Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от К. Д. М., ЕГН [ЕГН], Г. К. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес: [населено място], ул. срещу О. Б., адрес: пл, представлявана от Кмета А. К., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 6 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения им недвижим имот:апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот №04279.616.79 с административен адрес ул., в кадастрален район , Е. 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед №РД-110.05.2006г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа - апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1 ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и всички направени разноски. В исковата молба ищците твърдят, че с влязло в сила на 27.05.2011г. Решение №7459/18.12.2009г. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр.д.№217/2009г. на същия съд е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС и е признато за установено по отношение на О.Б., пл., представлявана от Кмета К. П., че ищците по този иск - К. Д. М., ЕГН [ЕГН], Г. К. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН] са собственици на недвижим имот - Апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот №04279.616.79 с административен адрес ул., в кадастрален район , Е. 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед №РД-/10.05.2006г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа - апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1 ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и правото на строеж върху мястото и О. Б. била осъдена да им предаде владението върху този недвижим имот. За да уважи предявеният иск срещу О. Б. с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел за установено, че процесният апартамент не е отчужден от наследодателят ни К. К. М. със Заповед №/29.03.1975г. на Председателят на ИК на ОбНС – Б.. Твърди се, че въпреки че било признато за установено, че О. Б. не е собственик на процесния недвижим имот, а собственици са ищците и О. Б. била осъдена да предаде владението върху този имот, продължавала да го ползва и не предала владението върху него, без да има правно основание за това. Сочи се, че въз основа на издадения им изпълнителен лист по гр.д. №217/2009г. на Районен съд - Благоевград подали молба до ЧСИ А. Ц., където било образувано изп.д.№47/2012г. на ЧСИ А. Ц., рег.№701. Поддържа се, че вместо да предаде владението върху имота им, по молба за отмяна на влязло в сила Решение №7459/18.12.2009г. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр.д.№217/2009г. подадена от О. Б. във ВКС било образувано гр.д.№364/2012г. на 2-ро г.о. на ВКС. Също така по искане на ответника с Определение № 173/07.05. 2012г. по гр.д № 364/2012г. На 2-ро г.о. на ВКС било спряно изпълнението на влязло в сила Решение №7459/18 12 2009г на Районен съд - Б., постановено по гр.д.№217/2009г. по което е образувано изп.д.№47/2012г. на ЧСИ Ал. Ц., рег.№701, но не била внесена дължимата се като обезпечение сума от 19 586, 20 лв. По сметка на ВКС. Сочи се, че с Протокол за въвод във владение по изп.д.№47/2012г на ЧСИ А. Ц. на 20.04.2012г. на ищците било предадено владението върху процесния недвижим имот, който бил отдаден от Община Б. на наематели - Р. П. А.. Сочи се, че с Решение №209/19.06.2012г. постановено по гр.д.№364/2012г на 2-ро г.о. на ВКС, съдът оставил без уважение молбата на О. Б. за отмяна на влязло в сила Решение №7459/18.12.2009г. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр.д.№217/2009г. Твърди се от ищците в исковата молба, че от предявяване на иска с правно основание чл. 108 ЗС-05.02.2009г. до предаване на владението на процесния недвижим имот-20.04.2012г. били лишени от ползването му и на основание чл. 59 ЗЗД О. Б. им дължи заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на апартамента. Поддържа се, че О. Б. е ползвала без правно основание процесния недвижим имот от предявяването на иска с правно основание чл.108 от ЗС на 05.02.2009г. до момента на предаване на владението върху този недвижим имот на собствениците - 20.04.2012г. Твърди се, че дължимото ми се обезщетение за лишаването от ползването на апартамента е в размер на 250, 00 лева месечно, което е съобразено с пазарната наемна цена за такъв апартамент в тази част на града. На 26.02.2015г. подали покана до О. Б. да им бъдат заплатени дължимите се суми, за това че О. Б. неоснователно е ползвала процесния апартамент и ги е лишила като собственици от възможността да го ползват, но в Отговор с И..№П/12.03.2015г. О. Б. ги уведомила, че не им дължи обезщетение. Твърди се, че ответника О.Б. като е ползвал процесния апартамент се е обогатила неоснователно, като без значение е обстоятелството дали е имала печалба, тъй като ги е лишила от възможността да извлекат ползи от апартамента. С разпореждане № 2971/16.04.2015г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Съобщението е връчено ведно с исковата молба на ответника на 20.04.2015г. Видно от данните по делото в законоустановения срок е постъпил отговор по исковата молба от ответната О., с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че са неоснователни, наведените в исковата молба доводи, че О. Б. е ползвала апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, находящ се в сграда с идентификатор 04279.616.79.2, имот с идентификатор 04279.616.79 по КК на [населено място], с административен адрес ул., без правно основание и умишлено не е предала владението върху имота на ищците. Сочи се, че с Решение №7459/18.12.2009 г. Районен съд - Благоевград признава за установено по отношение на О. Б., че ищците са собственици на въпросния недвижим имот. О. Б. се е възползвала от правото си първо на въззивна, а по-късно и на касационна жалба, но те са оставени без уважение и решението на първоинстанционния съд влиза в законна сила на 27.05.2011 год. Поддържа се, че едва с постановяването на Определение №523/27.05.2011 год. на ВКС решението на PC - Б. влиза в законна сила и О. Б. следва да предаде владението върху имота на признатите за собственици. С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 20.04.2012 год. О. Б. е предала владението. Твърди се, че в периода от влизане в сила на решението до въвода във владение на имота, а именно от 27.05.2011 год. до 20.04.2012 год., О. Б. е предприела действия по освобождаване на апартамента и преместване на наемателите му в друго подходящо жилище. Въз основа на Заповед №/19.12.1997 год. на Кмета на О.Б. и договор от 23.02.1998 год., в апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, с административен адрес ул. е настанена Р. П. А., заедно със семейството си. Твърди се, че наемателката е с намалена работоспособност повече от 90%, което е и причината служителите в Общинска администрация по-трудно да са открили подходящ апартамент за преместване на лицето. На 08.02.2012 год. в деловодството на Общинска администрация е постъпила покана от Частен съдебен изпълнител за доброволно изпълнение и предаване на владението върху апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, с административен адрес ул. Своевременно Община Б., като добросъвестен длъжник, е предприела необходимите действия за незабавно освобождаване на апартамента, както следва: С Писмо с изх. № ИЗ - 00 - 191/13.02.2012 год. до наемателката на апартамента, Кмета на О.Б. е обосновал наложителността на преместването на същата в друг, подходящ апартамент. Видно от протокол от 28.02.2012 год. на Комисия, назначена със заповед на Кмета, като първа точка е разгледана поканата за доброволно изпълнение и неотложното преместване на наемателката. На 09.03.2012 год. в деловодството на О.Б. е постъпила жалба от Р. А., която по подробно изложени мотиви отказва да подпише заповед на Кмета за настаняване в друго жилище и на практика отказва преместване и освобождаване на процесния апартамент. След продължителни преговори със служители в Общинска администрация на 16.03.2012 год. наемателката входирала молба, с която се съгласява да напусне досегашното си жилище на ул. и да бъде настанена в друго, Със Заповед №/26.03.2012 год. на Кмета на О. Б. Р. А. е настанена в новото жилище, което е било в окаяно и не годно за живеене състояние (видно от Приемателно- предавателен протокол от 14.05.2012 год.). Неотложните ремонтни работи са отложили настаняването й и респективно освобождаването на въпросния апартамент. Поддържа се още, че в периода от 27.05.2011 г. до 20.04.2012 г., О. Б. е получавала месечен наем в размер на 25.65 лв. /двадесет и пет лева и шейсет и пет стотинки/. В случай, че приемете, че О. Б. е владяла без правно основание и се е обогатила от владението на недвижимия имот, то следва да се вземе под внимание, че периода, за който ищците искат обезщетение е от предявяването на ревандикационния иск. Това искане било недопустимо, тъй като до влизане в сила на съдебното решение, с което те са признати за собственици, собственик на апартамента е О. Б. и ищците нямат правно основание, на което като все още "не собственици" да искат въвод във владение на имота. Би следвало периода, за който претендират, че О. Б. се е обогатила неоснователно да бъде от влизане в сила на решението до въвода във владение, а именно от 27.05.2011 год. до 20.04.2012 год. Недопустимо също така било и искането им за обезщетение в размер на 250 лв. на месец, което според тях е съобразено с пазарната цена. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД гласи, че обогатилия се без правно основание дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но не повече от обедняването на другия. Поддържа се, че ако се приеме, че е налице неоснователното обогатяване, то е за периода от 9 /девет/ месеца по 25.65 лв. на месец и 5 дни - 4.14 лв., а именно 234.99 лв., а не претендираното в размер на 6000 лв. Предвид гореизложеното се иска да бъде оставен без уважение предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с цена 6000 лв. и да се отхвърли изцяло като недопустим и неоснователен, както и да се присъдят сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме, че О. Б. се е обогатила неоснователно, се иска да се отхвърли частично иска като недопустим и неоснователен и се уважи само до размера на твърдяното обогатяване, а именно 234.99 лв. В съдебно заседание, ищците Г. М. и К. М., редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ищцата А. М., редовно призована се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Ангажират се писмени доказателства, по същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск като се иска уважаването му, както и присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът О. Б., редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител. По делото е представено писмено становище, с което се поддържат възраженията, сторени с отговора на исковата молба. Претендират се и сторените по делото разноски. По делото са събрани писмените доказателства, представени от ищцовата и ответните страни, прието е заключението на допуснатата съдебно – оценителна експертиза, извършена от вещото лице инж. Х. Г.. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: От представеното и прието като доказателство по делото Решение № 7459/18.12.2009г., постановено по гр.д. № 217/2009 г. по описа на Районен съд – Благоевград се установява, че въз основа на искова молба подадена през 2009 г. между страните по делото е воден ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, като съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на О. Б., представлявана от Кмета К. П., че К. Д. М., с ЕГН [ЕГН], Г. К. М., с ЕГН [ЕГН] и А. К. М., с ЕГН [ЕГН], всички от Б., ул., са собственици на недвижим имот – апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот № 04279.616.79 с административен адрес ул., в кадастрален район , Е. 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-/10.05.2006 г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и правото на строеж върху мястото, като е осъдил ответника – О. Б., представлявана от Кмета К. П., да предаде на ищците - К. Д. М., с ЕГН [ЕГН], Г. К. М., с ЕГН [ЕГН] и А. К. М., с ЕГН [ЕГН], владението върху гореописания недвижим имот. Видно от извършената заверка върху решението постановеното решение е било потвърдено с Решение № 228/09.06.2010г., постановено по в.гр.д. № 176/2010г. по описа на ОС-Благоевград, като с Определение № 523/27.05.2011г., постановено по гр.д. № 1292/2011г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване. Въз основа на постановеното и влязло в сила решение на 12.01.2012г. е издаден в полза на ищците изпълнителен лист /л. 9 от делото/. Видно от приетото по делото заверено копие от протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп.д. № 47/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. владението върху процесния недвижим имот е предадено на ищците от ответната Община на 20.04.2012г. По посоченото обстоятелство няма спор между страните по делото. Видно от Определение № 173/07.05. 2012г. по гр.д. № 364/2012г. на 2-ро г.о. на ВКС и Решение №209/19.06.2012г. постановено по гр.д.№364/2012г на 2-ро г.о. на ВКС ответникът О. Б. е подал молба за отмяна на влязло в сила Решение №7459/18.12.2009г. на Районен съд - Б., постановено по гр.д.№217/2009г. С посоченото определение от 07.05. 2012г. /т.е. след извършения вече въвод във владение на 20. 04.2012г./ било спряно изпълнението на влязло в сила Решение №7459/18 12 2009г на Районен съд - Б., постановено по гр.д.№217/2009г. по което е образувано изп.д.№47/2012г. на ЧСИ А. Ц., рег.№701, при условие на внасяне на обезпечение - сума от 19 586, 20 лв. по сметка на ВКС. С Решение №209/19.06.2012г„ постановено по гр.д.№364/2012г на 2-ро г.о. на ВКС, съдът оставил без уважение молбата на О. Б. за отмяна на влязло в сила Решение №7459/18.12.2009г. на Районен съд - Б., постановено по гр.д.№217/2009г. От представената и приета като доказателство по делото покана се установява, че ищците са поканили ответната О. да им заплати обезщетение за неоснователно ползване на собствения им имот за периода от 20.04.2008г. до 20.04.2012г. в размер на по 200, 00 лв. месечно или сумата от 12 000 лв. С Писмо изх. № П/12.03.2015г. /л. 13 от делото/ О. Б. във връзка с отправената покана за заплащане на обезщетение е заявила, че не дължи обезщетение. Видно от Заповед № /19.12.1997 година на Кмета на О. Б., Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 23.02.1998 година, Допълнително споразумение от 30.09.2002 година ведно с Експертно решение № от заседание № от 05.12.2001 година на ТЕЛК, Допълнително споразумение от 15.03.2005 година, ведно с Експертно решение № от заседание № 037 от 08.03.2005 година на ТЕЛК, Допълнително споразумение от 01.10.2008 година, ведно с Експертно решение № от заседание № от 11.03.2008 година на ТЕЛК, Допълнително споразумение от 07.04.2011 година, ведно с Експертно решение №от заседание № 040 от 08.03.2011 година на ТЕЛК, Покана за доброволно изпълнение от 08.02.2012 година от ЧСИ А. Ц. с рег. № 701, район на действие ОС-Б., Писмо с изх. № ИЗ-00-191/13.02.2012 година, Протокол от 28.02.2012 година на Комисията, назначена със заповед на Кмета на О.Б., Жалба с вх. № /09.03.2012 година от Р. П. А., Молба с вх. № /16.03.2012 година от Р. П. А., Заповед № 26.03.2012 година на Кмета на О. Б., Приемателно- предавателен протокол от 14.05.2012 година, Счетоводна справка с изх. № /19.05.2015 година от О. Б., ответната О. за процесния период е била отдала имота под наем на трето лице-Р. А. срещу месечен наем. Установява се, че за периода от 27.05.2011г. до 20.04.2012г. О. Б. е получавала месечен наем в размер на 25, 65 лв. или общо сумата в размер на 276, 25 лв. След получаване на поканата за доброволно изпълнение О. е предприела действия за освобождаване на отдадения под наем имот, на които се е противопоставила наемателката, като с приемно-предавателния протокол от 14.05.2012г. е предаден същия. За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил и изслушал съдебно-оценителна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Видно от изготвеното и приобщено към доказателствения материал заключение по назначената съдебно – оценителна експертиза, извършена от вещото лице инж. Х. Г. се установява, че с оглед местоположението и техническото състояние на процесния имот и пазарните цени за подобен тип имоти пазарния месечен наем на процесното жилище за периода 20.04.2010 г. до 20.04.2012 г. е възлизал на 200, 00 лв., като дължимата сума за целия претендиран период- 20.04.2010г. до 20.04.2012г. възлиза на 4 800, 00 лв. От заключението се установява, че О. Б. по Договор за наем на общински жилищен имот за периода от 27.05.2011г. до 20.04.2012г. за процесното жилище е получила наем в размер на 276, 25 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, като сочи, че в жилището няма обзавеждане, поради което в такова състояние трудно се отдава под наем, поради което е определил месечна цена в размер на 200, 00 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Поддържаните от ищците твърдения за спорни факти, а именно, че са изключителни собственици на вещ, която е била ползвана от ответника без правно основание, и без тяхно съгласие, като с влязло в сила решение е постановено фактическата власт върху имота да бъде предадена на собствениците, както и направеното въз основа на твърдяното искане - за заплащане на обезщетение за това ползване от ответника без основание - определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД. Искът е процесуално допустим - налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от водене на процеса, както и при валидно упражнено право на иск от ищците. Характера на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, тъй като не се установи, че в полза на ищците е налице друга правна възможност за защита на своите права, поради твърдяното, че без правно основание трето лице е ползвало тяхна вещ и по този начин ги е лишило от възможността да ползват своята вещ и да получават в случая гражданските плодове /наем/ от вещта. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова с което се е обогатил до размера на обедняването. Неоснователно е възражението на ответната О., че искът е недопустим за периода от предявяването на ревандикационния иск до влизане в сила на решението, а именно до 27.05.2011г. Следва да се отбележи в тази връзка, че липсват каквито и да било пречки едно лице да предяви иск с правно основание чл. 108 ЗС и едновременно с това да съедини за разглеждане с него и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. В тази насока са за допустимост на иск по чл. 59 ЗЗД и за периода на висящност на иска по чл. 108 ЗС и Решение № 464/15.01.2014г., постановено по гр.д. № 2488/2013г. по описа на ВКС, ІVг.о., Решение № 393/24.07.2014г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на ВКС, ІV г.о., Определение № 428/08.04.2011г. по гр.д. № 1601/2010г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. По същество, искът е частично основателен. Фактическия състав на материалноправните условия за основателност на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД включва - имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищците /което може да има различни проявни форми/ и обогатяването на ответниците /също може да бъде в различна проявна форма/, като връзката не следва да е причинно - следствена между състоянията на обедняване и съответно обогатяване, а да произтичат от общ правопораждащ факт, както и липса на основание за имущественото разместване. В хода на процеса категорично по безспорен начин се установи, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС ищците са признати за собственици на процесния имот по отношение на О. Б. и поледната е упражнявала фактическа власт върху него /чрез трето лице-наемател/ без правно основание и без съгласие на ищците за процесния период от 20.04.2010 г. до 20.04.2012г., когато с Протокол за въвод във владение по изп.д. № 47/2012г. по описа на ЧСИ А. Ц. е било предадено владението от О. Б. на ищците. За да приеме, че през процесния период О.Б. е ползвала имота без правно основание съдът взе предвид влязлото в сила Решение по чл. 108 ЗС, както и данните, че едва на 20.04.2012г. ответника е предал владението на ищците. Искът по чл. 108 ЗС съдържа две самостоятелни претенции – установителна за правото на собственост, и осъдителна относно предаване на фактическата власт върху имота. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответника, поради което относно това обстоятелство като елемент от ревандикацията, съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото. Силата на пресъдено нещо установява не само, че правото съществува към деня на приключване на устните състезания, но че то е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване. Следователно влязлото в сила решение по ревандикационния иск установява със сила на присъдено нещо между страните обстоятелството, че ответната Община е упражнявала без правно основание фактическата власт върху имота към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено решението. В тази насока Определение № 428/08.04.2011г. по гр.д. № 1601/2010г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. ,Решение № 464/15.01.2014г., постановено по гр.д. № 2488/2013г. по описа на ВКС, ІVг.о. /по реда на чл. 290 ГПК/. За периода след приключване на устните състезания до 20.04.2012г. настоящият съдебен състав намира, че също е доказано по делото от ищците, че ответната О. е упражнявала фактическа власт, което е видно и от представените именно от нея писмени доказателства, като едва на 20.04.2012г. по изп.д. № 47/2012г. е предадено владението на същия. Обстоятелството, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение ответната Община е предприела действия по освобождаване на имота, както и че нейния наемател е забавил това, не могат да окажат влияние и да променят извода, че до 20.04.2012г. имотът не е предаден на ищците и същите са възпрепятствани да получават гражданските плодове от него. Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая размера на обедняването е среднопазарния наем за имота, който ищците биха могли да получават в случай, че имота е бил в тяхно държане, а не в това на ответника. Същевременно обогатяването на ответника в тази хипотеза също се съизмерява със средния пазарен наем, който би следвало да плаща на собственика на имота за това, че го ползва. Неоснователно е възражението на ответната Община, че в случая следва да се вземе предвид размера на наема, който е получавала от третото лице и до този размер да се уважи иска. Обстоятелството, че ответника като държател на имота го е отдал под наем на по- ниска, в случая фиксирана наемна цена на трето лице няма отношение към уреждане на отношенията на плоскостта на неоснователното обогатяване. Т.е когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, а не с получения от него по- нисък наем като граждански плод при преотдаването му на трето лице. /В тази насока Решение № 262/22.02.2013г. по гр.д. № 1480/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед на посоченото по горе, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД. Безспорен е факта, че ищците са собственици на недвижимия имот. Установи се, че имота е ползван от ответната О. през процесния период 20.04.2010г. до 20.04.2012г. Установи се по безспорен начин, че ответника е владял имота през процесния период, без съгласие на ищците, като е лишил ищците от ползването му. Обогатяването на ответника се изразява в това, че е спестил плащане на наем за неоснователно ползвания от него имот, собственост на ищците. Горното ангажира отговорността на ответната О. да заплати обезщетение на ищците за неоснователното си обогатяване в размер на обедняването на ищците. Предвид това искът се явява основателен и доказан по основание. Безспорен е факта, че невъзможността на ищците да ползват своята вещ и да я отдават под наем представлява фактическо състояние на обедняване. Ответникът е осъществил ползване на имота през процесния период без правно основание, за което свидетелстват всички събрани по делото доказателства. През претенирания период от време ответника се е обогатил в размер на дължимия месечен наем за този период от време, който видно от заключението на вещото лице Г. възлиза на 200, 00 лв. месечно или общо за целия период от време в размер на 4 800, 00 лв., като в този размер иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като над уважения размер до предявения от 6000, 00 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се отбележи, че съдът кредитира заключението на вещото лице Г. относно стойността на наема за процесния период, което е съобразено със състоянието на жилището. Следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск- 03.04.2015г. до окончателното изплащане на дължимото. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид изхода от делото, с оглед направеното искане, и представения списък по чл.80 ГПК ответната Община следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски от ищците, съобразно уважената част от исковете. В случая е представен списък по чл. 80 от ГПК единствено от процесуалния представител на ищцата А. М.. С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищците се дължат разноски, които са сторили за производството. Видно от данните по делото ищцата А. М. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лв. Ищецът Г. М. /видно от вносните бележки е че същият е внасял сумите/ е сторил разноски в размер на – 240, 00 лв.-държавна такса, 100, 00 лв. за възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 340, 00 лв. Предвид изложеното ответната О. следва да бъде осъдена да заплати на всеки от тях сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска, а именно на А. М. сумата от 640, 00 лв., а на Г. М. сумата от 272, 00 лв. Ищцата К. М. липсва доказателство да е сторили разноски по делото. На ответника О. Б. съобразно чл.78, ал.3 от ГПК също се следват разноски,съобразно отхвърлената част от иска, които следва да бъдат заплатени от ищците. Видно от данните по делото от ответника са сторени разноски в размер на 75, 00 лв. –внесен депозит за вещо лице. Ответната община е претендирала и юрисконсултско възнаграждение, но по делото липсват доказателства да са извършвани процесуални действия от юрисконсулт. Както отговора на исковата молба, така и писменото становище е подписано от представляващия О. Б. Кмет, като в съдебно заседание не се е явил процесуален представител. Поради изложеното съдът намира, че не следва да се присъждат на О. Б. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Собразно сторените разноски и отхвърлената част от иска на О. Б. се дължат разноски в размер на 15, 00 лв., за които ищците следва да бъдат осъдени да ги заплатят. Водим от горното и на основание чл.59 от ЗЗД вр. с чл.78, ал.1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА О. Б., адрес: пл., представлявана от Кмета А. К. ДА ЗАПЛАТИ НА К. Д. М., ЕГН [ЕГН], Г. К. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес: Б., ул.сумата от 4 800, 00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищците недвижим имот: апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот №04279.616.79 с административен адрес ул., в кадастрален район Е. 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед №10.05.2006г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа - апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1 ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и без тяхно съгласие за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2012г., с която сума се е обогатила, за сметка на ищците, която сума е размера на обедняване на ищците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.04.2015г. до окончателното плащане, КАТО над уважения размер до предявения от 6 000, 00 лв. отхвърля иска като неоснователен. ОСЪЖДА О. Б., адрес: пл., представлявана от Кмета А. К. ДА ЗАПЛАТИ НА А. К. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. сумата от 640, 00 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ направени от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на иска. ОСЪЖДА О. Б., адрес: пл., представлявана от Кмета А. К. ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. М., ЕГН [ЕГН] , с адрес [населено място], ул. сумата от 272, 00 лв. /двеста седемдесет и два лева/ направени от него по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважения размер на иска. ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН [ЕГН], Г. К. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес: Б., ул. ДА ЗАПЛАТЯТ НА на О. Б., адрес: пл., представлявана от Кмета А. К. сумата от 15, 00 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторени разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |