РЕШЕНИЕ
№ 4840
Пазарджик, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20257150700147 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на Е. С. Л., от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM 1200351 / 19.12.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" - Враца, при ОД на МВР - Враца, с която на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС е наложена мярката "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като е прието, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед. Излага съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност. Поддържа жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" - Враца – оспорва жалбата в писмено становище подадено също преди проведените съдебни заседания. Възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспорената заповед, а именно, водач на МПС, по отношение на когото е приложена мярката "временно отнемане на СУМПС", тъй като му е вменено нарушението – управление на същото след употреба на наркотични вещества.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
По делото безспорно се установи, че на 19.12.2024 г. при извършена проверка на път III - 1004 на км 1+650 в близост до асфалтова база "Гарант 90" в посока на движение към [населено място], общ. Враца управляваният от оспорващия товарен автомобил с прикачено полуремарке е бил спрян за проверка от полицейски служители. На жалбоподателя е била извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000, която е отчела положителен резултат за наличие на наркотика амфетамин. На водача е съставен АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба. Междувременно е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. В определения му срок жалбоподателят се е явил в определеното му лечебно заведение, където е дал кръвна проба и проба урина. Същите са изследвани във Военномедицинска академия, като в резултат на това, на 10.07.2025 г. е изготвена съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза. Заключението на същата е, че в кръвната проба и пробата урина на жалбоподателя липсват наркотични вещества или техни аналози.
Изложената по-горе фактическа обстановка е безспорна, а спорът се изразява в правната ѝ интерпретация.
Относимите разпоредби, отнасящи се до установяване употребата на наркотици от водачите на МПС, като предпоставка за налагане на принудителна мярка са чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2, чл. 171, т. 1, буква б (посочен като правно основание за издаване на обжалваната заповед), както и чл. 174, ал. 4 и 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочените норми предвиждат следното:
Чл. 5. (3) На водача на пътно превозно средство е забранено:
1. да управлява пътно превозно средство … след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
б) който управлява моторно превозно средство ... след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест ... – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Чл. 174. (4) Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
(5) По реда на наредбата по ал. 4 се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в пътнотранспортни произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Чл. 23. (1) При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
При съотнасяне на цитираните правни разпоредби с установената по делото фактическа обстановка се установява липсата на извършено от жалбоподателя нарушение и от там – незаконосъобразността на наложената принудителна мярка:
Действително, дадената на място в момента на проверката проба с техническо средство е показала наличието на амфетамин в тялото на жалбоподателя. Но в противовес на нея официалната медицинска експертиза на дадените от жалбоподателя кръвна проба и проба урина са отчели липсата на наркотични вещества в кръвта и урината му. При това положение и доколкото меродавно е кръвното изследване, съгласно чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП и според цитираното по-горе изречение 2 на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва да се приеме, че административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е управлявал МПС след употреба на наркотици. Напротив, по делото безспорно се установи, че по време на процесния случай на управление на МПС от жалбоподателя, той не е употребил наркотични вещества. Затова, не са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, т.е. тя е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпредби.
Предвид гореизложеното оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 1 000 лв., платено адвокатско възнаграждение, което е в минималния, предвиден в закона размер. Неоснователно е искането на ответника съдът да присъди на жалбоподателя адвокатско възнаграждение под предвидения минимум. В случая платеното възнаграждение от 1 000 лв. е справедливо с оглед фактическата и правната сложност на делото, трите проведени съдебни заседания и значимостта на засегнатия интерес на жалбоподателя, а именно, препятстване на възможността за определен период от време да управлява МПС.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM 1200351 / 19.12.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" - Враца, при ОД на МВР - Враца, с която на Е. С. Л., от [населено място], [улица], в качеството му на водач на МПС е наложена мярката "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като е прието, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да заплати на Е. С. Л., от [населено място],[улица]разноски по делото в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |