Р Е Ш Е Н И Е
2114/7.5.2015г., град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 14 състав,
в публично заседание, проведено на 07.04.2015 г. в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
9781/14 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, е предялил осъдителен иск против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** за заплащане на сумата 1135.39 лева, представляваща
придобито вземане по договор за цесия сключен от ищеца на 28.04.2014 г. за
заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 06.03.2010
г. - 31.08.2010 г. за обект, находящ се в гр.Добрич, клиентски № ***, аб. № ***, платена по силата на договор
за продажба на електроенергия и начислена с фактура № ********** от 21.12.2010 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 28.07.2014
г. до окончателното заплащане на задължението.
Изложени са твърдения, че с посочения договор за цесия ищецът е придобил
вземането за недължимо платено на ответника сума в претендирания размер. За
цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 21.07.2014
год. Твърди се, че ищецът е потребител на доставената от ответника в обекта му
електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура № **********/21.12.2010
год. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка
на ответника поради опасността да бъде преустановено електрозахранването в
обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е
потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички
начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността
на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред,
като твърди, че цедентът не е разполагал с техническа възможност да манипулира
същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия,
предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. Ответникът
дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за
уважаване на предявения иск. В съдебно заседание процесуалният му представител
поддържа иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната
страна „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна. Същият оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител
на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради
липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на
цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това,
поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.
Евентуално навеждат доводи за недействителност на договора за цесия като
сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорват
валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено
чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Твърдят че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Служители на „Енерго-Про Мрежи”
АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на
ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол от
същата дата. Констатирано при разпломбиране на електромера и поставяне в
корпуса му на устройство за дистанционно въздействие чуждо на схемата. На тази
база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38 от
ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по
отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа
енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно
въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна
методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия
на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки
на лицето. Моли съда да постанови решение по спора, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен. В открито съдебно заседание ответникът
поддържа направените оспорвания. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, становищата на страните и въз основа на закона приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че в
процесния период от 06.03.2010 год. до 31.08.2010 год. Назмие Хюсеин Мехмед
е била потребител на ел.
енергия, доставяна от ответното дружество за обект находящ се в гр.Добрич с
посочен адм.адрес, с абонатен и
клиентски номер при условията на действащите Общи условия към договор за
доставка на ел.енергия. Съставеният на 31.08.2010 г.
протокол от техническа проверка отразява констатация за проведената
на същата дата техническа проверка на електромер, обслужващ
абоната. Констатирана е намеса в схемата
на СТИ – добавено чуждо за схемата устройство, водещо до неточно отчитане на
преминаващата ел.енергия.
Въз основа на констативния протокол е изготвена справки за корекция на сметка при неточно измерване на ел. енергия
на
основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ. Между ответното дружество в качеството му на доставчик и абоната Назмие
Мехмед е подписан споразумителен протокол от 12.01.2011 г. за разсрочено
заплащане на дължимата сума по коригиращата сметка.
Ответникът не оспорва, че е получил
процесната сума, като възразява, че същата е получена на
правно основание, а именно задължения по коригираща сметка.
От заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно и обосновано се
установява, че количеството начислена ел.енергия може да бъде реално доставено
до абоната, извършените математически изчисления по корекционната процедура са
коректни и са в съответствие с методиката по чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно и обосновано се
установява, че сумата по фактура № ********** от 21.12.2010 г. е заплатена на
шест вноски като 400 лева са платени на 11.01.2011 г., остатъкът е платен на пет
вноски съгласно споразумителен протокол от 12.01.2011 г. Платената лихва по
фактурата е 20.44 лева.
С
договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г. Назмие Хюсеин Мехмед с ЕГН **********, представляван от пълномощника си
адв. Красимир Димов Тодоров е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за
сумата от 1135.39 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия, за периода от 06.03.2010 г. до 31.08.2010 г. за обект с аб. № *** и клиентски № *** за което е издадена фактура № **********/21.12.2010 год.
Ответното дружество е уведомено за
извършената цесия чрез пълномощника му адв. Красимир Тодоров.
Във връзка с възражението му заа липса
на представителна власт на пълномощника е допусната и проведена съдебно – почеркова експертиза. От
заключението на същата се установява, че
подписът за „упълномощител” в представеното по делото пълномощно от
14.04.2014 г. и приложено на лист 112 от делото в оригинал и за „втора страна” в споразумителен протокол
от 12.01.2011 г. е изпълнен от Назмие
Хюсеин Мехмед. Със същото
пъълномощно лицето е
упълномощило адв. Красимир Тодоров да се разпорежда с
всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна;
твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число
надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името на
цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото
поканата лице от цедента.
В тежест на ответника е да установи
дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Безспорно е в отношенията между страните е
че процесната сума е заплатена на ответното дружество.
В хода на настоящото
производство ответникът в чиято тежест пада да докаже, наличието на правно
основание за извършената корекция не установи наличието на предпоставките ,
водещи до възникване на договорното право на ответника да коригира сметката за
ел.енергия и в тази връзка сумата се
явява платена без основание.
Начислената служебно електрическа енергия е за
периода от 179 дни от 06.03.2010 год. до 31.08.2010 год., в който период са били действащи Общите условия, считано от
30.11.2007 г., когато е датата
на публикуването им. Към този момент е в сила променената от 01.07.2007г.
разпоредба на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, съгласно която ОУ влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо приемането им от потребителите. Исковата сума е платена под формата на извършена корекция на сметка за минал период на основание действащите
между страните ОУ за продажба и за пренос на ел. енергия. С Решение № 189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО и Решение № 79/11.05.2011г. по
т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010
г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В
посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа
енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание
- както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и
енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при
действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката
/обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение
№ 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и
т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.Предвид
изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество
без основание.
Направените от ответника възражения за
нищожност на договора за цесия, сключен между потребителя и ищцовото дружество
са неоснователни, доколкото предмет на договор за цесия могат да бъдат бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото
безспорно се явява процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от
правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия.
Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1,
т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/
Договорът за цесия е действителен и е
сключен чрез пълномощник, който е имал надлежно учредена представителна
власт, както за сключването му, така и за уведомяването. Ответникът е уведомен
за договора за цесия от цедента чрез пълъномощника му адв. Тодоров, от което следва, че
ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец. Към датата на
подаване на настоящата искова молба ищецът е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните
мотиви.
Установи се от доказателствата по
делото, че спорното право е прехвърлено в хода на производството. По
аргумент от разпоредбата на чл.226 ГПК
прехвърлянето на спорното право в хода на процеса не се отразява на крайните
изводи на съда, който следва да постанови решението си спрямо субекта – ищец и
титуляр на правото към момента на сезиране на съда. Когато спорното право е
прехвърлено в хода на процеса, ищецът не загубва качеството си на главна страна
по силата на изричната разпоредба на чл.226 ГПК, като правните последици на
съдебното решение ще рефлектират в правната сфера на цесионера съгласно чл.226,
ал.2 ГПК.
От изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението по предявеният акцесорен иск.
С оглед изхода от делото пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се уважи искането
на ищеца за присъждане на сторените по
делото разноски. Реализираните такива са
в общ размер на 870 лева, съгласно
представеният от ищеца списък на разноските по чл.80 от ГПК,
които включват 400 лева юрисконсултско възнаграждение, 50 лева държавна такса, 100 лева допълнително
възнаграждение за явяване на юрисконсулта в повече от две съдебни заседания, 200 лева възнаграждение за изготвяне на частна жалба, 120 лева депозит за ССЕ. Възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, предвид
фактическа и правна сложност на делото, както и че същото е съобразено с
минималните размери на възнагражденията в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед
цената на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***.39 /хиляда сто
тридесет и пет лева и 39 ст./ лева,
представляваща придобито вземане по договор за цесия от 28.04.2014 г. за заплатена без основание
сума по корекция на потребена електроенергия за период 06.03.2010 г. -
31.08.2010 г. за обект, находящ се в гр.Добрич,
клиентски № ***, аб. № ***, платена по
силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №
********** от 21.12.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното заплащане на задължението, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, както и сумата 870 /осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
Районен съдия: