РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500434 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Община Перник,
представлявана от С. В. - кмет срещу Решение № 503 от 12.05.2023 г., постановено по
гр. дело № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която
първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
да заплати на П. С. В., с ЕГН **********, от *** сумата от 14 000.00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в
размер на 223.18 лева, представляваща имуществени вреди от разходи направени от
ищеца, в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 16.06.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 14 000.00 лева, считано от 16.06.2022г. до
окончателното и изплащане.
В останалата част – в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за разликата до
пълния предявен размер от 20 000.00 лева неимуществени вреди и 224.00 имуществени
вреди, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Със същото съдебно решение, община Перник е осъдена да заплати на П. С. В.
сумата от 3625.41 лева – направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му.
1
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Наведени са твърдения, че по делото не са налице доказателства относно наличието на
законово предвидените предпоставки за квалифициране на случая като деликт. В
продължение се сочи, че отговорност от общината следва да се търси при доказано
бездействие от нейна страна, на нейните органи и служебни лица, осъществяващи
дейност във връзка със задълженията им по Закона за защита на животните. В
допълнение се сочи, че по делото не са налице доказателства, освен наличните
свидетелски показания, че кучето е безстопанствено. На следващо място се твърди, че
присъденият размер на обезщетението не съответства на претърпените болки и
страдания, като намира същия за прекомерно завишен и определен без да е спазен
принципа за справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Допълва се, че справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет. Във връзка с изложеното се прави искане за
отмяна на атакуваното решение и решаване на спора по същество. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително
юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – П. С.
В., чрез адв. Б. В.. В същия се излагат съображения за правилност и законосъобразност
на обжалваното съдебно решение, респективно за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Твърди се, че решението е постановено при достигане на правилни
изводи от страна на съда, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
На следващо място се отбелязва, че първоинстанционния съд е съобразил всички
относими обстоятелства, като съобразно с тях и с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД е
определил правилен размер на обезщетението. Претендират се и разноските,
направени във въззивната инстанция.
В съдебно заседание Община Перник, чрез пълномощника си - юрк. А.,
поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК. В пледоарията си по същество моли да
бъде уважена въззивната жалба, като намира, че следва да се присъдят само преките и
непосредствени вреди от увреждането.
Ответната страна П. С. В. не се явява в съдебно заседание, като същият се
представлява от адв. В., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Не
сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен
въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена
материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни
2
предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд,
по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страните по делото.
В процесния случай между страните не съществува спор, че на 16.06.2022 г.,
около 05.40 часа, ищеца тръгвайки за работа от адреса на жилището, в което живеел
временно, а именно: ***, движейки се по улицата бил нападнат и повален от
безстопанствено голямо куче. При падането В. ударил рамото си, а за да се предпази от
ухапване по главата сложил лявата си ръка пред лицето. Кучето го захапало за лявата,
а след това и за дясната ръка. Пострадалият се развикал, в резултат на което на помощ
му се притекъл неговия съсед – свидетеля М. В., който започнал да удря кучето за да го
изгони. След като успял, В. помогнал на В. и го придружил до дома му. Там
пострадалия позвънил на сина си, за да го закара в болницата. Същият бил извън
страната, поради което изпратил свой приятел – свидетеля А.А.. А. закарал
пострадалия в болницата, където същия останал, за да бъдат обработени и зашити
раните му.
Разпитан, свидетеля М. Г. В. потвърждава, че е бил свидетел на случилото се.
Същият се притекъл на помощ и помогнал на пострадалия като успял да прогони
кучето, което го е нападнало. В. разказва, че след като прогонил кучето, придружил
пострадалия до дома му. Свидетелства, че В. бил целия в кръв и изпитвал болка в
дясното рамо. Дадените от свидетеля В. са в унисон с изложеното в исковата молба от
страна на пострадалия. Потвърдил е, че на посочената от ищеца дата, на процесното
място в ***, В. бил нападнат от безстопанствено куче, като в резултат на това бил
нахапан по лявата и дясната ръка.
Свидетеля А.А. е посочил, че когато му се обадил сина на пострадалия, който
бил извън страната, веднага отишъл да провери какво се случва с пострадалия В..
Пристигайки в дома на пострадалото лице, А. го заварил в кръв и дупки по ръцете, със
скъсано яке и треперещ. Свидетелят сочи, че пострадалият бил страшно уплашен, до
степен до която не могъл да говори. А. закарал пострадалия в болницата, където
същият бел приет за да бъдат обработени раните му.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на твърдяната от ищеца дата последния е
получил травматични увреждания, а именно: три разкъсно – контузни наранявания по
дланната повърхност на лявата ръка; контузия в областта на дясната раменна става –
травматично увреждане на брахиалния плексус, имрийджмент синдром в областта на
дясната раменна става. Мекотъканните травматични увреждания – рани, изразяващи се
в нарушение на целостта на кожата, които довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установява се, че същото е възможно да е получено в
3
резултат на ухапване от куче – от действието на островръхи предмети, каквито
представляват и кучешките зъби и отговаря да е получено по начин и по време, за
които се съобщава в исковата молба и в представената по делото медицинска
документация. По отношение на травмата на дясното рамо се сочи, че същата е довела
до трайно ограничение на двигателните функции. Относно травмата, експертът сочи,
че същата е получена по механизма на удар върху тъп предмет и по своя вид и
характеристики е възможно да е получена в резултат на падане върху терена, сочен за
място на инцидента. От обсъжданото заключение се установява още, че периода на
възстановяване е продължил около 75 дни, за което свидетелстват и издадените
болнични листа за временна неработоспособност, като средностатистическият период
на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три - четири
седмици. В резултат от уврежданията, пострадалият е търпял физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията, като са намалявали по интензитет по
време на възстановителния период. Вещото лице е установило, че в резултат на
нараняванията са останали ръбци, които представляват козметичен дефект.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
Основния довод, подробно развит във въззивната жалба се заключава в
отговорността на Община – Перник следва да бъде ангажирана при доказано действие
и бездействие от страна на нейните органи и служебни лица, във връзка със
задълженията им, регламентирани в Закона за защита на животните. Съгласно чл. 47
ал. 3 от Закона за защита на животните безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са задължени от разпоредбата на чл. 50 т. 2 от същия
закон да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към
хора. На ответника - община Перник, със Закона за защита на животните /глава V/ са
вменени задължения да оказва грижи и надзор за безстопанствените кучета - да ги
настанява в приюти, хигиенизира, кастрира, а когато ги връща сред хората, те
продължават да са под надзора и контрола общината. Следователно, в процесния
случай, е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на
общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за
настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи
за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от
разпоредбите на чл. 47, ал. 3, чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните.
В тази връзка, настоящата инстанция намира, че правилно районния съдът е
4
приел, че Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано
бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за това места (в този смисъл Решение
№279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о.) Пасивно отговорна страна е
съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на
общината следва от възложени със закон задължения (Закон за защита на животните в
сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9
Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември
2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм.
ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на Общината със закон. При доказано бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за
целта места, отговорността на Общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо
лице, на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни
задължения.
Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка, с
която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление
№ 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне гаранционно -
обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на
уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие
или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане
на имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на
неговия телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и
страдания; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
От събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
взаимовръзка, настоящия състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че
на 16.06.2022г., около 05.40 часа, ищецът П. С. В. е бил нападнат от бездомно куче,
което, ухапвайки го в областта на лява и дясна ръка му е причинило травматично
5
увреждане. Вследствие на последното, ищецът е търпяла физически болки и страдания
в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и
дни след получаване на уврежданията, като са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период. След зарастването си раните от своя страна, ще оставят
ръбци, които представляват козметичен дефект.
Същевременно, установените по безпротиворечив начин релевантни факти за
общественото място на увреждането и кучето, намиращо се на него, възприето от
свидетеля М. В., преценени заедно със заключение на съдебно- медицинска експертиза
и липсата на индикации, че кучето е било със стопанин, водят до логичния извод, че
нападението над ищецът е осъществено от безстопанствено куче. В Закона за закрила
на животните са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни
кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето
на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да
вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за
надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като
само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети -
чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган
– кмета. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя
/ответник в първоинстанционното производство/ във връзка с изпълнение на законово
вменените му задължения под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Следователно по делото е доказано
виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение от Община Перник
чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани от агресивни
бездомни кучета, поради което е установен по делото и фактическият състав,
обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
Община Перник за противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на
работата съгласно чл. 49 от ЗЗД.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че дори и от страна на Община
Перник да е приета програма и план за действие по чл. 40 ЗЗЖ, то това не е
единственото задължение на Общината по същия закон. Доколкото ищецът е нападнат
и ухапан от безстопанствено куче, то видно е, че дори и да са предприети мерки от
страна на Общината по ЗЗЖ, то същите не са приложени адекватно и ефективно на
популацията на бездомните кучета, като на обществените места в общинската
територия са останали кучета, т. е. не е положена дължимата грижа от страна на
ответната община. Обстоятелството, че безстопанствено куче непредизвикано е
ухапало човек, само по себе си означава, че Общината чрез своите органи не е
изпълнила надлежно законовите си задължения за ефективното овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на нападения от тях.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети
(прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ) е изцяло в тежест на Общината – същата
6
може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е
опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи
съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ. В тежест на Общината е да докаже извършването на
действия по изпълнението на всички тези мерки, което не е сторено. Установеното
бездействие на органите на Общината във връзка с изпълнение на вменените от закона
задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, включително чрез
изолирането им в специално пригодени за това места – приюти и от това са последвали
вреди за конкретни лица, то община Перник отговаря по чл. 49 ЗЗД и следва да бъде
ангажирана гаранционно – обезпечителната й отговорност за причинените на ищцата
неимуществени вреди, както бе посочено и по-горе.
Въззивната инстанция приема за неоснователно и възражението на въззивника –
ответник в производството пред Районен съд гр. Перник за прекомерност на
определеното обезщетение.
Настоящият съдебен състав се солидализира с приетото от първата инстанция за
справедливо обезщетение, като същото е определено в размер на 14 000 лева. Съдът
намира, че размерът на това обезщетение е правилно определен по справедливост,
като решаващият орган се е придържал към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не
предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди,
причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени
конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на
определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените
от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в
тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените негативни емоции
(страх), болки и страдания, техния интензитет, както и периода на възстановяване и
обстоятелството, че ищецът все още търпи ограничения в движенията на дясна раменна
става при повдигане и отвеждане встрани на крайника и е налице болезненост при
ротационни движения в ставата, съдът намира за справедлив спрямо преживените от
него неимуществени вреди размер на обезщетение в размер на 14 000лв. При
преценката относно размера на дължимото се обезщетение, съдът съобрази и
обстоятелството, че така определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съотнесено към размера на минималната работна заплата към датата на
увреждането 16.06.2022 г. е и социално справедливо, отразява икономическото
състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени
неимуществени болки и страдания за този вид увреждания, при отчитане възрастта на
пострадалия.
Настоящия съдебен състав намира за правилно решението и в частта, в която е
присъдил сумата от 223,18 лева – имуществени вреди, и доколкото въззивната жалба в
тази й част е бланкетна и не съдържа конкретни доводи, а се базира единствено на
недоказаност на основният факт – че процесното куче е било безстопанствено, за което
съдът е изложил мотиви по-горе, то въззивната жалба се явява неоснователна и в тази й
част.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
7
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има само
въззиваемата страна.
Въззиваемия П. В. претендира и е доказал разноски в размер на 1 900 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният жалбоподател, обаче, е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под
минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл.
78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита
и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на
адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на въззиваемия в
настоящия случай е в размер на 1680,09 лева, поради което и съдът намира, че
възражението на жалбоподателя е основателно до размера от 1 700,00 лева.
С оглед горното, съдът намира, че на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски размер на 1 700,00 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. №
211/2023г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. В., с ЕГН
**********, от ***, сумата от 1 700 лева – представляващи разноски за адвокат във
въззивното производство.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9