Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
04.07.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
25.06. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 498 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Ковачев” № 21, представлявано от М.П. – управител съдебен адрес:*** срещу „ВИЕЛЛИ ДООРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Отец Паисий“ № 47, представлявано от Ц.Б.М. – управител.
Ищецът твърди, че на 09.08.2018 г. е сключен договор за изработка с ответника, по силата на който ответникът поел ангажимент да изработи със свои материали, да достави и монтира шест броя, бял мат, изчистени врати Е160 с 5 см. первази, които да бъдат заплатени от ,.МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД авансово. На 09.08.2018 г. ответникът издал Проформа фактура № ********** за сумата от 3 158.40 (три хиляди сто петдесет и осем и 0.40) лева, която била заплатена от „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД с Преводно нареждане от 10.08.2018 г. Около две седмици, след подписване на договора Тодор Илиев Димитров от гр. София, ул. „Гълъбец“ № 18, дошъл на обекта от името на ответника и взел размерите на зидарските отвори, необходими за изработката на вратите. На 04.10.2018 г. ответникът издал Проформа фактура № ********** за сумата от 2 526.72 лева – доплащане по договора, от които „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД заплатил 2 000.00 лева, с преводно нареждане от 04.10.2018 г. След второто плащане на 04.10.2018 г., представител на ответника доставил вратите на обекта, без съставен протокол за предаване и без сертификат за допустимост, издаден от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, че вратите отговарят на изискванията за клас по устойчивост на огън ЕКЮ, а Тодор Илиев Димитров, който взел размерите за тяхната изработка, започнал монтаж от името на ответника, при който монтаж се установило, че всички каси, съответно врати са изработени с по четири сантиметра по тесни и от двете страни, т.е. не били спазени размерите за тяхната ширина. Вратите били изработени с по-тесни каси от поръчаното, независимо от това за противопожарни врати по закон се изисква 1,5-2 см. монтажна пяна от страни, докато с по - тесните каси от поръчаното в случая се получавал отвор за монтажна пяна с 4-5 см. от всяка страна. Поради тази причина монтажът на вратите бил преустановен. Ответникът поел ангажимент вратите да бъдат преработени по действителните им размери и съгласно противопожарните изисквания, което не се случило, поради което в края на месец октомври, за сметка на „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, вратите били върнати на ответника, ведно със закупените от „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД брави за тях, съгласно Фактура №********** от 12.09.2018 г., а за обратния превоз на вратите била издадена от фирмата превозвач, Фактура №********** от 31.10.2018 г., която била заплатена от „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД с преводно нареждане от 04.12.2018 г. След връщането на вратите на ответника в края на м. 10.2018 г., неговият представител за гр. София, А.Т. твърдял, че вратите ще бъдат преработени, но това не се случвало и офисът на ответника в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 36 бил затворен. Поради тази причина с електронно писмо от 13.12.2018 г. ищецът дал срок на ответника да достави и монтира на Обекта врати, съответстващи на офертната част от Договора, а именно да отговарят на действителните размер и съответния противопожарен клас или да върне получената авансово сума. Ответникът не сторил нито едно от двете и ищецът с електронно писмо от 19.12.2018 г. развалил договора по вина на ответника и претендирал връщане на платените авансово суми по него и обезщетение за неизпълнение, платими в срок до 21.12.2018 г., и на 27.12.2018 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2591/2018 г. по описа на РС - Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за връщане на сумата от 5 158.40 - главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. до изплащането й, както и за сумата от 500.00 - обезщетение за неизпълнение. Ответното дружество възразило, поради което ищецът предявява исковете – предмет на настоящото производство, като моли съда да постанови решение, с което да установи вземане на ищеца към ответника в размер на 5 158, 40 (пет хиляди сто петдесет и осем и 0.40) лева - главница, заплатена авансово по договор за изработка от 09.08.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. до изплащането й, както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 623, 40 (шестстотин двадесет и три и 0.40) лева, от които 204, 00 (двеста и четири) лева с вкл. ДДС, платени от ищеца за транспорт при връщането на вратите на ответника, съгласно Фактура №********** от 31.10.2018 г. и 419, 40 (четиристотин и деветнадесет и 0.40) лева с вкл. ДДС, стойността на закупените от ищеца брави за процесиите врати, предадени на ответника, съгласно Фактура №********** от 12.09.2018 г.., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции по подробно изложени съображения.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На ищеца е предоставена ценова оферта от 27.07.2018г. ( л. 10 от делото) от ответника за 6 броя врати – за всяка посочени размери в милиметри, цвят бял боя мат, в ценовата оферта е посочен срок за изпълнение – 45 работни дни, 50% авансово плащане; 50% окончателно плащане в деня преди монтажа; валидност на офертата - 30 дни, а изпълнението на поръчката започва да тече от датата на внасяне на авансовото плащане; заплащане на място в магазина или по банков път; окончателно плащане в деня преди монтажа.
Представен е по делото писмен договор за изработка от 09.08.2018г., в който като страни са посочени страните в настоящото производство, който договор ответникът оспорва и твърди, че не окончателен такъв, а само предложение за сключване на такъв.
На
09.08.2018 г. ответникът е издал проформа фактура № ********** за сумата от
3 158, 40 (три хиляди сто петдесет и осем и 0.40) лева, която е заплатена
от „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД с преводно нареждане от 10.08.2018 г.
На
04.10.2018 г. ответникът е издал проформа фактура № ********** за сумата от 2 526, 72 лева, от които
„МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД е заплатил 2 000 лева с преводно нареждане от 04.10.2018
г.
Видно от фактура № ********** от 31.10.2018 г., издадена от „Гери транс” ЕООД с „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД е извършен транспорт София – Дупница за сумата от 204, 00 лева, платена по сметка на „Гери транс” ЕООД от ищеца в настоящото производство с преводно нареждане от 04.12.2018 г.
Видно от фактура №********** от 12.09.2018 г. стойността на закупените от ищеца брави за процесиите врати, предадени на ответника е 419, 40 (четиристотин и деветнадесет и 0.40) лева с вкл. ДДС,
Приет е по делото приемо – предавателен протокол, подписан за предал от В. Маргин и подпечатан с печат на ответника и от Тодор Димитров за приел, съгласно който са доставени 6 броя входни врати на ищеца, МДФ боя бели комплектовани с каси, первази, панти и автомати за плавно затваряне.
Видно от пътен лист от 03.09.2018г., подписан от Асен Дорянов – водач и
Владимир Маргин (търговски директор) Мерцедец бус спринт 313 SDI е пътувал от фабрика на ответника в
с. Крайници до гр. София, ул. „Христо Ковачев” 21 и обратно на посочената дата.
Приети са писма от електронна поща, неоспорени от ответника в нарочното
му становище от 06.06.2019г., от които писма се установява комуникация между
Пламена Димитрова и отговарящо на адрес ********@********.** лице по повод изработка на шест броя врати, уточняване на
параметри по същата, плащане по проформа фактури..
В оферта № 6400 и потвърждение на размери, изготвена от А.Т. са посочени зидарски размери на шест броя врати и външни размери каса.
Приети са електронни писма, изпращани и получавани от и на адреси ****@*********.** и *********@***.**, видно от които кореспонденция е осъществявана от Пламена Димитрова и г-н Маргин ( както се сочи в писмата) по повод искания за поправка на процесните шест врати касателно размера им.
Приет е по делото Протокол за класификация № CR 189-02/28.05.2019г. със заявител ответникът в процеса, изготвен от „Ф плюс” ЕООД, с. Костенец, нотифициран орган NB 2548 за устойчиви на огън еднокрилни и двукрилни врати с и без остъкление с наименования “VIELLI FD60 и VIELLI FD60 WINDSOR”.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Асен Христов Дорянов, Тодор Илиев Димитров, А.Т.Т. - Вукова, Пламена Димитрова и Радостина Тодорова.
От показанията на свидетеля Димитров се установява, че след обаждане от лице на име Пламена отишъл да монтира врати, на място не била сложена подовата настилка, освен на последния етаж, а било желателно да е сложена преди да се монтират вратите да са сложени и подови настилки, при което свидетелят Димитров изшлайфал циментовата настилка, за да може да се сложи подовата настилка коректно и да се поставят вратите. Четири врати не могли да се монтират, оказали се леко с по - малка ширина от страни и Пламена отказала монтажа, защото искала да спечели още 2 сантиметра ширина, в последствие поставил гипс – картон, за да може да се монтира вратата, но Пламена пак не харесала и казала, че ще откаже монтажа, въпреки, че бил такъв възможен, но при замерването се оказало, че има разминавания с милиметри - 10 мм. в ширината, вратите били по - тесни от зададения размер, вратите могло да се монтират без никакъв проблем в този размер в който са получени, ако се сложи гипсокартон, ако били с размерите които тя е задала нямало да се налага да се поставя гипсокартон преди монтажа, но могло да възникне друг проблем. Имало разминаване с 10 мм между размерите, които св. Тодоров е измерил дал и тези, с които са изработени вратите, от вземането на размерите до момента на монтажа е минало време 3 – 4 седмици.
От показанията на св. А. Вукова се установява, че взетите размери според Пламена били зидарски точни размери, ответникът изпратил свидетеля Тодор Димитров да вземе размери, тъй като от тях се вадят за пяна, за настилка, за гипс – картон ако е на тухла стената. След изработването на вратите били доставени комплектовани врати – крила, первази, каси. Обков нямало, защото тя - Пламена си имала специални брави, но отказала монтажа, тъй като смятала, че това не са пожарни врати, тъй като размера бил се получил по – тесен, трябвало да 80 – ка, въпреки, че Пламена дала зидарски размери, в последствие поискала детайли на вратите, но шефът на фирмата казал, че няма да слага детайли преди да се приключи с монтажа. През месец декември 2018г. свидетелят Вукова и Пламена били във фабриката на ответника в с. Крайници, защото тя искала да говори с човека от производството, но му вдигнала скандал и той казал, че няма да работи. Практика на ответника била да подписват договор след превеждане на аванс и според свидетелят Вукова представения по делото договор не бил окончателен, Пламена искала да й се представи сертификат за пожароустойчивост на вратите, но св. Вукова й казала, че такъв се предоставя след монтажа, за да не се злоупотребява. В случая поръчката била започната според свидетеля без да е подписан окончателен договор, защото било направено плащане, въпреки че нямали договор още.
От показанията на свидетеля Димитрова се установява, че при монтажа на вратите се установило, че при височина 2,14 м. вратите били 2 м., а тя поръчала врати 2, 10 м. и в ширината имало разлика за всичките шест врати, поради, че това ще бъде обществен обект, а и от пожарната се иска вратите да са не по-малки от 80 см. отказала монтажа, свидетелят Тодор Димитров си признал че, той е подал на фабриката размерите, които са готови, а фабриката е помислила, че това са зидарски размери и маха още см. от тези врати, заради това станали тесни, Тодор й казал, че може да се монтират като се сложи гипс – картон, но техническия ръководител на обекта казал, че тези врати не може да бъдат монтирани защото, ще са в разрез с изисквания от пожарната и няма да им дадат разрешение за експлоатация на обекта. А. обещала да говори с Владимир да се оправят, вратите, после й казала, че той отказва, Пламена върнала вратите за собствена сметка във фабриката на ответника в с. Крайници и когато с А. отишли до фабриката видяла, че вратите си стоят там на двора опаковани.
Превоза на вратите от обекта на ищеца в София до фабриката на ответника в с. Крайници се установява и от показанията на св. Радослава Валериева Тодорова.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл 265 вр. чл. 258 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът (възложителят) следва да докаже, че между страните са
съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за
изработка, заплащане на
дължимото възнаграждение, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е
изпълнено лошо, което обуславя възникването на правата по чл. 265 ЗЗД.
В тежест на изпълнителя (ответникът в настоящото производство) е да докаже, че е изпълнил възложената му работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата, както и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установява сключен между страните в процеса договор за изработка на шест броя врати, предвид характера на договора за изработка, а именно - неформален такъв, не се изисква форма за неговата действителност, в която връзка са неоснователни твърденията на ответника за липса на сключен договор между страните. В нарочното становище на ответника от 06.06.2019г. същият не се е противопоставил на приемането на представените от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание електронни писма между страните, след което процесуалният му представител в хода по същество заявява, че същите не съставляват доказателства по ГПК, поради което не доказват твърденията на ищеца в исковата молба. Електронната поща по форма представлява електронен документ по смисъла на чл. 184 от ГПК. ГПК (Обнародван ДВ, бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г.) урежда и допуска електронния документ като доказателствено средство на общо основание наред с всички останали документи (официални, частни и пр.). Реда и начина на използване на електронния документ са уредени в Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//Обн. ДВ, бр. 34 от 06.04.2001г./. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информация. Според разпоредбата на чл. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ адресат на електронното изявление, може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Ответникът не само недвусмислено се е съгласил за получаване на изявления на възложителя в електронна форма, но и е осъществявал обмен на изявления по електронен път в хода на договорните отношения между страните. Действително съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕП /ред. ДВ, бр. 34 от 2001 г./електронното изявление се смята за получено, ако адресатът потвърди получаването, но съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЕДЕП /ред. ДВ, бр. 34 от 2001г./, ако потвърждение не се изисква, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Освен това съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗЕДЕП електронното изявление се смята получено в мястото на дейност на неговия адресат, която в случая е посочена и от електронната поща на ответника са последвали съобщения от него към ищеца - налице е потвърждаване на получаването в разумен срок, каквото е изискването на чл. 8, ал. 2 от ЗЕДЕП.
По основателността на претенцията на ищеца по чл. 265 ЗЗД, а именно – връщане на платената сума по договора - 5 158, 40 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. до изплащането й, съдът намира следното:
В тежест на изпълнителя (ответникът в настоящото производство) е да докаже, че е изпълнил възложената му работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, възложителят разполага с възможностите по чл. 265 ЗЗД. Недостатъците на извършената работа обаче не освобождават възложителя от задължението да заплати уговореното възнаграждение. Ако възложителят упражни успешно правата си по чл. 265 ЗЗД, може да бъде намален размерът на дължимото от него възнаграждение или да бъде отложена изискуемостта на задължението му за възнаграждение. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, включително като възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение или за обезщетение за вреди по договора за изработка, а едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение за приетата работа. В случая обаче възложителят е възразил веднага при преглеждането на работата.
Възложителят дължи да заплати възнагражение за приетата по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД работа и по аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД плащане се дължи в момента на предаване и приемане на готовия трудов резултат, освен ако страните не са уговорили друг срок за плащане на възнаграждението /например авансово плащане при сключване на договора, уговаряне на плащане на части в процеса на извършване на отделните етапи от работата и др./. В случая съдът намира, че ответникът в чиято тежест е да докаже приемането на работата, не доказва такова – приетият по делото проемо – предавателен протокол не носи подпис на представител на ищеца. Доказва се по делото по несъмнен начин от събраните гласни доказателства отклоняване от поръчката касателно размера на вратите включително и от показанията на св. Тодоров – лицето, извършвало монтажа на вратите, като в случая съдът не приема за доказано твърдението на ответника, че ищецът още в началото е знаел, че получава ценова оферта за врати по зидарски размери, доколкото в началната такава от 27.07.2018г. не е посочено какви са посочените размери, за разлика в оферта от 13.12.2018г., където изрично са посочени размерите като зидарски. Отделно от това дали ищецът, респ. представителят му е знаел какви са размерите по офертата или не ( зидарски или монтажни) няма значение за точното изпълнението на договора за изработка, доколкото изработващият – ответникът в случая е търговец – професионалист от една страна, а друг страна е изпратил лице, с което работи само да вземе размерите - свидетелят Тодор Димитров, който свидетел в показанията си сочи, че когато отишъл да монтира вратите се оказва, че има разминаване с 10 мм между размерите, които той е дал и тези, с които са изработени вратите. Възложителят не е длъжен да приеме нещо различно от това, което е искал по договора за изработка, макар да се твърди от свидетеля Тодор Димитров, че монтажът на вратите е бил възможен след поставяне на гипс – картон ( което би довело допълнителни разходи за възложителя), в която връзка съдът счита за ненужно да обсъжда въпроса имал ли е ответника сертификат за производството на пожароустойчиви дървени врати към момента на действие на договора между страните. Предвид горното и доколкото от разменената между страните кореспонденция се установява, че изпълнителят ( ответникът) не се е съгласил на предложенията на възложителя ( ищеца) съобразно чл. 265, изр. 1 ЗЗД, предвид факта на неоспорване от страна на ответника на извършените две плащания от страна на ищеца, описани в исковата молба, следва да бъде признато съобразно разпоредбата на 265, изр. 2 и чл. 79 ЗЗД по отношение на ищеца, че ответникът му дължи връщане на платената сума по договора - 5 158, 40 лева. Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. до изплащането й, се явява основателна предвид основателността на претенцията за връщане на платеното по договора. Предвид обстоятелството, че в петитума на исковата молба не са претендирани 500, 00 лева обезщетение, които се включват в издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2591/2018г. по описа на РС – Дупница, не следва да се признава за установено по отношение на ищеца, че му се дължат такива от ответника.
По предявените осъдителни искове за сумата от 623, 40 лева, от които 204, 00 лева за платен от ищеца транспорт за връщане на вратите на ответника и 419, 40 лева за закупените от ищеца брави за процесните врати, съдът намира следното:
Основателни се явяват исковете за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 204, 00 лева за платен от ищеца транспорт за връщане на вратите на ответника – същото се е наложило, поради неточно изпълнение на договора за поръчка от негова страна, доказва се от показанията на свидетелите Димитрова и Тодорова, както и от случилата се между страните електронна кореспонденция (л. 112 от делото), съответно и 419, 40 лева, представляващи стойността на закупените от ищеца брави за процесиите врати, предадени на ответника, съгласно Фактура №********** от 12.09.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Предвид горния изход от спора, на ищеца се следват сторените по делото разноски по заповедното производство – по ч.гр.дело № 2591/2018г. по описа на РС – Дупница в размер на 113, 17 лева, както и тези по настоящото исково производство – общо 1 258, 76 лева, от които 143, 16 – държавна такса, 15, 00 лева – държавна такса за вписване на обезпечителна заповед; 5, 00 лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 1 095, 60 с ДДС за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИЕЛЛИ ДООРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Отец Паисий“ № 47, представлявано от Ц.Б.М. – управител, че дължи на „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Ковачев” № 21, представлявано от М.П. – управител сумата в размер на 5 158, 40 (пет хиляди сто петдесет и осем и 0.40) лева - заплатена авансово възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. ( датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда) до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2591/2018г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ВИЕЛЛИ ДООРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Отец Паисий“ № 47, представлявано от Ц.Б.М. – управител да заплати на „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Ковачев” № 21, представлявано от М.П. – управител сумата в размер на 623, 40 (шестстотин двадесет и три и 0.40) лева, от които 204, 00 (двеста и четири) лева с вкл. ДДС, платени от ищеца за транспорт при връщането на вратите на ответника, изработени по договор за изработка, сключен между страните, съгласно Фактура №********** от 31.10.2018 г. и 419, 40 (четиристотин и деветнадесет и 0.40) лева с вкл. ДДС, представляващи стойността на закупените от ищеца брави за процесиите врати, предадени на ответника, съгласно Фактура №********** от 12.09.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ВИЕЛЛИ
ДООРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева
баня, ул. „Отец Паисий“ № 47, представлявано от Ц.Б.М. – управител да заплати на „МЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Ковачев” № 21,
представлявано от М.П. – управител сторените разноски по заповедното
производство – по ч.гр.дело № 2591/2018г. по описа на РС – Дупница в размер на 113, 17 лева, както и тези по
настоящото исково производство в общ размер на 1 258, 76 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: