Номер 136009.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502304 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №51792/31.07.2020г., депозирана от П. П. Ц. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Балатон“ №10, действаща чрез
особения си представител адв. Е.Е. от ВАК, срещу Решение №3380/22.07.2020г.,
постановено по гр.дело №11302/2019г. по описа на ВРС, 10 състав, с което съдът е уважил
предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ №19, срещу жалбоподателката, искове с правно основание чл.
422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК и е приел за установено, че последната дължи на банката
следните суми:
– сумата от 500 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за автоматичен
кредит овърдрафт от 20.11.2017г.;
– сумата от 63,14 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.11.2017г.
до 21.09.2018г. по горепосочения договор за кредит;
– сумата от 0,07 лева, представляваща лихвена надбавка за един ден -21.09.2018г. по същия
договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда на 21.09.2018г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14250 по описа
на ВРС за 2018г.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно, тъй като не
отговаря на закона и приложените по делото доказателства. Излагат се и съображения за
недопустимост на атакуваното решение, доколкото се твърди, че с него е установено
задължение на ответницата, за което същата е била вече осъдена с влязла в сила заповед за
1
изпълнение и при наличие на вече образувано изпълнително дело. Навеждат се доводи за
това, че „БАНКА ДСК“ ЕАД не е процесуално легитимирана като ищец, тъй като преди
завеждане на исковете, на 14.05.2019г., е прехвърлила процесните вземания на „ОТП
Факторинг“ ЕАД, поради което тя, а не ОТП Факторинг“ ЕАД, е следвало да има качеството
на трето лице помагач на ищеца. Твърди се още, че ответницата не е уведомена за
извършената цесия. С петитума на жалбата се иска съдът да обяви постановеното решение
за неправилно, да прекрати производството като недопустимо и да присъди на ответницата
сторените от нея разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемото дружество
„БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Елисавета Стойкова, в който се застъпва становище
за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че исковете са с правно основание чл. 422
ГПК, предявени са при нестабилизирана заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
в изпълнение на указанията на ВРС до заявителя, поради наличие на хипотезата на
уведомяване на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в този смисъл исковото
производство се явява продължение на заповедното такова. Твърди се, че възраженията,
касаещи легитимацията на банката по спора, са неоснователни, тъй като именно „БАНКА
ДСК“ ЕАД се явява заявител по чл.417 ГПК, а цесията е извършена в хода на образуваното
изпълнително производство. По отношение съобщаването за цесията на длъжника сочи, че
още в първоинстанционното производство банката е направила изявление исковата молба да
се счита и за уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Излага, че поради липсата на качество „банка“
на цесионера, именно „БАНКА ДСК“ ЕАД се явява легитимирана да предяви иска по чл.422
ГПК, а с оглед извършеното междувременно прехвърляне на вземането, предмет на спора,
правоприемникът „ОТП Факторинг“ ЕАД е конституиран в производството като трето лице
– помагач. Претендира се потвърждаване на атакуваното съдебно решение, ведно с
присъждане на сторените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
Третото лице - помагач на страната на ищеца – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №19, етаж 2, чрез пълномощника си юрисконсулт Илина Петрова,
също е депозирало писмен отговор. С него се оспорват въведените с въззивната жалба
основания за атакуване на постановения съдебен акт и се моли за неговото потвърждаване.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата П. П. Ц. , редовно призована, не
се явява. Представлява се от особен представител адв. Е.Е., който поддържа жалбата и моли
за отмяна на атакуваното решение.
Въззиваемото дружество „БАНКА ДСК“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от
юрк. Елисавета Стойкова, която оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор на
същата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице - помагач на страната на ищеца на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е молба, в която поддържа
отговора на въззивната жалба, подаден от „БАНКА ДСК“ ЕАД и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело №11302/2019г. по описа на ВРС, 10 състав, е образувано по
предявени от „БАНКА ДСК“ ЕАД, срещу П. П. Ц. , обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК, да бъде
2
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми:
– сумата от 500 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за автоматичен
кредит овърдрафт от 20.11.2017г.;
– сумата от 63,14 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.11.2017г.
до 21.09.2018г. по горепосочения договор за кредит;
– сумата от 0,07 лева, представляваща лихвена надбавка за един ден -21.09.2018г. по същия
договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда на 21.09.2018г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14250 по описа
на ВРС за 2018г.
С атакуваното решение предявените искове са уважени изцяло, като е прието за
установено в отношенията между страните, че П. П. Ц. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД
горепосочените суми.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От съдържанието на представения по делото Договор за автоматичен кредит овърдрафт от
20.11.2017г. се установява, че на същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД /като кредитор/ и П.
П. Ц. /като кредитополучател/ е сключен договор, по силата на който кредиторът отпуска на
кредитополучателя кредит овърдрафт в размер на 500лв. Кредитът се предоставя за
ползване по разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтича на 16.11.2018г.
Съгласно клаузите на договора, ползваният овърдрафт се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора възлиза на 15,20%. Начислената върху
ползваната част от разрешения овърдрафт лихва е дължима месечно на падежна дата, която е
5-то число на месеца. ГПР на разходите по кредита е в размер на 16,33 %.
От представените от банката Общи условия за предоставяне на автоматичен кредит
овърдрафт е видно, че кредитополучателят се задължил да осигурява по разплащателната си
сметка най-късно на падежна дата сума най-малко в размер на дължимите лихви върху
ползваната част от кредита, като правото на кредитополучателя на ползване на средства от
кредита се спира при неплащане на уговорената падежна дата на дължимите суми за лихва в
продължение на три последователни месеца, считано от последната падежна дата, на която
са били погасени такива суми.
Видно от представеното по делото уведомление с дата 28.02.2018г., ведно с потвърждение
за получаване е, че кредиторът е изпратил уведомление на жалбоподателката, касаещо
настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, което е получено от последната на
26.03.2019г. по реда на чл. 46 ГПК.
По силата на Договор за цесия от 14.05.2019г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП
Факторинг“ ЕАД вземанията си спрямо жалбоподателката по процесния Договор за
автоматичен кредит овърдрафт.
От приетото заключение по допуснатата ССЧЕ се установява, че отпуснатата от „БАНКА
ДСК“ ЕАД главница в размер на 500,00 лв. е била усвоена от въззивницата чрез
3
разплащателната сметка, посочена в договора, като са начислени договорни лихви в размер
на 15,97 лв., като към датата 05.02.2018г. остатъкът по разплащателната сметка е
отрицателна величина –главница от 500,00 лв. и договорни лихви в размер на 15,97 лв. за
периода 05.12.2017г. – 05.02.2018г. Посочените суми не са заплатени на кредитора,
доколкото от датата на усвояване на кредита – 20.11.2017г. не са извършвани плащания по
него. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 21.09.2018г.
задължението на въззивницата по сключения договор за кредит овърдрафт е в размер на
500,00 лв. – главница, 63,14 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 20.09.2018г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 0,07 лв. за един ден - 21.09.2018г.
На 21.09.2018г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД е подадено пред Районен съд - Варна Заявление с
вх. № 61819 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, против длъжника П. П. Ц. , за сумите, както следва: 500 лева –
незаплатена главница по Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г.; 63,14
лева – дължима договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 21.09.2018г. по
горепосочения договор за кредит; 0,07 лева – лихвена надбавка за един ден - 21.09.2018г. по
същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда на до окончателното ѝ изплащане.
Заповедният съд, с разпореждане от 25.09.2018г., е постановил издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу П. П. Ц. за сумите, посочени в
заявлението, както и за реализираните от заявителя разноски в заповедното производство.
На 25.09.2018г. е издадена процесната заповед № 7062 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна е
обусловило предявяването в законоустановения едномесечен срок на установителните
искове по чл. 422 от ГПК от кредитора против длъжника.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо.
Неоснователни са възраженията в жалбата за недопустимост на атакувания съдебен акт
поради факта, че с него е установено задължение на въззивницата, за което същата е била
вече осъдена с влязла в сила заповед за изпълнение и при наличие на вече образувано
4
изпълнително дело. Видно от материалите по делото, процесната заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена на въззивницата /длъжник/ по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Това обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2, вр. с ал.5 ГПК,
поражда необходимостта кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си за да
избегне обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. Нещо повече, процесната заповед, като такава по чл. 417 ГПК се ползва
с незабавно изпълнение, постановено от съда на основание чл. 418, ал.1 ГПК, като същата
ще се стабилизира, съгласно изричната разпоредба на чл. 416 ГПК, едва при уважаване на
предявените установителни искове с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл
съществуването на издаден изпълнителен лист и образувано въз основа на него
изпълнително производство, представлява законова последица от уважаване на подаденото
заявление по чл. 417 ГПК /в който случай изпълнителният лист се издава едновременно със
заповедта за изпълнение/, а не от наличието на влязла в сила такава.
За пълнота следва да се отбележи, че решението, с което се уважават предявените искове,
доколкото същите са установителни такива, поражда като законова последица единствено
сила на пресъдено нещо, а не и изпълнителна сила. С оглед на последното, атакуваното
съдебно решение не представлява изпълнителен титул, годен да инициира ново
изпълнително производство за установеното с него вземане и така да се стигне до
нарушаване на основния принцип „не два пъти за едно и също нещо“, каквото твърдение
излага особеният представител на въззивницата в проведеното открито съдебно заседание.
Производството по чл. 422 ГПК /каквото е развилото се пред ВРС/ е продължение на
заповедното производство, като неговата цел е да се провери възникнало ли е
изпълнителното основание. В този смисъл, при уважаване на иска по чл. 422 ГПК, СПН
поражда влязлото в сила решение, но носител на изпълнителната сила остава заповедта за
изпълнение.
Възражението за липса на активна процесуална легитимация на „БАНКА ДСК“ ЕАД /и
наличието на такава за „ОТП Факторинг“ ЕАД/, доколкото с него се оспорва
съществуването на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, също касае допустимостта на първоинстанционното
решение. Настоящият съдебен състав намира, че това оплакване също е неоснователно. По
въпросите за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно
правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, както и кои са легитимираните
страни в производството, е налице задължителна практика, обективирана в ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно т.10б от същото, при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът /в конкретния
случай „БАНКА ДСК“ ЕАД/, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно т.4г от цитираното тълкувателно решение обаче, в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК,
при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка, държавно
учреждение и др./, то и неговият правоприемник /универсален или частен/ трябва да
притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на
издадения в полза на праводателя му документ. Отчитайки това, както и обстоятелството, че
производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, настоящият
състав намира, че когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи
5
и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си
след издаване на заповедта за изпълнение. С оглед на последното се достига до извода, че
цесионерът, който няма качество „банка“, не е легитимиран да предяви иска за установяване
на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително
изпълнение спрямо длъжника. В този смисъл е и Решение № 1 от 01.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Съставът на ВОС намира наведеното в жалбата оплакване, свързано с липсата на
надлежно уведомяване на въззивницата-ответник за извършената цесия, за ирелевантно.
Правилото на чл. 99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимостта на цесията
на длъжника уведомяването на последния за извършеното прехвърляне на вземането.
Доколкото исковете, предмет на настоящото производство, са предявени от цедента
„БАНКА ДСК“ ЕАД, а не от цесионера „ОТП Факторинг“ ЕАД, обстоятелствата дали такава
противопоставимост е възникнала е без значение. Единствено за пълнота може да се
отбележи, че посоченото възражение е и неоснователно. От представените по делото
доказателства действително не се установява въззивницата – длъжник да е била лично
уведомена за извършената цесия преди предявяване на иска. Доколкото обаче на същата,
чрез особения представител, е надлежно връчен препис от исковата молба, подадена от
цедента, ведно с приложенията към нея /сред които договор за цесия от 14.05.2019г. и
уведомително писмо за настъпила цесия по чл.99, ал.4 ЗЗД/, то може да се приеме, че
съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземане е сторено с
връчване книжата по реда на чл.131 ГПК чрез особения представител. Особеният
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК, съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на
процеса. С оглед на това, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчването правни последици /в този смисъл е и Решение №198/18.01.19г. по т. д. №
193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото въззивницата няма право на разноски. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените във
въззивната инстанция разноски в размер на 250 лева, от които 150 лева – внесен депозит за
особен представител на въззивницата и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 25 от Наредбата за правната помощ, при съобразяване на
невисоката фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3380/22.07.2020г., постановено по гр.дело №11302/2019г.
по описа на ВРС, 10 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. П. Ц. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Балатон“ №10, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №19, етаж 2, като трето лице -помагач на страната на ищеца
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7