Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260038
14.08.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9241 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С*- *******, представляван от всеки двама от изпълнителните
директори Г. К* З*, Х* М* М* и Й* К*, действащо чрез
пълномощника си адвокат Д.М., против Г.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 20 145. 15 лева – главница, дължима съгласно
сключен между страните договор за потребителски кредит № ***** от ****.2014
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г., до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо правоотношение по
горния договор за кредит и съответните общи условия към него, съобразно
уговорките по който са останали дължими търсените в настоящото производство
суми, като същите се търсят въз основа на обявена предсрочна изискуемост на
вземанията, поради просрочие в плащания от три години
и девет месеца, която се съобщава на ответника чрез исковата молба.
Правното основание на предявеният иск
е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е постъпил в срок отговор на
исковата молба от ответника, с който иска изцяло се оспорва като неоснователен,
като се излага подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че процесният
договор е нищожен, като сключен при липса на основание, тъй като същият е за
рефинансиране/погасяване на съществуващи задължения към банката, които преди
това са били погасени от кредитополучателя. Сочи се, че при това положение е
изтекла и погасителната давност за претендираната
сума, която се явява получената без основание. Излага се също така, че
претенцията на банката, почивала на едно нищожно новационно
споразумение, при което изтеклите лихви по рефинансираното вземане били
добавени към главницата по договора, като по този начин също били преобразувани
в главница, върху която се начислявали лихви, което било недопустим анатоцизъм. Заявява се и че към датата на новиране на задълженията по договорите за кредитни карти
чрез процесния договор всички задължения по кредитни карти за главница са били
погасени по давност. Заявява се при условията на евентуалност, че искът е
неоснователен по размер, като главницата следвало да бъде намалена с включените
към нея лихви по договорите за кредитни карти.
Депозира се и възражение за прихващане
със сумата от 2 000 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по сключения между страните договор
за потребителски кредит, доколкото уговореният лихвен процент е сбор от
6-месечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 9. 401 %, като SOFIBOR-а се е движил в посока намаляване,
без банката да отчете това и да намали съответно възнаградителната
лихва. Така платените лихви над уговорените такива били недължимо платени и
подлежали на връщане.
Правното основание на депозираното
възражение за прихващане е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за потребителски кредит № ***,
сключен между страните на ****2014 г., банката е предоставила на ответника потребителски
кредит в размер до 23 000 лева, като е уговорено, че кредитът ще бъде ползван
за рефинансиране на ползван кредитен лимит по кредитна карта, издадена от
банката, съгласно рамков договор за издаване и използване на платежен
инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 26.07.2012 г. и
за рефинансиране на ползван кредитен
лимит по кредитна карта, издадена от банката, съгласно рамков договор за
издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова
платежна карта от 28.09.2012 г. Посочена е и банковата сметка – разплащателна,
по който ще бъде приведен кредита, както и че част от сумата ще бъде служебно
преведена по друга посочена банкова сметка, ***. Уговорено е връщане на сумата
ведно с възнаградителна лихва, определена по следната
методика: сбор от референтен лихвен процент, а именно 6-месечен SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка от 9. 401 %. Към деня на подписване на договора същата е в размер на
10. 9 %. Уговореният краен падеж съгласно чл. 4.1 е 30.09.2021 г. Изрично е
посочено, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на банката /ОУ/, който са надлежно подписани от
кредитополучателя. Съгласно чл.9.1 от същите банката има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем в различни хипотези, сред които и изпадане на длъжника в
забава на плащанията за главницата или лихвите по кредита.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира, като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и
като неоспорена от страните, се установява, че на ****.2014 г. на
кредитополучателя е предоставена сумата от 23 000 лева, като е преведена
по посочена в договора разплащателна сметка. От представената главница в размер
на 23 000 лева са погасени общо 2 845. 85 лева, като изцяло са
погасени 14 месечни вноски, дължими за периода от 30.10.2014 г. до 30.11.2015
г., като частично е заплатена и вноска № 15 със сумата от 104. 82 лева.
Оставаща дължима главница е в размер на 20 145. 15 лева. Вещото лице
посочва, че освен част от главницата в размер на 2 845. 45 лева,
ответникът е заплатил още 2 887. 02 лева – редовна възнаградителна
лихва, 44. 50 лева- неустойка и просрочена
лихва за просрочена главница в размер на 40. 82 лева. Експертът е
установил също така, че банката е спазвала условието за актуализация на
прилагания лихвен процент по кредит или 6-месечния
SOFIBOR.
От справката за извършените операции по посочената в
договора разплащателна сметка е видно, че от отпуснатите 23 000 лева,
22 985 лева са преведени по издадено платежно нареждане от ответника по
сметките, посочени в договора, за рефинансиране на задълженията по договорите
за кредитни карти. От последните е видно, че салдото им към тази дата не е
имало парични средства, преди превода на процесните такива.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна
страна следното:
Между страните е налице валидно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, съгласно
уговорките по който ответникът е следвало да върне предоставения му потребителски
кредит от 23 000 лева в срок до 30.09.2021 г. Видно е че от така
предоставена сума са погасени 2 845.
45 лева, при което остава дължима главница от 20 145. 15 лева. Плащанията
са преустановени в края на 2015 г., поради което и с исковата молба банката
обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 9.1.1 от ОУ, като това
й изявленията е достигнало до длъжника с получаването й на 13.01.2020 г., което
следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо и
съдът приема, че предявеният иск за плащането на сумата, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, като основателен
следва да бъде уважен.
С оглед оспорванията на ответника следва
да се отбележи, че отпуснатият кредит действително е бил използван за
погасяване на другия задължения на ответника по международна кредитна банкова
платежна карта от 26.07.2012 г. и международна кредитна банкова платежна карта
от 28.09.2012 г., като това не е порок на договора. Напротив установява се, че
именно чрез него са погасени тези по-стари задължения по кредитните карти. Оспорванията досежно тяхната недължимост
не следва да имат отношение към настоящия договор и да бъдат обсъждане в
настоящото производство. Ако ответникът счита, че същите са платени без основание
би могъл да потърси защита на правата си като сезира съдът със съответния иск
за неоснователно обогатяване, но така иначе това обстоятелство не може да
повлия на валидността на настоящия договор и събраните доказателства, че по
него е останала дължима главница в размер на заявената такава. Същото се отнася
и по отношение на наведените доводи, че към момента на рефинансирането сумите,
дължими по кредитните карти, са били погасени по давност. Друг е въпросът и че
съгласно чл. 118 от ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането
на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
При това следва да се разгледа и
депозирано възражение за прихващане, което следва като неоснователно също да
бъде отхвърлено на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК, тъй като се установи, че банката
е спазвала условието за актуализация на прилагания лихвен процент по кредит или
6-месечния SOFIBOR. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да не беше
така, то отново не би се дължало връщане на търсената сума от 2 000 лева,
при все че общият размер на заплатената по договора възнаградителна
лихва възлиза на 2 887. 02 лева.
При този изход на спора следва
да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати сумата от 2 139. 81 лева за направените по делото разноски.
Съответно неоснователна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда Г.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*- *******, представляван
от всеки двама от изпълнителните директори Г. К* З*, Х* М* М*
и Й* К*, сумата от 20 145. 15 лв. /двадесет
хиляди сто четиридесет и пет лева/, представляваща дължима главница, съгласно сключен между страните договор за потребителски
кредит № ***** от ****.2014 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата
от 2 139. 81 лв. /две хиляди сто тридесет и девет лева и 81 ст./ за
направените по делото разноски.
Отхвърля
възражението на Г.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***, против АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С*- *******, представляван от всеки
двама от изпълнителните директори Г. К* З*, Х* М* М*
и Й* К*,за прихващане със сумата от
2 000 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна
лихва по сключения между страните договор за потребителски кредит № **** от ****.2014
г., поради неизпълнение на задължението на банката да актуализира 6-месечния
SOFIBOR – една от величините по образуването на възнаградителната
лихва, представляваща сбор от фиксирана надбавка от 9. 401 % плюс 6-месечен SOFIBOR.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е