Р Е Ш Е Н И Е
№ 348 24.01.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 4859 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против „ДИС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД и е за установяване на дължимост от ответника на
ищеца на суми, оспорени като дължими по ч. гр. дело № 3416/2019 г. по описа на
БРС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от
ответника, който оспорва исковете.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на дружеството ищец поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът
издава два броя фактури на ответника с номер ***/31.08.2018 г. на стойност
2454,23 лева за доставка на „гориво и неоксид“ и с номер ***/30.09.2018 г. на
стойност 5532,02 лева за доставка на „гориво и течност за чистачки“. Фактурите
са включени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца съответно за данъчни
периоди месец август 2018 г. и месец септември 2018 г. В счетоводството на
ищеца са отразени плащания по банков път на суми в общ размер от 2083,13 лева,
както следва: на 04.10.2018 г. – 83,13 лева; на 25.01.2019 г. – 1000 лева; на
15.02.2019 г. – 500 лева; на 01.03.2019 г. – 500 лева. Платените суми са
отнесени за погасяване на част от сумата по фактура № ***/31.08.2018 г., като
по нея остава дължима сума от 371,10 лева. По втората фактура не са отразени
плащания.
Вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза сочи, че не е успяла да
установи връзка със счетоводството на ответника, въпреки многократните опити за
разговор с представляващия дружеството Д. Д..
Мораторната
лихва върху неизплатената част от главницата по фактура № ***/31.08.2018 г. за
периода 01.09.2018 г. – 25.04.2019 г. е 114,67 лева.
Мораторната
лихва върху неизплатената главница по фактура № ***/30.09.2018 г. за периода
01.10.2018 г. – 25.04.2019 г. е 318,12 лева.
На
30.04.2019 г. ищцовото дружество подава срещу ответника заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 3416/2019 г. по описа на БРС. На 02.05.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за следните суми: 371.10
лв. – неплатен остатък от продажна цена на 60 л. неоксид и 1124 л. дизелово
гориво, съгласно фактура с № ***/31.08.2018 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 115.39 лв., начислена за периода от 01.09.2018 г. до 25.04.2019
г.; 5532.02 лв. – неплатена продажна
цена на 30 л. течност за чистачки и 2537 л. дизелово гориво, съгласно фактура с
№ ***/30.09.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 319.65 лв., начислена
за периода от 30.09.2018 г. до 25.04.2019 г.; законната лихва върху горните две
главници, начиная от 30.04.2019 год. до окончателното им изплащане. Тъй като ответникът възразява против издаването на
заповедта, дружеството ищец предявява установителни искове по настоящото дело.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и приложеното частно
гражданско дело.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327,
ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Фактурата
може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба
на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката
– вид на закупената стока, стойност и начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на продажбата. В случая и двете фактури съдържат всички тези
реквизити: вид, количество и стойност на стоката – неоксид и гориво,
респективно течност за чистачки и гориво; начин на плащане – с платежно
нареждане; дата на плащане – 31.08.2018 г., респективно 30.09.2018 г.; имена на
страните.
Дори
и фактурата да не е подписана от посочения в нея получател на стоките (в случая
и двете фактури не са подписани от представител на купувача), то щом е налице
частично плащане на отразените в нея стоки, това означава признание от купувача
за наличие на сделка и за задължението му да заплати стоките – аргумент от Решение № 30 от
08.04.2011 г. по т.д. №
416/2010 г., I т.о. на ВКС. Както се
установи по делото, ответникът е заплащал суми на ищеца, които са отнесени към
погасяване на задължението по първата фактура, т.е. ответникът не оспорва
задължението да плати цената на доставени стоки по тази фактура.
На
следващо място, според разпоредбата на чл.161 от ГПК с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. По
делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след
проверка в счетоводствата на двете дружества да отговори на въпроса двете
фактури намерили ли са счетоводно отразяване в справките декларации по ЗДДС.
Вещото лице изрично посочва в заключението си, че не е могло да извърши
проверка в счетоводството на ответника, въпреки многократните опити за разговор
с представляващия дружеството.
В
този смисъл ответната страна създава пречки да се установи дали двете процесни
фактури са осчетоводени в счетоводството на „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД,
респективно включени ли са в справките декларации по ЗДДС. Практиката на ВКС е
константна в разбирането, че само по себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за
покупко-продажби по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Следователно
с поведението си ответникът препятства съда да установи именно дали той е
осчетоводил фактурите, респективно дали ги е включил в дневника за
покупко-продажби.
Ето
защо и на основание чл.161 от ГПК съдът приема, че ответникът е отразил фактурите
в счетоводството си и ги е включил в
дневника за покупко-продажби по ЗДДС, поради което дължи заплащане на сумите по тях, което не
е сторил в пълен размер.
Предвид
изложеното исковете за главница се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
По исковете за присъждане на мораторна лихва:
Според
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Във фактурите е отразена дата, на която трябва да се
извърши плащането – 31.08.2018 г., респективно 30.09.2018 г. В този смисъл от
01.09.2018 г. по първата фактура и от 01.10.2018 г. по втората фактура
ответникът е в забава. Ето защо периодът на дължимост на мораторната лихва
върху главницата по първата фактура е 01.09.2018 г. – 25.04.2019 г., а по
втората фактура – 01.10.2018 г. – 25.04.2019 г., а не от 30.09.2018 г., както е
претендирано в заповедното производство и отразено в заповедта за изпълнение.
Мораторната
лихва върху неизплатената част от главницата по фактура № ***/31.08.2018 г. за
периода 01.09.2018 г. – 25.04.2019 г. е 114,67 лева, а тази върху неизплатената
главница по фактура № ***/30.09.2018 г. за периода 01.10.2018 г. – 25.04.2019
г. е 318,12 лева. Ето защо исковете следва да бъдат уважени в този размер и
отхвърлени до пълния претендиран размер от 115,39 лева, респективно 319,65
лева, както и искът за мораторна лихва върху главницата по втората фактура
следва да бъде отхвърлен за дата 30.09.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има
право само на част от разноските в заповедното и исковото производства. За
заповедното производство ответникът дължи разноски в размер на 476,60 лева
(част от заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение), а за исковото
– в размер на 824,96 лева (част от доплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
Ответникът също има право на разноски,
но не е направил искане за присъждането им.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“
ООД, ЕИК – *********, дължи на „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните
суми: 371,10 лева (триста седемдесет и един лева и десет стотинки),
представляваща неиздължена цена по договор за покупко-продажба на неоксид и
гориво, обективиран във фактура № ***/31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху нея от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 5532,02 лева (пет
хиляди петстотин тридесет и два лева и две стотинки), представляваща
неиздължена цена по договор за покупко-продажба на течност за чистачки и
гориво, обективиран във фактура № ***/30.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху нея от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 114,67 лева (сто и
четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна
лихва върху дължимата сума по фактура № ***/31.08.2018 г. за периода 01.09.2018
г. – 25.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 115,39
лева; 318,12 лева (триста и осемнадесет лева и дванадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху дължимата сума по фактура № ***/30.09.2018
г. за периода 01.10.2018 г. – 25.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 319,65 лева, както и за дата 30.09.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3416/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ДИС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“
ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 476,60 лева (четиристотин седемдесет и
шест лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски по
ч.гр. дело № 3416/2019 г. по описа на БРС; 824,96 лева (осемстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство,
и двете суми съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!