Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 10.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на четвърти май две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 39 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от В.А.М.,
ЕГН: **********, като баща и законен представител на малолетното дете В.В.М., ЕГН: **********, чрез адв. А.Ц.
против А.С.М., ЕГН: **********,***, представлявана от адв.
Г.А.
В исковата молба се твърди, че с Решение № … г. постановено по
бракоразводно дело № 1145/2013 г. по описа на РС Карлово бил прекратен бракът
между В.А. и ответницата. По силата на постигнатото между страните споразумение
родителските права по отношение на роденото от брака им дете В.В.М. били предоставени на бащата, а майката се задължила да
плаща издръжка в размер на 80 лева месечно, считано от датата на допускане на
развода до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване. Ищецът твърди, че размерът на издръжката
оттогава не бил променян, а ответницата не я заплащала, нито я компенсирала по
някакъв начин. Твърди, че тя не поемала никакви разходи във връзка с
отглеждането и възпитанието на детето и не полагала каквито и да било грижи за
него. Малолетният страдал от психично заболяване – детски аутизъм
с тежка умствена изостаналост. Общият му процент на инвалидност бил определен
на 80 % от Института за социално осигуряване – г., Център за установяване на
инвалидност окръжна здравна единица л..
В гр. л., г.я, страните пребивавали по време на брака им, като понастоящем
бащата продължавал да живее там заедно с детето. Независимо от заболяването си
детето ходело на училище. Растяло и ежедневните му разходи се увеличавали,
включително и тези за поддържащото му лечение. В. редовно посещавал занятия в
специално училище, като разходите за учебни помагала и пособия постоянно се
увеличавали. Отражение давала и икономическата обстановка в Европа – увеличили
се цените на стоките и услугите. Всичко това затруднявало бащата в отглеждането
на детето и майката следвало да проявява по-голяма заинтересованост. Налице
били всички предпоставки месечната издръжка на малолетното дете да бъде
увеличена.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
измени определената с Решение № 692 от 15.11.2013 г. по гр. дело № 1145/2013 г.
издръжка, която А.С.М., заплаща на детето си В.В.М.,
чрез неговия баща и законен представител В.А.М., КАТО Я УВЕЛИЧИ от 80.00 лв.
(осемдесет лева) месечно на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2017 г., до настъпването на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИЦАТА, чрез адв. А. оспорва иска, като
твърди, че бил допустим, но неоснователен. Потвърждава, че малолетното дете е
родено от брака им с ищеца и че със споразумение постигнали развод и уредили
въпросите относно родителските права и издръжката на В.. Не било вярно, обаче,
че ищецът единствено се грижел за детето, а ответницата не се интересувала от
него и не помагала по никакъв начин. Твърди, че благодарение на нейните грижи
детето било добре обгрижвано, докато живеели заедно.
То било трудоустроено и му била определена 80 % инвалидност от Института за
социално осигуряване в Център за установяване на инвалидност окръжна здравна
единица л., откъдето му била определена
и социална помощ. Ответницата твърди, че в момента живеела в Кралство И. и
провеждала активно медицинско лечение. По тази причина не работела и не
разполагала с парични средства, за да плаща издръжка в искания размер. Отрича
категорично твърденията, че не се интересувала от детето си и неговото здравословно
състояние и потребности. Моли съда да отхвърли иска като частично неоснователен
и да ѝ присъди разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че В.А.М. и А.С.М. са родители на малолетното
дете В.В.М..
Безспорно е също
така и се установява от представено е в препис Решение № 692/ 15.11.2013 г. по
гр. д. № 1145/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, че гражданския брак между В.А.М. и А.С.М. е бил
прекратен с развод по взаимно съгласие. Родителските права по отношение на роденото
от брака им дете В.В.М. са били предоставени на
бащата, а майката се задължила да плаща издръжка в размер на 80 лева месечно,
считано от датата на допускане на развода до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване.
От представените в
превод от гръцки на български език медицински документи е видно, че малолетният
В.В.М. страда от психично заболяване – детски аутизъм с тежка умствена изостаналост. Общият му процент на
инвалидност е определен на 80 % от Института за социално осигуряване – г.я,
Център за установяване на инвалидност окръжна здравна единица л..
В превод на
български език е приложено по делото удостоверение, от което е видно, че детето
е ученик в 10-ти клас в местното Начално специално училище в гр. л..
В превод на
български от гръцки език е представена декларация за облагане на доход, от
която е видно, че В.М. е получил за 2015 г. социална помощ в размер на общо
6 324.00 евро или 527.00 евро месечно.
Ответницата също е
ангажирала преведени от гръцки на български език писмени доказателства от
Дирекция „Социална закрила и солидарност“, отдел „Социална политика“ , гр. л..
От тях се установява, че същата е с 67% инвалидност, дължаща се на захарен
диабет и 35 % инвалидност, дължаща се на психиатрично заболяване, като ѝ
е отпусната социална помощ в размер на 313.00 евро на месец за периода
01.07.2016 г. – 30.06.2019 г..
По делото е
възложено на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К.. изготвяне на социален
доклад относно условията, при които се отглежда малолетния В.М.. Такъв не е
изготвен, тъй като бащата и детето, за което той полага грижи, не пребивават на
територията на Р. Б., а са се установили в Р. г.я – видно от писмо с вх. №../11.04.2017
г..
От показанията на
свидетелката м.м.а. се установява, че ищецът е
ѝ е брат, а детето – неин племенник. След развода на брат ѝ с
ответницата, родителските права били присъдени на него. Майката се установила в
и. и заживяла с друг мъж. Тя била осъдена да плаща издръжка, но свидетелката
знаела от брат си, че тя не изпълнявала това свое задължение. Грижите за
малолетния, който бил тежко болен, били полагани изцяло от баща му. Ответницата
по никакъв начин не помагала за отглеждането на В. и независимо, че имала
определен режим на лични отношения с него, нито веднъж не го била вземала при
себе си. В. получавал месечна социална помощ от около 500 евро, а майката –
около 300 евро. Разходите за детето били големи, защото се налагало да му се
купуват скъпи лекарства, да ходи на
терапии, на психолог и рехабилитация и да посещава специално училище, което
също се плащало. Всичко това свидетелката знаела от брат си, който ѝ
споделял, че изпитва финансови затруднения. Освен всичко друго плащал и наем за
жилището, в което живеели с малолетния.
От свидетелските
показания на С.С.Д. се установява, че е сестра на
ответницата. Свидетелката заявява, че контактува със сестра си по „Скайп“ и всичко, което ѝ било известно за отношенията
между страните по делото, го знаела от разговорите си с нея. Твърди, че
ответницата след развода си с ищеца се омъжила повторно и от около две години се
установила със съпруга си в и.. Редовно се чувала със сина си по телефона,
изпращала му дрехи и подаръци, плащала си издръжката. Посещавала го и в г.я,
като през 2016 г. това се случило шест пъти. Ответницата страдала от диабет от
13-годишна, като в последно време състоянието ѝ се влошило и се затруднявала
при пътуванията си. Не работела, нямала никакви доходи и разчитала да я издържа
на съпруга ѝ, който работел като международен шофьор. Последният път,
когато посетила г.я – м. ноември 2016 г., останала за около три месеца, а в
другите случаи, когато ходела, престоят ѝ бил за около месец. От г.я
обикновено отивала в България, където престоявала около две седмици.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са
майката А.С.М. и малолетния ѝ син В.,
действащ чрез своя баща и законен представител, като е безспорно по
делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бащата
В.А.М.. Безспорно по делото е също,
че ответницата е майка на детето. Не се спори и относно обстоятелството, че към
момента на завеждане на делото е била определена издръжка в размер на 80 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете
е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2017 г. е в размер на 460.00 лева, т. е понастоящем
законовият минимум е 115.00 лева.
От определяне на
предходния размер на издръжката до настоящият момент е изминал значителен
период от време – близо 4 години, през който бащата твърди, че са настъпили
значителни промени, детето е пораснало и са нараснали неговите нужди за
отглеждане и възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се
увеличили потребностите на детето от храна, облекло, културни и образователни
потребности, и най-вече здравни услуги, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжка в размер на 80.00 лева месечно и който размер противоречи на
нормативно установения минимум. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът
на издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен
характер. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед
изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и
с оглед възрастта му – понастоящем на 13 години, при която бързо нарастват
духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното
задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. Особено съществен е
фактът, че малолетният страда от психично заболяване – детски аутизъм с тежка умствена изостаналост, с 80% инвалидност, което безспорно е свързано съз значителни разходи за лекарства, терапии,
рехабилитация, обучение в специално училище и пр.. Тези разходи няма как да
бъдат покривани с получаваната месечна социална помощ от 527 евро, още повече,
че бащата и малолетния живеят на квартира под наем, а по делото не се събраха
доказателства за други получавани от ищеца доходи.
Ответницата е в работоспособна
възраст, но от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че същата е
с 67% инвалидност, дължаща се на захарен диабет и 35 % инвалидност, дължаща се
на психиатрично заболяване – факт, неоспорен от ищцовата страна. Съдът приема,
че здравословното ѝ състояние е пречка тя да полага физически труд при
пълен работен ден. Същевременно, обаче, очевидно за нея не представлява проблем
от финансово и здравословно естество да пътува многократно със самолет от и. до
г.я, оттам до България и отново до и. – видно от показанията на свидетеля на
ответната страна. Според св. Д., сестра ѝ през изминалата 2016 г.
осъществила 6 пътувания по този маршрут, с престой от 1 до 3 месеца. Това
несъмнено е свързано с изразходване на финансови средства значително
надвишаващи размера на претендираната издръжка, която ответницата намира за
прекомерно завишена и неотговаряща на финансовите ѝ възможности. Ето защо
съдът счита, че освен получаваната социална помощ от 313 евро, ответницата
разполага с достатъчно други средства, с които би могла да плаща претендираната
и необходима на детето ѝ издръжка от 150 лева.
Според чл.142, ал.1 от СК,
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя според нуждите на децата и от възможностите на родителя. С оглед
горните обстоятелства и предвид възрастта на детето В., съдът счита, че за
ежемесечна му издръжка са необходими около 500 лева, от които майката следва да
плаща 150 лева, а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме
от бащата.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за основателен и определената с Решение № 692/15.11.2013 г. по
гр. д. № 1145/2013 г. по описа на Районен съд Карлово издръжка, следва да се
увеличи от 80.00лв. на 150.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.01.2017 г., до настъпването на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
С оглед изхода от
спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски в полза на ищцата за сумата от 300.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения размер
на издръжката или общо 100.80 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 от СК размера на дължимата месечна издръжка от А.С.М., ЕГН: **********,***, присъдена с Решение № 692/15.11.2013 г. по
гр. д. № 1145/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, в полза на В.. В.. М.., ЕГН: **********, действащ чрез
своя баща и законен представител В.. А.. М.., ЕГН: ********** като я УВЕЛИЧАВА
от 80.00 лв. (осемдесет лева) на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.01.2017 г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.. С.. М..А, ЕГН: **********, да заплати на В.. А.. М..,, ЕГН: **********, направените по
делото разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА А.. С.. М, ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово, в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 100.80 лв. (сто лева
и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.