:
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивниците не оспорват установената от
РС-В. фактическа обстановка. Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда
до отговор на въпросите дали е погасен по давност иска на ищците-въззиваемите и
придобил ли е заветника С. Д. С. с ЕГН: ********** собствеността върху процесните имоти
по силата на саморъчното завещание от 25.09.2002г. и давност с непрекъснато владение в
продължение на 10г. преди смъртта му, настъпила на 27.10.2015г.
Видно от отговора на исковата молба (л.98), въззивниците се позовават на
придобиване на процесните имоти от техния наследодател-заветника С. Д. С. по силата на
саморъчното завещание и евентуално на придобивна давност от него до настъпване на
смъртта му на 27.10.2015г.
Съгласно разясненията дадени в Решение № 172/12.10.2016г. по г.д.№ 1424/2016г. на
ВКС, първо гражданско отделение, че правото на собственост върху дадена вещ може да
бъде придобита по давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин
(право на собственост може да се придобива само от несобственик).
Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго
основание след като го е придобил (решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на
ВС).
Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не
притежава това право на друго правно основание, какъвто не е настоящия случай доколкото
ответниците-въззивниците се позовават на конкретно придобивно основание - процесното
завещание.
Предвид изложеното извода е, че наследодателт на въззивниците - заветника С. Д. С.
не би могъл да придобие правото на собственост върху процесните имоти по давност.
За пълнота следва да се отбележи, че собственикът упражнява фактическата власт
върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно
3
на друго правно основание (решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І
г.о.).
По отношение на момент от който започва да тече погасителната давност за
предявяване на иска по чл. 30 ЗН е налице задължителна за съдилищата съдебна практика.
Съгласно разясненията дадени в т.3, б.”г” от ППВС № 7/ 73 г., е прието, че искът за
намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с
общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по
завещанието.
В своята практика ВКС приема, че упражняването на правата на заветника по
завещанието следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по несъмнен начин
намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството, считайки себе
си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. Тези действия следва да
достигнат до знанието на наследника по закон, за да бъде поставено началото на
погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената
му част от наследството и да сочат обема на разпореденото със завещанието имущество-
дали завещателното разпореждане е универсално или касае отделни имоти, притежавани от
наследодателя към момента на неговата смърт. Простото уведомяване, че наследодателят е
оставил завещание в полза на определено лице не може да постави началото на
погасителната давност по отношение на претенцията за възстановяване на запазената
част,тъй като само въз основа на него наследникът по закон не би могъл да прецени дали
запазената му част е накърнена,т.е. дали следва да потърси по съдебен ред защита на своето
право.
Фактът на накърняването на запазената част е обвързан не само с момента на
откриване на наследството, но и с приемането на наследството, доколкото правата върху
наследственото имущество преминават към ползващото се от завещателното разпореждане
лице от момента на откриване на наследството, но само ако последното е било прието
(решение № 142/21.04.2012г. по гр.д.№ № 988 от 2011г. на ВКС II ГО).
Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ищците-въззиваемите
са наследници на завещателя Я. М.П, починала на 28.12.2003г., по право на заместване на
своя баща Е. Д. С., починал на 14.09.2003г. От данните по делото не се установява
заветникът С. Д. С., починал на 27.10.2015г., приживе да е извършил правни и/или
фактически действия, посредством които да е упражнил правата по завещанието, които да са
достигнали до ищците-въззиваемите.
От показанията на свид. С.Големшинска и свид.Кр.Ц. в действителност се
установява, че заветникът С. С.о повече от 10г. е ползвал два наследствени имота в гр.В. -
жилищен на ул. „ЦИА” №4, а втория търговски имот на ул. „Т.“ №4, наследени от майка му,
която догледал.
Факта на ползването на имотите в гр.В. от заветника С. С. след нейната смърт, без да
се разкрие на ищците съдържанието на завещанието, не представлява действие по
4
упражняване правата по последното, т.к. всички те са наследници по закон на завещателката
Я. М.П.
Свид. К.Д.-С. действително посочва, че тя ч. от заветника С. С. –брат на съпруга на
свидетелката за наличие на завещание, оставено от ЯП-свекърва на свидетелката но, че няма
да се обръща внимание на това, като свидетелката сочи, че никога не е виждала процесното
завещание. Следователно и от показанията на тази свидетелка не се установяват действия по
разкриване на съдържанието на завещанието на ищците-въззиваемите, доколкото
свидетелката е трето лице.
От данните по делото се установява, че фактически действия по упражняване правата
по завещанието, които поставят началото на 5-годишната погасителна давност по отношение
на исковата претенция на наследниците по закон – ищците за възстановяване на запазената
част от наследството на всеки един от тях са предприети от ответниците-въззивниците с
вписването на процесното саморъчно завещание на Я. М.П, вписано на 07.12.2017г. в
Служба по вписванията - К. и на 14.12.2017г. в Служба по вписванията – В..
При тези данни настоящият състав приема, че давността за погасяване на тази
претенция е започнала да тече от по-късната дата – 14.12.2017г. на вписването на
завещанието в Служба по вписванията – В. и до предявяването на исковете на ищците -
06.12.2022г. не е изтекла.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивниците са неоснователни.
Несъгласието на жалбоподателите с изводите на първоинстанционния съд не се отразява
върху правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на
всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника по въззивната жалба М. Е. Д. сторените във
въззивното производство разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 393 от 01.07.2024г. по гр.д. № 2479/2022г. по описа на
Районен съд-В..
5
ОСЪЖДА С. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.”**, Ц. С. Д.- А. с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.”** и Д. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „З*** да
заплатят на М. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.”М***, сумата от 500 лв.
(петстотин лева ), представляваща разноски по делото пред ОС-В..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6