№ 3762
гр. С., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100112015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. К., действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г. П. К. срещу
„С. С.“ ЕООД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева,
съгласно допуснато в открито съдебно заседание увеличение на иска,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от настъпило на 05.06.2022 г. непозволено
увреждане, изразяващо се в бездействие на служители при ответника за
контролирано скачане от кулата на плувци във външен басейн „С.“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.06.2022 г. около 15.00 часа отишъл да плува в
открития басейн на бул. „*******. Намирал се близо до кулата за скокове,
когато друг младеж скочил от най-високата точка директно върху К.. Ищецът
изпаднал в безсъзнание и потънал. Извадил го спасител, който му оказал
първа помощ. С линейка го откарали в „Пирогов“, където последователно
лежал в коремна хирургия и в неврохирургия. Получил травми в нервните
коренчета в шийната област на гръбначния мозък и навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния мозък. Не можел да
движи лявата си ръка в рамото и лакътя. Провело се оперативно лечение.
През септември и ноември 2022 г. в УМБАЛ „С.мед“ отново претърпял
операции по повод увреда на ляв мишичен сплит. Левият му горен крайник
1
останал с променена чувствителност. Търпял болки и страдания, които
оценява на сумата от 150 000 лева.
Служители на „С. С.“ ЕООД не предприели необходимите мерки по
обезопасяване на скоковете от кулата във външния басейн на бул. „*******,
за което отговорност носел възложителят на работата.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума, ведно със
законната лихва от 05.06.2022 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения срещу него иск. Не оспорва настъпването на инцидента и че П. К.
е плувал в зоната за скачане. Според ответника причината за инцидента се
корени в поведението на ищеца, който грубо нарушил правилата за ползване
на съоръженията, като плувал в забранена зона и не я напуснал, въпреки
подадени от спасителя звукови сигнали. Забраната за плуване в зоната за
скачане била изрично указана в Правилника за вътрешния ред на плувни
басейни „С.“ и на специални указателни табели. По този начин били
предприети всички мерки за обезопасяване на водните площи. Нямало
задължения на негови служители, които да не са изпълнени. Имало е и
спасител, който непрекъснато е наблюдавал къпещите се в басейна и оказал
първа помощ на ищеца при настъпване на инцидента.
Оспорва описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с
инцидента, който настъпил изключително по вина на самия К.. Евентуално
възразява за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
За уважаването на иска за непозволено увреждане е необходимо да
бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца
от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
2
Ищецът извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на опредЕ. работа.
В случая „С. С.“ ЕООД е надлежен ответник по обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност, която носи, съгласно чл. 49 от
ЗДД, в качеството му на възложител на работата по осигуряване безопасното
ползване от посетителите на открития плувен басейн на бул. „*******.
Ответникът не спори и че той е стопанин на открития плувен басейн.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща към определено действие. Пропускът
да го реализира ангажира отговорността на ответника за причинено
увреждане на телесната цялост на лице, ползващо открития плувен басейн.
Между страните по делото не се спори, че на 05.06.2022 г. е настъпил
инцидент в открития плувен басейн. Ищецът се е намирал под кулата за
скачане, когато друг посетител е скочил върху него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели
относно механизма на инцидента. На открития плувен басейн са били
монтирани четири кули за скокове във вода – от 3 м, 5 м, 7 м и 10 м. на
05.06.2022 г. свидетелят М.Н. и ищецът скачали от кулите. Николов разказва,
че не е имало контрол на последователността на скоковете. Организация по
извършване на скоковете нямало, нито се провеждал инструктаж на
ползващите съоръженията. При закупуване на билетите ги предупреждавали
единствено да бъдат внимателни. Само при скок от 10-метровата кула
посетителят уведомявал спасителя, защото входът към най-високата кула
отварял в определен час. Спасителят подавал звуков предупредителен сигнал
при скок от 10-метровата кула. През останалото време спасителят стоял под
кулите от 5 м и 7 м и нямал видимост към тези, които скачали. Обособяване
на мястото за скачане от останалата част на басейн, предназначена само за
плуване, нямало.
Непосредствено след скока на П., скочило и друго момче. В този
момент Николов се готвел за скок от 5-метровата кула, но от там нямало
добра видимост кой се готви да скача. В басейна имало много хора и
контролът бил затруднен.
Свидетелят Ю.С. е мениджър на екип в „С. С.“ ЕООД. Помни, че чул
3
спасителят да свири продължително, защото едно момче плувало под кулата,
за което имало забрана. След скок се излизало настрани, а в случая младежът
плувал под кулата. Спасителят продължил да свири и ръкомаха. В този
момент друго момче скочило и паднало върху П..
Спасителят бил само един и се намирал при кулата за скокове,
наблюдавал и контролирал, но всеки скачал, когато поискал и ако долу
нямало хора. Преди качване на кулите всеки получавал устен инструктаж за
правилата. Излизането от басейна отнемало 2-3 секунди. Само при скок от 10
м спасителят подавал сигнал.
От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че
спасителят е само един. Контролът върху скоковете в открития плувен басейн
от платформи с четири различни височини не е осъществяван пълноценно до
степен да се предотвратят възможни инциденти.
В приложения към отговора на исковата молба правилник за вътрешния
ред на плувни басейни „С.“ (правилника) фигурира една разпоредба,
посветена на инструктажите при ползване на съоръженията. В т. 17.20 е
вменено задължение на спасителите да инструктират посетителите на
басейните относно спазването на правилата за безопасност при ползване на
съоръженията.
На входа на басейна фигурира забрана за плуване в зоната на скокове от
кулата и че скачането става само след указание на спасителя. В хода на
производството не се доказа по категоричен начин, че ищецът е бил
инструктиран за начина и мястото на изтегляне от мястото в басейна, на
което се намира след скока. Свидетелят С. заявява, че излизането е в посока
най-близката странична част на басейна. Подобно указание обаче не фигурира
в правилника, нито се установява да е част от инструктажа за ползване на
съоръженията.
Самият ответник сочи в подадения от него отговор, че стопанисваният
от него плувен басейн подлежи на максимално обезопасяване, съгласно чл.
10, ал. 1 от действащата към 05.06.2022 г. Наредба за водноспасителната
дейност и обезопасяването на водните площи (обн. ДВ, бр. 65/31.07.1996 г.,
отм. ДВ, бр. 30/05.04.2024 г.). Обхватът на максималното обезопасяване е
посочен в чл. 10, ал. 2 от наредбата - осигуряване на спасителни постове,
спасителни станции, медицински и реанимационни пунктове. Съгласно чл.
4
11, ал. 1, т. 2 от наредбата, спасителен пост се разкрива и на плувен басейн с
дължина над 25 м и повърхност над 312.5 кв.м. Откритият басейн е с
олимпийски размери – 50 м, съгласно приложимите правила на правилника на
ответното дружество, поради което е съществувало задължение за разкриване
на спасителен пост, чийто личен състав се състои най-малко от двама
спасители (чл. 12, изр. 1 от наредбата). Това свое задължение ответникът не е
изпълнил. Минималният брой на спасителите е особено наложителен не само
за безопасността на посетителите, но и с оглед на монтираните четири
платформи за скокове от различна височина. Естествена е невъзможността
един-единствен спасител да се справи с безопасността на многобройните
посетители на открития басейн в неделния юнски ден на 2022 г. „С. С.“
ЕООД е дължал да осигури такава организация на водния С., която да
предотврати възможни инциденти, а не само готовност и участие в
спасителни акции. В чл. 21, т. 1 на наредбата е вменено задължение на водния
спасител да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в
поверения му за охрана район. Установи се, че видимост до всяка една от
платформите за скачане, но и за останалата част от ползващите басейна
спасителят С.С. не е имал. Несвоевременна и безуспешна се е оказала
намесата му чрез звуков сигнал да предупреди П. К. за неправилната посока
на излизане от басейна след скока от 5-метровата кула. При поставена табела
за скачане само след указание на спасителя и установеното в чл. 21, т. 1 от
наредбата негово задължение да наблюдава непрекъснато къпещите се,
служителят при ответното дружество е бил длъжен при съзряната опасност от
неправилното излизане от басейна на К. да подаде сигнал да преустановяване
на скоковете до изтегляне на ищеца на безопасно разстояние. След като
такава организация ответникът не е създал, а осигуреният от него един
спасител се е оказал недостатъчен да обхване целия периметър на
охранявания район, е налице противоправно поведение, което е
първопричина за настъпилия с П. К. инцидент.
Ищецът не е бил качествено инструктиран относно ползването на
кулата за скокове и посока за оттегляне от басейна, единственият осигурен
спасител не е контролирал поредността на скоковете и не е подал сигнал за
временното им преустановяване до отминаване на безопасността за К..
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между получените от ищеца увреждания и пропадането в необозначената
5
неравност на общинския път.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа
за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Въз основа на медицинската документация по делото и извършен личен
преглед вещото лице д-р Х. М. е заключил, че в резултат на падане на тяло на
друг от височина 5-7 м върху П. К. в открития плувен басейн „С. С.“ е
настъпило увреждане – лезия на левия мишичен нервен сплит, изразяваща се
в невъзможност за активни движения в лява раменна става и лява лакътна
става, силно ограничени движения в лявата гривнена става и пръстите на
лявата ръка и променена чувствителност на лявата ръка.
Вещото лице е категоричен, че травматичната лезия е типична увреда
при установения механизъм на получаването й.
При спешния прием в деня на инцидента в клиниката по неврохирургия
на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до 13.06.2022 г. е проведено комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение. Изписан е с левостранна горна
моноплегия.
В периода 28.09.2022 г. – 05.10.2022 г. се провело болнично и
оперативно лечение в УМБАЛ „С.мед“ – реконструктивна невропластика.
Операцията е повторена през ноември 2022 г. и е довела до леко подобрение в
движението на лява раменна става – до начално отвеждане и движение
напред.
Трета поред операция е извършена в периода 03.04.2024 г. – 10.04.2024
г. От 05.06.2022 г. и до момента К. провеждал системно и специализирано
рехабилитационно лечение.
Целият лечебен процес не довел до задоволителни резултати. Появили
се единствено минимални активни движения в лява раменна става, но без
реална функционална значимост. Овладян е само болковият синдром.
Към момента движението в лявата ръка на П. К. не е възстановено
напълно. Левият горен крайник е в принудително положение на вътрешна
ротация и аддукция в раменната става, лявата предмишница - в положение на
пронация и лявата гривнена става - в положение на радиална девиация.
6
Тежките двигателни нарушения се съпътствали и от силни болки и страдания,
особени интензивни през първите 30 дни. За ищеца е настъпило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник.
Според вещото лице д-р М. пълно възстановяване на двигателната и
сетивна функция на лявата ръка е невъзможно.
С решение на ТЕЛК от 11.01.2024 г. е определен 80% трайно намалена
работоспособност за срок от три години поради категорично
диагностицираната посттравматична парализа на мишичния нервен сплит
вляво. След двукратно оперативно лечение е налична остатъчна горна вяла
монопареза вляво – тежка степен.
Състоянието на П. К. е причина за преустановяване на физическата
активност и невъзможност да С.ува. Според показанията на свидетеля А.В.,
чичо на ищеца, П. учел в С.но училище с профил „футбол“.След инцидента се
върнал в училище в началото на 2023 г., но без възможност да се включи в
тренировките. С лявата си ръка не можел да извършва никакви движения,
освен да я мърда в раменната става. След първата операция и в началото на
рехабилитациите носел превръзка, за да предотврати висене на ръката.
Случилото се отразило зле на П.. Невъзможността да е пълноценен и
физически активен го потиснала, обезсърчила и го карала да се чувства като
инвалид.
Свидетелят разказва и че племенникът му има нужда от помощ в
ежедневни дейности по къпане и преобличане. Нуждата от съдействие за
хигиенно-битово обслужване се потвърждава и от наблюденията на д-р М.
при извършения от него на 17.05.2024 г. личен преглед. Поради
неподвижността на левия горен крайник в раменна и лакътна стави и
ограничени движения в гривнената става и пръстите, с тази ръка К. не
единствено да си помага в някои движения на десния горен крайник. При
самия преглед вещото лице е помагал на ищеца да съблече. Предвид
изминалия период от време увреждането оставало дефинитивно и
непоправимо с хирургическо въздействие. Въпреки че съществувала
възможност за известно подобрение в рамките на 2 до 5 години, и то при
упорита рехабилитационна и медикаментозна терапия, пълно възстановяване
вещото лице изключва. Абсолютно задължително е провеждането на активна
рехабилитация не само за да се избегне влошаване, но и за да се предотврати
7
пълно блокиране на ставата.
Всички тези песимистични изгледи за живота на П. К., неговата възраст
– 15 г. към датата на инцидента, тежестта на уврежданията, изпитаните болки
и страдания, техния интензитет и продължителността им, променения ритъм
и начин на живот, трайно преустановените С.ни състезания, трите оперативни
интервенции, както и трайните последици за горния ляв крайник на ищеца,
съдът намира, че 150 000 лева е справедлив размер на обезщетението. При
определянето му съдът отчита и силно негативните последици за
психическото и емоционално състояние на К.. Естествени са както
неудобството, свързано със зависимостта от чужда помощ в хигиенно-
битовото обслужване, така и чувството на безперспективност в С.а и трайно
депресивното състояние от цялостна непълноценност. Безспорно е, че
травмата, довела до трайна нетрудоспособност, ще окаже влияние и върху
избора на професия за младия К..
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от ищеца. Възрастта на К. е предполагала повишено внимание от
страна на спасителя, а не очаквания, че допуснати да скачат непълнолетни
(които не са били и инструктирани за начина на напускане на зоната за
скачане) ще съумеят да осигурят собствената си безопасност.
Предявеният иск е изцяло основателен, като главницата от 150 000 лева
се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.06.2022 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 6 000
лева държавна такса и 400 лева – депозит за експертиза.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ. На процесуалния му
представител – адв. С. Н. се дължи посочения в списъка хонорар от 5 450
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, „С. С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „******* да
8
заплати на П. К. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „*******“, бл. ******* сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
увреждания, получени при инцидент на 05.06.2022 г. и причинени от
неосигурена от ответника безопасност при скачане от кулите при открития
плувен басейн на бул. „******* в гр. С., ведно със законната лихва от
05.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „С.
С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„******* да заплати на адвокат С. К. Н., с адрес гр. С., бул. „******* сумата
от 5 450 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „С. С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „******* да заплати
по сметка на СГС сумата от 6 000 лева държавна такса и 400 лева депозит за
експертиза по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9