РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Ш. А. А., в качество на длъжник по изп. дело №
20228220400348 по описа на ЧСИ **********, против наложен запор върху вземане по
банкова сметка в „*********“ АД. В жалбата се излагат съображения, че наложения
запор на банкова сметка на длъжника в „*******“ АД е незаконосъобразно действие,
тъй като с него е запорирана пенсията по болест в размер на 448,50 лв., т. е. под
размера на минималната работна заплата, както и социална помощ в размер на 61,95
лв., получавани от длъжника, без да са съобразени правилата за несеквестируемостта
по чл. 446 от ГПК. Прилага извлечение от банкова сметка и решение на ТЕЛК. Моли
да бъде отменено като незаконосъобразно и противоречащо на закона обжалваното
действие на ЧСИ, изразяващо се в запор на банкова сметка на длъжника в „********“
АД, като бъде постановено решение за вдигане на запора на тази сметка и
възстановяване на постъпили средства от запорираната сметка на длъжника.
По делото не е подадено възражение от взискателя Община П.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като постъпилите по
изпълнителното дело суми действително са от средства по банкова сметка на
длъжника, по която се превеждат суми с основание пенсия от НОИ и за социално
1
подпомагане от ДСП, но същите, с оглед получената официална информация от
банката, са преведени преди повече от месец, преди получаване на запорното
съобщение, като са придобили характер на спестявания, поради което са
секвестируеми средства. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното
производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу насочване на изпълнението
върху вземане, което смята за несеквестируемо.
Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
чрез уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, е
създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за
издръжката на длъжника и неговото семейство. Несеквестируемостта на паричните
вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Поради това и запорът на
парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава,
поради което и жалбата е насочена срещу подлежащо на обжалване от длъжника
действие на съдебния изпълнител, поради което и е процесуално допустима.
Като се запозна с материалите по приложеното изпълнително дело и съобрази
доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдът намира
следното:
Изпълнително дело № 348/22 г. по описа на ЧСИ *********, с район на действие
ОС П., е образувано по молба на Община П., въз основа на издаден акт за възлагане
събирането на публични вземания и акт за установяване на задължения по декларация
№ 753-1/02.07.2021 г. С акта за възлагане на събирането на публични вземания е
упълномощен съдебния изпълните да извърши пълно имуществено проучване и да
определи начина на изпълнение по заведеното изпълнително дело, като в качеството
си на взискател посочва принудителното изпъленине да започне с налагане на запор
върху последните две новооткрити банкови сметки на длъжника и извършване на опис
на всички секвестируеми движими вещи, които ще се открият във владение на
длъжника на адреса му или друг негов имот, запор върху трудово възнаграждение и
други вземания. Наложени са запори на вземания по банкови сметки на длъжника в
„*********“ АД на 16.05.22 г. и „**********ЕАД, на 12.05.22 г., както и върху
притежаван от длъжника лек автомобил. Длъжникът е получил редовно покана за
доброволно изпълнение на 20.07.2022 г., с която е уведомен за наложените запори.
След постъпване на превод по изпълнителното дело от страна на „********“
АД, ЧСИ е поискал банката да го уведоми за произхода, датата и основанието за
постъпване на сумата, получено по наложения запор, с оглед изясняване на
2
секвестируемостта на същата. От банката, в качеството и на трето задължено лице, по
изпълнителното дело са постъпили две писма, като с писмо от 16.05.2022 г., на осн. чл.
508 от ГПК, „**********“ АД уведомява, че по сметката на длъжника постъпват
пенсия под установения размер на минималната работна заплата, по отношение на
които средства запорното съобщение не поражда действия и средства с такъв произход
ежемесечно ще бъдат предоставяне на разпореждане на титуляра, длъжник по запора.
В отговор на запитването на ЧСИ за произхода, датата и основанието за постъпване на
сумата, постъпила в изпълнение на наложения запор, с писмо от 02.06.22 г. банката
заявява, че преведената по изпълнителното дело сума е салдо по сметка на длъжника,
от постъпления от пенсия, придобили характер на спестявания.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Основните положения за несеквестируем доход от възнаграждение за труд и от
пенсия са регламентирани в чл. 446 от ГПК, като съгласно разпоредбата на ал. 1 тези
доходи са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за
страната, а над този размер са частично несекместируеми.
Когато доходите по чл. 446, както и помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт, какъвто е настоящият случай, са получени по банковата сметка на
длъжника, съгласно нормата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на тези
доходи се запазва, ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец
преди налагане на запора.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в т. 13 на ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, натрупаната наличност по
сметката преди постъпването на последното по ред "плащане" е секвестируема, т. к. се
е трансформирала в спестявания на длъжника.
Предвид на изложеното следва, че ако средствата са постъпили по банковата
сметка на длъжника след налагането на запора, за тях се прилагат правилата за пълна и
частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК; ако средствата са
постъпили по банковата сметка до един месец преди налагането на запора, за тях също
се прилагат правилата на пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл.
446а от ГПК, а ако средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от
налагането на запора, то те са напълно секвестируеми.
В конкретния случай съгласно данните в приложените по делото писма от
„********“ АД, преведената по сума в изпълнение на наложения запор на банкова
сметка по изпълнителното дело е с произход пенсия, но се е трансформирала и е имала
характер на спестявания на длъжника, респ. съставлявала е секвестируем доход, тъй
като с оглед датата на превеждане на сумата длъжникът е изгубил привилегиите,
произтичащи от несеквестируемостта. Не водят до друг извод и представените с
3
жалбата писмени доказателства от длъжника.
С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ш. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Т.
Д., със съдебен адрес: гр. ***********, против налагане на запор на парични вземания
на длъжника по банкова сметка IBAN: **************, в „**********“ АД, по изп.
дело № 20228220400348 по описа на ЧСИ ************, с район на действие ОС П.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4