Решение по дело №34/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение № 2640/07.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3194/2009г. по описа на РС Б., е депозирана пред ОСБ., въззивна жалба от Е. К. Ст. с ЕГН – * от град Б., ул. “Д.” №2, като собственик и Управител на “Е. Ст. – Г.”, ответник по разглеждането пред първата инстанция гражданско дело.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Акцентира се върху твърдението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения пред първата инстанция граждански иск с правно основание чл. 23 ал.1 във връзка с чл. 21 от ТЗ, без да анализира задълбочено събраните по делото доказателства. Възразява се и срещу изводите на съдебния състав от РСБ., на които се е позовал да постанови съдебния си акт, тъй като не е отчетен факта, че през периода за който се претендира незаплащането на дължимите суми, именно ищцата като прокурист е изпълнявала задълженията по управлението на дейността на фризьорския салон и именно тя е следвало да начислява и изплаща дължимите и се суми като прокурист съобразно делегираните и правомощия. Същата обаче за този период не е представила нито един отчет, нито документи удостоверяващи приходите и разходите на фирмата за същия период. Възразява се в жалбата, че дейността на ищцата по делото като прокурист, не е била одобрена от едноличния търговец и прокуриста все още не е освободен от отговорност по смисъла на ТЗ. В жалбата се съобщава на въззивния съд, че с оглед неправомерното поведение на прокуриста П. – Л. и липсата на счетоводни документи за дейността на фризьорския салон, са станали повод да бъде сезирана и ОПБ. за престъпления по чл.219 и чл. 282 от НК от страна на ищцата по гражданското дело пред първата инстанция, но все още прокуратурата не е взела становище по образуваните преписки. В заключение се обобщава, че неправилния и непълен анализ на доказателствата пред първата инстанция по делото, са довели и до необосновани и незаконосъобразни изводи на съда, което води и до цялостна порочност на постановения съдебен акт. От въззивния съд се иска да бъде отменен изцяло обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв по делото от насрещната страна не е постъпил.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не са налице основания за промяна на фактическите изводи на първостепенния съд, като следва да се приеме за установено и доказано следното:

Между страните по делото – “Е. СТ. – Г.” – град Б., чрез собственика си – Е. К.Ст. с ЕГН – * и Д. М. П. – Л. от град Б., е сключен Договор за търговско управление от 14.08.2007г., по силата на който търговецът е възложил, а физическото лице – прокурист е приел, да управлява предприятието на “Е. СТ. – Г.” – град Б., срещу месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата/чл. 3/. Търговецът е упълномощил прокуриста да извършва от негово име и за негова сметка всички действия и сделки, свързани с управлението на предприятието – фризьорски салон, като правата на прокуриста са били детайлизирани в разпоредбата на чл. 4 от сключения договор за управление. Договорът е бил сключен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на страните. С Решение № 3161/25.09.2007г. на фирмено отделение на ОС Б., по партидата на “Е. СТ. – Г.” – град Б. е вписана промяна в начина на управление и представителство, като Д. М. П. – Л. от град Б. е била вписана като прокурист.

От разпита на Д. М. П. – Л. пред първоинстанционния съд и дадените по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК от нея обяснения, се установява, че за процесния период върху който се простира исковата претенция по делото – 14.08.2007г. до 19.09.2008г., тя е подавала документите, които се изискват съгласно данъчното и осигурителното законодателство пред съответните органи. Всички средства за осигуровки, за данъчни плащания, за наем и за разходи на фирмата, били осигурявани лично от търговеца - Е. Ст., а ищцата единствено подписвала документите, като прокурист. Всеки ден Е. Ст. била уведомявана какво е ставало в салона, как е минал деня, всички пари всяка вечер се отчитали на нея. Ищцата нямала разписки и документи за даването на пари, като не била правила писмено и нарочен отчет за дейността си на прокурист.

Не се спори между страните и съдът по реда на чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че за процесния период- 14.08.2007г.- 19.09.2008г., между страните е съществувало и правоотношение на основание валидно сключен трудов договор, по силата на което- Д. М. П. – Л., е изпълнявала при ответника едноличен търговец и длъжността “фризьор”.

По делото пред първата инстанция е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С. В.. В заключението, което следва да бъде счетено от съда за обективно и компетентно изготвено, вещото лице установява, че за периода 14.08.2007г.- 19.09.2008г., на Д. М. П.- Л., не е отразено в разчетно-платежната ведомост, изплащане на възнаграждение по Договора за търговско управление от 14.08.2007г. Същото възнаграждение, вещото лице определя на общата сума от 2 732. 62 лв., като заключава че то не е било изплатено. В разчетно-платежната ведомост на предприятието на едноличния търговец, няма положени подписи за получател на сумите, липсва нареждане за превод по банков път, както и разписки за получени суми. В счетоводството на “Е. СТ.–Г.”– град Б. няма данни ищцата да е заемала и втора длъжност. От наличните документи се установявало ползването на платен годишен отпуск за отглеждане на малко дете от страна на Е. Ст. За процесния период от време, собственикът на “Е. СТ. – Г.” – град Б., не заплащал дължимите се на П. - Л. вноски за социално и здравно осигуряване за изпълняваната от нея длъжност прокурист. Установява се обаче, че на същата са били превеждани дължимите вноски за ДОО и ЗО за заеманата от нея по силата на трудов договор с едноличния търговец длъжност –“Фризьор”.

Фактическите констатации на експерта се потвърждават и от отговора на НАП ТД – Б. до Д. П. – Л., по повод на нейна жалба за несъответствие на осигурителните и вноски. В писмото се сочи, че няма начислени и изплатени възраграждения за прокурост за посочения в жалбата период, поради което няма задължение за внасяне на осигурителни вноски, съгласно чл. 4 ал.1 т. 7 от КСО. Сочи се в писмено, че единствения регистриран между “Е. СТ. – Г.” – град Б., чрез собственика си – Е. К. Ст. с ЕГН – * и Д. М. П. – Л. от град Б. е Трудов договор № 1/05.11.2007г. за длъжността “Фризьор – прокурист”, за която се начисляват и съответните осигурителни вноски.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че действието на сключения договор за търговско управление от 14.08.2007г. и учредената по силата на същия на прокуриста представителна власт, са били прекратени от собственикът на “Е. СТ. – Г.” – град Б., считано от 19.09.2008г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд навежда следните правни доводи:

По предявения иск с правно основание чл. 23 от ТЗ, първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение.

Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция по делото в тяхната съвкупност счете, че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, са неправилни и незаконосъобразни и са налице основанията на закона обжалваното решение на РСБ. да бъде изцяло отменено.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че с оглед на разпоредбите на чл. 21, чл. 24 и чл. 25 от ТЗ следва правния извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен възмезден договор, за който формата не е условие за действителност. Всеки един от тях е изпълнен с отделно съдържание, включващо задължението за уговорените между страните престации в рамките на изрично уговореното с оглед на мандата, както и с оглед на задълженията следващи по силата на закона. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на втория договор, който може да е трудов или за мандат, прокуристът не само може, но и е длъжен, да извършва действията за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца, така и на прокуриста, са източник на облигационни отношения между тях, по силата на сключения договор.

Внимателния анализ на сключения между страните по настоящото дело писмен договор, дава основание без съмнение да се приеме правния извод, че между тях е сключен в законно установената в чл. 21 ал.1 от ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, договор за прокура, който е бил вписан и в търговския регистър по партидата на търговеца с оглед охраната интересите на третите лица. Видно от съдържанието на Договора за търговско управление от 14.08.2007г. на прокуриста – Д. П.- Л. са били дадена от собственика на “Е. СТ. – Г.”, широки правомощия, като прокуриста на практика е бил управомощен от търговеца да управлява търговското предприятие от негово име и за негова сметка, с пълния обем права с които самият търговец е разполагал. Впрочем дори този извод да не можеше да се изведе от детайлното изброяване на тези права в чл. 4 от сключения договор за търговско управление, съдебната практика и доктрина се е обединила около становището, че тези права произтичат не само от волята на принципала, но и по силата на самия закон- от разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ТЗ, като прокуриста има правото да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, като единствено съществува забрана за прехвърляне на правата на прокуриста на трето лице, без знанието и съгласието на търговеца упълномощител, както и забраната да отчуждават и обременяват с тежести недвижими имоти, собственост на търговеца/чл. 22 ал.2 от ТЗ/.

Без съмнение в настоящия казус между страните по сключения договор за търговско управление е възникнало правоотношение по правно валиден договор за прокура, по силата на която прокуриста е бил с представителна власт, но тази власт сама по себе си не го е задължавала да я упражнява. Докато упълномощаването е едностранна и безвъзмездна сделка, на нейно основание не възниква и задължение за търговеца да заплаща възнаграждение на прокуриста. Ето защо правно значимо се явява второто правоотношение между търговеца и прокуриста, което в настоящия случай е имало за предмет договор за мандат/по аргумент на чл. 23 от ТЗ/, сключен в същата форма, в която е бил сключен и договора за прокура. За този договор сключен между страните, безспорно доказателство по настоящото дело са разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от Договора за търговско управление от 14.08.2007г. Съществен за решаването на настоящото дело е въпроса, че договора за мандат, възникнал като граждански такъв между страните по настоящото дело, вече е задължавал прокуриста да изпълнява в пълен обем и в рамките на правомощията на самия търговец, всички действия необходими за дейността и съществуването на предприятието, като в основата на договора за управление на търговското дружество, стои мандатния договор и чрез него се уговаря постигането на определени икономически цели и показатели при прякото осъществяване на търговската дейност.

Веднага следва да се уточни, че съществуващото между страните трудово правоотношение за длъжността “фризьор”, която Д. П.- Л. е осъществявала в същото предприятие с работодател едноличния търговец, е ирелевантно за изхода по настоящото дело, като не съществува законова забрана за третото трудово правоотношение между страните по делото, да съществува едновременно с договора за прокура и гражданския договор за мандат.

При наличието на граждански договор за мандат, очертаващ икономическите параметри на дейността на прокура, за да получи дължимото възнаграждение съобразно чл. 3 от Договора за търговско управление от 14.08.2007г., Д. П.- Л. е следвало да престира реално осъществявайки дейностите за които е била оправомощена от търговеца. По настоящото дело от събраните доказателства пред първата инстанция в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не може да се направи извода, че прокуриста реално е осъществил задълженията си във връзка с търговското управление на предприятието, в което тя е работела по силата на трудов договор и като “фризьор”. От заключението на експерта по делото е видно, че за периода за който по делото се претендира заплащането на възнаграждение от ищцата – прокурист, /от 14.08.2007г. до 19.09.2008г./, няма начислено в разчетно – платежната ведомост възнаграждение което да се заплаща на прокуриста по сключения граждански договор за мандат. Нещо повече – експерта заключава че във ведомостта няма никакви данни, че Д. П.- Л. е изпълнявала и втора длъжност освен тази по съществуващото трудово правоотношение с едноличния търговец – работодател. В обстоятелствената част на заключението си експерта категорично е посочил, че при обследване на счетоводството на едноличния търговец за процесния по делото период, не е открила счетоводни документи освен съществуващата разчетно – платежна ведомост, в която пък длъжността на прокуриста не е въведена и за нея не са начислявани никакви възнаграждения. Прокуриста е бил длъжен не само да извършва всички дейности които би извършвал и самия търговец, но също така да води документацията на фирмата във връзка с нейната дейност. Достатъчен аргумент в посока на извода че П. – Л. не е изпълнила задълженията си по договора за мандат е обстоятелството, което е установено по безспорен начин по делото – че именно прокуриста е бил длъжен да начисли дължимото си възнаграждение като прокурист в разчетно –платежната ведомост, а тя не е сторила това, като недопустимо е в рамките на настоящия процес да черпи права от собственото си противоправно поведение – общ принцип пронизващ цялото гражданско право.

Анализът на доказателствата според въззивната инстанция не сочи на извода прокуриста да е изпълнил с дължимото съдържание дадения му мандат, като липсват и категорични доказателства за това че реално е била престирана дейност по сключения граждански договор за търговското управление на предприятието, макар и при безспорни доказателства за съществуващ договор за прокура. От обясненията на самата Д. П.- Л., дадени при разпита и по чл. 176 ал. 1 от ГПК, тя заявява, че не е била търговец, а само прокурист, като твърди – “аз единствено подписвах документите”, но пояснява че средствата за дейността на фирмата са осигурявани от едноличния търговец, като за всички пари през деня прокуриста се отчитал пред търговеца в края на деня. Ищцата по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК сама признава – “Нищо друго, освен да подписвам документи, не съм правила.” Признава, че за процесния период няма в нея никакви разписки и документи за даване на пари, като не е правила и писмен отчет пред търговеца като прокурист. Това че Д. П.- Л. е подписвала само документи на фирмата като прокурист, при това без да посочи убедителни доказателства че това подписване е ставало по реда на закона, а освен това след като същите са били попълвани от икономист, изрично нает да обслужва счетоводството на фирмата, според въззивната инстанция по никакъв начин не може да изпълни със съдържание дължимата престация във връзка с търговското управление на предприятието съобразно дадения и мандат.

Изводите на първостепенния съд в тази посока са погрешни и неверни и същите се основават на неправилния и превратен анализ на събраните по делото доказателства. Така съдът погрешно е разчел признанието на ответника едноличен търговец по делото, че ищцата - Д. П.- Л. действително е разписвала част от документите на фирмата, дадено в отговора към исковата молба, като признание че ищцата е осъществила правата си като прокурист. Това признание може да бъде разчетено като признание за съществуващ договор за прокура, но не и като признание за изпълнение на задълженията по договора за мандат. От процесуалното поведение на ответника през цялото време на процеса пред първата инстанция, ясно и категорично е становището на процесуалния представител на ответника, че се оспорва ответницата да е изпълнявала реално и съвестно задълженията си като прокурист в рамките на правомощията си, като в тази посока е и становището на процесуалният пълномощник на ответника по съществото на делото.Първоинстанционният съдия е надценил обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, като не е обсъдил същите в съвкупност с останалите доказателства, както го задължава процесуалния закон. Иначе щеше да стигне до извода, че липсват убедителни доказателства прокуриста да е изпълнил задълженията си по сключения граждански договор за мандат между страните по делото, въпреки категоричния извод за съществуващ сключен договор за прокура.

Не на последно място – направено е от ответната страна правоизключващо възражение за неизпълнение на договора за прокура от ищцата по делото, като съобразно правилата на чл.154 ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата е било да докаже, че е изпълнила реално и в пълен обем договора съобразно дадения и от договора и от закона мандат, за да претендира дължимото и възнаграждение за това. Такова пълно и пряко доказване от ищцовата страна по делото не е било извършено, въпреки че съдията докладчик е указал на страните и разпределил доказателствената тежест в процеса. След като не се доказва реалното и пълно изпълнение на задълженията на прокуриста - Д. П.- Л. по сключения договора за мандат с оглед на правомащията и за търговското управление на предприятието, то не се следва и заплащане на претендираното по делото възнаграждение за управлението на търговското предприятие, което иначе въз основа на изслушаната съдебно икономическа експертиза е установено и доказано по размер. Никой не може да получи възнаграждение за нещо което реално не се доказва да е изпълнил. Право да иска неизпълнено задължение от насрещната страна по сключен договор има само изправната страна по договора, която докаже безспорно и несъмнено че е изпълнила своите задължения по така сключения договор.

При така наведените правни доводи въззивният съд счита, че атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, процесуално допустимо, но неправилно и незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено, а предявения иск с правно основание чл. 23 от ТЗ изцяло отхвърлен като неоснователен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2640/07.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3194/2009г. по описа на РС Б., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 23 от ТЗ във връзка с чл. 21 от ТЗ, с който Д. М. П.- Л., с адрес: гр. Б., ул. “Д.” № 4, . 4, ап. 8, с ЕГН *, моли съда да постанови решение, с което да осъди ”Е. С. Г.”, със седалище и адрес на управление:гр.Б., ул. “Д.” № 2, . 2, А., представлявано от Е. К. Ст., да и заплати сума с общ размер от 2 715. 00 лв., представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение по Договор за търговско управление от 14.08.2007г., от която: 816 лв., представляващи дължимо възнаграждение за периода 14.08.2007г.- 31.12.2007г., и сумата от 1 899 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода 01.01.2008г.- 19.09.2008г., както и искането за присъждане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, през ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :