Р Е Ш Е Н И Е №260056
Гр. София, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 149 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба на
„Л. И.” АД са предявени срещу Т.З.С. и И.Б.К. обективно и субективно съединени искове за осъждането им да
платят по равно /вж. уточняваща молба от
24.07.2019 г. – л. 28 от делото/ на ищеца общата сума от 136402.10 лв.,
представляваща платено от ищеца на трето пострадало лице обезщетение за причинени
в резултат на ПТП имуществени и неимуществени вреди и платена законна лихва върху сумата на обезщетението
за посочен в исковата молба период, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната обща сума от датата на подаване на исковата молба -
17.06.2019
г., до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 29.04.2015 г. на път I - 8 в района на км.
29+500 м. при управление на л. а. „Ауди А6” с peг. № СО9890АР водачът Б. И. Б., нарушавайки правилата за движение по пътищата,
движейки се с неизправно МПС, по непредпазливост реализира ПТП с товарен микробус „Пежо Боксер“, управляван от С. Д.. В
резултат на ПТП Б. И. Б. почива, а
на Сърджан Д. са причинени телесни увреждания. За ПТП било образувано досъдебно
производство, като не са изложени твърдения за неговия ход. Във връзка с
причинените на С. Д. при ПТП
вреди било образувано гр. д. № 6802/2015 г. по описа на СГС, което към момента
било приключило с решение, с което „Л. И.” АД е осъдено да плати на С. Д. сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от описаното ПТП, както и сумата от 6802.22 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумите за посочени периоди. За присъдените суми били издадени
изпълнителни листове, като по образуваното изпълнително производство след
получаване на покана за доброволно
изпълнение „Л. И.” АД платило присъдените суми, които заедно с
платените лихви в посочените в исковата молба размери върху всяка главница
възлизали на исковата сума и сътоветно с плащане на
обезщетението по задължителна засраховка „Гражданска отговорност“
засрахователят придобивал правото на иск срещу виновния водач и доколкото
същият е починал при ПТП исковете са предявяват срещу неговите наследници.
Исковете са с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД /обстоятелството, че в доклада по делото съдът погрешно е
посочил правна квалификация на главните искове по чл. 274, ал. 1 от отменения КЗ не е нарушило правото на защита на страните, тъй като уредбата на регресния
иск на засрахователя е идентична и в отменения КЗ, и в действащия КЗ - предпоставките
за уважаване на иска са едни и същи, едни и същи са елементите на фактическия
състав, обуславящ наличието на основания за ангажиране отговорността на
ответниците, съответно едни и същи са и правно-релевантните факти, подлежащи на
доказване и очертаващи предмета на доказване; съетветно в доклада по делото
надлежно са очертани предмета на делото и предпоставките за уважаване на предявените
искове, на страните надлежно са указани релевантните факти – както безспорните,
така и спорните и подлежащи на доказване, надлежно е разпределена и доказателствената
тежест и посочването в настоящото решение на надлежната правна квалификация на главните
искове по никакъв начин не въвежда нов предмет на делото или нов предмет на
доказване, съобразно които страните да не са имали възможност да осъществят
процесуалната си защита/.
Ответниците
оспорват исковете. Не оспорват наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с ищеца, относно управляваното от
наследодателя им МПС, действал към датата на
ПТП, но твърдят, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
им. Твърдят, че техническа неизправност на автомобила не е съществувавала, а
ако е била налице такава, тя е била несъществена. Освен това не е възникнала по
време на движение, а е съществувала преди това, а водачът, предвид характера на
неизправността – монтирани гуми с различни размери,
не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е технически неизправен и че
може да създаде опасност за движението. Твърдят още, че ПТП е възникнало не по сочените от
ищеца причини, а поради действията на неизвестен и до момента водач на л. а. „Мерцедес“, който предприел тройно изпреварване, пресякъл двойната
непрекъсната линия, навлязъл в насрещната пътна лента и с това създал пречка или
опасност за движението на л. а. „Ауди“, който
от своя страна предприел рязка маневра, довела до навлизането му в насрещната
пътна лента и удара в товарния микробус „Пежо Боксер“. Съответно вина в
размер на 90 % носел водача на на л. а. „Мерцедес“, който процент на съпричиняване
следвало да се отчете от съда. Излагат самостоятелни доводи за неоснователност на
исковете в частта, в която се претендират платените от ищеца лихви за
забава.
В допълнителната
искова молба и допълнителния отговор се допълват първоначалните.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни по следните съображения:
По главните искове за плащане на сумите,
представляващи платено на трето пострадало лице обезщетение за причинени в
резултат на ПТП вреди и платена законна лихва върху сумата на обезщетението:
В о. с. з. на 17.09.2020 г. от ответниците са
депозирани /и приети по делото/ удостоверения от РС – Сливница за вписани на
13.07.2020 г. откази от наследство. В тази връзка следва да се отбележи, че
пропуск на съда е още с даване ход на исковата молба /след отстраняване на
нередовностите ѝ/ да даде на ответниците срок за приемане на наследството
/което е бил длъжен да направи съгласно чл.
51, ал. 1 ЗН/, но с оглед появена от самите ответници активност в тази
насока правата им са реализирани, макар и на по-късен етап.
Ищецът е навел възражение за нищожност на отказа с
твърдение, че наследството е било прието
с конклудентни действия още преди предвявяване на исковата молба. В тази връзка
му е дадена възможност да ангажира доказателства за твърдението си, но от
събраните доказателства /справки от НОИ,
Община Сливница, ИР, СДВР, БНБ/ не се установи отвитниците да са приели
наследстовото преди да се откажат от него, съответно възражението за нищожност
на отказа е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че не може да
се приеме, че участието на ответниците в настоящото производство и организиране
на защитата им по него, вкл. чрез упълномощаване на адвокат, представлява
приемане на наследството чрез конклудентни действия. Съгласно трайната съдебна
практика приемането на наследство с конклудентни действия е налице само когато
се извършват такива фактически или правни действия, които несъмнено предполагат
намерението на наследника да приеме наследството, за каквито действия не се
приема само по себе си участието на наследника като ответник по дело и
организиране на защитата по него с оглед запазване на наследството. Така е и
според правната теория - действията по обикновено управление на наследството,
насочени към неговото запазване и предотвратяване на загуби, не представляват
мълчаливо приемане на наследството. И доколкото по делото липсват данни за
други наследници от същия ред или за наследници от друг ред на починалия делинквент,
след извършения отказ от наследство от ответниците съдът не е определял срок за
приемане на наследството от други наследници /поради което и не коментира
представените впоследствие удостоверения
за вписани откази от наследство и от други лица/.
С оглед изложеното исковете са неоснователни /в случая
съдът, отчитайки направения отказ от наследство, дължи произнасяне по същество
по исковете, а не прекратяване на производството по делото, тъй като
основателността на всеки иск се преценява според изложените в исковата молба
твърдения и при изложени твърдения, че ответниците са наследници на починалия
делинквент и именно в това им качество дължат претендираните суми, въпросът
дали в случая е налице наследствено правоприемство е такъв по същество, още
повече - при наведено възражение за нищожност на отказа, чиято основателност е
предпоставена от неолходимостта от доказване на фактическите твърдения, на
които се основава това възражение/.
Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че независимо
от горното, т. е. дори да не бе налице отказ от наследство или същият да се бе
оказал нищожен, исковете отново биха били неоснователни, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ. В тази връзка изцяло основателни са
доводите на ответниците. От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза се установява следният механизъм на ПТП: На 29.04.2015 г. към 09.40
ч - светлата част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, в
продължително прав равнинен участък по първокласен път № 8 от републиканската
пътна мрежа в лявата пътна лента в посока от гр. С. към ГКПП Калотина със
скорост около 139 км./ч. се движил л. а. „Ауди А6” с рег. № СО9890АР,
управляван от Б. И. Б.. Платното за движение в този участък било двупосочно, с оформени две самостоятелни
платна за движение в противоположните посоки, отделени едно от друго
посредством двойна непрекъсната линия M2. Всяко платно за движение се състояло
от две ленти за движение в съответната посока, като всяка лента за движение е с
широчина по 3.70 м. и същите били отделени помежду си посредством единична бяла
прекъсната линия M3. В зоната на ПТП повърхностният слой на платното за
движение било без нарушения. В същото време и условия за движение, но в противоположна
посока – от ГКПП Калотина към гр. С., със скорост от около 75 км./ч., също в
лявата лента за движение се движел товарен микробус „Пежо Боксер” с рег. № PI030EY
- регистрация Република Сърбия, управляван от С. Д., който изпреварвал по-бавно
движещ се пред него неизвестен автомобил. Към този момент неустановен л. а. „Мерцедес”,
движейки се в посока от ГКПП Калотина към гр. С., започнал изпреварване на
товарния микробус като навлязъл в зоната на лявата лента за насрещно движение,
по която пътувал л. а. „Ауди”. Това навлизане от страна на л. а. „Мерцедес“ е
забелязано от водача на л. а. „Ауди”, който предприел рязка маневра вдясно по
отношение първоначалната си посока на движение, след което се отклонил рязко
вляво, при което управляваният от него лек автомобил започнал ротационно
движение около вертикалната си ос, преминал косо през платното за движение и навлязъл в
зоната на платното за насрещно движение, където с дясната си странична част се
ударил в челната част на товарен микробус „Пежо Боксер“. Тези факти се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Установява се
още от заключението, че към момента на ПТП л. а. „Ауди” е бил технически
неизправен /на задната ос и на предно дясно колело са били монтирани гуми ,Бриджстоун”
с размери 215/75 R 17 със зимна шарка на протектора, а на предно ляво колело -
„Дънлоп спорт” с размери 255/35 ZR 19 радиална с лятна шарка на протектора/, но
настъпването на ПТП е в резултат на неправилни /резки/ действия от страна на водача
на лекия автомобил при висока скорост на движение, а не на техническата
неизправност на автомобила. При така установеното в случая техническата
неизправност на автомобила е била застрашаваща безопасността на движението, но
не се касае за повреда или техническа неизправност, възникнала по време на
движение, за отстраняването на която водачът да не е спрял и взел мерки, а
същественото е, че ПТП не е възникнало в резултат на това – поведението на
шофьора, изразяващо се в неспиране и невземане на мерки за отстраняване на неизправността,
или самата неизправност /независимо кога е възникнала/.
С оглед гореизложеното съдът не следва да коментира
останалите доводи на страните.
По акцесроните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва въху сумата на главните искове:
С оглед изводите за неоснователност на главните искове
неоснователни са и акцесорните такива.
Съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
На ищеца не следва да се присъждат разноски с оглед изхода
на делото.
На ответниците с оглед изхода на делото следва да се
присъдят направените разноски в размер на 60 лв. – депозит за призоваване на
свидетели, 250 лв. – депозит за възнагражение на вещо лице, 5.91 лв. – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение. Направено е и искане за присъждане
в полза на адв. Б. на адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Дължимото в случая възнаграждение съобразно
размера на исковете е в размер на 4258.04 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 5
от наредбата, съответно същото следва да се присъди. Следва да се присъди и ДДС
върху него /представени са доказателства за регистрация по ЗДДС/, при което
пълният размер на сумата, която следва да се присъди на адв. Б., е 5109.65 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П. Д., срещу Т.З.С. с ЕГН ********** и И.Б.К. с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, искове за осъждането им да платят по равно общата сума от 136402.10
лв. /сто тридесет и шест хиляди четиристотин и два лева и десет стотинки/,
представляваща платено от „Л. И.” АД на трето пострадало лице – С. Д.,
обезщетение за причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.04.2015 г., имуществени
и неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 17.06.2019 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова – Г.
и П. Д., да плати по равно на Т.З.С.
с ЕГН ********** и И.Б.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** общата сума от
315.91 лв. /триста и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща разноски по делото /60 лв. – депозит за призоваване на
свидетели, 250 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице, 5.91 лв. –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/.
ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П.Д.,
да плати на адв. Е.Б.С. - К. от САК с личен № ********** сумата
от 5109.65 лв. /пет хиляди сто и девет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита на Т.З.С. и И.Б.К. по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: