РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102764 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на **** между страните е сключен договор за
потребителски кредит ******за сумата ***., която ищцовото дружество предоставило на
ответника по посочена от нея банкова сметка. Сочи се, че договорът бил сключен при ГЛП
35% и ГПР-41,25%. Излагат се твърдения, че общата сума по кредита възлиза на ****,
включваща главница в размер на *** и договорна лихва в размер на *****. Сочи се, че
кредитополучателят се задължил да върне получения кредит на 60 погасителни вноски,
съгласно погасителен план, като падежът на последната погасителна вноска е 10.08.2025г.
Излагат се твърдения ,че ответницата не е извършвала плащания по кредита и е в
просрочие. Ищецът заявява, че претендира стойност на седем погасителни вноски-първата с
падеж 10.09.2020г., а последната с падеж 10.03.2021г. на обща стойност 3617,19лв., от които
666,35лв.- главница и 2841,86лв.-договорна възнаградителна лихва. Ищецът претендира и
лихва за забава в размер на 108,98лв., за периода 11.09.2020г.-30.03.2021г. За
горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания ищецът
предявил настоящите положителни установителни искове. Ищецът претендира съдът да
1
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 666,35лв., представляваща главница
по седем просрочени погасителни вноски, за периода 10.09.2020г.-10.03.2021г. по договор за
кредит от 05.08.2020г., сумата 2841,86лв.-договорна възнаградителна лихва по същите
погасителни вноски, за периода 10.09.2020г.-10.03.2021г., сумата 108,98лв.-лихва за забава
за периода 11.09.2020г.-30.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който отговор предявените искове са оспорени по
основание и размер. Особеният представител счита, че не е ясно по кой договор за кредит
ищецът претендира вземането си, както и че ответницата не е била надлежно уведомена за
неизпълнението и не й е дадена възможност за разсрочено плащане на сумата, предвид на
пандемичната обстановка. Прави искане за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 05.08.2020г. между ***** в качеството кредитор и ответника М. ЮЛ. АНГ. в
качеството потребител е сключен договор за потребителски кредит №****, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит в размер на 13800лв. за срок от 60
месеца, която сума потребителят се е задължил да върне на 60 месечни погасителни вноски,
с падежи посочени в договора и размер на погасителната вноска 489,77 лв. В чл.8 от
договора е посочено, че кредитът се усвоява еднократно и в пълен размер по банкова сметка
на потребителя, посочена в договора. В чл.9 от договора е посочен фиксиран годишен
лихвен процент по кредита-35%. В чл.10 е посочен ГПР на кредита в размер на 41,25%.
На 02.04.2021г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М. ЮЛ.
АНГ.. Въз основа на заявлението на "****“ е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2021г. по ч.г.гр.д.№**** на Великотърновски
районен съд против длъжника М. ЮЛ. АНГ. за заплащане на сумата 666.35 лв. /шестстотин
шестдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ - главница за периода от 10.09.2020 г. до
10.03.2021 г. по Договор за ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 2841.86 лв. /две хиляди осемстотин
четиридесет и един лев и осемдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от
10.09.2020 г. до 10.03.2021 г., сумата 108.98 лв. /сто и осем лева и деветдесет и осем
стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.09.2020 г. до 30.03.2021 г., както и направените
по делото разноски за сумата 72.34 лв. /седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/
- държавна такса и сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ - адв. възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Считано от 10.08.2021г. е променена правно-организационната форма на ищцовото
дружество от ЕООД на ЕАД, която промяна е вписана в ТР.
2
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по
договора не са правени плащания на погасителни вноски от страна на ответника и всички
вноски не са погасени. Вещото лице е посочило, че задължението по договора за кредит е
главница в размер на 666,35 лв., договорна лихва в размер на 2841,86лв. Вещото лице е
посочило, че законната лихва за забава е в размер на 108,98 лв., за периода от 11.09.2020г.-
30.03.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от
ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника е
налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на
който ищецът е поел задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер
на 13 800лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 60 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 489,77 лв., като първата е с падеж 10.09.2020г., а
последната е с падеж 10.08.2025г. В договора е посочено, че кредитът се усвоява по
банкова сметка на потребителя, като по делото е представено платежно нареждане от
05.08.2020г. за банков превод на сумата 13 800лв. в полза на ответника, с което се
удостоверява получаването на сумата по кредита. Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника досежно неуведомяване на ответника за промяната в
правно-организационната форма на ищцовото дружество. Промяната се вписва в ТР и не е
необходимо нарочно уведомяване на длъжниците за тази промяна, която е промяна само на
правно-организационна форма на кредитора и няма отношение към правата и задълженията
произтичащи от договора за кредит за двете страни.
Сключеният договор за кредит притежава съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който
законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на
3
сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата
недействителност. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря
на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира, че не е налице нарушаване на
посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор е посочен ГПР и общата сума
дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Уговореният
ГПР е в рамките на законоводопустимия размер/чл.19 ал.4 от ЗПК/,както е посочено в
договора-41,25% и не се явява неравноправна клауза. Уговореният лихвен процент 35%
също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
Договорът е валиден и е породил облигационни последици между страните. След
като е получил кредита, за кредитополучателят е възникнало насрещно задължение за
връщането му, на месечни вноски, съгласно уговореното в договора, включващи главница и
договорна лихва. Размерът на исковите претенции се установява от съдебно-счетоводната
експертиза, видно от която размерът на дължимата главница, включваща седем броя вноски
с настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК падеж, за периода
10.09.2020г.-10.03.2021г. възлиза на 666,35 лв. Дължимата договорна лихва, съгласно
експертизата възлиза на 2841,86 лв., за периода 10.09.2020г.-10.03.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.19.2 от процесния договор за кредит, при забава в
плащането на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законната
лихва върху цялата просрочена сума, за целия период на просрочие. Поради
преустановяване плащането по договора за кредит, ответникът дължи на ищеца и лихва за
забава, която съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата
108,98лв., за периода 10.09.2020г.-30.03.2021г. За изпадане на ответника в забава не е
необходимо нарочното му уведомяване, за да възникне задължението за заплащане на
лихвата за забава, която се претендира, а е достатъчно длъжникът да не е погасил в срок
дължимите погасителни вноски. В случая, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, ответникът не е погасила нито една погасителна вноска, т.е. няма направени
плащания по договора за кредит, поради което е изпаднал в забава за плащането на
погасителните вноски с настъпил падеж, които се претендират за заплащане.
С оглед основателност на иска за главницата, върху установената за дължима
главница следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /02.04.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 72,34лв., за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 141,33 лв. за държавна такса, 400лв. за възнаграждение за особен
представител, 200лв. за възнаграждение за вещо лице, 360лв. за адвокатско възнаграждение.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на 1533,67 лв., като на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът
4
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 1533,67 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ЮЛ. АНГ. с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****** ДЪЛЖИ на „**************************
със седалище и адрес на управление: ******, сумата от 666.35 лв. /шестстотин шестдесет и
шест лева и тридесет и пет стотинки/ - главница за периода от 10.09.2020 г. до 10.03.2021 г.
по Договор за кредит № **********, сключен на 05.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /02.04.2021г./ до
окончателното изплащане, сумата 2841.86 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и един
лев и осемдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 10.03.2021
г., сумата 108.98 лв. /сто и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ - лихва за забава за
периода от 11.09.2020 г. до 30.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №448 от 08.04.2021г. по частно гр.дело 1**** по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА М. ЮЛ. АНГ. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на *********************/, със седалище и адрес на управление:**************, сумата
общо 1533,67 лв. /хиляда петстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, направени в заповедното
производство по частно гр.дело *****г по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****г.
на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5