О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. Варна, 09.01.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLI-ви състав, в закрито заседание, проведено на девети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6775/2018г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от З.К.Б., гражданин на ***, роден на ***г***
срещу „Б.м.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адресна управление ***, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗЗД и чл.146, ал.1
ЗЗП за прогласяване нищожността на сключените между страните Договори за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна
собственост в комплекс „***” на 21.12.2012г., 16.09.2010г. и 09.04.2010г.,
поради липса на предмет, в условията на евентуалност като сключени в
заобикаляне на закона, а условията на евентуалност и като накърняващи добрите
нрави. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожността на клаузите описани в чл.5, чл.7, чл.13, чл.31 и чл.32 от
договорите, като неравноправни клаузи.
Ищецът
извежда правния си интерес от предявените искове, като твърди, че е собственик
на самостоятелни обекти с идентификатори №№ ***, *** и ***. представляващи
Паркомясто №*** в подземен етаж (паркинг), Апартамент №*** на *** етаж и
Апартамент №*** на *** етаж в сграда №*** в поземлен имот с идентификатор № ***,
находящ се в ***и за посочените имоти на 21.12.2012г., 16.09.2010г. и
09.04.2010г. с ответното дружество били сключени договори за управление и
поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс
„***”.
С решение
по гр.д. № 6851/2015г. по описа на ВРС и решение по в.т.д.№ 485/2016г. по описа
на ВОС, както и в решение постановено по гр.д.№ 10713/2016г. по описа на ВРС са
разгледани спорове между страните за дължимостта на основание чл.5, по раздел
II от Договор от ***г. за управление и поддръжка на общите части на
сграда в режим на етажната собственост в комплекс от затворен тип ”***”, с
нотариална заверка на подписите от ***, извършена от К.К., Нотариус с район на
действие PC гр.Варна, такса за поддръжка и управление на общите части на
сградата в режим на етажна собственост за периода 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявление по чл.417 ГПК-12.03.2015г. до окончателното
изплащане на задължението. В производството „***“ ЕООД е претендирало заплащане
на суми от ищеца в настоящето производство, в качеството му на собственик на
ап.1а в комплекса и на основание сключен между страните договор от ***г., чиято
нищожност на различни основания се претендира в настоящето производство.
С решение
по гр.д. № 6853/2015г. по описа на ВРС и решение по в.т.д.№ 466/2016г. по описа
на ВОС е разгледан спор между страните относно дължимостта на такса за
управление и поддръжка на общите части сграда в режим на етажна собственост в
комплекс от затворен тип „***" за 2014 г. по договор с нотариална
заверка на подписите от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК – 12.03.2015 г. до
окончателното й изплащане. В производството „***“ ЕООД е претендирало
заплащане на суми от ищеца в настоящето производство, в качеството му на
собственик на ПМ 19 в комплекса и на основание сключен между страните договор
от ***г., чиято нищожност на различни основания се претендира в настоящето
производство.
С решение
по гр.д. № 6855/2015г. по описа на ВРС и решение по в.т.д.№ 475/2016г. по описа
на ВОС е разгледан спор между страните относно дължимостта на годишни такси за
поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост
за 2014г. и 2015г., в размер на 1563,22 лева с ДДС годишно, дължима по договор
от ***г. с нотариална заверка на подписите под рег. № ***г. по описа на
нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС- Варна, за управление и
поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС в комплекс от затворен тип „***”,
вписан под акт № ***г. на СВп Варна. В производството „***“ ЕООД е
претендирало заплащане на суми от ищеца в настоящето производство, в качеството
му на собственик на ап.11 в комплекса и на основание сключен между страните
договор от ***г., чиято нищожност на различни основания се претендира в
настоящето производство.
Горепосочените
производства между страните са приключили в влезли в законна сила решения, с
които са установени задължения на З.К.Б. за заплащане на такси за управление и
поддръжка на общите части на основание сключените между страните договори, за
които ищецът иска да бъдат прогласени за нищожни. Ищецът в настоящето
производство е релевирал в предявените срещу него установителни искове
възражения за нищожност на договорите между страните, които възражения са
обсъдени при постановяване на решенията.
Предявените
в настоящето производство искови претенции се явяват процесуално недопустими на
основание чл.299 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Със сила
на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на
заявеното от ищеца право, предмет на делото, включително провопораждащите го
юридически факти. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се
изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на
факти, които са възникнали преди този момент.
В този
смисъл с влизането в сила на съдебните решения, с които е установена
дължимостта на суми по процесните договори е установена действителността на
тези договори и страните са обвързани със сила на пресъдено нещо по отношение
на тази действителност, без значение дали в тези производства са релевирани
възражения за нищожност на договорите, които са приети за неоснователни или
въобще не са въвеждани такива възражения. Съществуването на облигационна връзка
между страните възникнала по силата на процесните договори е част от
основанието на предявените в посочените производства искове и влезлите в сила
решения разпростират силата си на пресъдено нещо и по отношение
действителността на договорите. Без значение е дали страната се е позовала на
нищожност на договорите в тези производства и ако да, с какъв процесуален
способ – иск или възражение. Доводи в тази насока са изложени както в соченото
от ответната страна Решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на ВКС, I т.о.,
така също в Определение № 722/27.10.2011 г. по ч.т.д.№ 569/2011 г., на ВКС, І
т.о., Определение № 467/13.07.2015
година по в.ч.т.д №317/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и др.
Това
прави предявените в настоящето производство искове недопустими на основание
чл.299, ал.2 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено,
а на ответната страна да бъдат присъдени разноски съобразно представения списък
по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.
№ 6775/2018 г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.299, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА З.К.Б., гражданин на ***, роден
на ***г*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.м.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адресна управление
*** сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на същото.
Препис от
определението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: