Решение по дело №54053/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7984
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110154053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7984
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110154053 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ от ********,със
седалище и адрес на управление *************,представлявано от
************* и *************,против *************,със седалище и адрес
на управление *************,представлявано от ************* и
*************с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 501,22
лева главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът е застраховател по договор за
застраховка каско за автомобил мерцедес с рег. №
*************,собственост на Т. Е.. Сочи се,че на 26.01.2021 г. в
гр.************* зад детска градина ************* е настъпило ПТП между
автомобила мерцедес и автомобил пежо 206 с рег. ************* като се
твърди,че водачът на автомобил пежо е навлязъл в насрещната лента за
движение,където се намирал автомобилът мерцедес,който предприел маневра
за включване в движението. Ищецът твърди,че е образувал преписка по щета
и е изплатил обезщетение в размер от 972,44 лева,при което е възникнало
право на регресно вземане спрямо застрахователя по застраховка гражданска
отговорност за автомобил пежо,какъвто е ответникът. Ищецът поддържа,че е
изпратена регресна покана,но ответникът е отказал плащане. Ищецът
претендира сумата от 501,22 лева и моли съда да уважи исковата претенция.
Ответното дружество в подадения писмен отговор изразява становище
за неоснователност на иска. Ответникът не отрича,че е застраховател по
застраховка гражданска отговорност за автомобил пежо с рег.
*************,но счита,че липсват предпоставки за ангажиране на
отговорността му. Твърди се,че вина за настъпване на произшествието има
водачът на автомобил мерцедес поради предприемане на маневра движение
1
на заден ход,без да се увери дали пътят е свободен. Ответникът моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представена е полица,издадена от *************,валидна за периода
25.01.2021 г. до 24.01.2022 г.,за автомобил мерцедес с рег. № *************
по застраховка пълно каско.
Приети са общи условия за застраховка каско на МПС на
*************.
Видно от двустранен констативен протокол от 26.10.2021 г.,между
автомобил пежо с рег. ************* и автомобил мерцедес с рег.№
************* е настъпило ПТП при излизане от паркинг за автомобил
мерцедес и при навлизане в насрещна лента на движение за автомобил пежо.
От свидетелство за регистрация на МПС автомобил мерцедес с рег.№
************* е собственост на Т. Е..
Установява се,че ремонтът на автомобил мерцедес с рег. *************
е възложен на *************.
Приета е фактура № *************/19.11.2021 г.,издадена от
************* с получател ************* на стойност 972,44 лева.
С преводно нареждане от 23.11.2021 г. ************* заплаща сумата
от 972,44 лева.
Според справка от Гаранционен фонд автомобил с рег.************* е
застрахован при „*************.
Видно от регресна покана,постъпила в ************* на 27.07.2022
г.,************* претендира сумата от 987,44 лева,а в отговор на
отправената регресна покана ************* отказва изплащане на
обезщетение,тъй като застрахователното събитие е предизвикано от
водача,застрахован при *************.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез
проведен разпит на свидетели по делегация – свидетелката Е. е казала,че през
2021 г. е участвала в пътен инцидент като нейната кола се намирала на
паркомясто зад детска градина ************* и при потегляне на заден ход
свидетелката усетила удар с друг автомобил – пежо. Свидетелката Е.
депозира показания,че ударът за нейния автомобил е бил в десен заден
калник,а за автомобила пежо ударът настъпил по диагонал. Според
свидетелката Е. автомобилът пежо идвал от еднопосочна улица,по която
движението е забранено за посоката,в която се движел автомобилът пежо.
Свидетелката Е. е казала,че трябвало да предприеме маневра заден ход,за да
се включи в правилната посока на движение,докато другият автомобил се
ударил,за да избегне удар в два контейнера. Свидетелят Д. е казал,че като
водач на автомобил пежо с рег. ************* е участвал в ПТП с друг
участник автомобил мерцедес. Свидетелят е казал,че улицата,на която
настъпило произшествието била разкопана и трябвало колата да се върне,за
да се достигне до мястото,където свидетелят отивал. Според свидетеля Д.
2
ударът е настъпил поради невнимание на водачката на автомобил
мерцедес,защото навлязла внезапно на пътното платно като автомобилът
пежо се движел по улицата,а автомобилът мерцедес навлязъл на пътя с
маневра движение на заден ход.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че предвид противоречивите свидетелски показания
ако бъдат възприети показанията на водача на автомобил мерцедес
възможният механизъм на ПТП е когато при отклонение на движението от
дясно на ляво водачът на автомобил пежо реализира удар с автомобил
мерцедес,а ако бъдат възприети показанията на водача на автомобил пежо
произшествието е настъпило поради маневра за потегляне на заден ход от
паркомясто,при което не пропуска лекия автомобил пежо и реализира удар
със същия. Стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на 1003,04
лева,а обичайните разноски по застрахователната преписка възлизат между 10
и 25 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ е обусловено от
доказване,че ищецът е застраховател по договор за застраховка
каско,настъпило е застрахователно събитие,причинени са вреди,за чието
възстановяване ищецът е направил плащане,а с реализиране на плащането
застрахователят по застраховка каско встъпва в правата на увредения
собственик срещу застрахователя по договор за застраховка гражданска
отговорност на причинителя на вредата. С този иск застрахователят по
застраховка каско реализира правото си на регресно вземане спрямо
застрахователя по застраховка гражданска отговорност. Страните не спорят,а
и от събраните по делото доказателства се установява,че дружеството ищец е
застраховател по застраховка каско за автомобил мерцедес. С договора за
застраховка каско застрахователят се задължава да поддържа застрахователно
обезпечение по време на действие на договора,а ако настъпи застрахователно
събитие неговото задължение се трансформира в задължение да бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Това означава,че в
изпълнение на своите договорни задължения и с оглед постъпилото
уведомление за щета дружеството ищец е образувало преписка по щета и е
определило застрахователно обезщетение,в която насока следва да бъде
отчетено,че възстановяване стойността на ремонта е допустим способ за
обезвреда. Предвид обстоятелството,че пътнотранспортното произшествие
представлява покрит застрахователен риск при настъпването на ПТП се
реализира застрахователно събитие. Наличието на имуществени
вреди,настъпили за автомобила мерцедес,който е застрахован при ищцовото
дружество,в резултат от възникналото пътнотранспортно произшествие
ангажира договорната отговорност на ищеца като застраховател по
застраховка каско. Съдът,отчитайки заключението по съдебно-
автотехническата експертиза,приема,че е доказано,че вредите възлизат на
1003,04 лева. По същество спорът между страните е концентриран относно
това дали са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
по делото в качеството му на застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност. Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ
3
е обусловено от доказване,че вредите,чиято обезвреда е осигурил
застрахователят по договор за застраховка каско са причинени от водач,чиято
отговорност е застраховал ответникът. За да възникне регресно вземане по
чл.411 от КЗ,необходимо е провеждането на доказване,че вредите са
причинени от действия или бездействия на водач,чиято отговорност е
застраховал ответникът. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото
се установява,че ответното дружество е застраховател по договор за
застраховка гражданска отговорност на водача на автомобил пежо.
Доказването съществуване на договор за застраховка гражданска отговорност
обаче не е достатъчно,за да бъде уважена искова претенция по чл.411 от КЗ
е необходимо доказване,че водачът,чиято отговорност е застрахована е
допуснал нарушение на правилата за движение,което е довело до възникване
на вреди. Отговорността на застрахователя по застраховка гражданска
отговорност е аналогична като отговорността на прекия причинител,но в
рамките на застрахователния лимит. Ангажирането отговорността на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност е обусловено от
доказване реализиране на действия или бездействия от водача,чиято
отговорност е застрахована в нарушение на принципа да не се вреди на други
лица,които действия или бездействия да са причинили настъпването на вреди.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искова претенция по
чл.411 от КЗ може да бъде уважена само когато бъде доказано,че вредите за
автомобила,застрахован по застраховка каско са настъпили вследствие на
действия или бездействия на водача,чиято гражданска отговорност е
застрахована по начин,по който в противен случай вредите не биха
настъпили. Доказването наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника – застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност и доказването наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат е възложено в тежест на
ищеца – застраховател по договор за застраховка каско,което означава,че
доказването следва да бъде пълно – от доказателствата по категоричен и
несъмнен начин да се установява възникване право на регресно вземане.
Софийският районен съд счита,че от съвкупния анализ на събраните в хода на
производството доказателства не е доказано по еднозначен и категоричен
начин какъв е механизмът на настъпване на произшествието и дали
настъпването на произшествието се дължи на допуснато от водача на
автомобил пежо нарушение на правилата за движение. В тази насока съдът
отчете,че от представения двустранен констативен протокол се установява,че
нито един от участниците не посочва,че е виновен за настъпване на
произшествието,а и същевременно депозираните свидетелски показания от
разпита на свидетелите Е. и Д. са противоречиви и описват по различен начин
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че от ангажираните по делото
доказателства не може да бъде направен категоричен извод,че ПТП е
настъпило по вина на водача на автомобила пежо,намира,че исковата
претенция по чл.411 от КЗ е недоказана по основание и подлежи на
отхвърляне. За да счете,че искът е недоказан,съдът взе предвид,че според
заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява,че
възможният механизъм на настъпване на произшествието е различен според
показанията на всеки от свидетелите,а същевременно не са ангажирани други
4
доказателства,които обсъдени в съвкупност със свидетелските показания да
позволяват да бъде възприето,че следва да бъдат кредитирани показанията на
един от свидетелите. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 130 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.411 от КЗ,предявен от
********,със седалище и адрес на управление *************,представлявано
от ************* и *************,против *************,със седалище и
адрес на управление *************,представлявано от ************* и
************* за осъждане на ответника да заплати сумата от 501,22 лева (
петстотин и един лева двадесет и две стотинки ) главница по щета №
*********.
ОСЪЖДА ********,със седалище и адрес на управление
*************,представлявано от ************* и ************* да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на
*************,със седалище и адрес на управление
*************,представлявано от ************* и ************* сумата от
130 ( сто и тридесет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5