Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Димитровград, 11.06.2013г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският
районен съд, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при
секретаря П.Н. в присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.д. № 1277/2011г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е за делба на
недвижим имот и движими вещи и се намира във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение
№ 54 от 02.04.2012 г. на Окръжен съд-Хасково е допусната съдебна делба на
процесния недвижим имот и движими вещи/ спалня с 2 бр. нощни шкафчета,
двукрилен гардероб с плъзгащи се врати, климатик”Панасоник 12”, диван”Маями”,
холна масичка, телевизор”Самсунг”-плазмен, телевизор”Фунай”, видеокамера”Сони”,
лаптоп”Асос”, шкаф за телевизор, кухненска маса-стъклена с 4 стола,
микровълнова печка”Ел Джи”, хладилник “Електролукс”, абсорбер”Конелиано”,
готварска печка”Горение”, фритюрник”Бош”, кухненски шкафове, машинка за фрапе, кафе-машина”Делонги”,
прахосмукачка”Ел Джи” и лек автомобил”Опел Вектра”, комби, с ДКН Х***ВК, като
са определени и квотите на съделителите, които са равни.
В първото с.з. след допускане на делбата и
двете страни по делото направиха искания по сметки, съгласно чл.346 ГПК. Съдът
прие техническите експертиза по реалната поделяемост на имота и средната му
пазарна оценка, действителната стойност на допуснатите до делба движими вещи, допълнителни
такива по определяне на наемната цена на недвижимия имот и месечна наемна цена
на движимите вещи, както и съставяне на дялове съобразно квотите, при които е
постановена делбата на движимите вещи.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От
съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От
заключението на вещото лице И. се установява, че недвижимият имот предмет на
делбата е неподеляем, предвид квотите при които е допусната същата. Недвижимият
имот допуснат до делба има пазарна оценка 53600лв., а общата стойност на
допуснатите до делба движими вещи е в размер на 7958 лева, към момента на
изготвяне на експертизата.Месечната наемна цена на движимите вещи, без лекия автомобил
за периода 22.07.2011г. до 28.02.2012г. е в размер на 123 лева, а на процесния
лек автомобил за периода от 20.06.2011г. до 28.02.2012г. е 64 лева.
На
база приетото допълнително заключение на вещото лице Б. във връзка със
съставяне на дялове на допуснатите до делба движими вещи-СИО, съобразно квотите,
при които е постановена делбата, съдът предяви на страните проект за
разделителен протокол, изслуша техните възражения.
В настоящия случай до делба е допуснат недвижим имот,
който е неподеляем, не може, а и няма искане да бъде поставен в дяловете на
съделителите по смисъла на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, поради което съдът
счита, че делбата не може да бъде извършена реално, като всеки един от
съделителите да получи своя дял в натура.
Предвид обстоятелството, че допуснатият до делба
недвижим имот е неподеляем и не са налице основания за поставянето му в дял на
един от съделителите, делбата следва да бъде извършена, като имотът бъде
изнесен на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК.С оглед
гореизложеното и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 348 от ГПК
съдът счита, че следва допуснатия до делба недвижим имот да бъде изнесен на
публична продан, при първоначална пазарна оценка, съгласно заключението на
вещото лице, в размер на 53600 лв., при права съгласно квотите, при които е
допусната делбата. Всяка от страните ще заплати по сметка на Районен съд Димитровград
държавна такса върху дела си, която е в размер по 1072 лв.
Съдът счита, че делбата на
движимите вещи следва да приключи чрез разделителен протокол и теглене на
жребий, тъй като се установи, че е възможно обособяването на равностойни дялове
за съделителите съобразно правата им. Съдът ще обяви за окончателен проекта за
разделителен протокол по заключенията на вещото лице Б., тъй като така ще се
спази и принципа за равенство между страните по делото и получаване на дял в
натура. Дяловете са равностойни. Съгласно проекта за делба вещите се
разпределят в два дяла , както следва :
ДЯЛ
І - ВИ
1.
Диван"Маями" - 800 лв.
2.
Кухненска маса с 4бр.стола – 200 лв.
3.
Л.а."Опел-Вектра" с ДК№Х***ВК – 2300 лв.
4. Телевизор"Фунай"-21 инча, с
кинескоп - 70 лв.
5. Видеокамера"Сони"-DСР-НС22Е – 250
лв.
6.
Хладилник"Електролукс"-300литра -
250 лв.
7.
Кафе машина"Делонги" купувана ІІ употр. - 30 лв.
8.
Прахосмукачка"Ел Джи"-Typбo,1400W -
80 лв.
ОБШО: 3980 лв.
ДЯЛ
ІІ - РИ
1.
Спалня с 2бр.ношни шкафчета – 420 лв.
2.
Двукр. гардероб с плъзгащи врати – 238 лв.
3.
Холна масичка - 60 лв.
4.
Шкаф за телевизор – 270 лв.
5.
Кухненски шкафове – 1260 лв.
6.
Климатик"Панасоник-12а" – 600 лв.
7.
Плазмен телевизор"Самсунг"42инча – 300 лв.
8.
Лаптоп"Асос"- модел М51\/,15инчов -
400 лв.
9.
Микров. печка"Ел Джи"-MG605A,900W – 80 лв.
10.
Абсорбер"Конелиано"-вграден – 40 лв.
11.
Готв.печка “Горение" с 4керам.котлона – 250 лв.
12.
Фриктюрник"Бош"-закупен 2002год. – 40 лв.
13.
Машинка за фрапе-TONI - II употреба – 20 лв.
ОБЩО: 3978 лв.
Съдът като съобрази заключението на
вещото лице, проекта за делба, предявен на страните, по който същите не са
имали възражение, с оглед равните права на съделителите, но всяка една
от тях изрази претенция за първи дял, в който е включен лекия автомобил,
марка”Опел Вектра” с ДКН Х***ВК, съдът счита, че следва да обяви за окончателен
проекта за разделителен протокол, като след влизане на решението в сила,
делбата на движимите вещи трябва да се извърши чрез теглене на жребие. Получилият дял първи да
заплати на другия съделител сумата от 1 лв. за уравнение на дела .
Съделителите дължат по сметка на ДРС
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете си-всеки по 159
лева.
Исканията по
сметките, направени от страните, са в срока по чл.346 ГПК, поради това са
приети за разглеждане от съда с протоколни определения.
Първото искане на
ищеца е с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31 ал.2 ЗС и е с цена 4760
лв. Ищецът претендира от ответницата обезщетение за това, че е ползвала лично
сама общата вещ – апартамента, както и движимите вещи в него, без лекия
автомобил за периода от 22.07.2011г./датата на връчване на нотариалната покана/
до 28.02.2012 г.
Ответницата оспорва
основателността на тези претенция, като твърди в хода на устните състезания, че
нотариалната покана не била връчена надлежно. Оспорва и размера на месечния
наем с оглед на обстоятелството, че в жилището живеело и малолетното дете на
страните.
Между страните не е
спорно, че със съдебно решение на ДРС, в сила от 20.06.2011г. е бил прекратен брака
им и ползването на семейното жилище-процесния недвижим имот се е предоставило
на ответницата, т.е. в процесния апартамент са останали да живеят ответницата с
детето. В този смисъл общата на страните
вещ - апартаментът, се е ползвал само от ответницата, което е един от
елементите на фактическия състав на чл.31 ал.2 ЗС.Видно от показанията на
св.Йорданова е, че ответницата с детето след развода са живели около 6 месеца в
апартамента и са ползвали вещите в него, което кореспондира с датата, посочена
като край на периода, за който се претендира обезщетение от ищеца за ползването
на жилището и движимите вещи в него-28.02.2012г., неоспорен от ответника.
Видно от приложената
нотариална покана – л.120, ищецът е поканил ответницата да заплаща наем, като
поканата е връчена на ответницата от Нотариус Р.Велева на 22.07.2011 г.Следователно
от този момент ответницата вече дължи наем за ползването на общата вещ,
съгласно чл.31 ал.2 ЗС, т.е. това е денят на писменото поискване.
Съгласно трайната
съдебна практика обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС за ползване на съсобствен
недвижим имот лично от някой от съсобствениците се изчислява по месечната
наемна цена за имота през съответния период. Затова съдът допусна и
съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението, което беше прието като
доказателство по делото, оспорено от ответницата, за периода от 22.07.2011г. до
28.02.2012г. пазарният наем на необзаведен апартамент, като се изключи площта
на детето/12 кв.м./ е 1183 лева.Посочено е също, че средният наем на кв.м. за
същия период е 2.10 лева.В този смисъл, за съда не са необходими специални
знания, за да определи, че за процесното жилище с площ от 89 кв.м., пазарният
наем за посочения период е в размер на 1345.68лв. Не се спори твърдението, че в
апартамента за процесния период живеело и детето на страните, което е
малолетно. Трайната съдебна практика, че за ползваната част от детето не се
дължи наем, вече е и законодателно уредено в чл.57 ал.2 изр.2 СК. Поради това
месечния наем от 186.90 лв. съдът разделя на три и ответницата ще дължи наем в
размер на 62.30 лв. За периода от 22.07.2011г. до 28.02.2012г., време равняващо
се на 7 месеца и 6 дни, общият дължим размер на обезщетението се равнява на 448.60
лв. Именно тази сума ответницата ще дължи на ищеца ведно със законната лихва
върху нея, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
Заявеното искане до
размер на 700 лв. съдът отхвърля като неоснователно и недоказано.
Ищецът претендира от
ответницата обезщетение за това, че е ползвала лично сама общите движими вещи,
находящи се в апартамента.
Налице е влязло в сила
решение на ХОС по допускането на делбата, което съдът цитира по-горе и в
неговите мотиви изрично е закрепено, че движимите вещи се намират при
ответницата.В този смисъл, предвид и доказателствената сила на мотивите и възразяване
по отношение факта на ползване на тези движими вещи за процесния период от
ответницата, съдът намира за неоснователни.При изчисляването обаче, на
стойността на дължимата наемна цена за този период, съдът трябва да вземе
същите обстоятелства, които посочи по-горе при определяне на месечната наемна
цена за недвижимия имот, а именно, като се приспадне частта, ползвана от детето
по отношение на движимите вещи за този период, доколкото в нотариалната покана
е поискано обезщетение и за ползването на движимите вещи.
Неоснователни в тази връзка
са и възраженията на ответницата, че повторно се претендира наемна цена, отделно
от тази на движимите вещи и за едно и също нещо се претендира два пъти,
доколкото заключението на вещото лице при определяне на наемната цена за
единица площ на недвижимия имот за процесния период е по отношение на
необзаведено жилище.
Предвид факта, че
заключението на вещото лице е, че месечната наемна цена на процесните движими
вещи е 123 лева за периода от 22.07.2011г. до 28.02.2012г., месечния наем от
123 лв. съдът разделя на три и ответницата ще дължи наем в размер на 41 лв.
месечно. За периода от 22.07.2011г. до 28.02.2012г., време равняващо се на 7
месеца и 6 дни, общият дължим размер на обезщетението се равнява на 1681 лв.
Именно тази сума ответницата ще дължи на ищеца ведно със законната лихва върху
нея, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
Заявеното искане до размер на 4060 лв. съдът
отхвърля като неоснователно и недоказано.
В този смисъл и
искането по сметки на ищеца с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31 ал.2
ЗС представляващо обезщетение за
това, че ответницата е ползвала лично сама общата вещ – апартамента, както и
движимите вещи в него, без лекия автомобил за периода от 22.07.2011г./датата на
връчване на нотариалната покана/ до 28.02.2012 г. е основателна до размера от
2129.60 лева, като заявеното искане до размер на 4760 лева, като неоснователно
и недоказано следва да се отхвърли.
Ищецът е предявил и друга претенция
по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, вр.чл.32 ал.2 от СК и чл.124 от ЗЗД
с искане да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата в размер на 1287
лева, представляващи половината от заплатената от ищеца сума за погасяване на
потребителския кредит от развода на страните 20.06.2011г. до 21.12.12г., както
и сумата 3432 лева, представляваща половината от остатъка за погасяване на
потребителския кредит за периода от 22.12.2012г. до 21.12.2017г.
Ответницата оспорва
тази претенция с твърдението, че сумата не е била използвана от ищеца само и
изключително за закупуване на движими вещи по обзавеждането на жилището.
От приложения на
л.103 Договор за кредит от 21.12.2007г.
е видно, че ищецът е сключил с *** договор, по силата на който е получил
потребителски кредит в размер на 10000 лв.
Безспорен факт е, че по
време на сключване на договора, а и на изплащане на част от задължението,
страните са били съпрузи и са живели заедно. Следователно задължението е поето
за задоволяване нужди на семейството, поради което двамата съпрузи носят
солидарна отговорност, съгласно чл.25 ал.2 СК /отм./ и сега действащия чл.32
ал.2 СК. Именно това е основанието на тази претенция и според съда този текст
представлява оборима презумпция. Т.е. законодателят е предвидил, че
задълженията на съпрузите по време на брака се поемат за задоволяване нужди на
семейството и ако се твърди обратното, то следва да бъде доказано от съпруга,
който го твърди. Съдът категорично не приема голословното твърдение на ответницата,
че сумата от 10000 лв. е изтеглена за неизвестно какви нужди на ищеца, особено
като се има предвид, че е брака им е прекратен близо три години и половина по-късно.
Когато един от солидарните
длъжници / бивш съпруг/, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие След прекратяването на брака с развод имуществената
общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълненото от
единия общо задължение, след прекратяване на брака между бившите съпрузи, също
е в режим на разделност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 127 ал.1 от ЗЗД „доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от тях по равно”, а съгласно ал.2 изр. 1 на същия текст „всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.”
По делото е било
представено удостоверение от “ЦКБ”АД клон Хасково, от което е било видно, че
погасяването на кредита се извършва от разплащателна сметка с титуляр Л.Ю.Л.,
като от сметката на същия за периода от прекратяване на брака с ответницата
20.06.2011 г. до 21.12.2012 г. са направени плащания, които са посочени по брой
и видове вноски и които след елементарно математическо пресмятане са общо в
размер на 2567 лева.Отпуснатият кредит е общо в размер на 10000 лева, а общо
дължимата сума според погасителния план, приложен и приет като доказателство по
делото, за периода след 20.06.2011г. до изплащането му е в размер на 11123.58
лева, а ½ от тази сума е в размер на 5561.79 лева.
В приложеното
удостоверение изх.№99427/26.07.2012г.–л.136 банката, от която е теглен
кредитът, е посочила, че към момента на изготвяне на удостоверението кредитополучателят, т.е. ищецът е погасил
7719.65 лева, с дължим остатък от 9269.29 лева, но в тези плащания се включва и
периода от сключване на договора до прекратяване на брака между
страните.Приложено е и извлечение по сметка на ищеца, видно от което е, че след
момента на прекратяване на брака между страните 20.06.2011г., ищецът е
продължил да плаща месечните погасителни вноски по усвоения кредит до
21.12.2012г., като ищецът е заплатил общо сумата за този период в размер на
2567 лв.
Съгласно цитираната
по-горе разпоредба на чл. 32 ал.2 от СК
всеки от бившите съпрузи дължи цялата сума на кредитора – заемодател, но
в отношенията между съпрузите всеки има право да претендира от другия разликата
между неговия дял и това, което е платил в повече на кредитора. Това право
обаче, според съда, възниква едва с факта на плащане на сума надхвърляща дела
на единия от длъжниците. Тъй като по делото не е установен факт на заплащане на
суми по-големи от дела на ищеца, за същият не е възникнало вземане срещу
ответника по чл. 127 ал.2 от ЗЗД, поради което и искането по сметки следва да бъде отхвърлено. Според РС това искане може да бъде уважено
само ако такова плащане беше извършено и
то за това, което ищецът е платил в повече от неговата ½ идеална част от
дължимата сума по кредита. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с решение № 827 от 15.12.2010 г. по
гр.д. 1328/2010 г., ІV г.о., ГК.
По
отношение на претенцията на ищеца да бъде
осъдена ответницата да му заплати сумата в размер на 3432 лева, представляваща
половината от остатъка за погасяване на потребителския кредит за периода от
22.12.2012г. до 21.12.2017г., съдът намира следното:Видно от изложените
обстоятелства и заявения петитум, претендира се обезщетение за бъдещ период,
т.е. бъдещи вземания, поради което и сочената претенция се явява недопустима. Вярно е, че разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК
дава възможност, кредитор който има вземане за повтарящи се парични задължения,
да заяви иска си за тяхното изпълнение, дори изискуемостта им да настъпи след
постановяване на решението, като разпоредбата касае съществуващи дължими,
повтарящи се вземания за суми, установени по размер и падеж. Процесното
задължение не е от тази категория, тъй като въпреки установяване съгласно
погасителния план към договора за банков кредит на конкретната стойност на
погасителната вноска, заплащането на
тези месечни вноски е факт, който е изменим и вземането е съществуващо само и
доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт, като факт от миналото. Претенцията на ищеца е недопустима, тъй като се
претендира ответницата да бъде осъдена да
му заплати половината от бъдещите вноски по взет кредит, до пълното му
издължаване през 2017г., които към момента той не е заплатил. Недопустим е иск
от единият от солидарните длъжници спрямо другият такъв за заплащане на част от
бъдещи, неплатени вноски по кредити, на осн. чл.124 ал.2 ГПК за времето след
датата на исковата молба до пълното издължаване на кредита, тъй като не се
касае за повтарящи се задължения, каквито са задълженията за издръжка, за
издръжка и гледане срещу вече прехвърлен имот, за периодично дължимо
обезщетение при непозволено увреждане и др. Не може да се разгледа иск между
двама солидарни длъжници за още неизискуемо вземане за изплащане на кредитни
вноски, които не са заплатени на банката, изходът на който е обусловен и от това
дали единият от солидарните длъжници ще ги заплати, а не само от настъпването
на срока за изискуемостта на следващите плащания, както е при осъдителните
искове за повтарящи се задължения, при които трябва първото плащане да е
станало изискуемо преди предявяването на иска и изискуемостта на следващите
плащания зависи само от настъпването на определен срок. Ответницата няма
договор и задължение към ответника от вида на задълженията за издръжка, за
издръжка и гледане срещу вече прехвърлен имот, за периодично дължимо
обезщетение при непозволено увреждане, при които трябва първото плащане да е
станало изискуемо преди предявяването на иска и изискуемостта на следващите
плащания да зависи само от настъпването на определен срок.
В
този смисъл претенцията на ищеца в тази й част е недопустима и производството по
делото по отношение на нея следва да се прекрати като недопустимо и не подлежи
на разглеждане.
Относно претенцията по сметки, предявена от ответницата за сумата от 1960лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на половината от движимата вещ-лек автомобил, марка ”Опел Вектра” за периода от 20.06.2011г. до
28.02.2012г. и поставена на разглеждане на осн. чл. чл. 346 от ГПК във вр. с
чл. 31,ал.2 от ЗС, съдът приема следното: Разпоредбата на чл. 31,ал.2 от ЗС
дава възможност на съсобственика, препятстван от друг съсобственик да използва
своята част от имота да претендира обезщетение за лишаването му от това негово
субективно право, като обезщетението се дължи от момента на получаване на
писменото му поискване. За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
следва да се докаже наличие на следните
кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата
вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за
заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът.
В настоящия случай
действително е налице лично ползване на процесния имот от ищеца, по който факт
не се спори от страните.
В случая обаче, няма
никакви доказателства по делото /независимо че на ответника му беше указана
доказателствената тежест, която носи/, ответницата да я отправяла писмена
покана до ищеца да й заплати обезщетение за едноличното ползване на автомобила.
При това положение, и тъй като писменото поискване е елемент от фактическия
състав на този иск, който, ако не се докаже, че е налице, води до
неоснователност на иска, то съдът намира, че искът с правно основание чл.
31,ал.2 от ЗС, предявен от ответницата се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.355, изр.второ във вр.
с чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат
право да претендират и да получат направените по делото разноски във връзка с
присъединените искове в делбеното производство /в случая – претенциите по
чл.31, ал.2 от ЗС/. Не се полагат и не се присъждат разноски на страните по
делбата, които са направени във връзка със самото делбено производство /по иска
за прекратяване на съсобствеността/. Това изрично е уредено в разпоредбата на
чл.355 от ГПК, изр.първо – страните заплащат разноските по делбата съобразно
стойността на дяловете им. Изхожда се от идеята, че всяка страна в
производството по съдебна делба има едновременно качеството на ищец и ответник
и правилата на чл.78 от ГПК се прилагат само във втора фаза на делбата и то във
връзка с исковите претенции по сметки между съделителите, в зависимост от
уважаването или отхвърлянето на същите. С други думи в особеното делбено
производство, каквото е настоящото, страните понасят за своя сметка разноските,
вкл. и за адвокатски хонорар, така, както са ги направили.
В този ред на мисли искането на страните
за присъждане на разноски е неоснователно. Платеното от тях възнаграждение на
вещите лица в съответните размери, определени от съда е изцяло в тяхна тежест
на основание цитираната по-горе разпоредба от ГПК. Всяка страна има задължение
да заплати съответната част от депозита за вещо лице съобразно стойността на
нейния дял, доколкото това е и предпоставка изобщо за продължаване на делбата
във втора фаза и за ликвидиране на съсобствеността.
В производството по допускане на
делбата /л.4 и 22 от делото/ са представени два броя договори за правна помощ,
от които е видно, че ищецът е заплатил на адв.К. за процесуално
представителство по делото сумата 500,00 лева, а ответницата е заплатила на
адвокат Ч. сумата 800,00 лева. Очевидно е, че платеното възнаграждение касае
защита по предявения иск за делба, в който случай по силата на чл.355,
изр.първо от ГПК тези разноски остават за сметка на страните. В настоящата фаза
по извършване на делбата, в която е предявена и разгледана претенции по сметки,
страните не са ангажирали доказателства за платено адвокатско възнаграждение за
защита по предявените от и срещу тях облигационнни искове, в който случай
исканията им за разноски с оглед изхода на делото в тази му част, щяха да бъдат
разгледани по аргумент на чл.355, изр.второ от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН при първоначална оценка от 53600лв./петдесет
и три хиляди и шестстотин/ лева следният недвижим имот: : апартамент №29, находящ се
в гр.Димитровград, ул.”***”, в жилищна сграда блок втори, етаж осми,
построен върху държавна земя, изложение изток-север, състоящ се от една стая,
хол, кухня, клозет-баня, със застроена площ 89 кв.м., ведно с избено помещение
№24, както и 2.53 процента идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, при граници и съседи: на жилището-А.С.Й. и Г. и З.Х.;
на избено помещение-А.А.Р., Н.В. и коридор.
Сумата получена от проданта следва да се разпредели
между съделителите, както следва: за Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8 - 1/2 /една втора/ идеална част и за Е.П.К. ЕГН
: ********** *** - 1/2 /една втора/
идеална част.
ОБЯВЯВА на основание чл. 350 от ГПК за окончателен проект за
разделителен протокол на движими вещи: спалня с 2 бр. нощни шкафчета, двукрилен
гардероб с плъзгащи се врати, климатик”Панасоник 12”, диван”Маями”, холна
масичка, телевизор”Самсунг”-плазмен, телевизор”Фунай”, видеокамера”Сони”,
лаптоп”Асос”, шкаф за телевизор, кухненска маса-стъклена с 4 стола,
микровълнова печка”Ел Джи”, хладилник “Електролукс”, абсорбер”Конелиано”,
готварска печка”Горение”, фритюрник”Бош”, кухненски шкафове, машинка за фрапе,
кафе-машина”Делонги”, прахосмукачка”Ел Джи” и лек автомобил”Опел Вектра”,
комби, с ДКН Х***ВК между Л.Ю.Л.,
ЕГН ********** ***-Б-8 и Е.П.К. ЕГН : ********** ***, както следва :
ДЯЛ
І - ВИ
1.
Диван"Маями" - 800 лв.
2.
Кухненска маса с 4бр.стола – 200 лв.
3.
Л.а."Опел-Вектра" с ДК№Х***ВК – 2300 лв.
4. Телевизор"Фунай"-21 инча, с
кинескоп - 70 лв.
5. Видеокамера"Сони"-DСР-НС22Е – 250
лв.
6.
Хладилник"Електролукс"-300литра -
250 лв.
7.
Кафе машина"Делонги" купувана ІІ употр. - 30 лв.
8.
Прахосмукачка"Ел Джи"-Typбo,1400W -
80 лв.
ОБШО: 3980/ три хиляди деветстотин и осемдесет/
лева.
ДЯЛ
ІІ – РИ:
1.
Спалня с 2бр.ношни шкафчета – 420 лв.
2.
Двукр. гардероб с плъзгащи врати – 238 лв.
3.
Холна масичка - 60 лв.
4.
Шкаф за телевизор – 270 лв.
5.
Кухненски шкафове – 1260 лв.
6.
Климатик"Панасоник-12а" – 600 лв.
7.
Плазмен телевизор"Самсунг"42инча – 300 лв.
8.
Лаптоп"Асос"- модел М51\/,15инчов -
400 лв.
9.
Микров. печка"Ел Джи"-MG605A,900W – 80 лв.
10.
Абсорбер"Конелиано"-вграден – 40 лв.
11.
Готв.печка “Горение" с 4керам.котлона – 250 лв.
12.
Фриктюрник"Бош"-закупен 2002год. – 40 лв.
13.
Машинка за фрапе-TONI - II употреба – 20 лв.
ОБЩО: 3978 / три хиляди деветстотин седемдесет и
осем/ лева.
ОСЪЖДА Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8
да заплати по сметка на Районен съд-Димитровград държавна такса в размер на
1072/хиляда седемдесет и два/ лева, съобразно неговата част от недвижимия имот
изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА Е.П.К. ЕГН : ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд-Димитровград държавна такса в размер на 1072/ хиляда седемдесет и
два/ лева, съобразно нейната част от недвижимия имот изнесен на публична
продан.
ОСЪЖДА Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8, да заплати по сметка
на Районен съд-Димитровград сумата
от 159/ сто петдесет и девет/ лева – държавна такса за имуществените
отношения .
ОСЪЖДА Е.П.К. ЕГН : ********** *** да заплати по сметка на Районен
съд-Димитровград сумата от 159/ сто
петдесет и девет/ лева – държавна
такса за имуществените отношения .
ОСЪЖДА получилият дял І/първи/ да заплати на другия
съделител сумата от 1/един/ лв. за уравнение на дела .
ОСЪЖДА Е.П.К. ЕГН : ********** ***, да заплати на основание
чл.31, ал.2 от ЗС на Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8, сумата 2129.60/ две хиляди
сто двадесет и девет лева и 60 стотинки/, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на делбения недвижим имот, както и движимите вещи находящи
се в него, без лекия автомобил за периода от 22.07.2011г. до 28.02.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението на съда, до окончателното й изплащане, като до пълния размер на
претенцията от 4760/ четири хиляди седемстотин и шестдесет/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8, да
бъде осъдена Е.П.К. ЕГН : ********** *** да му заплати сумата в размер на 1287/
хиляда двеста осемдесет и седем/ лева, представляваща половината от заплатената
от ищеца сума за погасяване на потребителски кредит, считано от 20.06.2011г. до
21.12.12г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта му относно претенцията по сметки на Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8,
да бъде осъдена Е.П.К. ЕГН : ********** *** да му заплати сумата в размер на 3432/ три
хиляди четиристотин тридесет и два лева/, представляваща половината от остатъка
за погасяване на потребителския кредит за периода от 22.12.2012г. до
21.12.2017г., като НЕДОПУСТИМА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на Е.П.К. ЕГН : ********** ***,
да бъде осъден Л.Ю.Л., ЕГН ********** ***-Б-8
да й заплати сумата в размер на 1960/ хиляда деветстотин и шестдесет/ лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на половината от движимата вещ-лек автомобил, марка ”Опел
Вектра” с ДКН Х ***ВК за периода от 20.06.2011г. до 28.02.2012г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Л.Ю.Л., ЕГН **********
***-Б-8 за присъждане на направените по делото разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.П.К. ЕГН : ********** *** за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Хасково.
Районен съдия: