П Р О Т О К О Л
№ 436 / 23.05.2018 г.
23.05.2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На
двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
При
секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
С
участието на прокурор РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Гайдаров
ЧНД № 414 по
описа за 2018 година
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лишеният от свобода Б.И.А. – редовно призован,
явява се лично, воден от Затвора - Варна, от органите на ОД „Охрана“ - Варна.
За Затвора - Варна –
редовно призовани, представляват се от гл.
инсп. М. А. П. – редовно упълномощен от Началника на Затвора - Варна със
Заповед № 129/11.05.2018 г. и приет от съда от днес.
Лишеният
от свобода А.: Не
желая адвокатска защита, както съм посочил и в декларацията.
Прокурорът: Считам, че не са налице процесуални пречки,
моля да дадете ход на делото.
Гл. инсп. П.: Да се даде ход на делото.
Лишеният
от свобода А.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Страните
заявиха, че няма да сочат по доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което даде ход на същото
ПО
СЪЩЕСТВО:
Прокурорът:
Уважаеми
г-н Председател, считам молбата на осъдения Б.А. за допустима, но
неоснователна. Категорично считам, че към настоящия момент независимо от
наличието на първата предпоставка, а именно за изтърпяване повече от половината
от наложеното наказание, липсват доказателства за неговото превъзпитание, което
е още едно от условията за допускане на условно предсрочно освобождаване. От
приложените както становища, така и от предложението на затворническата
администрация, е видно, че по време на изтърпяване на наказанието си осъденият
е имал изцяло колебливо поведение, свързано с множество допуснати дисциплинарни
нарушения почти всяка година, като са посочени заповеди от 2005 до 2016 г. Общо
е наказван 7 пъти за допуснати дисциплинарни нарушения, включително и груби
такива. Това сочи за една колебливост и непоследователност в поведението на
осъдения и категорично липсват доказателства, които да сочат за неговото
превъзпитание.
Преценката за наличие на поправяне на
осъдения по чл. 439а от НПК категорично сочи и обсъждане на въпроса за деянието
и обществената опасност на дееца. На същият е наложено наказание 20 години „лишаване от свобода“ за извършено убийство по особено
мъчителен и жесток начин, като констатираните дефицити при първоначално
изготвяне на оценка са: отношение към правонарушението, трудова заетост,
междуличностни проблеми. Те категорично не са преодолени към настоящия момент,
след като септември месец 2016 г. е налице наложено дисциплинарно наказание за
малтретиране на друг затворник на сексуална основа, поради което считам, че и
представените доказателства за полаган от осъдения труд в размер на 11 месеца
при фактически изтърпени 16 години и 7 месеца категорично е незначително малко
и не сочи за честно отношение към труда, каквото е също едно от изискването на
закона, за да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.
Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт и да
се произнесете по молбата на осъдения като не допуснете условното му предсрочно
освобождаване.
Гл.
инсп. П.: Уважаеми
г-н Председател, аз поддържам изцяло становището на Началника на Затвора –
Варна старши комисар Йорданов, че молбата на лишения от свобода А. е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Лишеният от свобода А.: Моля да бъда условно
предсрочно освободен.
СЪДЪТ,
като изслуша
становищата на страните и взе предвид материалите от личното досие на осъденото
лице, както и писмените доказателства, приложени в делото, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на
лишения от свобода Б.И.А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието 20 години „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 307/2003 г.
по описа на Окръжен съд – Добрич. Лишеният от свобода А. изтърпява това
наказание за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК –
убийство по особено жесток начин. Преди това наказание същият не е търпял
ефективни наказания „лишаване от
свобода“.
Начало на наказанието е 14.10.2002 г.
Към настоящия момент от наложеното му наказание А. е изтърпял всичко 17 години
6 месеца и 14 дни, от които фактически 16 години, 7 месеца и 1 ден и от работа
11 месеца и 13 дни. Остатъкът му към днешна дата е в размер на 2 години, 5
месеца и 16 дни.
От направената първоначална оценка на
риска от рецидив е видно, че е отчетен резултат от 62 точки, което е средна
вероятност да повтори деянието си, като последващите нови оценки на риска
бележат намаления на стойностите до 44 точки към месец юни 2011 г. и повишение
на 52 точки към месец май 2015 г. в следствие на допуснато дисциплинарно
нарушения. Към месец март 2018 г. са отчетени 34 точки, което представлява
нисък риск от рецидив. Администрацията на затвора отчита като вероятен, но не и
непосредствен висок риск от сериозни вреди за обществото.
Лишеният от свобода А. постъпва в
Затвора – Белене като млад непълнолетен на 19 г. Предвид младата му възраст,
личностните му особености – неграмотен, без значими социални и културни умения,
е поставен под особен надзор. Непосредствено след постъпването си в затвора се
заявява като пасивен, индиферентен, манипулируем. Заема ниски слоеве в
йерархията на лишените от свобода. Бил е обект на експлоатация от
по-авторитетни затворници.
През 2009 г. А. ***. Вече тук, в
Затвора – Варна, преодолявайки нежеланието си да се образова се записва във
филиала на средно училище „Аргира Жечкова“ – Сливен, благодарение на което
завършва началната степен на основното образование.
През 2011 г. режимът за изтърпяване на
наложеното му наказание е изменен от „строг“ в „общ“.
А. изпълнява разпорежданията
своевременно, няма възражения, като през все по-големи периоди от време съумява
да поддържа добросъвестно поведение. Независимо от това, за да изпълнява
своевременно разпорежданията трябва да бъде непрекъснато насърчаван.
Бил е ангажиран в трудова дейност като
неплатен доброволен труд по хигиенизиране на общите части в местата за лишаване
от свобода.
Допуснал е конфликт с друг лишен от
свобода на сексуална основа, за което е наказан. На 28.10.2016 г. е преместен в
ЗО „Разделна“ – закрит тип. Осем пъти е награждаван от ръководството на
администрацията на затвора, множество пъти е наказван. Независимо от
наказанията, на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 109, ал. 1 от
същия закон, А. се счита за ненаказван, тъй като според администрацията на
затвора упражнената спрямо него дисциплинарна практика е оказала своя
превъзпитателен и възпиращ ефект върху неговото поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал
доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от
½ от наложеното му наказание или не по-малко от 2/3
в случаите на опасен рецидив.
В коректния случай по отношение на
лишения от свобода А. безспорно е налице първата формална предпоставка по чл.
70 от НК, свързана с изискването за фактическото изтърпяване на наложеното му
наказание. Видно от приложените по делото материали е отбелязан напредък и
стабилитет по отношение на постигнатите от него резултати, свързани с начина на
мислене, самокритичност, както и по отношение на неговите трудовите навици.
Преценявайки и анализирайки обаче в съвкупност всички материали по делото,
настоящият състав на съда счита, че наличните данни не предопределят безспорен
и категоричен извод за действителното поправяне и превъзпитание на осъденото
лице, като съображенията за този извод са следните:
Преценката на съда по чл. 439а, ал. 1
и ал. 2 от НПК е свързана с доказателства за поправяне на осъдения, които имат
изключително индивидуален характер, като при преценка на същата следва да се
отчете наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед личността на
осъдения и на извършеното от него деяние. Това е така, тъй като предпоставка за
прилагане на условно предсрочно освобождаване е свързана с реализация на
преследваните с наложеното на осъдения наказание цели, като същият с
поведението си и отношението си следва да е показал, че поправянето и превъзпитанието
му са постигнати в течение на изпълнение на наказанието и че не е необходимо
изцяло изтърпяване на наложеното му от съда наказание. Съгласно установената
съдебна практика констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение
към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите
за постигане целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението
на осъденото лице, както и за липса на рискове, което е в защита на обществения
интерес. В настоящия случай няма спор, че по отношение на А. е налице тенденция
на намаляване стойностите на риска от рецидив и то с цели 28 пункта – от 68
точки при постъпването му в затвора на 34 точки към 2018 г. Въпреки, че рискът
от рецидив се определя като нисък, при формирането на крайната преценка на съда
не може да се игнорира и да не бъде отчетено, че има положително развитие и
резултати в следствие на пенитенциарното му третиране, но същите сами по себе си
не могат да аргументират наличие на безспорност и категоричност, което да
доведе до извод, че лицето се е поправило и превъзпитало.
Съставът на съда счита, че в
конкретния случай условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода А.
от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието, която е в
рамките на почти 2 години и половина, практически би подменило волята на съда,
постановил и наложил наказанието 20 години „лишаване от свобода“. Изминалият до настоящия
момент период на изтърпяването на наказанието според съда се явява
недостатъчен, за да се приеме по категоричен начин, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Посочените по-горе доводи, касаещи добрата
дисциплина, цялостното поведение на осъдения А. и спазване на вътрешните
правила не следва да се отчитат като аргумент за поправяне и превъзпитание до
толкова, доколкото същите са задължителни за всички лица, изтърпяващи наказания
в местата за лишаване от свобода и следва да намират своето изражение при
смекчаване режима на изтърпяване на наложеното наказание, какъвто е и коректния
случай. Администрацията на затвора е преценила, че предвид доброто поведение и
честното отношение към труда на А. са налице условията, поради което е заменила
режима на изтърпяване на наказанието му от „строг“ на „общ“.
В заключение съдът счита, че в
настоящия случай безспорно в хода на изтърпяване на наказанието на лишения от
свобода А. са налице предпоставки да се заключи, че има процес на поправяне и
превъзпитание, но съобразявайки гореизложеното не може да се приеме, че същите
се характеризират със стабилитет, категоричност и трайност, които са
предпоставки за постигане целите на чл. 36 от НК и обуславящи и наличието на втората
кумулативна предпоставка за приложение на чл. 70, ал. 1 от НК по отношение на
лишения от свобода А..
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Б.И.А. с ЕГН: ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част
от наложено му с Присъда № 107/01.12.2003 г. по НОХД № 307/2003 г. на Окръжен съд
– Добрич наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години.
Определението подлежи на обжалване от осъдения,
Началника на Затвора и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: